Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2867/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от А.Б. срещу Н.М., в качеството му на баща и законен представител
на Н. М. и срещу А.М. и Х.М., явяващи се родители и законни представители на Х.
М. обективно и субективно съединени искове с правно осн.
чл. 48 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 5 122 лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане под
формата на претърпяна загуба в следствие на унищожаването на собствения на
ищеца лек автомобил марка Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ********, извършено на 28.11.2019г. от
малолетния Х. М. и непълнолетния Н. М.,***, ведно със законната лихва от датата
на деня на увреждането – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба, ищецът А.Б. твърди,
че е собственик на лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“, рег. № ********, който на 29.11.2019г. около
08: 00 ч. е паркирал пред дома си в гр. Варна, ********.
Около обяд в същия ден бил информиран
от сина си, че от автомобила му излиза пушек. Ищецът се опитал да потуши
пламъците, обхванали предната и дясна лява част на МПС, но безуспешно и
превозното средство изгоряло.
В образуваното досъдебно производство
било установено, че извършители на палежа са непълнолетния Н. М. и малолетния Х.
М.. Наказателното производство било прекратено, а преписката е изпратена на
КБППМН за налагане на възпитателни мерки.
Претенцията на ищеца се обосновава с
отговорността на родителите, затова, че не са упражнили надзор и не са изпълнили
задълженията си за възпитание на децата си, чиито действия са довели до
увреждане на имуществото на А.Б.,
поради което се настоява за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от противоправното
им поведение.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.М., в който се поддържа, че
ответникът не е натериално-правно легитимиран да отговаря, тъй като детето
живее при своята майка Ц.М. в Обединеното Кралство и тя е негов представител.
В срока
по чл. 131 ГПК, изтекъл на 05.04.2021г., ответниците А.М. и Х.М., не са депозирали отговор.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че А.Б. е
бил собственик на лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“, рег. № ********, който на 29.11.2019г. е бил
паркиран пред дома му, находящ се в гр. Варна, ********.
Безспорно е още, че малолетният Х. М.
и непълнолетният Н. М., са били съпричастни към унищожаването на лекия автомобил,
чрез запалването му. За извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 НК е
образувано досъдебно производство № 2046/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР, което е прекратено с постановление на 13.05.2020г. на прокурор при РП –
Варна, тъй като малолетният Х. М. е наказателно неотговорен.
Разпоредено е преписката да се изпрати на
МКБППМН с предложение за налагане на възпитателни мерки на двете деца.
Родители на малолетния Х. М. са А.М.
и Х.М., а на Н. М. – Н.М. и Ц.М..
Считано от деня на постановяване на
привременни мерки в производството по гр.д. № 18393/2018г. на РС – Варна,
обективирани в решение № 2049/01.06.2009г., а именно от 01.06.2020г.,
родителските права по отношение на Н. М. са предоставени на неговата майка Ц.М.,
при която е определено и местоживеенето му във Великобритания, на осн. чл. 127, ал. 2 СК.
В същия смисъл е и произнасянето на
съда по същество на спора с решение от 01.06.2020г. по молба по чл. 127, ал. 2 СК, подадена от Ц.М. срещу Н.М..
Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с решение от
22.02.2021г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 2138/2020г., което е влязло в
законна сила на 03.04.2021г.
В същото производство по гр.д. №
18393/2018г. на ВРС е одобрено и споразумение по молба по чл. 127 а СК, като е
дадено разрешение на Н. М. да пътува с майка си в чужбина.
Предявените обективно и субективно
съединени искове с правно осн. чл. 48 ЗЗД са
основателни и доказани по следните съображения:
Безспорно по делото са установени
всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 48 ЗЗД,
пораждащи право на обезвреда на пострадалото лице.
Ответниците А.М. и Х.М., като родители на Х. М., а Н.М. на Н. М., които са
упражнявали родителските права върху децата си към момента на настъпване на
вредоносното деяние - 29.11.2020г., отговарят за вредите причинени от тях,
която отговорност е лична и представлява гражданскоправна
санкция за недобре изпълнен дълг по възпитанието и контрола над децата си.
В конкретния случай се установява, че
към деня на увреждането – 29.11.2019г. Н. М. не е бил под надзора на своята
майка, която се е намирала във Великобритания, макар тя също да е била титуляр
на родителските права, наред с ответника Н.М.. Непълнолетният е живеел с баща
си в гр. Варна, който е упражнявал родителските права и с баба си в дома на
последната.
От ангажираните доказателства по
безспорен начин се установява увреждането на ищеца, авторството на
непозволеното деяние, а именно, че то е извършено от двете деца и причинната
връзка между деянието и настъпилата вреда. Безспорно е, че на ищеца е причинена
вреда, която следва да бъде обезщетена.
В случая, обезщетението е равно на
стойността срещу която собственикът на унищожената вещ би могъл да закупи лек
автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“
в същия вид и в същото качество, чиито размер възлиза, съобразно неоспореното и
кредитирано от съда заключение на допуснатата съдебно – техническа експертиза
на сумата от 5 000 лв. до който размер предявените искове по чл. 48 ЗЗД,
се явяват основателни, ведно със законната лихва от датата на деня на
увреждането – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението
За разликата до претендираната сума
от 5 122 лв., предявените осъдителни искове, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора в полза на
ищеца А.Б. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски за уважената част, възлизащи на 834, 64 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********, явяващ се баща и законен
представител на Н. Н.ев М.,***, А.М.М., ЕГН ********** и Х.С.М., ЕГН **********, явяващи се
родители на Х. Х.М. ***, таван ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на А.И.Б., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане под формата на претърпяна загуба в
следствие на унищожаването на собствения на ищеца лек автомобил марка Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ********,
извършено на 28.11.2019г. от малолетния Х. М. и непълнолетния Н. М.,***, ведно
със законната лихва от датата на деня на увреждането – 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
48 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над присъдената сума до претендираната от 5 122 лв.,
ведно със законната лихва от датата на деня на увреждането – 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
48 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********,***, А.М.М., ЕГН **********
и Х.С.М., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, таван ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Б., ЕГН **********,*** сумата от 834, 64 лв. /осемстотин тридесет и четири
лева и шестдесет и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: