Решение по дело №664/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, чрез ст. юрисконсулт Ирена Станчева против Решение № 309 от 18.12.2019г., постановено по гр.д. № 609/2019г. по описа на РС Айтос.

С посоченото решение АРС е признал за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Г.А.Г., с EГH **********, с адрес: *** съществуването на вземането на ищеца „Агенция за cъбиpaне на вземания" ЕАД, с EИK *********, за сумата от 1512,25 лв. - непогасена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за главница над установения размер до пълния претендиран размер от 1880,98 лева, както и иска за договорна лихва в размер на 667,58 лева за период от 05.02.2018г до 05.01.2020г. и за лихва за забава в размер на 209,55лева за период от 21.03.2018г до 05.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 140 от 07.03.2019 г. по ч.гр.д. №265/2019 г. по описа на АРС. С решението на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът е осъдил ответника Г.А.Г. да заплати на ищеца „Агенция за cъбиpaне на вземания" ЕАД, направените по гр.д.№ 609/2019г на АРС и ч.гр.д.№265/2019г на АРС  разноски в размер на 629,58лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно договорът за кредит е обявен за недействителен, тъй като шрифтът му бил по-малък от 12 пункта, без по делото да е назначавана съдебно-техническа експертиза, както и без да е разпределяна тежест, съгласно която ищеца да е следвало да установи размера на шрифта. Подробно излага съображения относно компонентите на шрифта и групите шрифтове. Отбелязва, че между приложеното по делото сканирано копие на договора за потребителски кредит и оригинала на процесния договор за кредит има визуална разлика в големината на шрифта поради сканирането на документа и затова задължително трябвало да се изследва оригинала, който представя пред въззивната инстанция. Поради неправилно обявяване на договора за недействителен, бил неправилен и изводът, че се дължи връщане само на главницата и че същата не включва сумата от 302,88 лева такса „защита на плащанията“, която такса не била уговорена в процесния договор. Сочи, че сумата 302,88 лева е дължимия размер на застрахователната премия по сключена застраховка „защита на плащанията“ като бил приложен застрахователния сертификат. Размерът на застрахователната премия бил платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД съгласно чл. 1 от ОУ на процесния договор. Моли да се отмени постановеното решение и вместо него да се постанови решение, с което Г.Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД предявените с исковата молба суми. Претендира разноски. С оглед дадените от въззивния съд указания във връзка с разпределяне на доказателствена тежест, въззивникът прави искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза за установяване размера на шрифта на представения по делото оригинал на договор за потребителски кредит.

В съдебно заседание не изпраща представител, депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната си жалба, претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. В случай, че съдът присъди разноски в полза на въззиваемия, моли съдът да извърши служебно прихващане с присъдените разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на особения представител на ответника- адв. Ненчо Драгнев на 06.02.2020г., който в срока по чл. 263 от ГПК не е подал писмен отговор, но в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащане на възнаграждение за особен представител.

Въззивната жалба е допустима, подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като в условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за същите суми.

Установява, се че на основание подадено от „Агенция за събиране на вземания“  заявление по чл. 410 от ГПК пред Айтоски районен съд е образувано ч.гр.д. № 265/2019 г. , по което съдът е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.А.Г. за следните суми, дължими въз основа на сключен между длъжника и „БНБ Париба пърсънал Файненс“ ЕАД договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-15595156, вземанията по който били прехвърлени на заявителя въз основа на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., а именно: 1880,98 лв. – главница; 667,58 лв. – договорна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.01.2020 г. /датата на последната погасителна вноска/; 209,55 лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските в заповедното производство.

Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което наложило предявяване на настоящия установителен иск, който е подаден в законния срок.

Не е спорно между страните, че между ответника Г.А.Г. и „БНБ Париба пърсънал Файненс“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №CREX-15595156 от дата 30.12.2017 г., по силата на който на същия е отпуснат кредит в размер на 1578 лева за закупуване на стоки /джип на акумулатор на стойност 649 лева и пералня със сушилня на стойност 929 лева/, както и е финансирана застрахователна услуга „сигурност на плащанията“, застрахователната премия, по която е в размер на 302.98 лева. С оглед на това, в договора е посочено, че общия размер на кредита е в размер на 1880.98 лева, платим на 24 месечни вноски, всяка една от които в размер на 106.19 лева , при годишен лихвен процент – 30.59 % и годишен процент на разходите – 35.27 %. Посочено е че размерът на месечната вноска е 106.19 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежните дати на 24- те месечни погасителни вноски, в който е посочено единствено какъв е общия размер на дължимата месечна вноска, без да е направена разбивка относно включените във вноската компоненти.

По делото е приложена фактура, издадена от „Технополис България“ АД, от която е видно, че на 30.12.2017 г. ответникът е закупил стоки на обща стойност 1578 лева, като стоките по фактурата са ховърборд Xмарт и пералня със сушилня, марка индезит, а в договора за кредит вместо  ховърборд Xмарт  е посочено джип на акумулатор, марка Xerox. С уведомително писмо от същата дата, издадено, за да послужи пред Технополис България ЕАД, кредиторът „БНБ Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД е удостоверил, че на длъжника Г.Г. е отпуснат кредит по договор с номер CREX -15595156, в размер на 1578 лева. 

По делото са представени и два броя сертификати, удостоверяващи съгласието на застрахователя Cardif Assurances Vie Sa, France, действащ чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ да застрахова ответника Г.А.Г., съответно срещу заплащане на застрахователна премия, по два вида застраховки: застраховка „закрила на плащанията плюс“ и застраховка „защита на плащанията с кредитни карти“. Представени са и Общите условия, приложими към посочените два вида застраховки, както и попълнен от длъжника кратък медицински въпросник за приемане за застраховане. Всички документи са с дата 30.12.2017 г., от която дата е и самия договор за кредит и са подписани от кредитополучателя. По делото липсват твърдения относно размера на дължимата премия по всяка една от двете застраховки, както и дали е заплатена същата, съответно при какви условия и ред, като от договора за кредит се установява, че е включено единствено финансирането на застрахователната премия по застраховка „сигурност на плащанията“.

По делото е приет като доказателство и сключения между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017г. и приложение №1 към него от 12.07.2018 г., по силата на който кредиторът – цедент по договора за цесия е прехвърлил на ищцовото дружество – цесионер, вземането си по процесния договор за кредит. С подписването на договора за цесия, продавачът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил купувачът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като наред с това е оформено и изрично писмено пълномощно. По делото са представени невръчени уведомителни писма относно извършената цесия, адресирани до ответника. В тази връзка ищецът е посочил, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на препис от исковата молба, като се е позовал на съдебна практика.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което установява, че на основание сключения договор за потребителски кредит „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Г.А.Г. стоков кредит в размер на 1578 лева, като датата на предоставяне на кредита съвпадала с датата на закупуване на стоките – 30.12.2017 г. . Наред с това на кредитополучателя била предоставена финансова услуга – заплащане на застрахователна премия в размер на 302.98 лева. От сбора на двете суми била формирана общата главница по договора, възлизаща в размер на 1880.98 лева. Плащания за погасяване на задължението не са били извършени.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което е приел, че искът се явява основателен само за онази част от вземането, включена в погасителните вноски с настъпил падеж, включително към датата на постановяване на решението, но без сумите, произтичащи от предсрочната изискуемост.

Първоинстанционният съд е направил преценка и относно съответствието на договора за кредит с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, като е приел, че същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК - поради неспазване изискването, предвидено в чл. 10 ал. 1 от ЗПК относно минималния размер на шрифта на договора. Съдът е приел, че и без нуждата от специални знания, се установявало, че шрифтът на договора за кредит и приложенията към него са с шрифт по – малък от 12. Поради това за дължима е признал само чистата стойност по кредита, в която не се включва застрахователната премия по застраховка „сигурност на плащанията“ в размер на 302,88 лева. Предвид на това, че до датата на постановяване на съдебното решение са падежирали 23 месечни вноски от общо дължими 24, е приел, че искът се явява основателен до сума в размер на 1512.25 лв., представляваща главница по кредита, отпуснат за закупуване на стоки. За главницата в размер на 302.98 лева, съдът е отхвърлил иска, като е приел, че същата представлява по съществото си такса „сигурност на плащанията“ и не следва да се включва в т.нар. „чиста стойност“ на кредита. Отхвърлена е и претенцията относно договорната лихва в размер на 667,58 лева и обезщетението за забава в размер на 209,55 лева.

Във въззивното производство по искане на въззивника бе назначена съдебно- техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв размер е шрифта на договора за кредит. След изследване на предоставения по делото оригинал на договора за кредит, вещото лице е направило извод, че шрифта по същия е 11,5 пункта. Неоспореното от страните заключение е прието от съда като обективно и безпристрастно изготвено. По спорния въпрос дали шрифт в размер по – малък от 12 пункта води до извод за недействителност на договора, въззивникът излага подробни писмени съображения, като намира, че въведеното в националния закон /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ изискване за размера на шрифта на договора не се съдържа в транспонираната с този закон Директива 2008/48/ЕО и че напрактика същото предвиждало значителна санкция за кредитора, изразяваща се в загубване на правото да получи всички дължими лихви и разноски по кредита. Позовава се на практика на СЕС /решения по дела C-42/15, C-377/14, C- 602/10/ и посочва, че предвидената в Директива 2008/48 ЕО пълна хармонизация на законодателството в областта на правата на потребителите не допуска държавите – членки да приемат в националните си законодателства по – различни изисквания от предвидените в директивата. В тази връзка намира, че изискването по чл. 10, ал 1 от ЗПК в частта, в която за действителността на договора се въвежда изискване относно минимален размер на шрифта, противоречи на Директива 2008/48 ЕО, поради което не следва да бъде прилагано.

След анализ и оценка на събраните по делото доказателства, и в частност след запознаване със съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, въззивният съд намира, че изводът на районния съд за недействителност на договора на основание чл. 23 от ЗПК е правилен, макар и по други съображения. В тази връзка съдът съобрази възприетото, както в националната съдебна практика, така и в многобройната практика на СЕС, разбиране, че националните съдилища са длъжни служебно да проверяват дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите. Като това служебно задължение на националните съдилища се счита за необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите, предвидена като основна цел на политиката на Съюза в тази област /решение по дело  C‑377/14  Radlinger и Radlingerová/. Тази служебна преценка несъмнено включва и проверка относно изпълнението на задължението на кредитора да предостави информация съгласно член 10, параграф 2 от Директивата за потребителския кредит, както и спазването на изискването за яснота и прозрачност на договорните клаузи.

По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10- чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 5 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е формален като писмената форма е условие за действителност - сключва се в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Ал. 3 на чл. 10 изрично определя, че алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните.

На първо място, съдът намира, че в настоящия случай, договорът е сключен в нарушение на императивно установеното задължение на кредитора, предвидено в чл. 5 от ЗПК, да представи на потребителя преддоговорна информация, изготвена въз основа на зададените от последния параметри, която законът изисква да е предоставена своевременно, в предвидената в ал. 2 форма /стандартен европейски формуляр/, с нормативно установено съдържание, да е ясна и разбираема, като цялата информация и приложимите общи условия следва да са с еднакъв вид, форма и размер на шрифта.

В случая по делото е представен изготвен от кредитора стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, но няма доказателства, от които да се установява, че същия е бил  предоставен своевременно на кредитополучателя, т.е. преди сключването на самия договор. В действителност законодателят не е  конкретизирал изискването за своевременност чрез посочване на  конкретни времеви параметри /в дни или часове/, поради което същото следва да се тълкува в контекста на цялата норма. Извършеното съответно тълкуване налага извод, че  времевия интервал от момента на предоставяне на преддоговорната информация до сключване на договора, следва да е достатъчен за вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, както и да осигурява възможност на кредитополучателят да извърши предвиденото в закона сравняване на различни предложения по посочените от него параметри. Ето защо съдът намира, че практика, при която кредиторът предоставя на потребителя задължителната преддоговорна информация едновременно със сключването на самия договор, противоречи на буквата и на духа на закона. От данните по делото освен, че не се установява формуляра с предварителната информация да е бил връчен на ответника, то несъмнено липсват доказателства, от които да е видно, че е изпълнено изискването за своевременност. Самата фактура за закупуване на стоките, за което е отпуснат паричния кредит, е с дата и час на издаване -30.12.2017 г., 11:21часа, а във формуляра е посочено, че предварителната информация е валидна за период от 30.12.2017 до 30.12.2017 г. В тази връзка, съдът намира, че съдържащото се в договора изявление, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е получил екземпляр от договора за кредит и преддоговорната информация, не е достатъчно, за да обоснове извод за спазване задължението на кредитора да предостави тази информация своевременно и на хартиен носител. Изявлението за това потвърждение е част от предварително изготвената от кредитора бланка на договор за кредит, върху съдържанието на която потребителят не е могъл да влияе и да променя посочените в нея условия. Това се подкрепя и от обстоятелството, че в договора не се съдържа възможност за потребителя да изрази поотделно потвърждение за получаване на екземпляр от договора, и потвърждение за получаване на преддоговорната информация. Нещо повече в последния раздел на договора „Удостоверявания“ е предвидено, че с полагането на един единствен подпис под договора за кредит, кредитополучателят освен изразяване на съгласие за сключване на договора, удостоверява и потвърждава редица други съгласия и потвърждения, сред които и това за получаване на екземпляр от договора и на преддоговорната информация. 

На следващо място, съдът намира, че е нарушено и другото императивно предвидено изискване, съдържащо се в чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а именно за ясно и разбираемо представяне на преддоговорната информация.. В конкретния случай от представения стандартен европейски формуляр не става ясно най- напред как е формиран размера на главницата по кредита, който е определен в размер от 1880.98 лв. при положение, че стойността на стоките за закупуване на които се отпуска кредита е в размер на 1578.00 лева. Липсва яснота относно характера на допълнително формираната главница в размер на 302.98 лв., като информацията относно т.нар. застрахователна премия е толкова несъществена, че напрактика за потребителят е невъзможно да разбере за какво дължи въпросната сума, както и за условията, при които би могъл да се откаже само от нея. Кредиторът не е указал предварително по ясен и разбираем начин, че част от главницата по съществото си представлява застрахователна премия, по кой точно вид застраховка /доколкото по делото са представени подписани от ответника два броя сертификати за две различни застраховки/. Не става ясно дали сключването на тази застраховка е задължително или по желание на кредитополучателя. Съществува и противоречие между посоченото в т. 1, част II от формуляра, а именно вид на кредит „опосредстван чрез стока“ , стойността на която е 1578 лева, и посоченото в т. 2, част II, размер на кредита – 1880.98 лв, като тази информация се явява освен неразбираема, и невярна. Не става ясно и коя сума подлежи на олихвяване с договорения фиксиран лихвен процент – тази, отпусната за закупуване на стоките, или общата сума, в която е включена и застрахователната премия, като това не е видно и от погасителния план.

На следващо място, договорът е сключен и в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която норма съдържа императивно установени изисквания при определянето на годишния процент на разходите по кредита. Посочената разпоредба гласи, че освен посочване на общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, необходимо е да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона начин. По – детайлна уредба относно определянето на годишния процент на разходите се съдържа в чл. 19, ал. 1 от  ЗПК, както и приложение № 1 към ЗПК. В конкретния случай, в договора /както и в преддоговорната информация/ е посочен единствено ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определени в приложение № 1. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че договорът е недействителен и на това основание.

На следващо място, съдът намира също така, че не по ясен и разбираем начин е посочена информацията и относно месечните погасителни вноски. Инкорпорираният в договора погасителен план съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, общия размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва информация за отделните компоненти, от които е формирана всяка една погасителна вноска, като не става ясно каква част от общия размер 106.19 лв. е вноска по главницата от 1578 лева, съответно по главницата, представляваща застрахователна премия в размер на 302.98 лева, както и каква част е начислена договорна лихва. Непосочването на информация относно начина на разпределение на отделните дължими вноски в месечната погасителна вноска, съдът приема за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, въведено с оглед гарантиране правото на потребителя да разбере по ясен и прозрачен начин какви са за него икономическите последици от сключването на договора. От така представения погасителен план, съдът намира, че кредитополучателя не е имал възможност да възприеме икономическите последици от задължението, което е поел.

Съдът не споделя възражението на въззивника за дължимост на сумата от 302.98 лева, представляваща застрахователна премия във връзка с финансирана услуга „сигурност на плащанията“. Клаузите, въз основа на които се претендира заплащането на тази сума като неясни и неразбираеми противоречат пряко, както и заобикалят изискването на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На първо място не става ясно как е определена сумата на тази застрахователна премия, какви са условията за нейното плащане /еднократно или на вноски/, какви са последиците в случай на преустановяване на плащанията по тази премия, каква е обвързаността на застрахователния договор с договора за кредит, и как влия прекратяването на едното правоотношение спрямо другото. Информация в тази насока изобщо липсва в съдържанието на договора за кредит, като не се съдържа и в представения стандартен европейски формуляр. Във въззивната жалба се излага твърдение, че размерът на застрахователната премия е изплатен директно на застрахователен агент „Директ сървисис“ ЕАД, но доказателства в подкрепа на същото не са представени по делото.

Както вече бе посочено изискването за представяне на минимално изискуемия съгласно закона обем информация, по ясен и разбираем за потребителя начин, е от важно значение с оглед осигуряване на потребителската защита, като неспазването на същото има за последица обявяване на договора за кредит за недействителен, в който случай кредиторът търпи санкция, изразяваща се в лишаването му от правото да получи уговорената възнаградителна лихва и други направени във връзка с кредита разходи.

Що се отнася до основанието, поради което районният съд е приел договора за недействителен, а именно поради неспазване на изискването за минимален шрифт от 12 пункта, съдът счита, че макар по делото да бе установено, че в действителност шрифта на процесния договор е 11.5 пункта, то единствено на това основание не би могло да се приеме, че договора е изцяло недействителен. Същото следва да се преценява съвместно с изискването за представяне на информацията по ясен и разбираем начин. Съдът намира, че при шрифт на договора 11,5 пункта, потребителят не е бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието, но доколкото вече бе посочено, че това съдържание излага неясна и ограничена информация, която не дава възможност потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, то всички тези нарушения преценени в съвкупност водят до извод за недействителност на договора.

Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на районния съд относно недействителност на договора за кредит, макар и на друго основание, приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 ЗПК, поради което правилно потребителят е бил осъден да върне само чистата стойност на кредита.

Предвид настъпилия към настоящия момент краен срок за връщане на дължимите по договора за кредит суми – 05.01.2020 г., решението следва да бъде отменено само в частта, в която съдът е отхвърлил иска за последната дължима вноска по главница, чийто падеж е настъпил след постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Сумата, за която въззивния съд следва да уважи предявения иск е в размер на 65.75 лева, формирана като разлика между общия размер на дължимата главница по отпуснатия стоков кредит-1578 лева и  уважения от районния съд размер на иска от 1512.25 лева, представляващ сбора от главниците, дължими по падежиралите до 18.12.2019 г. общо 23 броя месечни вноски. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските, съдът намира, че доколкото частичната отмяна на първоинстанционното решение само досежно сумата от 65.75 лева, е в резултат на обективно настъпил факт в действителността /настъпил падеж на последната вноска от главницата/, отчетен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, а не е в резултат от уважаване на въззивната жалба, разноски в полза на въззивника не следва да се присъждат.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №309/18.12.2019г., постановено по гр.дело №609/2019г. по описа на Айтоски районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с EИK *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, за сумата над 1512,25 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и 25 стотинки/ до сума в размер на 1578,00 лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева/, представляваща пълния размер на главницата по отпуснат на ответника Г.А.Г., с EГH ********** кредит за закупуване на стоки по Договор за потребителски кредит № CREX- 15595156  от 30.12.2017г, ведно със законната лихва за забава върху всяка падежирала вноска, считано от падежната дата, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК между страните, че в полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА CЪБИPAHE HA ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с EИK ********* съществува вземане от ответника Г.А.Г., с EГH **********, с адрес: *** в размер на 65.75 лева /шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща последната вноска от главницата по отпуснат на ответника кредит за закупуване на стоки по Договор за потребителски кредит № CREX- 15595156  от 30.12.2017г в общ размер на 1578.00 лева, която вноска е с настъпил падеж на 05.01.2020 г. ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която сума е част от общо присъдената главница със Заповед №140/07.03.2019 г. по ч.гр.д. №265/2019 г. на АРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №309/18.12.2019г., постановено по гр.д. №609/2019г. по описа на Айтоски районен съд в останалата част.