Присъда по дело №530/2023 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 124
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20232310200530
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 124
гр. Елхово, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниМ В К

заседатели:Т Й Д
при участието на секретаря Т А В
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20232310200530 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Х. А. /A H A/, роден на ********** г. в гр. Халеб,
Сирийската арабска република, гражданин на Сирийската арабска република, с начално
образование, женен, безработен, неосъждан, с адрес: гр. Халеб, кв. „Свире“, Сирия, без
документи за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 04.09.2023 г., в района на гранична
пирамида № 232, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279, ал.1 от
Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и
ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ПЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 500.00 /петстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия А. Х. А. /A H A/ наказание пет месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. Х. А. /A H A/, с
посочена по-горе самоличност, да заплати направени по делото разноски в размер на 16.19
лева, в приход на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово, както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 /пет/ лева държавна
такса, вносима по сметка на Районен съд – гр.Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на органа който
1
ги е направил – РДГП - Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на съдебното производство в размер на 45.00 лева остават за сметка на съда който ги е
направил – РС - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 124/16.10.2023 година по НОХД № 530/2023 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия А. Х. А. /A H A/, роден на ********** г. в гр. Халеб, Сирийската
арабска република, гражданин на Сирийската арабска република, е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 04.09.2023 г., в района на
гранична пирамида № 232, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде
определено при условията на чл.54 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъда
отложено за срок от три години и глоба в минималния предвиден от закона размер.
Подсъдимия участва в производството лично и със служебен защитник – адвокат В.
К., вписана в АК – Ямбол. Подсъдимия разпитан в хода на съдебното следствие дава
обяснения по делото. Не оспорва, че е извършил деянието за което му е повдигнато
обвинение. Твърди, че причина за извършване на деянието е военния конфликт в Сирия. В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия адв. К. поддържа становище за
доказаност на обвинението, но пледира подсъдимия на основание чл.279, ал.5 от НК във
вр.чл.27 от Конституцията на република България да не бъде наказван, тъй като е влязъл в
страната ни, за да се ползва от правото на убежище, съгласно Конституцията на република
България. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме искането й за приложение на
нормата на чл.279, ал.5 от НК, моли съдът да определи наказанието на подзащитния й при
условията на чл.55 от НК. Подсъдимият в лична защита излага, че е избягал от страната си
поради военните действия с намерение да отиде във ФР Германия при свои чичо и иска
закрила. При последната си дума изразява съпричастност към исканията на защитника си.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А. Х. А. /A H A/, роден на **********г. в гр. Халеб,
Сирийската арабска република, гражданин на Сирийската арабска република, с начално
образование, с адрес: гр. Халеб, кв. „Свире", Сирия, без документи за самоличност.
Подсъдимият А. Х. А. /A H A/ неизвестно време преди 04.09.2023 г. напуснал
държавата си по произход Сирия и по неустановен по делото начин влязъл в Република
Турция с намерение да достигне територията на ФР Германия, като премине през република
България, влизайки през границата на страната ни, не по установения за това начин, без
съответното необходимо му за влизане в република България разрешение. В изпълнение на
намерението си подсъдимия с още 13 лица, негови сънародници се придвижил до границата
на република България с република Турция и на 04.09.2023 г. около 09.00 часа заедно с
другите 13 лица влязъл през границата на страната от република Турция в република
България в района на гранична пирамида № 232, намираща се в землището на с. Голям
Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като
преминал през отвор /дупка/ във възпрепятстващото съоръжение на границата на странната
в посочения по - горе участък. След влизането си подсъдимия продължил движението си
към вътрешността на страната заедно с другите 13 лица.
На 04.09.2023 г. нарушението на държавната граница в района на 232 гранична
1
пирамида е било установено от св. Т. И. В. - полицай в ГПУ – Елхово. След
прохождане на следата, оставена от подсъдимия и лицата, с които последния се е
придвижвал, около час и половина след констатиране на нарушението св. В. установил
подсъдимия и спътниците му укрити в съоръжение на МО на РБ. След установяване на
лицата същите, вкл. и подсъдимия са били задържани от служители на ГПУ – Елхово, между
които и св. В.. При задържането на подсъдимия в същия не са били намерени документи за
самоличност.
Подсъдимия не е представил документ за самоличност, нито документи даващи му
право да влезе в страната ни.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, от показанията
на свидетеля Т. И. В., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с останА.те доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно
причините за извършване на диянието, доколкото не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
останА.те доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след
влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А. Х. А. /A H A/ е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2023 г., в
района на гранична пирамида № 232, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ.
Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. Х. А. /A H A/ е осъществил фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Сирийската
арабска република. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетел В.. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
2
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, както и
документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава от Европейския съюз - ФР
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Подсъдимия твърди, че бяга от войната в Сирия, но липсват
доказателства лично да е бил обект на преследване заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи. Начина на придвижване на подсъдимия
в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ
за самоличност, с който да удостовери самоличността си, което също е индиция за
намерението му да се укрива от органите на властта, сочи за липсата на намерение у
подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище
или закрила. Изявлението му в съдебно заседание, че желае закрила не обосновава
приложимост на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, доколкото, това намерение при
извършване на деянието е липсвало.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А. Х. А. /A H A/, за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало и направените от него самопризнания
в хода на производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по
делото. Направените от подсъдимия самопризнания съдът прецени като изключителни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, същевременно съдът прие, че й най-лекото,
предвидено в закона наказание предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
нА.жи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата
в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
3
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното му наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски в общ размер 76.19 лева, от които
15.00 лева за преводач в хода на досъдебното производство, 45.00 лева за преводач в хода
на съдебното производство и 16.19 лева - пътни разноски за свидетел направени в хода на
съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на органа който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба
от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е
направил – РДГП – Елхово, а направените по хода на съдебното производство разноски за
преводач в размер на 15.00 лева да остават за сметка на съда, който ги е направил - РС –
Елхово.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен и разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НПК, предвиждаща, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, съдът осъди подсъдимия да заплати направени по делото
разноски за свидетел в размер на 16.19 лева, в приход на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - гр.Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист да заплати 5.00 лева държавна такса, вносима по сметка на Районен съд - гр.Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни