Определение по дело №22/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 105
Дата: 11 януари 2019 г.
Съдия: Таня Кунева Николова
Дело: 20193100500022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………….…./……………….2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА   

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 22 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №78994/29.11.2018 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М., против Решение № 4471/08.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2590/2018 г. по описа на ВРС, Х състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът М.Х.М., ЕГН **********, не дължи на „ЕнергоПро Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 736,43 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г., за обект, находящ се в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик“, блок 405,  вх. 13, ап. 74, с аб. № **********, кл. № **********, за която е издадена фактура №********** от 15.12.2018г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК, както и въззивникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 351,50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на абоната е установено, че в скрития регистър 1.8.3 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Акцентира, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Настоява, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата несъответствие. Навеждат се съображения, че в процесния случай дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции. В условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М.Х.М., чрез адв. Р.С., с който се оспорва въззивната жалба. Позовава се на съдебна практика, обосновавайки невъзможността доставчикът да коригира едностранно сметките на потребителите през изминал период. Настоява, че липсва задължение на за поддържане и отчет на измервателното средство и електроразпределителната мрежа, на които потребителят не е собственик. Счита се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли същото да бъде оставено в сила и присъждане на разноски.          

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 22/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  26.02.2019 г.  от  9.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                

 

 

 

2.