мотиви
към присъда от 12.10.2020 година
по
НЧХД №1110/2019 година по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимите Рей ме Р.О., М.С.О. и Р.М.С.,със снета по делото самоличност е
повдигнато обвинение затова ,че на 25.04.2019 година в с. Ангел
Войвода,общ.Минерални бани. обл. Хасково в съучастие , като съизвършители
помежду си причинили на М.К. ***, лека телесна повреда /две разкъсно-контузни
рани на главата /, изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по члДЗО, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК
Подсъдимите Р. Р.О.,
М.С.О. и Р.М.С. заявяват ,че разбират повдигнатите им обвинения . В хода на
съдебното следствие дават обяснения за случая,като не отричат на
инкриминираната дата и място да са срещали тъжителя,без да са имали какъвто и
да било физически контакт с него .Отричат да са нанасяли удари по главата на
тъжителя по начин и със средства,описани в тъжбата .В последната си дума и
трамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Защитникът на
тримата подсъдими адв.М.Р. счита частното обвинение за изцяло недоказано,
твърдейки че не е налице просто съмнение относно авторството за причиняване на
леката телесна повреда, а категорично е налице пълна недоказаност на
обвинението.Счита ,че по отношение на подзащитните й не са събрани данни/ в
т.ч. и от ангажираните от страна на частното обвинение такива / за престъпно
поведение на подсъдимите , като извършители в причиняване на телесните повреди
на тъжителите. В хода на съдебните прения пледира за оправдаване на тримата си
подзащитни ,а предявения гражданск иск счита за неоснователен . Моли за
разноски .
Частният тъжител
изцяло поддържа тъжбата си.
В
съдебното производство е предявен граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 3000 лв. против тримата подсъдими , който е приет за съвместно
разглеждане и решаване .
Повереникът на
частния тъжител адв.М.Ф. намира частното обвинение за доказано относно време
,място и авторство на деянията . Пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.130
ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК и да им бъде наложено наказание.Гражданският иск счита
за установен по основание и моли да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и във връзка с доводите на частното обвинение и защитата,
приема за
установено следното:
Тримата подсъдими
и частният тъжител М.К. *** .Съселяни са и се познават отпреди инцидента .
Между самите тях или членове на семействата им съществували отношения,
характеризиращи се с конфликтност или негативизъм.
От своя страна
подсъдимите Р. Р.О. и М.С.О. са съпрузи ,а подсъдимият Р.М.С. е техен син.
В центъра на
с.Ангел Войвода общ.Минерални бани,обл.Хасково се намирало питейно заведение -
кръчма,ведно с магазин към него .Заведението се стопанисвало от св. С.Г. ***.
На 25.04.2019
година вечерта около 22.00 часа частният тъжител М.К. посетил въпросното
заведение . По същото време на една от масите в същото заведение били
отследнали св. М. М.Х. и св, Р.Е.Р. и консумирали алкохол -ракия . Според св.С.Б.,която
към този момент се намирала в магазина до кръчмата и наблюдавала посетителите й
, тъжителят се задържал вътре около 10 минути , като през цялото време
разговарял по телефона си и след това излязъл навън .Св.Б. слязла в складовото
помещение ,за да подрежда стока ,но след половин част била извикана от частния
тъжител.Когато се качила в заведението видяла рана на главата на М.К.,от която
се стичала кръв надолу по лицето му .Помолена от тъжителя св.Б. се обадила от
мобилния си телефон с номер 0876 788203 , като в 22:51:22 часа ,а след това и в
22:53:25 часа поискала съдействие първоначално от органите на полицията /заради
сбиване межуд 3-4 души/ ,а впоследствие и за оказване на медицинска помощ /кръв
по носа на пострадалия / сигнализирайки на телефон 112 /писмо с вх. per. № 10585р-1668/17.07.2019 г.
от Дирекция „Национална система 112", „Районен център 112" - Кърджали
и аудиозаписи от компакт диск към него /. Докато тъжителят и св.Б. чакали
пристигането на линейка и полиция пред вратата на заведението между М.К. и
подсъдимия М.О. ,който се намирал на улицата пред магазина си започнала кавга с
размяна на обидни думи.
Магазинът на св.Б.
се намирал срещу магазина на подсъдимите М.О. ,Р. О. и Р.С.,като ги разделяла
улицата .В обясненията си подсъдимият М.О. твърди,че се намирал на улицата пред
магазина си , миейки автомобила си ,когато тъжителят минал покрай него ,
отправяйки псувни и обиди по негов и на жена му адрес и влязъл в заведението на
св.Б. .Излизайки по-късно оттам ,според подс.М.О. тъжителят загубил равновесие
и паднал върху стъпалата пред заведението ,където ударил главата си ,от която
започнала да тече кръв .Разправията между двамата била чута и от подсъдимите Р.О.,която
преди това чистела с палка магазина и подсъдимият Р.С.,който се намирал във
вътрешността на магазина. При излизането си и двамата забелязали падналия до
стъпалата на заведението на св.Б. пострадал К..
Пристигналите на
място полицейски служители на РУ-Хасково св.М.Х.Д. и Р.Т.Т. установили
участниците в конфликта и издали полицейски разпореждания по чл.64 от ЗМВР . По
случая била образувана полицейска преписка рег.№ 1970р-12372/2019 год. по описа
на РУП-Хасково,в хода на която били снети писмени обяснения от участниците в
инцидента.
Частният тъжител
бил транспортиран с пристигналата на място линейка до ЦСМП -Кърджали ,където
бил прегледан ,а раните на главата обработени/ фиш за спешна медицинска помощ от
25.04.2019г. / .
От заключението
на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза с
вещо лице д-р Х.Е. се установява, че тъжителят е получил две разкъсно-контузни
рани на главата . Тези увреждания били получени от действие на твърд , тъп
предмет и можели да се получат от удари с тояги, по начина и при
обстоятелствата, описани от пострадалия. Било причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което се отнасяло за всяка
една от раните,а срока за възстановяване бил до 20 дни. Според устния доклад на
вещото лице всяка от констатираните рани е причинена от отделен удар,като поне
два удара са били необходими да доведат до образуването на две рани на главата
на пострадалия .Процесиите рани са причинени с продълговат
предмет с оформен
ръб, може и някаква летва, но при всички случаи ставало въпрос за продълговат
предмет с дължина, която е по-голяма от сечението на предмета.Като механизъм на
получаване експерта д-р Е. допуска и възможността главата на пострадалия да е
била ударена поне два пъти в ръб.
Така изложената
фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимите ,показанията на
разпитаните свидетели ,заключението на съдебномедицинската експертиза и
другите писмени доказателства , приобщени към доказателствения материал по
делото. При анализа на доказателствените източници следва да се отбележи, че по
делото единствено от страна на частното обвинение са ангажирани гласни
доказателствени средства, посредством разпит на свидетелите М.М.Х. , Р.Е.Р.,С.Г.Б.
, М.Х.Д. и Р.Т.Т.,никой от които не се явява очевидец на упражнено от страна на
подсъдимите спрямо телесното здраве на тъжителя физическо насилие . Следователно
по въпроса за авторството на дението не са налице преки доказателствени
източници . Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с всички
допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат
косвени доказателства,стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да
се достига до един несъмнен извод. И двамата свидетели,сочен и от частното
обвинение М.М.Х. и Р.Е.Р. твърдят ,че не са очевидци на физически конфликт
между страните по делото , като само св.Р. потвърждава присъствието на
пострадалия в заведението на св.Б. , без каквито и да било други подробности за
станалото извън заведението и състоянието на частния тъжител след това .
Единствено в показанията на св.С.Б. се съдържа изявление ,че нараняванията на
пострадалия са причинени от тримата подсъдими,което обаче не почива на лично
възприети от нея действия от страна на подсъдимите по упражнено от тях
физическо насилие спрямо пострадалия . Всъщност св.Б./ също свидетел на
частното обвинение / не е възприела факта на физическо съприкосновение между
подсъдимите и тъжителя , а само последиците от такова ,тьй като според
собствените и показания от съдебното следствие дори не е научила за станалото
от пострадалия .Косвените показания на св.С.Б. , макар да се подкрепят от
заключението на съдебно- медицинската експертиза относно констатираните у
пострадалия две разкъсно-контузни рани на главата , не доказват налице ли е
било нанасяне на удари от страна на подсъдимите или някой от тях спрямо
пострадалия и средствата, с които това е станало.Изявленията на св, С.Б.
,инкорпорирани в приобщените в хода на съдебното следствие аудиозаписи от
обажданията й към национален телефон 112 ,също не допринасят за изясняване механизъма
на настъпилия инцидент , момента и начина на причиняване на телесните повреди
на пострадалия.Така при обаждането си в 22:51:22 часа на 25.04.2019г. до н св.Б.
е заявила за сбиване между 3-4 лица ,без да конкретизира участниците в него ,а
при последвалото второ обаждане е твърдяла , че от носа на пострадалия
тече кръв,налагащ
оказване на медицинска помощ .
Показанията на
полицейските служители св.М.Д. и Р.Т. също не допринасят за изясняване
авторството и механизма на осъществяване на деянието,нито пък съдържат
информация за наличие на наранявания или следи от такива по главата на
пострадалия,непосредствено след инцидента.
Като цяло анализа
на показанията на свидетелите на частното обвинение по- скоро обосновава
убеждението на настоящия съдебен състав, че сведенията от тези доказателствени
източници не представляват доказателствена основа за изводи за случилите се
факти .Никой от тези свидетели не е очевидец на случилото се ,като не може да
даде и валидна доказателствена информация за събитията от самия конфликт.Макар
и косвени по своя характер показанията им не водят до възможен извод относно
авторство и механизъм на получените наранявания от пострадалия.
В
обясненията си всеки от подсъдимите потвърждава , че на инкриминираната дата и
място са имали вербален контакт с частния тъжител. Поддържаната от подсъдимите
версия за липса на осъщественото от тях спрямо тъжителя противоправно поведение
не се опровергава от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници -показанията
на обсъдените по-горе
свидетели на
обвинението и заключението на медицинската експертиза .Ето защо настоящия
състав намира,че в тази им части обясненията на подсъдимите не са израз на
защитна позиция, а на безспорен източник на гласни доказателства.Следва да се
отбележи, че принципно не е налице разминаване в гласните доказателствени
източници,ангажирани от обвинението ,касателно липсата на физически контакт
между подсъдимите и пострадалия . Снетите в хода на полицейската проверка
писмени обяснения от подсъдимите нямат доказателствена стойност в наказателния
процес ,поради което и съдът няма да се спира върху изнесената в тях
информация.
От така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: От
обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен резултат по
чл.130 ал.1 от НК, а именно установени от заключението на съдебномедицинската
експертиза, възприета от съда като компетентна и безпристрастно дадена.
Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, но не и единствения такъв, на доказване
подлежи дали е осъществено изпълнителното деяние и то такова, каквото е описано
в обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява
престъпление, дали е извършено от подсъдимите в съучастие и дали е извършено
виновно.Наличието на настъпил съставомерен резултат обаче е само индиция за
осъществено изпълнително деяние, носещо белезите, визирани в състава на
престъплението, а не неоспоримо доказателство за неговото осъществяване.
Наличието на
наранявания у частния тъжител не се оспорва от защитата, която отрича
авторството на причиняването им от страна на подсъдимите . Затова и основният
момент от предмета на доказване е налице ли е било нанасяне на удари от страна
на подсъдимите спрямо пострадалия , средствата, с които това е станало и
механизма на получаването им. От обсъдените по-горе доказателства по делото не
се установи престъпна дейност на подсъдимите по извършване на деянието, за
което са привлечени към наказателна отговорност с повдигнатото им частно
обвинение. Единственият възможен извод от анализа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче,
е в насока на липса на доказана съпричастност на тримата подсъдими в
извършването му. Липсват категорични доказателства за осъществени от страна на
тримата подсъдими или някой от тях конкретни активни действия по нанасяне на
удари с продълговат предмет върху главата на пострадалия довели до
съставомерния резултат .Заявеното в тъжбата увреждане в областта на главата на
пострадалия е лишено от подкрепата на ангажираните от обвинението свидетели. В
тази връзка не може да не бъде отчетено казаното от експерта в устния му
доклад, според който нараняването в областта на главата е възможно да се дължи
както на два удара с продълговат предмет с оформен ръб , така и на
съприкосновение на главата с ръб, т.е. и експертното мнение не е еднозначно
относно механизма, по който би могло да настъпи телесното увреждане. А това, в
съчетание с показанията на ангажираните от обвинението свидетели логично
обосновава извода, че описаният в тъжбата механизъм не се подкрепя от събраните
доказателства. Освен че, тези свидетелски показания не подкрепят поддържания в
тъжбата характер на предприетото от подсъдимите поведение, в тях липсва
информация и за падане върху терена на пострадалия ,както се твърди в
тъжбата.Носенето на дървен предмет /подобен на прът/ от подсъдимата Р.О. не е
потвърдено в показанията на никой от свидетелите на обвинението ,за да се
приеме че удари от нейна страна са били нанасяни с него и те са причинили
инкриминираните телесни увреждания. Отново следва да се обърне внимание на
събрания по делото , който не установява нито описаното в тъжбата поведение на
който и да е подсъдимите в конфликта, нито нанасянето на два удара с дървен
прът от страна на поде. Р.О. по главата на пострадалия и провокираното от него
падане на терена , нито нанасяне на удари с юмруци и ритници от подсъдимите М.О.
и Р.С. в тялото на пострадалия .
От друга страна
обясненията на подсъдимите за липсата на какъвто и да е физически контакт между
тях и пострадалия в инкриминираното време и място не бе оборено по никакъв
начин от събраната по делото съвкупност .Изложеното сочи на извод за
недоказаност както на поддържания в тъжбата механизъм на инкриминираното в нея
деяние, така и на автора на действията, довели до описания в същата
противоправен резултат. Затова и съдът призна и тримата подсъдими за невинни да
са извършили престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК по отношение на
тъжителя ,поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправда по повдигнатите
обвинения.
Развитието на
делото в наказателната му част обуславя и съдбата на гражданската претенция. Тя
бе отхвърлена изцяло на основание липсата на предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на подсъдимите. Не се установи подсъдимите да са
извършили увреждащо частния тъжител поведение, а оттук не е налице хипотезата
на чл. 45 ЗЗД,поради което и отхвърли предявения граждански иск за сумата от
3000 лв. , приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното
производство, като неоснователен.
С оглед този
изход на обвинението и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,съдът осъди частния
тъжител да заплати на подсъдимите направените по делото разноски за адвокат в
размер на 900 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: