Р Е
Ш Е Н
И Е
№
01.02.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1588/2019
г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, поправена с молба вх. № 7137/26.11.2019 г. и
уточнена с молба вх. № 260653/12.10.2020 г., подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, против Е.И.В.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 497.87 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 01.05.2016 г., на път 20-83, в с. ****, на
500 метра след табелата вход за с. ****, в посока с. *****е реализирано ПТП с
участието на МПС „Опел Тигра” с peг. № *****, собственост
на В.И.В., управлявано от Е.И.В., и МПС "Ситроен ЦЗ" с peг. № *****,
собственост на К.Ж.К. и управлявано от същия. Излага се, че според представения Протокол за
ПТП № 1210285/01.05.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Е.И.В., който при
изпреварване на десен завой и при преминаване от лява в дясна лента преди да е
завършило изпреварването се прибрал по-рано и установил контакт с МПС „Ситроен
ЦЗ” с peг. № В7732ВВ, с което реализирал ПТП и нанесъл материални щети на последното,
след което напуснал мястото на ПТП.
Посочва се, че МПС
„Опел Тигра" с peг. № *****бил застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД
със застрахователна полица № BG/02/115003189849, със
срок на действие от 03.12.2015 г. до 29.12.2016 г., която била валидна към
момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № ********** от К.Ж.К. –
собственик на увредения
автомобил. Били
нанесени щети по автомобила на водача К., описани в приложения опис на
претенция, а именно: 1. панел заден ляв калник 5 врата; 2. задна врата; 3. лайстна
задна врата лява; 4. предна врата лява; 5. лайстна предна врата лява; 6. калник
преден ляв; 7. лайстна предна броня – лява; 8. корпус странично огледало –
ляво. В приложения към щета № **********
опис-заключение по претенция била направена калкулация на разходите, необходими
за възстановяване на увредените детайли на МПС „Ситроен ЦЗ” с peг. № *****:
I. Подмяна на детайли:
1. Корпус странично
огледало - ляво.
Подмяна на
детайли и материали на стойност: 25,30 лева.
II. Труд за демонтаж
и монтаж на детайли:
1.
Панел заден ляв калник 5 врата - 1 ч.;
2.
Задна врата - 1 ч. и 30 мин.;
3.
Лайстна задна врата лява - 0,30 мин.;
4.
Предна врата лява - 1 ч. и 30 мин.;
5.
Лайстна предна врата лява - 0,30 мин.;
6.
Калник преден ляв - 1 ч. и 20 мин.;
7.
Лайстна предна броня - лява - 0,10 мин.;
8.
Корпус странично огледало - ляво - 0,40 мин.;
Всичко
часове: 5,90 х 8 лева на час - 47,20 лева.
III. Труд за ремонт на детайли:
1.
Панел заден ляв калник 5 врата - 1 ч. и 80
мин.;
2.
Задна врата - 1 ч. и 90 мин.;
3.
Предна врата лява - 1 ч. и 90 мин.;
4.
Калник преден ляв - 2 ч. и 50 мин.;
Всичко часове: 8,10 х 8 лева на час - 64,80 лева.
IV. Труд и материали за боядисване на подменени и ремонтирани детайли:
1.
Панел заден ляв калник 5 врата - 76,60 лева;
2.
Задна врата - 75 лева;
3.
Лайстна задна врата лява - 9,95 лева;
4.
Предна врата лява - 75 лева;
5.
Лайстна предна врата лява - 9,95 лева;
6.
Калник преден ляв - 72,60 лева;
7.
Лайстна предна броня - лява - 9,15 лева.
Всичко часове: 14,20 х 8 лева на час - 113,60 лева.
Тониране на
боята: 1 ч. х 8 лева на час - 8 лева.
Допълнителен
труд: 121,60 лева х 20% ДДС - 24,32 лева.
Разход боя:
0,795 л. х 150 лева на литър - 119,25 лева.
Допълнителни материали: 95,40
лева.
Всичко боядисване: 360,57 лева.
Общи суми по претенция:
Подмяна на детайли и материали на стойност: 25,30
лева.
Демонтаж и монтаж: 5,90 х 8 лева на час - 47,20
лева.
