Присъда по дело №4261/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4261 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2024 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Срещу подс. К.А.А. Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на
31.01.2024 г. в гр. В., без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества - смес от ацетоминофен /парацетамол/, кофеин и
наркотични субстанции - хероин и фентанил с общо нетно тегло 0,19 гр. на
обща стойност 20,58 /двадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, поддържа
обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода с
подходящ изпитателен срок.
Подс.А. прави признания по см.чл.370 т.2 от НК. При дадената му
последна дума признава вината си, декларира съжаление за извършеното.
Защитникът на подс.А. пледира случаят да се квалифицира като
маловажен. Наличието на минималното количество било за лична употреба
води до извод за маловажност на деянието. Следвало да му се даде
възможност да преосмисли случилото се.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на събраните в проведеното по реда на глава ХХVІІІ НПК
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 31.01.2024 г. полицейските служители от Първо РУ - В. свид. М.А. и
свид. Илия Х. изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред. При обход на територията обхващаща ул. „П.Н." в гр. В.
забелязали как от ул. „Наум" излезли познато за тях лице. Полицаите
разпознали, че това е подс. К.А.А., за когото знаели, че е наркозависим.
Поради това те решили да му извършат проверка. Свидетелите А. и Х. след
като се представили и поискали документи за самоличност попитали подс. А.
дали в себе си държи забранени от закона вещества. Подс. А. им отговорил, че
има такива и от чорапа си извадил едно пакетче съдържащо кафяво
прахообразно вещество, за което обяснил, че е хероин, закупен от лице,
живеещо наблизо. С протокол за доброволно предаване подс. А. предал на
свид. Х. пакетчето с хероин, след което бил отведен в районното управление и
задържан.
1

В хода на досъдебното производство, е била назначена и изготвена
физикохимична експертиза №642/28.07.2023г. /л 5-16/. От заключението й е
видно, че светлокафяво на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в
1/един/ брой прозрачно, полиетиленово пликче предадено с протокол за
доброволно предаване от подс.А., представлява смес от ацетоминофен
/парацетамол/, кофеин и наркотични субстанции - хероин и фентанил. Нетно
тегло на веществото -0,19 грама.
Хероинът е под контрол в Списък I — „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка , чл, 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. (ЗКНВП) .
Фентанилът е поставен под контрол в Списък II - „Вещества е висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" о< Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотичгш въз връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП).
Тези вещества нямат легална употреба, пазар и производство, и е
поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от
Р.Б., като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза. Видно от заключението й, пазарната
стойност на наркотичните вещества е 20.58лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – Признанията на подс. А. се подкрепят от
гласните и писмените доказателства по делото, както и от заключенията на
експертизите.
Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите Х. и А..
Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.
Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост и др.
Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс. К. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК на 31.01.2024 г. в гр. В., без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества - смес от
ацетоминофен /парацетамол/, кофеин и наркотични субстанции - хероин и
2

фентанил с общо нетно тегло 0,19 гр. на обща стойност 20,58 /двадесет лева и
петдесет и осем стотинки/ лева, като случаят е маловажен.
По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното
производство, декларираното съжаление за извършеното. Налице е и
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно малкото
количество, съответно ниската стойност на предмета на престъплението. При
тези данни за личността на и за обективните характеристики на деянието му,
действително извършеното е на границата между квалификацията по ал. 3 и
ал. 5 на чл. 354а от НК. Все пак съдебният състав прецени, че процесното
деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в
сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко
количество наркотично вещество, с ниска стойност.
По делото се събраха добри характеристични данни за подс.А..
Съдът отчита и личността на субекта, с всички характеризиращи го
обстоятелства, която разкрива една ниска степен на обществена опасност на
дееца. Тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че подс.А. е
съдействал на органите на полицията, като доброволно, сам е предал
държаното наркотичното вещество, а пред съда признава вината си и изразява
съжаление. Също така следва да се отчете и процесуалното му поведение
спомогнало за разкриване на цялостна престъпна дейност по продажбата на
наркотичното вещество.
Всички изброени до тук обстоятелства са били неглижирани напълно
неоправдано на предходната досъдебна фаза, като за сметка на това
конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена.
Поради изложените съображения, макар деянието описано в
обстоятелствената част на прокурорския акт формално да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.3, предл. 2-ро,
алт.1, т.1, пр.1 НК, същото разкрива незначителна по степен обществена
опасност, а това изключва неговия престъпен характер и потенциалната
възможност за използване на наказателна репресия спрямо подсъдимият. В
тази връзка следва да се подчертае, че за да представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК деянието също следва да разкрива определена
степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му
като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на
приобщената по делото доказателствена маса не бяха констатирани.
Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
3

ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване и то с цел лична употреба на малко количество
наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е
било предназначено за лична употреба.
Законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието
"маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е
предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС №
6/1971 г., р.ІІ, т.7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. №
12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на
ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е
налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието
и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното деяние,
обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се
преценява с оглед критериите на чл.93, т.9 от НК, като преценката следва да се
направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина
на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на
извършеното. Това утвърдено в съдебна практика становище произтича от
понятието "вредни последици", употребено в НК (и в коментираната т.9 на
чл.93) като по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само
имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен
характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения
правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите,
създават недоверие към установения обществен строй, финансовата и
стопанската система и други. Немаловажните вредни последици са
противопоставени на маловажния случай и обхващат всички вреди, които не
са маловажни. От друга страна, оценката на степента на обществена опасност
на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с
характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно
значение на даден етап на развитие на обществото.
Поради така изложеното в настоящият случай съда приема, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед
незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид.
Обстоятелствата които обосновават този правен извод се свеждат до
конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.
4

Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не приема че са
налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика
наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.354а ал.5 от НК.
Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9 ал.2 от НК се изразява в
това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно
въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова,
че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно
престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл. 9, ал.1 НК, което да
прави общественооправдано третирането на съответното поведение като
престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната
принуда за общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а
НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено
употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от
законодателя при криминализиране на държането на високорисковите
наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на
престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на
обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано
третирането им като престъпления (в този смисъл Решение № 870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е.
Авдева, Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II
н. о., докладчик председателят Л.М. и др.). На тази плоскост следва да бъде
разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г. с което е
изменено реш. по в.н.о.х.д №475/2010г. на АС-В., с което прието, че въпреки,
че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е държал високорисково
наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то деянието е съставомерно по
ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая определящо за правната
квалификация на деянието е количеството и стойността на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не са
5

високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на
стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а ал.5 от
НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е по-голяма
от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и критериите за
маловажност на деянието съобразно съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а
от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано
физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват
фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт,
подс.А., впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на
реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на
посочените наркотични вещества.
Доколкото по делото не се установи подс.А. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.
По направеното възражение, че не е определено количеството на
фентанил и хероин с точност, съда следва да посочи, че по делото са налице
достатъчно доказателства, за наличието на това наркотично вещество в
доброволно предадения от подс.А. пакет. Правилно в ОА прокурора е посочил,
че в прозрачното полиетиленово пликче доброволно предадено от подс.А. са
се намирали вещество представляващо смес от фентанил и хероин.
Обвинението е съобразено със заключението на физико-химичната
експертиза.
Безспорно към момента на извършване на деянието той не е бил
осъждан, но това обстоятелсто не изключва възможността да се изследват и
положителните характеристични данни за извършителят и съобазно всички
тях да се определи, както съставомерността на деянието така и самото
наказание.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република Б..
6

За да определи наказанието на подс.А., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
следното:
Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подс.А..
Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че
извършеното покрива състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Такова е било
и становището на ВОС по ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в
обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на
вината, пряк умисъл при които той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието.
Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78а от НК, по отношение на подс.А., тъй като същият е с
чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел
четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание "Глоба". Като прецени степента на обществена
опасност на деянието, както и данните за личността на обвиняемия, за който
прие, че е с ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно
състояние, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно
наказание глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно
ГЛОБА в размер на 1000лв.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски, както и унищожаване на Веществените
доказателства
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Като призна подс.А. за виновен, съдът му възложи направените по
7

делото разноски в полза на ОД МВР В..
Съдът на основание чл. 354а ал.6 от НК постанови веществените
доказателства да бъдат унищожени по съответния ред.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	36
Дата:	5 февруари 2025 г. (в сила от 21 февруари 2025 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20243110204261
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 ноември 2024 г.

Присъда по дело №4261/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите