Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 18.02.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен
състав
На
22 януари 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пепа
Чиликова
Членове: Петранка Ж.
Иван И.
Секретар Ив.Златева
Прокурор Д. Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия Ж.
Внохд. № 351 по описа за 2019г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на подсъдимия Х.Ж.Ж. против присъда № 128/11.11.2019г.постановена
по нохд № 981/2019г.по описа на РС- Ямбол.
С обжалваната
подсъдимия Ж. е признат за виновен в
това, че на 24.04.2019 г., около 19.00 ч., в гр.Ямбол, на ул."Полковник
Бакланов"№ 25, вх..'Г", ап. 78 се е заканил с убийство на Н. Н. Н. от
гр.Ямбол и това заканване е възбудило основателен страх у Н. Н. за
осъществяването му поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 54
от НК е осъден на една година и три
месеца лишаване от свобода.
Признат
е за виновен и в това, че по същото време и на същото място се е заканил с
убийство на М. И. С. от гр.Ямбол и това заканване е възбудило основателен страх
у М. С. за осъществяването му поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1
вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода.
Признат
е за виновен и в това, че по същото време и на същото място е причинил на Н. Н.
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата ръка, с наличие на
кръвонасядания по тръбната повърхност на дланта, контузия на главата, с наличие
на кръвонасядания в дясната половина на теменната област и контузия на гръдния
кош, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
Н., като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на
една година лишаване от свобода.
На
основание чл.23 от НК е определено общо наказание на Ж. в размер на една година
три месеца лишаване от свобода.
На
основание чл. 24 от НК е увеличено така определеното общо наказание от една
година и три месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
На
основание чл. 59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което Ж. е бил задържан с
мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 25.04.2019 г. до влизане
на присъдата в сила.
Подс.Х.Ж.
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 236.20 лв.
вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР- Ямбол, в
размер на 300 лв. вносими по сметката на НБПП и в размер на 30 лв. вносими в
полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Иззетото
по делото веществено доказателство –1 бр. нож с дървена дръжка и острие от бял
метал като вещ без стойност е постановено неговото унищожаване.
В жалбата на
подс.Ж. се изразява несъгласие с размера на наложените наказания, като се прави
искане същите да бъдат намалени. В допълнението към въззивната жалба,
депозирано чрез защитника му адв. Д. се правят няколко алтернативни искания. За
намаляване размера на наложените наказания и отмяна на приложението на чл.24 от НК. Алтернативно ако въззивният съд потвърди раззмера на наказанията да приложи
разпоредбата на чл.66 от НК и да отложи изтърпяването на определеното общо наказание.
Иска се и оправдаване за престъпленията нпо чл.144, ал.3 от НК, а за
престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание глоба.
Участващият
по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда,
като на това основание се иска същата да бъде потвърдена.
Въззивникът-
подсъдим участва в съдебното заседание лично и чрез защитник адв.Д., чрез който поддържа жалбата и
допълнителната такава по изложените съображения. Искането за оправдаване по
предявените му две обвинения по чл.144, алц.3 от НК се обосновава с дадените
показания на свидетелите Н. Н. /майка на подсъдимия/ и М. С. /негова баба/ на
съдебното следствие, които отричат подсъдимия да им е отправял закани за
убийство. Алтернативно се иска намаляване раззмера на наложените наказания,
отмяна разпоредбата на чл.24 от НК и отлагане изтърпяването на определеното
общо наказание. Основание за това искане е чистото мму съдебно минало и изградените
трудови навици.
Въззивната
инстанция след като обсъди доводите в
жалбата, становищата на защитника на
подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и
чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери
следното:
Жалбата са допустима, тъй като е подадена в
законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба.
Разгледана по същество същата е неоснователна
в предвид следното:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
Към м.
април 2019г Ж. живеел в апартамента на
баба си – св. М. С., находящ се в гр. Ямбол ул. „Полковник Бакланов“ № 25, вх.Г, ап. 78. На 24.04.2019г.майка му
свидетелката Н. Н. отишла в апартамента да
остави изпрани от нея дрехи. На излизане около 19 часа, пред входа на
блока била пресрещната от сина си, който я върнал насила обратно в апартамента.
Вкарал я в кухнята, където се намирала и баба му и започнал да крещи на двете жени, че заради тях се
разделил с приятелката си М.Ж.. Подсъдимият нанесъл няколко удара с ръце по главата, ръцете и тялото на майка си.
След това взел един кухненски нож, започнал да го насочва към двете жени и да им се заканва с думите „Ей сега ще ти
отрежа главата, ей сега ще ти отрежа езика“ „Ще ви избия, ще ви изтрепя“. За да
му докаже, че това, в което ги обвинява не е вярно св. Н. набрала по телефона
св. М.Ж., която в този момент се намирала в Холандия. Двете жени не
успяли да проведат разговор, но св.Ж. чула по тефона крясъците и заплахите на
подсъдимия и писъците и плача на двете
жени. Познавайки характера му и факта, че и тя е жертва на домашно насилие от страна
подсъдимия, св.Ж. се свързала по телефона с разследващ полицай св.В.Б.. Обяснила му какво е чула по телефона и го помолила да подаде сигнал за помощ, тъй
като от Холандия няма техническа възможност да се свърже с тел.112 в България.
Междувременно подсъд. Ж. извел баба си от кухнята. Затворил я в спалнята
и й казал
да не излиза от там. Св. Б. сигнализирал за случващото се оперативния дежурен при ОД МВР Ямбол и на
адреса на Ж. бил изпратен дежурен екип. Подсъдимият е бил познат на
служителите на полицията, тъй като във времето се отзовавали на многобройни
сигнали за домашно насилие от страна на майка му, баба му, бившата му съпруга и
жената, с която е живеел на семейни начала.
Когато на място пристигнали полицейските служители св. П. и св. С. подсъдимият пред тях заявил, че ако не този
ден то при първа възможност ще отреже главата на майка си и нищо не може да го
спре. Двете жени им обяснили подробно за поведението,
действията и отправените към тях заплахи от страна на подсъдимия. Същите били
видимо разсроени, притеснени и изплашени. Св.Н. била прегледана на място от екип на ЦСМП- Ямбол.
От
заключението на изготвената по ДП и изслушана в съдебно
заседание съдебномедицинска експертиза е видно, че св.Н. е получила следните
увреждания: контузия на лява ръка с наличие на кръвонасядания по гръбната
повърхност на дланта й и в областта на първи пръст; контузия на главата с
наличие на кръвонасядане в дясната половина на теменната област, контузия на
гръдния кош с наличие на палпаторна и функционална болка по хода на ребрата в лявата му
половина. Описаните увреждания имат травматична генеза и се дължат на
действието (удар , притискане) на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени в резултат на нанесени множество удари с ръце. Съдейки
по локализацията на уврежданията и техните характеристика може да се направи
извод, че на пострадалата са нанесени не по-малко от три удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път. Описаните
телесни увреждания в своята съвкупност са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на
пострадалата.
От
заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза е видно, че подс.Ж. не се води на
диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет гр.Ямбол. Същият боледува от
личностово разстройство, емоционално нестабилна личност. Към момента на
деянието не е било налице разстройство на възприятията у Ж.,
нарушаващо правилното му отношение към външния свят, тъй като е бил психично
здрав. Към момента на освидетелстването му
Ж. е в състояние адекватно и
пълноценно да участва в наказателното производство т.к. установеното личностово
разстройство – емоционално нестабилна личност не е продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
За да приеме
за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано
е кредитирал показанията на свидетелите Н. и С. дадени на досъдебното производство
на 24.04.2019г.и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Б., С., П. и Б. дадени на съдебното следствие, заключенията
на съдебномедицинската и съдебнопсихиятричната експертизи и показанията на
вещите лица д-р С. и д-р К.и приложените по делото писмени доказателства-
ппротоколи за предупрежодение и медицински документи, описани подробно в
мотивите на районния съд. Направен е пълен анализ на събраните гласни
доказателства, като същите са ценени както поотделно така и в тяхната
съвкупност и логическа последователност.
Проверяващият съд не споделя доводите на защитника на подсъдимия за
недоказаност на двете инкриминирани деяния по чл. 144, ал.3 от НК, с оглед
процесуалното поведение на свидетелите Н. и С. на съдебното следствие. Правилно
не са кредитирани показанията на посочените свидетели дадени на съдебното
следствие, в които сочат, че Ж. не им е отправял заплахи за убийство,
както и че не е нанасял побой на Н.. В тази част показанията на първо място
противоречат на останалите събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства- показанията на
свидетелите Б., С., П.,
Б. и Д.. Посочените свидетели нямат родствена връзка с
подсъдимия и пострадалите, като отношенията им към инкриминирания случай е
чисто служебен и поради това същите по никакъв начин не са заинтерисовани от
изхода на делото. Свидетелите Н. и С. от
своя страна са близки роднини с подсъдимия, тъй като първата е негова майка, а
втората баба,
поради което е житейски оправдано, чрез даването на неверни показания същите да се опитват да оневинят действията на сина си и респективно
внука си. Следва да се отчете и обстоятелството,
че в предвид агресивното поведение на
подсъдимия по отношение на двете жени е разбираемо същите да изпитват и страх
от подсъдимия и поради това в негово присъствие да отричат и да омаловажават
противоправните му действия. В тази връзка св.М. С. в показанията си дадени в
деня на извършване на деянията заявява: "Много пъти не сме звъняли в
полицията да се оплакваме, защото ако разбере, че сме се оплакали ще ни
убие." Този страх е и разбираем и с оглед напредналата възраст на
свиделките и тяхната беззащитност от агресията на подсъдимия. За да не се
кредитират показанията на св.Н. и св.С. дадени на съдебното следствие правилно
и обосновано е прието, че същите са в противоречие и с приложените по делото писмени
доказателства, а именно протокол за
предупреждение, протокол за доброволно предаване, фиш за преглед на пациент в
спешно отделение , с приложеното веществено доказателство нож с дървена дръжка и острие от бял метал и
не на последно място със заключението на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза. Както медицинските документи така и заключението на
съдебно-медицинската експертиза обективират по един безспорен начин наличието
на травматични наранявания у Н., които добре съответстват да са получени по начин
и време така както същата е съобщила при разпита си на 24.04.2019г. По съображенията изложени по- горе
въззивният съд намира напълно обосновано и правилно да се кредитират изцяло
показанията на св.Н. и св.С. дадени на досъдебното производство в протоколи за
разпит от 24.0.2019г.и прочетени на съдебнотото следствие на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, тъй като същите са били разпитани непосредствено
след извършените деяния от подсъдимия, когато спомените са точни и ясни, като е
отчетен и факта, че тези показания напълно кореспондират с останалите събрани
доказателства, посочени по- горе. Св.Н.
сочи "знаех, че в яростта си може да ни убие", а св.С. заявява
"моля ви не го пускайтге да се връща в апартамента, в който живея , дойде
ли ще ни убие. Мен и майка му много ни е страх". Същите поотделно описват действията на
подсъдимия, проявената агресия към майка му, отправените закани за убийство
към тях, придружени с размахване на нож,
нанесения побой над св.Н. и основателния им страх, че заканите могат да бъдат
изпълнени. Показанията им в тази част
напълно кореспондират с показанията на свидетелите С. и П., които са посетили
местопроизшествието и пред тях Н. и С. са разказали за действията и отправените
зоаплахи от страна на подсъдимия.
След
направен пълен анализ на събраните доказателства правилно и обосновано е прието
от решаващата съдебна инстанция, че подсъдимият е автор на трите инкриминирани
деяния извършени на 24.04.2019г.
Дадената от
районния съд правна квалификация на деянията е правилна и се споделя от
проверяващия съд. Безспорно е установено, че подсъдимият Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на следните престъпления:
престъпление
по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 НК, тъй като на 24.04.2019г. около 19.00ч. в гр. Ямбол на ул.“Полковник
Бакланов“ № 25, вх.Г, ап.78 се е заканил с убийство на Н. Н. и това заканване е
възбудило основателен страх у Н. Н. за осъществяването му;
престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 НК, тъй като по същото време и на същото място се е заканил с убийство
на М. С. от гр. Ямбол и това заканване е възбудило основателен страх у С. за осъществяването му и
престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.1 НК, тъй като по същото време и на същото място е причинил на Н. Н. лека телесна повреда
изразяваща се в контузия на лявата ръка с наличие на кръвонасядания по гръбната
повърхност на дланта, контузия на главата с наличие на кръвонасядания в дясната
половина на теменната област и контузия на гръдния кош, довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота на
Н., като деянието е извършено в условията на домашно насилие.
Първите две инкриминирани
деяния са осъществени от
обективна страна, тъй като подсъдимият е обективирал чрез думи и изрази
намерението си да лиши от живот
пострадалите, както и чрез действия насочвайки кухненски нож към Н.. Отправените
заплахи към майка си и баба си: „Ей сега ще ти отрежа главата, ей сега ще ти отрежа езика“
„Ще ви избия, ще ви изтрепя“, безспорно са създали възможност да възбудят основателен
страх у пострадалите за осъществяването им.
Двете деяния по члр.144, ал.3, вр.с
ал.1 от НК са довършени, тъй като отправените заканителни
изрази съпроводени с действия са били възприети от двете жени. Същите са предизвикали у
последните основателен страх от осъществяването им, тъй като Ж. многократно е
отправял заплахи към майка си и баба си и ги е считал за отговорни за раздялата
му с бившата му съпруга. Всичко това , а
именно вербалните закани, съпроводени със
насочване на хладно оръжие към
пострадалата Н., съчетано с нанасянето на побой над последната и предходното
поведение на подсъдимия към двете жени, е било в състояние да възбуди и е
възбудило основателен страх у тях от осъществяването на заканата.
От
субективна страна двете инкриминирани деяния са извършени от подсъдимия с пряк
умисъл, тъй като същия е съзнавал, че отправя заплахи за убийство спрямо майка
си и баба си, съзнавал е че заканите се възприемат от последните и същите могат да възбудят основателен страх за
осъществяването им.
По
изложените съображения съдът намира доводите в жалбата за недоказаност на
престъпленията по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК за неоснователни. От събраните
доказателства следва да бъде направен безспорен и несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил инкриминираните му престъпения- закана за убийство
спрямо майка си и баба си.
Подсъдимият
е осъществил от обективна страна и деянието по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.1 НК, тъй като удряйки многократно майка си св.Н. в областта на лявата ръка и
главата й е причинил телесни увреждания, които в съвкупност представляват лека
телесна повреда изразяващо се в разстройство на здравето неопасно за живота
й.
Зоаконосъобразно е прието, че в конкретния случай е налице квалифициращия признак по
чл. 131 ал.1 т.5а от НК, а именно телесната повреда да е нанесена в условията
на домашно насилие. В чл.93 т.31 НК е дадена легална дефиниция на понятието
"престъпление извършено в условията на домашно насилие", като
инкриминираното деяние напълно осъществява материално правните предпоставки за
това престъпление. Безспорен по делото факт е, че пострадало от престъплението лице е
възходящ на подсъдимия , а именно неговата майка, като същото е предшествано от
системно упражнявано от страна на подсъдимия както спрямо нея, така и спрямо
баба му и бившите му съпруги физическо и психическо насилие.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че с нанасянето на удари в областта на главата и тялото на пострадалата ще и причини телесни
увреждания със значителен интензитет и
пряко е целял настъпването на този вредоносен резултат.
Относно вида
и размера на наложените наказания:
За
инкриминираните престъпления по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до 6 години, а за престъплението по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл.
130 ал.1 НК наказание до три години лишаване от свобода. Правилно и законосъобразно е прието, че
наказанията за трите деяния следва да
бъдат определени при условията на чл.54 НК. Взети са предвид всички налични
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, по отношение на деянията и
личността на подсъдимия. Отчетени са високата степен на обществена опасност на извършените
деяния, обуславяща се от характера и тежестта на отправените закани, наличието
на близка родствена връзка между подсъдимия и пострадалите, съответно майка и
баба на последния. Агресивното поведение на подсъдимя към най- близките му е
модел на поведение, като същия поставя майка си и баба си в състояние на постоянен страх за живота и здравето си. От друга страна е отчетено чистото съдебно минало
на подсъдимия. По тези съображения обосновано и справедливо е
определянето на наказания под средния размер, при лек превес на смегчаващите
вината обстоятелства. Определените наказания за двете деяния по чл.144, ал.3,
вр.с ал.1 от НК по 1 година и три месеца лишаване от свобода и наказание от 1
година лишаване от свобода за причинената лека телесна повреда в условията на
домашно насилие са справедливи и няма никакви основания същите да бъдат
намалявани.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като и
трите деяния са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност, преди да има постановена и влязла в сила
присъда за което и да било от тях. Прилагайки посочената разпоредба е
определено общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно 1 година и
3 месеца лишаване от свобода.
Изхождайки от броя и тежестта на
престъпленията, включени в съвкупността и
размера на определеното общо наказание и с оглед постигане в пълнота на целите на чл. 36 от НК въззивният съд
споделя основанията за прилагане разпоредбата на чл.24 НК. Завишеното общо
наказание с три месеца и определянето му на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода би постигнало целите на наказанието и преди всичко същото би оказало
възпиращо и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия. По тези
съображения съдът намира за неоснователно искането на подсъдимия за отмяна на
присъдата досежно приложението на чл.24 НК.
Споделят се аргументите, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е
необходимо последният да изтърпи ефективно така определеното му и завишено общо
наказание, като е определен първоначален общ режим на
изтърпяване. Действително в предвид чистото съдебно минало и размера на общото
наказание, което е под три години не са пречка за прилагане разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК. За да се приложи обаче института на условното осъждане следва
да бъде налице и следващата предпоставка за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения да не е наложително да изтърпи
наказанието. Решаващият съд правилно и обосновано е приел, че за поправянето на
подсъдимия, както и за оказване на възпиращо бъдещо агресивно поведение от
негова страна е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Законосъобразно
е приложена разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК и е зачетено времето, през което Ж.
е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
25.04.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
В
предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НК подс.Х.Ж. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 236.20 лв. вносими в полза
на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол, в размер на 300 лв.
вносими по сметката на НБПП и в размер на 30 лв. вносими в полза на съдебната
власт по сметката на ЯРС.
Иззетото
по делото веществено доказателство –1 бр. нож с дървена дръжка и острие от бял
метал като вещ без стойност е постановено неговото унищожаване.
По
изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното
изменение или отмяна.
В предвид
горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 128/11.11.2019г.постановена по нохд № 981/2019г.по
описа на РС- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.