Ремонт: 8,10 х 8 лева на час - 64,80 лева.
Труд и материали за боядисване: 360,57 лева.
Всичко: 497,87 лева.
Твърди се, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, е в размер на 497.87 лева.
Като справка относно необходимите изчисления за определяне размера на паричното
вземане застрахователното дружество сочи приложения към исковата молба опис
- заключение по претенция.
От
представения ликвидационен акт по щета № **********/16 г. било видно, че
щетите, които са били причинени на МПС "Ситроен ЦЗ" с peг. № *****, в резултат
на ПТП, са в размер на 497.87 лева, за които се твърди, че са заплатени на К.Ж.К.
по банков път с платежен документ за кредитен превод № FT16292980110931 от 18.10.2016 г.
От
Протокола за ПТП № 1210285/01.05.2016 г. било видно, че Е.И.В. е напуснал
мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол. С молба вх. № 260653/12.10.2020 г. ищецът уточнява, че с предявената
искова молба твърди, че ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В същата
молба посочва, че от отговора на ОД на МВР – Варна било видно, че след
възникване на ПТП ответникът е напуснал същото без да изпълни задълженията си
съгласно ЗДвП и не е установен на място от контролните органи на МВР. За
употребата на алкохол В. е изпробван впоследствие, след установяването му на
същата дата в 11:50 часа, с техническо средство, като пробата е отрицателна.
Навежда, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, ЗД "Бул Инс" АД
има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение. Твърди,
че на 28.10.2016 г. е изпратена по пощата регресна покана (изх. № ОК -
688002/28.10.2016 г.) до ответника Е.И.В. да заплати на ищеца сумата от 522,87
лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение от 497.87 лева и 25
лева ликвидационни разноски, но до момента същата не е изплатена. С исковата
молба претендира ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
С оглед на изложеното моли
съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираната искова сума в размер 497.87
лева, представляваща изплатеното от ЗД “Бул Инс” АД застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски
в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в случай, че претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер, предвиден в НМРАВ. На
основание чл.
127, ал. 4 от ГПК посочва банкова, сметка на ЗД “Бул Инс” АД - Банка ДСК, BIC: ***, IB AN: *****.
В съдебно заседание не се явява
представител на ищеца или упълномощено лице. Представя писмено становище, с което
поддържа иска и моли за неговото уважаване. Представя списък на разноските,
инкорпориран в становището. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага,
че за да
бъде уважен предявеният от ЗД „БУЛ ИНС" АД иск, следва да бъдат доказани
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
възникване на извъндоговорна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника -
вредите на увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и
противоправно поведение; неговата деликтна отговорност да е обезпечена при
ищеца със сключване на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност; заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по
задължителната застраховка Гражданска отговорност на увредения от настъпилото
застрахователно събитие и ответникът да е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Твърди, че в настоящия
случай, предвид доводите, изложени в исковата молба и доказателствата,
приложени към нея, липсвала деликтната отговорност, която към момента на
настъпване на процесното ПТП - 01.05.2016 г., е била обезпечена със застраховка
Гражданска отговорност при застрахователя - ищец по настоящото дело, а именно:
виновният водач да е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по
закон, като елемент от
фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Излага, че случаите, когато
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично
посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към
релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е
задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети - арг. от
чл. 125, т. 7 (ред., ДВ, бр. 109 от 2007 г.) от ЗДвП. Изложеното водело до
извод, че за възникването в полза на застрахователя
по задължителната застраховка Гражданска отговорност на правото на регрес по
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието
при разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, е
необходимо и осъществяването на релевантния факт, свързан с невъзможност на
поне едно от участвалите в ПТП-то моторни превозни средства да се придвижва на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети. Следователно дори и
мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на движение по пътищата,
напускането му от някой от водачите, когато произшествието не е довело до
невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни средства да се придвижват на
собствен ход поради причинените им от
него щети, нямало да доведе до възникването на регресната отговорност по чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ на виновния водач. Навежда, че напусналият
местопроизшествието водач е възможно да е осъществил поведение, което да се
санкционира по ЗАНН като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" във вр.
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но последното не било достатъчно, за да породи в
полза на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност
право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието.
В
случая от представения протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ
документ и има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите осъществени
от или в присъствието на длъжностно лице, се установявало, че ПТП не е
реализирано пред длъжностно лице, поради което приложеният протокол за ПТП №
1210285 от 01.05.2016 г. не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП. Не били
налице данни и доказателства процесното ПТП да е станало в присъствието на
съставителя на констативния протокол, поради което счита, че отразените в него
обстоятелства не следва да се вземат предвид. Това се доказвало и от отразените
часове на настъпилото ПТП и на съставяне на протокола, т.е. един час след
настъпването. Поради
горното оспорва законосъобразността на представения протокол за ПТП в частта му
и по отношение на съдържанието, касаещо описания механизъм на настъпване на
ПТП. Според особения представител същият не може да
установи механизма на настъпване на ПТП.
Твърди,
че от приложените доказателства към исковата молба не се установявало, че
причинените от ПТП имуществени вреди са довели до невъзможност за придвижване
на собствен ход и на двата автомобила. Следователно посещаването на процесното местопроизшествие от службите
за контрол на МВР не е било задължително по закон,
поради
което и в полза на ищеца ЗД „Бул Инс" АД - застраховател по задължителна
застраховка Гражданска отговорност, не се е породило право на регрес срещу
ответника В., чиято деликтна отговорност е била обезпечена при него.
С оглед
на това счита, че не била налице една от кумулативно предвидените предпоставки
за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно ответникът да е
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
било задължително по закон, какъвто не е настоящия казус, поради което счита, че
предявеният иск от ЗД „Бул Инс” АД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
В
допълнително становище вх. № 260717/16.10.2020 г., с оглед уточнението на
исковата молба от ищеца, особеният представител заявява, че изцяло оспорва
твърденията, изложени в нея. Излага съображения, че в протокола за ПТП са
описани само механизмът на деянието и щетите, но не е посочено ответникът да е
напуснал мястото на инцидента, без да дочака органите на реда, като един час
след това протоколът му е връчен и му е взета проба за алкохол, която е
отрицателна. От представеното писмо от МВР било видно, че на ответника е
съставено НП за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Навежда, че за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не се изисква
изчакването на органите за контрол на движението по пътищата, което е елемент
от фактическия състав на нормата по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Освен това
соченото НП не било влязло в сила, поради което съществувала възможност същото
да се окаже незаконосъобразно и поради това отменено от компетентния съд. За да
възникне правото на регрес на застрахователя, се изисквало посещението на място
от органите за контрол да е задължително. В случая не били налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП в редакцията
му към датата на ПТП, а представените по далото доказателства не установявали
наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи
задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на
инцидента. Счита, че не са налице основания за ангажиране на регресната
отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователя по
силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска,
като поддържа отговора на исковата молба и допълнението към него. Моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на
предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на
застраховател носи риска; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който
са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и че
ответникът е причинил виновно събитието, управлявайки МПС като е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата и че посещаването на мястото от тях е било
задължително по закон, т. е. да
докаже основанието, от което произтича претенцията му.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,
както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при
установяването на фактическия състав на вземането от ищеца – да докаже, че е платил търсената
сума.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 01.05.2016 г., на път 20-83, в с. ****,
на 500 метра след табелата вход за с. ****, в посока с. *****е реализирано ПТП
с участието на МПС "Опел Тигра" с peг. № *****, собственост на В.И.В.,
управлявано от Е.И.В. и МПС "Ситроен ЦЗ" с peг. № *****, собственост на К.Ж.К. и
управлявано от същия; че застрахователят е заплатил сумата от 497.87 лева на собственика на увредения автомобил – К.К., както и, че към датата,
на която се посочва да е настъпило застрахователно събитие, е била налице
валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лекия автомобил "Опел Тигра" с peг. № *****, собственост на В.И.В..
Съдът приема тези факти за доказани,
включително като ги съпостави със събраните по делото писмени доказателства
/протокол за ПТП с материални щети, застрахователна полица със срок на покритие
30.12.2015 г. – 29.12.2016 г., платежен документ от 18.10.2016 г. за извършен
от ЗД „Бул Инс” АД превод на сумата в размер на 497.87 лева по сметката на К.Ж.К.
и др./.
Видно от протокол за
ПТП № 1210285, съставен от служител на У на МВР Дългопол и подписан от
участниците, на 01.05.2016 г. в 10:00 часа, по
време на движение по път 20 – 83 в с. ****, на 500 м. след табелата: вход за с.
****, в посока с. *****, ответникът, като водач на МПС "Опел Тигра" с
peг. № *****, собственост на В.И.В., предприема маневра
„изпреварване” и реализира ПТП, като по време на изпреварването навлиза в
съседната пътна лента, преминава покрай движещото се МПС "Ситроен ЦЗ"
с peг. № *****, собственост на К.Ж.К., и управлявано
от същия, като не оставя достатъчно странично разстояние и се блъска в последното.
Били нанесени материални щети.
На ответника
е бил съставен АУАН, а впоследствие на водача е съставено и наказателно
постановление № 16-0324-000165 на РУ- Провадия за допуснати нарушения
по чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и са му наложени
наказания, което, според писмо рег. № 3733/27.06.2016 г. на Участък Дългопол,
до момента не е влязло в сила поради обстоятелството, че не е връчено на
лицето. В същото писмо е посочено, че след възникване на ПТП, виновният водач Е.И.В.
е напуснал същото без да изпълни задълженията си съгласно ЗДвП и не е установен
на място от контролните органи на МВР. Същият е изпробван за алкохол
впоследствие след установяването му на същата дата – 01.05.2016 г. в 11:50
часа, с техническо средство, като пробата е отрицателна.
Не
е спорно по делото, че за МПС "Опел Тигра" с peг. №
*****, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/2/115003189849, валидна за периода 30.12.2015
г. - 29.12.2016 г.
Пред
застрахователя е била образувана преписка по щета с № **********, въз основа на подадено
искане от 04.05.2016 г. за завеждане на претенция от собственика на увредения
лек автомобил. По същата са представени
декларация на водача, изготвени са опис на претенция, опис – заключение по
претенция и доклад по щета, като са приложени още свидетелство за регистрация
на автомобила и знак за първоначален технически преглед, контролен талон и
СУМПС на водача.
По случая е
определено застрахователно обезщетение в общ размер на 497.87 лева, преведено
по банков път по сметка на собственика на увредения лек автомобил, на 18.10.2016
г., видно от платежното нареждане за превод.
До ответника
е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, като е даден срок от 5
работни дни за доброволно изпълнение. Пратката е върната поради отсъствие на
получателя, видно от представената разписка от Пощенска станция – с. Медовец.
Прието е заключение на
автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че описаните щети
по процесния лек автомобил „Ситроен” съответстват на получени при изпреварване
от ляво от друго превозно средство, неспазващо странична дистанция, описани са
материалните щети по лекия автомобил, като е определена и средната им пазарна
стойност – 1065.01 лева.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че е
налице причинно -следствена връзка между настъпилото увреждане и описания
механизъм в исковата молба. Пояснява, че технически тези вреди могат да
настъпят при изпреварване на две превозни средства без достатъчна странична
дистанция, както е описано л.а. „Опел“ се е прибрал без да спази дистанция
спрямо наличния автомобил в дясна пътна лента и е направил конкретното
увреждане. Заявява, че технически няма спор, че тези увреждания са настъпили по
такъв начин.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля К.Ж.К., собственик на увреденото МПС. От показанията на свидетеля К.
се установява, че процесното ПТП е станало на 01 май, но не е сигурен за
годината. Спомня си датата, тъй като имало сбор в с. ****. Било преди обяд. Не
е валяло дъжд. Тогава имало конни състезания в селото. ПТП станало до табелата
преди да се влезе в с. ****. Свидетелят карал с 40 км/ч в неговата лента,
когато ответникът започнал да го изпреварва. Свидетелят видял, че отсреща идва
кола, защото имал видимост и започнал да се изтегля плътно вдясно колкото е
възможно, защото имало канавка и щял да се обърне. Предполага, че ответникът се
е изплашил, тъй като отсреща идвала кола, и осуркал отляво цялата кола на
свидетеля. Ответникът спрял на няколко метра пред него и свидетелят го повикал
да дойде, тъй като имал протоколи. Ответникът слязъл от колата, но не отишъл
при свидетеля. Бил много напред. После запалил колата и се върнал, за да види
дали свидетелят е там, но пак бил на разстояние. Свидетелят стоял в колата на мястото,
където станало ПТП-то, на аварийни, и видял, че ответникът се връща. Когато наближил, свидетелят
снимал номера на колата му и се обадил на тел. 112. Казал на дошлите полицаи
какъв е номера на колата, която го е ударила, и те намерили колата и водача.
Полицаят начертал кой е виновен и кой не е виновен. Задният и предният ляв калник на колата на свидетеля били ударени, лявата страна – вратите, била осуркана
и огледалото било счупено. Колата на свидетеля била в движение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно текста на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата и когато посещаването
на мястото от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина;
в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
От една страна, в протокола
за ПТП са описани само механизмът на деянието и щетите, като не е посочено, че
ответникът е напуснал мястото на инцидента, без да дочака органите на реда.
Напускането на мястото на инцидента от страна на ответника се установява от представеното
писмо
рег. № 3733/27.06.2016 г. на Участък Дългопол, в което е посочено, че след
възникване на пътнотранспортното произшествие ответникът е напуснал същото и не
е установен на място от контролните органи на МВР и от събраните по делото гласни доказателствени
средства, които кореспондират помежду си. С протоколно определение от
18.01.2021 г. е отменено определение № 260105 от 27.10.2020 г., постановено по
настоящото дело, в частта, с която е допуснато задължаване, на основание чл.
192 от ГПК, третото неучастващо по делото лице - ОД на МВР - Варна, Пътна полиция КАТ - гр. Варна да представи по делото
административно-наказателна преписка, образувана по повод процесното ПТП,
поради неизпълнение от страна на ищеца на указанията, дадени във връзка с
искането му по чл. 192 от ГПК, като същият е предупреден за последиците при
неизпълнение. Независимо от това, от съдържанието на визираното по – горе писмо
рег. № 3733/27.06.2016 г. на Участък Дългопол е видно, че едно от извършените
нарушения на ответника било това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но цитираният
текст не изисква изчакването на органите на контрол на движение по пътищата,
което е елемент от фактическия състав на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Нещо повече, за да възникне
правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от
органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в
които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на
МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст в редакцията му към датата на ПТП,
посещението от контролните органи по закон е задължително, когато между участниците
в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. Изложеното обуславя извод, че за надлежното
ангажиране на регресната отговорност на делинквента е необходимо кумулативното
наличие на две предпоставки, визирани в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно –
разногласия между двамата водачи относно
обстоятелствата, свързани с ПТП, както и невъзможност поне на едното МПС
да се придвижи на собствен ход. В случая
безспорно страните не са подписвали двустранен протокол. След ПТП-то и двата
автомобила обаче са се придвижили на собствен ход, обстоятелство, изключващо
ангажирането на регресната отговорност на ответника.
Доколкото събраните по
делото доказателства не установяват наличието на други обстоятелства
по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за
контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва
да се приеме, че напускането на местопроизшествието от страна на ответника не е
сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на
органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В този
смисъл не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия
причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение
не е необходимо да се излагат съображения досежно останалите елементи от
фактическия състав на регресната претенция, свързани с изследване на вината на
ответника, определяне на размера на застрахователното обезщетение за вредите,
изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само ако
беше доказано кумулативното наличие на обсъдените по - горе условия за
възникване на регресното вземане на застрахователя.
Ето защо предявената
претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора, разноски
на ищеца не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: **************** против Е.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 497.87 лева, представляваща
изплатено от застрахователя ЗД „Бул Инс” АД по щета № **********/04.05.2016 г.
застрахователно обезщетение за причинени от ответника на трето увредено лице К.Ж.К.,
собственик на МПС
"Ситроен ЦЗ" с peг. № *****, имуществени вреди в резултат на
реализирано на 01.05.2016 г. застрахователно събитие - ПТП, настъпило на път
20-83, в с. ****, на 500 метра след табелата: вход за с. ****, в посока с. *****,
както и сумата от 15 лева – лихвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.06.2019 г., до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: