Р Е Ш Е Н И Е
№ 260344/16.9.2021г. 16.09.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 14.09.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 471 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника М.А.С., че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020г.
на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 27.06.2016 год.
между страните бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит.
На 17.02.2016 год. между страните бил сключен договор за потребителски паричен
кредит, издаване и отпускане на кредитна карта, с който било уговорено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален лимит 10 000 лв., като всички задължения по договора възниквали
при активирането й . На 27.06.2017 год. била осъществена първа транзакция по
картата След усвояване на суми за кредитополучателя възниквало задължението да
заплаща месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина ,
съобразно усвоената сума. Именно поради
отворения тип на договора не се изготвял погасителен план. Към момента на
подаване на заявлението в съда общата отпусната сума била в размер на 1574, 60
лв., кредитополучателя бил преустановил погасяването на задължението, поради
което кредитната карта била блокирана.
ПДИ до длъжника била изпратена на
20.05.2020 год. Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания в законоустановения срок отговор
особения представител на ответницата оспорва иска. Липсвали доказателства да е
налице облигационна връзка между страните, включително ищецът да е изправна страна. Приложения към
исковата молба договор съдържал параметрите само на потребителски кредит в
размер на 499 лв., който не бил предмет на спора. Липсвали доказателства
представеното Приложение да е доведено до знанието на ответницата. Кредиторът не предоставил на кредитополучателя
дължимата преддоговорна информация.
Липсвал и СЕФ. Прави се възражение за нищожност на клаузи.Оспорва се
твърдението ответницата да е получила издадената кредитна карта. Липсвали
доказателства относно действителния размер на кредита.Оспорва се и чл.21 от
договора, като се твърди клаузата да е нищожна на посочени основания. Възразява
се и за нищожност на клаузите установявали лихвения процент и ГПР. Не били
спазени и редица разпоредби на ЗПК. Не се доказвало и изпадането на длъжника в
забава. По подробни съображения се оспорва и приложената „последна покана“.
В съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена
молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен
представител, който поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите
суми. Предвид , че е длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5
от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 17.02.2016
год., по силата на който кредиторът, ищец в настоящото производство отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
499 лв., при посочена годишна лихва- 0,0 % и ГПР – 17,92 %. В т.12 от условията към
договора е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лв., при определени условия и срок, а според чл. 15 – договорът е безсрочен, а
валидността на кредитната карта се определя от кредитора. Отново според
условията към договора за ползване на кредитната карта се заплащат годишна
лихва и такси , посочени в приложението по т. 21. Според посочената точка, с
доставяне на кредитната карта на кредитополучателя се доставя документ- неразделна част от
договора, съдържащ всички конкретни условия и редът за активиране на картата.
Ищецът е представил още Приложение
към договор за потребителски кредит,№***, при посочен номер на карта – ***, в
което се посочва, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит
в размер на 1500 лв., при годишна лихва и такси посочени в документа. Посочено е още, ч е приложението е съставено в
съответствие с договора и е неразделна част от него.
С последна покана от 21.05.2020 год.
ищецът е предоставил на ответника срок за доброволно издължаване на сумите по
издадената и използвана кредитна карта. Видно от приложената товарителница
документ с описание – № ****** е получен
от лично от М.С. на 26.07.2016 год.
По искане на ищеца по делото е
назначена ССЕ, вещото лице по която посочва, че по процесния кредит за периода
след 08.09.2016 г. многократно са усвоявани
суми в общ размер на 11 255,43 лв. Кредитния лимит е бил увеличаван
трикратно. Към 01.01.2018 год. всички тегления по картата са били изплатени и
тя е била активна, като на 16.01.2018 год. са били извършвани нови тегления и
плащания. Посочен е и размерът на непогасените суми към датата на подаване на
заявлението в съда – 29.09.2020 год.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.
422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за
предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен
субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност то
правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при съобразяване
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В тежест на ищеца
по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите
суми.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за
получаване в собственост на пари и предаването им, в същия закон, като условие
за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за
предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са
налице изисквания относно конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11
респ. 12 от закона.
Според съда установява се безспорно
от събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност, че страните
са били във валидно облигационно
отношение по сключен договор за револвиращ кредит. Сумата предмет на договора е реално предадена по
начина уговорен в същия,посредством издаване на кредитна карта, получена от
кредитополучателя на 26.07.2016 год. и
активирана, а в последствие периодично са усвоявани суми чрез транзакции.
Неоснователно е възражението на ответника,
че между страните липсва валиден договор за издаване на кредитна карта, тъй
като такъв подписан от кредитополучателя не бил приложен към доказателство
по делото. Източник на процесното правоотношение са установените от Условия на
подписания от ищеца и неоспорен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и обслужване на кредитна карта от
17.02.2016 год. Посочените „Условия“ са
приети от картоиздателя отнапред за сключваните от него сделки по издаване на
кредитни карти, на основание чл. 298 от ТЗ и с оглед търговското му качество.
Липсват твърдения по делото, страните да са постигнали уговорки в допълнение
или в отклонение от договорните клаузи в тези условия. Кредитополучателят, в
качеството му на клиент на услугата, е направил писмено волеизявление, че е
запознат с условията и ги приема/посредством полагане на подпис под всяка
отделна страница/, като няма данни за извършено от негова страна оспорване на
същите. Тези фактически констатации дават основание да се приеме, че е налице
изискването, предвидено в хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ като условие
за задължителната сила на сделките при общи условия.
Налице е и издадено от кредитодателя Приложение
/чл.21 от Условията към договора/, в което са посочени конкретни параметри, както и подробни условия
за издаването и използването на кредитна карта. Съдът приема за установено и че
кредитната карта , заедно с посоченото приложение са били връчени на
ответницата, лично. Посоченото обстоятелство се установява от приложена обратна
разписка, в която изрично е вписан номерът на процесната кредитна карта, още
повече, че възраженията на ответницата , че не е получавала и активирала
картата не са подкрепени с никакви доказателства, а и същата не твърди и
доказва между страните да са съществували други правоотношения, по които да е получила
кореспонденция с посочената пратка.
Настъпил е и обективният факт за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. плащането е преустановено , а
картата не е активна. Действително съдът приема, че по делото липсват надлежни
доказателства преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на ответницата да
е било връчено изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело
№8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост,да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченото разрешение се
прилага и по отношение на договори за заем сключени с небанкови финансови
институции – Решение от 17.04.2019 год. по гр. д. № 1831/2017 год. на ВКС.
В случая,доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК договорът между страните е бил прекратен по право,с ползване от страна
на кредитополучателят на целия отпуснат лимит, настъпила забава в плащанията на
повече от три минимални месечни погасителни вноски , блокиране на картата,
съдът приема, че падежирали и съответно
дължими са били всички вноски.
Според настоящия съдебен състав не е налице и
неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Договорът от 17.02.20216 год. между страните, който е за
револвиращ кредит е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора, включително Условията към него, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Съставен е в два екземпляра и подписан
от страните, като както беше посочено с подписването му , вкл. ответницата е
декларирала, че приема и условията за издаване и обслужване на кредитна карта. Освен това следва да се има предвид, че характерът
на договора за издаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя
първоначален погасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се
възстановява при нейното ползване и картодържателят може да ползва сумите от
кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. По този начин се
променя и сумата, която би следвало да се върне на кредитора, съобразно това
какъв размер от кредита е ползвал, какъв размер от него дължи да върне, респ.
каква ще е и дължимата договорна лихва.
Относно възражението, че
клаузите в договора са нищожни, т.к. не са индивидуално уговорени, според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр.64/2007 г./ -
такива са неиндивидуално уговорени, които въпреки изискванията за
добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Дори да се приеме, че клаузите
в процесния договор не са индивидуално уговорени, според съда същите не
противоречат на принципа на добросъвестност, нито водят до неравновесие в
правата на търговец и потребител.
Не се приемат за неравноправни и
нищожни клаузите касаещи размерът на
възнаградителната лихва и ГПР. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент
на годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава
размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че
максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава
е винаги ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За
противоречащи на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е
и, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва. Възнаградителната
лихва е възнаграждението на кредитора за
предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска кредити
без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите
обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не надвишава най
– високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК- петкратния размер на
законната за страната лихва. Не
без значение е факта, че в настоящия процес не се установи и какъв е
трикратният размер на законната лихва.
Предвид липсата на твърдения и
ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираните суми, съдът
намира, че претенцията е основателна и
следва да бъде уважена до пълния си предявен размер , т.к. съдът не може да
присъди повече от поисканото с исковата молба.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на 81, 96 лв.
С оглед
уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 723,58 лв.-
заплатена държавна такса, депозит за особен представител и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в
размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.С., ЕГН ********** , че дължи
на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А.
клон България с ЕИК: ***, сумата от 1388, 49 лв.- главница, 162,
58 лв. – договорна лихва за периода 01.12.2019 – 11.05.2020 г.,
обезщетение за забава в размер 23,53
лв. за периода 14.07.2020 – 16.09.2020 г.,в едно със законната лихва от датата на заявлението- 29.09.2020
год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** да заплати “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: *** сумата от 81,92 лв. – разноски в заповедното производство
и сумата от 723,58 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: