№ 17147
гр. ,,,,, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу В. А. Я.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
правото на собственост и предаване владението на 1/3 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент ,,,,, находящ се в ,,,, район „,,,,,“, ж. к. „,,,“, в жилищната сграда на
,,, ,,,т. 8, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
78.67 кв. м., при съседи: изток - разделна стена с вх. А, запад - стълбище и апартамент № 39,
север - улица, юг - улица, заедно с избено помещение № 39, без квадратура съгласно
доказателствен акт, при съседи на избеното помещение: изток - разделна стена с вх. А, запад
- коридор и обща пералня, север - мазе № 37, юг - мазе № 18, заедно с 0.626 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо
комплексно жилищно строителство по плана на гр. ,,,,, който апартамент е самостоятелен
обект в сграда, съгласно схема № 15-332206/13.07.2017 г. на самостоятелен обект в сграда,
издадена от АГКК-СГКК, гр. ,,,, и е с идентификатор 68134.4082.71.2.38 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.71, при съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж: 68134.4082.71.2.16, 68134.4082.71.2.39, под обекта:
68134.4082.71.2.35, над обекта: няма.
Ищцата твърди, че е осиновена при условията на непълно осиновяване от проф. ,,,,
български композитор, педагог, етномузиколог и общественик, който има и две дъщери от
брака си с бившата си съпруга ,,,,,, който брак е прекратен с развод през 1996 г. Твърди, че
1
бившите съпрузи запазили добри взаимоотношения, разчитали един на друг и семейството
редовно се събирало на празници. Според ищцата, през 2014 г., когато бил на 78 - годишна
възраст, ,,,,, се запознал с ответницата В. А. Я., на 25 години, и заживял с нея в процесното
жилище, собственост на ,,,, който започнал да проявява признаци на деменция, държал се
неадекватно, с резки промени в настроението, понякога не разпознавал близките си. На
13.02.2015 г. наследодателят на ищцата превел от собствената си банкова сметка по сметката
на последната сумата 50 000 евро, за да не се водят на негово име и да му ги пази, тъй като
се страхувал от кредитори и да не го измамят, а на 21.09.2015 г. постъпил в болница с
диагноза исхемичен тромботичен мозъчен инсулт. По същите причини през 2017 г., с
нотариален акт № 30/15.08.2017 г. ,,,,, прехвърлил процесния апартамент на сестра си М. Л.,
майка на ищцата, с уговорката това да бъде временно и фиктивно. Продажната цена била
платена от ищцата в размер на 30 000 евро, чрез банков превод от сметката, по която ,,,,, й
бил превел 50 000 евро. След продажбата и съобразно вътрешните уговорки между страните,
,,,,, продължил да обитава жилището, заедно с ответницата, а М. Л. нямала никакви
претенции към имота. На 27.11.2017 г. ищцата възстановила и остатъка от предадената й за
пазене сума в размер на 19 000 евро по сметката на ,,,,,. На 23.10.2017 г. и 27.11.2017 г.
върнатите от ищцата суми били преведени в полза на ответницата.
Ищцата поддържа, че след като през декември 2017 г. ,,,,, бил диагностициран с
онкологично заболяване, с метастази, ответницата започнала да оказва психически и
емоционален натиск към М. Л., с искане да й прехвърли апартамента, което станало с
нотариален акт № 37/09.03.2018 г. С нотариален акт № 72/09.05.2018 г. ,,,,, прехвърлил на
ответницата и недвижим имот – ателие № 1, със застроена площ 42.09 кв. м., находящо се в
гр. ,,,,, ,,,,, № 24. Същият починал на 11.06.2018 г.
Ищцата твърди, че договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 30,
том I, рег. № 2988, дело № 29/2017 г. от 15.08.2017 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД – като сключен при абсолютна симулация, тъй като страните по сделката не са
искали същата да произведе правни последици, а ответницата е знаела за симулативния
характер на сделката, поради което не се ползва от защитата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Евентуално
поддържа, че сделката е унищожаема на основание чл. 31 ЗЗД, тъй като към момента на
сключване на договора ,,,,, не е могъл да разбира и ръководи действията си, за което с искова
молба от 19.03.2018 г. ,,,, ,,,,,и са предявили иск за поставянето му под запрещение, по който
е образувано гр. д. № 3711/2018 г. по описа на СГС, IV г. о., прекратено поради смъртта на
,,,,,. Поради изложеното, покупко-продажбата от 15.08.2017 г. не е произвела правни
последици и последващият договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 37,
том II, рег. № 2004, дело № 138/2018 г. от 09.03.2018 г. не е породил прехвърлително
действие и собствеността върху процесния апартамент е останала в патримониума на
наследодателя, а след смъртта му е преминала върху наследниците му, сред които е и
ищцата, придобила по наследство 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота.
Ищцата твърди, че ответницата упражнява фактическата власт върху апартамента без
основание, поради което моли за признаване за установено, че ищцата е собственик и за
2
осъждане на ответницата й да предаде владението върху 1/3 идеална част от имота.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна, в който
оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Ответницата излага доводи за
недопустимост на възражението за унищожаемост. Оспорва твърденията по изложената
фактическа обстановка в исковата молба и обосноваваща основателността на иска. В този
смисъл сочи, че след 2012 г. отношенията на починалия ,,,,, с бившата му съпруга били
влошени, като имали конфликти помежду си. Ответницата заживяла с ,,,,, от 2014 г. в
процесния апартамент № 38 в гр. ,,,,, ж. к. „,,,,, - 1“, като поела ангажимент по негова молба
да му помага при осъществяване на ежедневните му ангажименти, включително и при
изпълнение на професионалните му задължения, както и в домакинството. Оспорва
твърденията на ищцата за влошеното му неврологично състояние, като в тази връзка твърди,
че при изследването по искане на сестра му, били установени показатели в норма, без
наличие на психични изменения. В периода след операцията му ответницата основно
полагала грижи за него, което наложило и тегленето на суми от банковата сметка на ,,,,,, като
оспорва той да е бил в състояние, налагащо поставянето му под запрещение, напротив,
продължил да се среща с приятели, колеги, да композира песни, да дава интервюта, да
участва в музикални фестивали и конкурси. В този смисъл, ответницата изрично оспорва
твърденията на ищцата, че починалият наследодател не е изразил съзнателно съгласие за
сключване на сделката, че същата е привидна, както и че ответницата не е добросъвестна.
Оспорва по същество основанието за унищожаемост. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
С определение от 23.05.2023 г. като трето лице - помагач на страната на ответницата е
конституирана М. С. Л., починала на 13.01.2024 г. и оставила за единствен наследник по
закон ищцата Д. Д. Д., поради което с определение от 21.02.2024 г. същата е заличена като
страна по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата да е собственик на
спорната 1/3 идеална част от процесния имот, придобита на посоченото основание, а именно
- наследствено правоприемство; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответницата
(да се намира във фактическата й власт); 3/ нищожност, респ. унищожаемост на договора за
покупко-продажба от 15.08.2017 г., а именно привидност на сделката, както и че
обективираното в нея не отговаря на действителната воля на страните; че ответницата е
знаела за привидността на договора към момента на сключването му; състоянието на
3
починалия наследодател към момента на сключване на сделката – неспособността му да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Тежестта на доказване
на посочените обстоятелства лежи върху ищцата, като при установяването им - в тежест на
ответницата е да докаже, че е придобила правото на собственост върху имота на годно
правно основание.
По делото не се спори, а се установява и от приетите Препис-извлечение от акт за
смърт, издадено от ,,, район „,,,,,“ от 12.06.2018 г. и Удостоверение за наследници изх. №
РМЛ18-УГ01-12876/13.06.2018 г., издадено от ,,, ,,, че ищцата Д. Д. Д. е наследник на ,,,, ,,,,
починал на 11.06.2018 г., като негова дъщеря – осиновена при условията на непълно
осиновяване, заедно с другите му две дъщери ,,,, Оттук и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗН
всяка от дъщерите на починалия наследодател ,,,,, се явява негов законен наследник при
квота по 1/3 от наследството за всяка от дъщерите.
Не е спорно по делото, че правото на собственост върху процесния имот е било
придобито от ,,,,,, както и че с договор за покупко-продажба от 15.08.2017 г., обективиран в
нотариален акт № 30, том I, рег. № 2988, нот. дело № 29/2017 г. при нотариус ,,, с рег. № 98
на НК, ,,,, ,,,,, е продал на сестра си М. С. Л. своя собствен недвижим имот – апартамент ,,,,,
находящ се в гр. ,,,,, ж. к. „,,,,,-1“, б,,,, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 78.67 кв. м., при съседи: изток – разделна стена с вх. А,
запад – стълбище и апартамент № 39, север – улица, юг – улица, който имот е с
идентификатор: 68134.4082.71.2.38 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г.
на изпълнителния директор на АГКК, заедно с избено помещение № 39, при съседи на
избеното помещение – изток-разделна стена с вх. А, запад – коридор и обща пералня, север-
мазе № 37, юг-мазе № 18, заедно с 0.626 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4082.71, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68134.4082.71.2.16, 68134.4082.71.2.39, под
обекта: 68134.4082.71.2.35, над обекта: няма, за сумата от 30 000 евро, с левова
равностойност 58 674,90 лв., която сума е преведена на продавача ,,,,, по банков път в ,,,,, от
Д. Д. Д..
Не е спорно, че с договор за учредяване на вещно право на ползване и за покупко-
продажба от 09.03.2018 г., обективиран в нотариален акт № 37, том II, рег. № 2004, нот. дело
№ 138/2018 г. при нотариус ,,,,, с рег. № 628 на НК, М. С. Л. е учредила пожизнено вещно
право на ползване на ,,,,, върху посочения по-горе имот, предмет на договора за покупко-
продажба от 15.08.2017 г., който е и процесният, и е продала така обременения с вещно
право на ползване недвижим имот на В. А. Я. за обща цена в размер на 17 000 лв., от която
за учредяване на правото на ползване 8 000 лв. и за продажбата на имота – 9 000 лв.
По делото са приложени и преписи от решение от 31.10.2020 г. по гр. д. № 29562/2019
г. по описа на СРС, 88 състав, потвърдено с решение № 260359/27.01.2022 г. по в. гр. д. №
4013/2021 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
4
определение № 50527/08.12.2022 г. по гр. д. № 1705/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., с което са
уважени искове с правно основание чл. 108 ЗС на другите две дъщери на ,,,,, срещу
ответницата, като е признато за установено по отношение на В. А. Я., ЕГН **********, че
,,,,,, ЕГН ********** е собственик на 1/3 идеална част, както и че ,,,,,, ЕГН ********** е
собственик на 1/3 идеална част от процесния и в настоящото производство апартамент ,,,,,
находящ се в ,,,, район „,,,,,“, ж. к. „,,,,, – 1“, в жилищната сграда на ,,, вх. Б, ет. 8, заедно с
избено помещение № 39, заедно с 0.626 % идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно
строителство по плана на гр. ,,,,, който апартамент е с идентификатор 68134.4082.71.2.38 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, като В. А. Я., ЕГН **********, е осъдена да предаде
на ,,,,,, ЕГН ********** владението върху 1/3 идеална част от имота и на ,,,,,, ЕГН
********** владението върху 1/3 идеална част от имота. За да достигне до този извод – за
основателността на исковете по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че договорът за покупко-
продажба от 15.08.2017 г. е симулативен, сключен при условията на абсолютна симулация,
поради което и нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, а ответницата не е
добросъвестна по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, съответно не е придобила имота по силата на
последващата прехвърлителна сделка от 09.03.2018 г. и ищците като наследници на ,,,,, се
легитимират като собственици на по 1/3 идеална част от имота.
Следва да се посочи, че макар решението по гр. д. № 29562/2019 г. по описа на СРС,
88 състав да е постановено при идентична обстановка като изложената в настоящата искова
молба, същото не обвързва настоящия съдебен състав. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК
очертава субективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Силата на пресъдено нещо обвързва насрещните страни – ищецът и ответникът,
като в същото положение са универсалните правоприемници на страните, както и частните
им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска
(чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК). Ищцата в настоящото производство не е страна
в предходно воденото дело, съответно не е обвързана от силата на пресъдено нещо на
решението, а мотивите не обвързват настоящия съдебен състав (относно приетото, че
договорът за покупко-продажба от 15.08.2017 г. е симулативен, както и за знанието на
ответницата за симулативността на сделката), тъй като възражението по чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД относно действителността на договора за покупко - продажба от 15.08.2017 г. не е било
релевирано чрез иск, с произнасянето по който да се формира сила на пресъдено нещо
относно действителността на оспорената сделка. При това, съдът следва да извърши
собствен анализ на събраните в настоящото производство доказателства за установяване на
симулативността на сделката, съответно на правото на собственост на страните.
Относно привидността на сключения договор за покупко-продажба от 15.08.2017 г.
Основният и преюдициален за изхода на спора по отношение на предявения
ревандикационен иск е въпросът дали договорът за покупко-продажба от 15.08.2017 г., по
5
силата на който праводателят на ответницата – М. Л. е придобила процесния недвижим
имот, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, привидните договори са нищожни. Сключеният
договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените
престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е
абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В
тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а в
тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже
неговото съдържание.
В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма
не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК
свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на
насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно
страните съставят „обратно писмо“, в което, според естеството на договора, признават или
неговата привидност, или прикритото съглашение. Съгласно установената практика на ВКС
(решение № 763/04.02.2011 г. по гр. д. № 356/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., решение №
299/22.10.2014 г. по гр. д. № 7298/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение №
163/15.06.2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.) обратното писмо
(пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 ГПК е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на
страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната
им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. За да
разкрие прикрит договор, който – ако е действителен, урежда отношенията на страните (чл.
17, ал. 1 ЗЗД), обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е
диспозитивен документ. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между
страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо.
Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при
наличието на т. нар. „начало на писмено доказателство“ - документ, който не е
„обратно писмо“, тъй като не доказва симулацията, но прави вероятно твърдението за
привидност на сделката (чл. 165, ал. 2 ГПК). Този документ може да е случаен и е без
значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната
или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията
вероятна. Той не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, и е основание да бъдат
допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана. Когато
обратният документ е едностранен и разкрива само изявлението на едната страна, той служи
като начало на писмено доказателство и тогава е допустимо разкриване на действителните
отношения между страните със свидетелски показания - а когато съдържа всички елементи
от съдържанието на договора, той служи за пълно разкриване на симулацията.
В случая се твърди абсолютна симулация на сключения договор за покупко-продажба.
Абсолютна симулация е налице, когато между страните е постигнато вътрешно съгласие
6
сделката да не прояви правните си последици между тях.
В тази връзка по делото е представен документ от приобретателя по сделката М. С.
Л. (конституирана като трето лице – помагач на страната на ответницата, но починала в хода
на производството по делото) – декларация във връзка с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.08.2017 г. – л. 126, носеща подпис за М. Л., която декларация има
характер на начало на писмено доказателство. В същата е отразено, че сделката за покупко-
продажба на процесния апартамент ,,,,, която сделка Л. е сключила със своя брат ,,,, ,,,,,, е
привидна и няма да произведе правни последици; че М. Л. не е заплащала в действителност
и няма да заплаща посочената продажна цена от 30 000 евро; че въз основа на сделката няма
да придобива собственост, няма да ползва имота лично или чрез други лица, няма да търси
обезщетение за ползването му от своя брат и от негови наематели, нито ще има право да
обременява имота с тежести или по друг начин да се разпорежда с него; че и след сделката в
нотариална форма ,,,, ,,,,, продължава да е действителен собственик на имота. Приетата
декларация от 15.08.2017 г. носи подпис за приобретателя по сделката - купувач М. С. Л. (т.
е. „другата страна“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК – лицето, което е участвало в сделката и
което се явява частен праводател на страната, която оспорва доводите за привидност -
ответницата) и представлява нарочно съставено нейно изявление, сочещо привидността на
сключената сделка, както и че страните не са желали нейните последици. Авторството на
това писмено доказателство не е оспорено по делото, а по възражението на ответницата за
липса на достоверна дата е необходимо отново да се посочи, че без значение за разкриване
на симулацията е дали този документ е съставен преди, по време или след сключване на
сделката.
Съдът приема, че посоченият документ няма характер на „обратно писмо“. Този
документ, обаче, има характер на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165
ГПК и позволява събиране на гласни доказателствени средства за установяване
на симулацията. Това е така, защото съдържа изявления (на страна по сделката),
позволяващи вероятен извод за симулативност на сделката (в този смисъл решение №
251/09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г. по описа на ВКС, І г. о., решение № 30/11.02.2015 г.
по гр. д. № 4188/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.).
При наличието на писмено доказателство, отразяващо волеизявлението на една от
страните по сделката относно нейния симулативен характер, свидетелските показания, като
доказателствено средство за разкриване на действителните правоотношения между страните
са допустими. В тази връзка, за установяване симулативността на сделката са събрани и
гласни доказателствени средства.
Свидетелката ,,,,, заявява, че познава ,,,,, от 25-26 години преди смъртта му - бил неин
сват - дъщеря му и синът на ,,,,,, впоследствие се развели, но с ,,,,, останали в много добри
отношения, имали и общ внук. След развода на децата поддържали непрекъснато връзка,
събирали се на общи семейни празници, той бил приятел с родителите на ,,,,,,, посещавал ги
често, бил клиент на свидетелката в банката и често се съветвал по финансови въпроси.
През пролетта на 2017 г. той й се обадил по телефона и се срещнали в едно кафене до
7
театъра. Разказал й, че иска да направи фиктивна продажба на апартамента си в ж. к. ,,,,, за
която той имал 50 000 евро при ищцата. Искал да продаде този апартамент на свидетелката
фиктивно, тъй като се страхувал от имотни измами, че може да му вземат апартамента и по
тази причина да го прехвърли фиктивно, като ,,,,,, отказала и го посъветвала да не се
занимава с тези сделки, просто да събере документите и нотариалните актове и да ги донесе
в банката, за да наеме сейф, в който да ги съхранява. Този отказ се случил в присъствието на
В., с която живеели на семейни начала, той я издържал. Впоследствие – около лятото на 2017
г., свидетелката разбрала от бившата си снаха, че тази фиктивна сделка е извършена със
сестрата на ,,,,,.
След това, есента след инсултите му, се засичали в кооперацията, в която живеят
внукът и бившата снаха на свидетелката. Той бил дошъл в кооперацията на ,,,,,и искал да
изключва електричеството, не я познал, попитал я коя е, бил си въобразил, че внукът им има
дете, не разпознавал и внука си, бил в неадекватни състояния. Той продължил да си живее в
апартамента в ж. к. „,,,,,“ със своята компаньонка, и след като изгубили връзка с него,
понеже телефонът му бил изключен, някъде през зимата на 2018 г. януари, свидетелката,
заедно със снаха си отишли в ж. к. „,,,,,“ - домофонът бил изключен, звънецът на
апартамента не работел, никой не отворил. Свидетелката направила и втори опит да го
посети – десетина дни или две седмици след първото посещение, но отново никой не й
отворил.
Разпитана по делото е и свидетелката ,,,,.-,,,,,, – първа братовчедка (и сестра по
осиновяване) на ищцата и дъщеря на ,,,,,. Свидетелката заявява, че около 2015 г. забелязала
известни затруднения в паметта на баща й, забавяне, ходел с бележки навсякъде. Тези
затруднения се задълбочили след като получил инсулт, имало препоръка да бъде проведено
лечение, да бъде прегледан от психиатър, на което той отказал. От приятел разбрала, че
живее със своя студентка от ,,,, - В., в апартамента в ж. к. „,,,,,“. През 2017 г. през пролетта,
близка на свидетелката й се обадила по телефона и споделила, че е имала среща с него във
връзка с имота в ж. к. „,,,,,“. ,,,,, поискал да направят фиктивно прехвърляне на имота в ж. к.
,,,,, като на срещата присъствала и В,,,,,а. Познатата на свидетелката - бившата свекърва на
сестрата на свидетелката, отказала. Впоследствие свидетелката разбрала, че сделката се е
осъществила чрез нейната леля и сестра на ,,,,,. Последният идвал в кооперацията, в която
живеела Л. на ,,,,, и се опитвал да спре тока на кооперацията, бил много объркан и не
разпознал внуците си. Добавя, че разбрали, че е бил в болница за онкологично заболяване в
началото на януари, започнали опити да се свържат с него, но телефонът му бил изключен,
впоследствие разбрали, че е бил сменен. Свидетелката отишла в ж. к. ,,,,, но домофонът не
работел, никой не отворил в апартамента, след това ходили няколко пъти сестрата на
свидетелката, бившата й свекърва и племенникът й. Посъветвали се с адвокат да заведат
дело за запрещение и подали сигнал в полицията, че нямат достъп, че не знаят какво се
случва с ,,,,,, искали да предприемат мерки за лечението му. Добавя, че с ответницата имат
две висящи дела за ателието на ,,,,, № 24 и за парична сума от продажбата на друг имот.
Макар и разпитана като свидетел на ответницата, от показанията на свидетелката ,,,,
8
,,,,,, също се установяват обстоятелства за фиктивния характер на оспорената сделка.
Свидетелката заявява, че познава ,,,,, от детска възраст, той и майката на свидетелката учили
в една гимназия, съграждани били в гр. ,,,,и. ,,,,, живеел в апартамента в ж. к. „,,,,,“ до ,,,,.
Засичали се по време на певческата дейност на свиделката, на която ,,,,, споделил, че при
ходенето в ,,,, се запознал с В. и бил възхитен от нейната изява като човек творец, с който
може да работи, да бъде в една много близка дейност и отношения, и впоследствие той
поискал да живее с нея в апартамента в ж. к. „,,,,,“. ,,,,,, добавя, че В. и ,,,,, заживели заедно,
той пишел музика, а тя - стиховете по тази музика, заедно ходели по мероприятия, тя
организирала неговите професионални ангажименти. ,,,,, бил самотна личност и споделял, че
няма добри взаимоотношения със семейството си, казвал, че е много близък с В., че живеят
и работят заедно и иска всичко, което материално е постигнато от него като жилище и някои
други негови обекти, конкретно апартаментът в ж. к. ,,,,, да останат за ответницата, за да
може тя да сътвори и книгата на неговия живот, за което последната била поела ангажимент.
Свидетелката заявява, че ,,,,, й споделил, че апартаментът в ж. к. „,,,,,“ е прехвърлен на
неговата сестра ,,,,,,, за да може да запази и съхрани този апартамент за В. и че ,,,,, иска този
апартамент да се прехвърли на В.. През 2017 г. го прехвърлил на сестра си чрез покупко-
продажба, за да го съхрани от семейството си и впоследствие през 2018 г. го прехвърлил на
В., защото искал тя да остане там и да твори, да наследи имотите му като човек, с който той
е творил. Свидетелката знае, че той й прехвърлил имота без да иска пари от нея и
продължил да живее там. Сестра му била съгласна, че имотът е негов и това е фиктивно
прехвърляне, не й е плащал наем. Свидетелката не знае В. да е плащала пари за
последващата сделка. Една седмица преди да почине, около 03.06.2018 г., при концерт в зала
НДК, ,,,,, споделил на свидетелката: „Тя (В.) е моята звездичка, тя всичко направи за мен, аз
да се чувствам добре.“ и казал „Но и аз направих нещо за нея, защото апартаментът, който
беше на сестра ми, аз й го върнах“. Свидетелката заявява, че той не е получавал пари за този
апартамент от сестра си, а седмица преди да почине прехвърлил имота на ответницата, бил
напълно спокоен и адекватен.
Свидетелката добавя, че знае, че през 2017 г., в края на годината - ноември –
декември, ,,,,, бил приет в болница, лекували го от сърце, след по – задълбочени изследвания
разбрали, че има рак. Ходила да го види, когато го изписали в дома му. След като го
оперирали, може би април, го видяла с В. - разхождали се навън и той споменал, че малко му
остава и че много иска тя да бъде осигурена, да продължи неговата дейност. В началото на
2018 г. бил доста отслабнал, говорел, че е болен, но бил адекватен. В. била плътно до него на
всякакви лечения и професионални ангажименти. Още преди да се запознае с В., ,,,,, не бил
в добри отношения със семейството си. Една седмица преди да почине до такава степен
отношението на семейството му било негативно, че искали да го изкарат невменяем,
въпреки че той дори и слово изнесъл на споменатия концерт.
Настоящият съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства –
декларацията от М. Л., и кредитирайки изцяло показанията на свидетелите в частта, касаеща
възприятията им относно сделката, сключена на 15.08.2017 г., намира за установено при
9
условията на пълно и главно доказване, че страните по процесния договор за покупко-
продажба от 15.08.2017 г. не са имали воля да бъдат обвързани от него - не са желаели
процесният апартамент да премине в собственост на приобретателя М,, С. Л., а са сключили
договора, само за да създадат привидни правни последици спрямо третите лица.
От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че
наследодателят на ищцата и неговата сестра - приобретател са сключили „фиктивна сделка“.
Показанията на свидетелките ,-,,,,,,, включително преценени по реда на чл. 172 ГПК,
доколкото ,,,,,, е бивша свекърва на една от дъщерите на ,,,,, – , Л.-,,,,,,, а Л.-,,,,,, – първа
братовчедка на ищцата, т. е. близка роднина по произход и по осиновяване, съдът възприема
изцяло при изграждане на изводите си за симулативния характер на сделката. Свидетелските
показания са логични, последователни и отразяващи непосредствените възприятия на
свидетелите, а в същото време не са опровергани от други доказателства по делото. Следва
да се посочи, че съдът е свободен при преценката на свидетелските показания и следва да се
ръководи от вътрешното си убеждение, преценката на останалите доказателства
самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Свидетелката ,,,,,, излага
твърдения за лично отправеното й предложение имотът да й бъде прехвърлен чрез фиктивна
сделка, на което тя е отказала, като в тази връзка са показанията и на Л.-,,,,,,, макар и да не е
била пряк очевидец на предложението. Показанията на ,,,,,, отразяват личните й впечатления
за намерението на ,,,,, да прехвърли привидно имота в ж. к. „,,,,,“ срещу сумата от 50 000
евро, която имал при ищцата, след което да го прехвърли на ответницата В., с която живеели
заедно в този апартамент, като и двете свидетелки заявяват, че след това имотът привидно е
бил прехвърлен на М. Л..
Във връзка с доводите на ответницата в писмената защита относно кредитиране на
свидетелските показания на Л.-,,,,,, следва да се посочи, че за разпитания свидетел не са
налице пречки да участва в настоящото производство в това процесуално качество, тъй като
не е страна по делото (не се касае за изявления на страна по дело). Обстоятелството, че Л.-
,,,,,, е ищец по други дела с ответницата, свързани с наследството на ,,,,,, в част от които
участва като ищца и ищцата в настоящото производство, не е основание показанията на Л.-
,,,,,, да се изключат изцяло от доказателствения материал, а следва да бъдат съобразени с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост
на свидетеля. В случая няма основание показанията на посочените свидетели да не бъдат
кредитирани, въпреки близките им отношения с ищцата и водените дела с ответницата, тъй
като изнесеното от тях напълно съответства и на показанията на свидетеля ,,,,,,, които съдът
цени като логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.
От показанията на разпитания именно на страната на ответницата свидетел, който
непосредствено е възприел желанието на ,,,,, да прехвърли имота на ответницата, по
безспорен начин се установява, че ,, ,,,,, е прехвърлил на сестра си апартамента, за да може
да го запази и съхрани за В., че това е фиктивно прехвърляне, срещу което М. Л. не е
заплащала продажна цена, както и че и след прехвърлянето в имота са останали да живеят
,,,,, и В. Я., без да заплащат наем на М. Л.. Без значение е причината, която ,,,,, е заявил, за да
10
изповяда сделката. Свидетелката ,,,,,, потвърждава, че всички участници в сделката са
знаели за нейната симулативност. Освен това, показанията на свидетелите съответстват и на
изявленията на М. Л., направени в качеството й на страна по делото, с молба от 11.07.2023 г.
В писмената защита ответницата е направила възражение за относителна симулация
на договора – че страните са се съгласили да бъдат обвързани от прикрита, действителна
сделка за дарение на имота и съответно следва да се приложат правилата за прикритото
съглашение по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В случая обаче в срока за отговор по чл. 131
ГПК ответницата не е релевирала такова възражение за относителна симулация, поради
което то е преклудирано, а освен това по делото не са ангажирани никакви твърдения в
подкрепа на това, че договорът от 15.08.2017 г. прикрива дарение.
Ето защо и като прецени съвкупно доказателствата по делото – представената от М.
Л. декларация (имаща характер на начало на писмено доказателство), показанията на ,,,, ,,,.-
,,,,,, и ,,, ,,,,,,, както и редица косвени доказателства – че сумата, с която е заплатена
продажната цена – 30 000 евро е била платена от ищцата Д. Д. Д. от средствата,
предоставени й за съхранение именно от ,,,,, (което съдът приема за доказано, тъй като в
самия нотариален акт е посочено, че продажната цена от 30 000 евро се заплаща от Д. Д. в
,,,,,, а по делото са представени извлечение от банкова сметка на ищцата Д. Д. Д. в
посочената банка, видно от което на 13.02.2015 г. ,,,, ,,,,, е превел сумата от 50 000 евро по
сметка на ищцата (с основание: прехвърляне на средства), както и извлечение от банкова
сметка на ,,,,,, видно от което на 15.08.2017 г. (датата на договора за покупко-продажба) в
полза на ,,,,, от страна на ищцата Д. Д. по сметка в ,,,,, е била наредена сумата от 30 000
евро, с основание: покупко-продажба на апартамент, в който смисъл са и показанията на
,,,,,,), обстоятелството, че ,,,,, и ответницата са продължили да живееят в имота без да
заплащат наем, докато същият е бил собственост на М. Л. (в какъвто смисъл са показанията
на ,,,,,,), краткия период от време между двете сделки (по-малко от година) и многократно
по-ниската цена, на която имотът е продаден на ответницата, настоящият съдебен състав
приема, че договорът за покупко-продажба от 15.08.2017 г. е симулативна сделка, сключена
при абсолютна симулация, тъй като никоя от страните – М. Л. и ,,,,, - не са желаели
сключеният договор да прояви правни последици и прехвърлителен ефект, а волята на
страните е била имотът да остане в изключителна собственост на ,,,,,, като впоследствие да
бъде прехвърлен на ответницата. Ето защо възражението по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е
доказано, като следва да се отговори на въпроса дали е налице хипотезата на чл. 17, ал. 2
ЗЗД за запазване на правата на ответницата по последващата покупко-продажба от
09.03.2018 г., по отношение на което съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение на трети добросъвестни
лица, придобили недвижим имот или ограничени вещни права върху недвижим имот от
приобретател по привидна сделка преди вписване на исковата молба за установяване на
привидността. Съгласно съдебната практика сочената норма се отнася както до хипотезите
на абсолютна, така и на относителна симулация. И при двата вида симулация привидната
сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, което рефлектира върху
11
възможността приобретателят по същата да придобие имота на основание привидния
договор и поражда необходимостта от защита в еднаква степен на правата на третите
добросъвестни лица и от установяване на сигурност и предвидимост в правните отношения
(така решение № 50120/10.01.2023 г. по гр. д. № 71/2022 г. по описа на ВКС, І г. о.).
При прилагането на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се запазват правата само на третите
добросъвестни лица и всяко знание за симулацията изключва правата на третото лице -
приобретател като недобросъвестно Субективната добросъвестност представлява незнание
за приобретателя в пороците на юридическото основание, като е въведена презумпция за
предположение на добросъвестността до доказване на противното, като това доказване е в
тежест на насрещната страна, т. е. при успешно доказване на противното следва липсата на
добросъвестност. По въпроса към кой момент следва да се преценява добросъвестността на
купувача в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице трайна съдебна практика на ВКС, като
това е моментът на сключване на сделката и придобиването на имота, като последващата
недобросъвестност на купувача не оказва влияние. За установяване на недобросъвестност,
респ. оборване на презумпцията за добросъвестност, е достатъчно да се установи, че В. А. Я.
е знаела, че договорът за покупко-продажба от 15.08.2017 г. е привиден.
Съдът, при съвкупна оценка на приетия по делото доказателствен материал приема,
че ответницата не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, тъй като е
знаела за привидността на процесния договор за покупко-продажба.
В тази връзка са събраните свидетелски показания – на свидетелката ,,,,,,, че
ответницата е присъствала на срещата, на която на свидетелката е било предложено имотът
да й бъде прехвърлен фиктивно (т. е. ответницата е била наясно с желанието на ,,,,, да
продаде привидно имота си, след което да й бъде прехвърлен), близките отношения между
ответницата и наследодателя на ищцата и съвместното им живеене в апартамента, знанието,
че продажната цена не е действително заплатена от М. Л., обстоятелството, че и след
продажбата на имота ответницата е продължила да живее в него, т. е. била е наясно, че М. Л.
няма претенции за собствеността и владението върху имота, посещението при различни
лекари, включително за снабдяване с медицинско удостоверение, от което да е видно, че ,,,,, е
дееспособен с оглед изповядване и на друга сделка пред нотариус – за прехвърляне на
ателие № 1 на ,,,,,в гр. ,,,,, на 29.03.2018 г. (за което е представено както писмо от
Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ до
СДВР, 07 РУ, с изх. № Д-943/07.06.2018 г., така и са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля А. К. и е приет Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане № 72, том III, рег. № 3792, нот. дело №
245/2018 г. от 09.05.2018 г., по силата на който ,,,,, е прехвърлил на ответницата ателието за
грижите, които е полагала за прехвърлителя от 2012 г. и срещу задължение да се грижи за
него, докато е жив), изявлението на М. Л. в молба от 11.07.2023 г., че именно ответницата
подготвила документите за сделката и впоследствие започнала да тормози Л. да й прехвърли
имота, което е житейски логично предвид близките отношения на ответницата с ,,,,, и
съвместното им съжителство. Съдът намира, че преценени в съвкупност всички тези
12
доказателства, при липса на каквито и да било данни, които да ги опровергават, са
достатъчни за установяване знанието на ответницата за симулативността на покупко-
продажбата от 15.08.2017 г.
В случая е налице симулативен договор, който не е проявил действие, установява се,
че В. Я. е знаела това, респ. е недобросъвестна и не се ползва от защитата по чл. 17, ал. 2
ЗЗД. Последващата сделка няма как да прояви правни последици, касае се до продажба от
несобственик, която няма вещно-транслативен ефект. Доколкото никой не може да
прехвърли права, които не притежава, то и ответницата е придобила имота от несобственик,
поради което владее същия без основание. Към момента на сделката, с която М. Л. е продала
имота на В. Я., апартаментът е бил собственост на ,,,,,. Следователно, ищцата е придобила
1/3 идеална част от имота по наследство след смъртта на ,,,,,. При това положение и
доколкото по делото се установи, че имотът се владее от ответницата, то искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, безпредметно е обсъждането на останалите твърдения в
исковата молба за това дали ,,,,, е могъл да разбира и ръководи постъпките си, дали
волеизявлението му е било опорочено с оглед здравословното му състояние, както и на
останалите доказателства, в частност медицинската документация и свидетелските
показания на А. К. и Н. Я. относно това какво е било влиянието на заболяванията на ,,,,, на
способността му да разбира и ръководи действията си към сключване на атакуваните сделки,
както и данните за влошените отношения с останалите му роднини, полаганите от страна на
ответницата грижи за ,,,,, и съвместната им професионална дейност.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищцата, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. От същата се претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 15.12.2022 г., държавна такса в размер на 162,88 лв. и депозит за разпит на
свидетел в размер на 50 лв. От страна на ответницата е направено своевременно възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразявайки цената на иска, разпоредбата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото и провеждането му в размките на повече от две
съдебни заседания, в които са разпитани свидетели, съдът намира, че в полза на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., или общо сумата от
2 712,88 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. ,,,,, ж. к. „,,,, ,,,т. 6, ап. 41, че Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ,,,,, бул. ,,,,,, е
собственик на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: Апартамент ,,,,, находящ се в ,,,,
,,,,,,,,,,,,, - 1“, в жилищната сграда на б,,,, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
13
помещения, със застроена площ от 78.67 кв. м., при съседи: изток - разделна стена с вх. А,
запад - стълбище и апартамент № 39, север - улица, юг - улица, заедно с избено помещение
№ 39, без квадратура съгласно доказателствен акт, при съседи на избеното помещение:
изток - разделна стена с вх. А, запад - коридор и обща пералня, север - мазе № 37, юг - мазе
№ 18, заедно с 0.626 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр. ,,,,, който
апартамент е самостоятелен обект в сграда, съгласно схема № 15- 332206/13.07.2017 г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК-СГКК, гр. ,,,, и е с идентификатор
68134.4082.71.2.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.71, при
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68134.4082.71.2.16,
68134.4082.71.2.39, под обекта: 68134.4082.71.2.35, над обекта: няма, и ОСЪЖДА В. А. Я.,
ЕГН **********, да предаде на Д. Д. Д., ЕГН ********** владението върху 1/3 идеална
част от описания имот: Апартамент ,,,,, находящ се в ,,,, ,,,,,,,,,,,,, - 1“, в жилищната сграда на
б,,,, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
78.67 кв. м., при съседи: изток - разделна стена с вх. А, запад - стълбище и апартамент № 39,
север - улица, юг - улица, заедно с избено помещение № 39, без квадратура съгласно
доказателствен акт, при съседи на избеното помещение: изток - разделна стена с вх. А, запад
- коридор и обща пералня, север - мазе № 37, юг - мазе № 18, заедно с 0.626 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо
комплексно жилищно строителство по плана на гр. ,,,,, който апартамент е самостоятелен
обект в сграда, съгласно схема № 15- 332206/13.07.2017 г. на самостоятелен обект в сграда,
издадена от АГКК-СГКК, гр. ,,,, и е с идентификатор 68134.4082.71.2.38 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.71, при съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж: 68134.4082.71.2.16, 68134.4082.71.2.39, под обекта:
68134.4082.71.2.35, над обекта: няма.
ОСЪЖДА В. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ,,,,, ж. к. „,,,, ,,,т. 6, ап. 41, да заплати
на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ,,,,, бул. ,,,,,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
2 712,88 лв. – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14