Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….../…….. 2019
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в
открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н.
Исмал
въззивно търговско дело № 1201 по
описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба, депозирана от Р.К.В., ЕГН **********, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Н.И., със съдебен адрес:***, офис партер, срещу
решение № 2019/10.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 16358
по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 42-ри съдебен състав, с което, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
прието за установено че въззивникът Р.К.В., ЕГН **********,
в качеството си на потребител на водоснабдителни
и канализационни /ВиК/ услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1161658, дължи на въззиваемия „Водоснабдяване
и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, действащ чрез процесуалния си представител юрк. В.Я., сумата в
размер на 626,05 лева,
представляваща остатък от главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 21.09.2016 г. до 19.07.2018 г. на адрес в гр. Варна, ул. “Народни
Будители“, бл. 45, ап. 50, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата в размер на 45,91
лева, представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода
от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 13 011/2018 г. по описа на РС Варна, като на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК е осъден да заплати сумата в общ размер на 198.42 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
В
жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното решение и постановяване в противоречие с
материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически
положения не съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.
Настоява се за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора,
с което се отвхърли предявеният установителен иск, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба,
като неоснователна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно призован, също
не се явява и не изпраща представител. С молба с вх. 31175 от 22.10.2019 г.
заявява, че поддържа депозирания отговор, оспорва основателността на въззвината
жалба и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на
сторените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Решението е постановено при наличието
на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. В същата се навеждат
доводи, за това че между въззивника и въззиваемия не съществува облигационно правоотношение, което да е учредено на
основание чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, тъй като по делото не са ангажирани доказателства
въззивникът да е ползвател и/или собственик на имота, находящ се в гр. Варна,
ул. „Народни будители, бл. 45, ап. 50. Отделно не са представени писмени
доказателства за наличие на договор за водоснабдителни услуги между страните за
процесния период. Излагат се твърдения, че дори да се приеме наличието на
облигационноправна връзка между въззивника и въззиваемия, то остава недоказан и фактът на реално предоставяне
на вода и ВиК услуги през процесния период и имот, респективно да е
съставен протокол за неосигурен достъп и правилното начисляване на база
пропускателна способност на водопроводната инсталация по реда на чл. 46 от
Общите условия.
Районен съд – Варна е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 626.05
лева, представляваща главница за предоставена от ищеца на ответника ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Народни будители“, бл. 45, ап. 50, с
абонатен № 1161658 за периода от 21.09.2016 г. до 19.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 45.91 лева за
периода от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 6486/29.08.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13011
по описа за 2018 г. на РС-Варна.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-длъжник,
операторът-кредитор следва да докаже в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната
отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение
между него и последния по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги; 2.) изпълнение на собствените си
задължения – предоставяне на договорената услуга в заявените количества, както
и 3.) размера на претендираното възнаграждение за предоставените ВиК услуги.
В тежест на длъжника
е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията
си в отговора, а – при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е
изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между въззивника и
въззиваемия, настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който
регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и
прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и
потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора.
Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е
30-дневния срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства
потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а
именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват
в писмени споразумения.
В
конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен
начин е установено, че ищецът-въззиваем е оператор на ВиК услуги /видно от
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. От представените карнетни листа и
справка за недобора по партида с абонатен номер 1161658 се установява, че в
качеството си на собственик, ответникът е бил посочен, като ползвател. Това е в
пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че
потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано, че простото
отричане на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за
опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са
наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на
откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на
собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице,
факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца, които се
установяват посредством приобщените по делото косвени писмени доказателства,
които в своята съвкупност обуславят единствения възможен извод за собствеността
върху процесния имот, като изключват всяка друга възможна версия.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето
защо наведеното от въззивника твърдение, че между него и въззиваемия не е
учредено облигационно правоотношение, е неоснователно.
С оглед изричното оспорване от страна
на ответника относно доставените ВиК услуги за конкретния обект в
претендираните количества, ищецът представя 3 бр. карнетни листа /л. 96, л. 97
и л. 98/ за абонатен № 1161658. В първия карнетен лист са вписани показания на
водомера за периода от м. декември 2013 г.
до м.октомври 2015 г., във втория – от м.ноември 2015 г. до м. май. 2017 г., а
в третия – от м.май 2017 г. до м.май 2018 г., като срещу част от снетите показания на водомера от обекта, са положени
подписи
– последният от 22.05.2018 г. С положените подписи
се удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни
показания.
Карнетният лист е частен свидетелстващ
документ, който в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална
доказателствена сила, доколкото материализира неизгодни за издателя си факти –
потребеното количество ВиК услуги. От своя страна, частните свидетелстващи
документи нямат обвързваща съда материалнодоказателствена сила, но в настоящия
казус операторът в подкрепа на своите твърдения за предоставените ВиК услуги в
заявените количества е представил и справка за недобора на частен абонат № 11161658
/л. 29/, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в карнетните листа.
С оглед горното
въззивният съд приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги по фактури за периода от 21.09.2016 г. до
22.05.2018 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
За доказване размера на исковата
претенция по искане на оператора е назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото
същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума
за периода от 21.09.2016 г. до 22.05.2018 г. по издадените фактури е 550.45 лева.
За периода от 22.05.2018 г. до
19.07.2018 г. ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин доставянето на заявеното количество вода. Представено е
единствено справка за недобора на частен абонат, но същата
не може да служи за доказателство за количествата на доставени ВиК услуги за
периода от 22.05.2018 г. до 19.07.2018 г., доколкото отразява единствено
информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в
претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ответника описаното в процесните фактури количество
питейна вода.
При наведеното
изрично оспорване от ответната страна, за да се приемат тези счетоводни записвания
/по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства/ за доказателства по делото, е
необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани
по делото доказателства. А такива не бяха събрани по делото, като както е
посочено и по-горе карнетните листа са с отбелязвания до 22.05.2018 г.
При липса на доказателства, че ищецът
е предоставил на ответника посочените ВиК услуги в заявения обем за периода
след 22.05.2018 г. до 19.07.2018 г., настоящият
съдебен състав намира предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с 79,
ал. 1 от ЗЗД за неоснователен за горницата над 550.45
лева до предявения размер от 626.05 лева и като такъв счита, че искът следва да
бъде отхвърлен.
Основателността на
главното вземане до посочения размер, обуславя дължимостта и на произтичащите
от него акцесорни вземания за мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2016
г. до 21.08.2018 г. в общ размер на 45.53
лева, на основание чл. 86 от ЗЗД, като за горницата до предявения размер от
45.91 лева, обхващата периода от 08.07.2018 г. до 21.08.2018 г., искът следва
да бъде отхвърлен. Следва да се присъди и обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Поради частично несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, съдебният акт на РС-Варна следва да бъде
частично отменен.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото отговорността
за разноски следва да бъде ревизирана, като решението в тази част бъде изцяло
отменено.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8
от ГПК, в тежест на въззивника-ответник следва да бъде възложена отговорността
за разноски, направени от въззиваемата страна-ищец пред двете инстанции
съразмерно с уважената част от иска, а именно – 443.46 лева, включваща разноски за юрисконсулт в заповедното
производство, исковото производство и въззивното производство, разноски за
ССчЕ, ведно със заплатените държавни такси.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
тежест на въззиваемия-ищец следва да бъде възложена отговорността за разноски,
сторени от въззивника-ответник пред двете инстанции съразмерно с отхвърлената
част от иска, а именно – 73.49 лева, включваща
възнаграждение за адвокат пред РС-Варна и ОС-Варна, ведно със заплатената
държавна такса за образуване на настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2019/10.05.2019 г., постановено по гр. дело № 16358 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 42-ри съдебен
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е
прието за установено, че Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №
33, сумата в размер на 75.60 лева,
представляваща разликата над 550.45 лева до предявения размер от 626.05 лева, обхващаща
остатъка от главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 22.05.2018
г. до 19.07.2018 г. на адрес в гр. Варна, ул.“Народни Будители“, бл. 45, ап. 50,
които се отчитат по партида с абонатен номер 1161658, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата в
размер на 0.38 лева, представляваща разликата
над 45.53 лева до 45,91 лева – остатък от лихва за забава върху главницата за
периода от 08.07.2018 г. до 21.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело
№ 13011/2018 г. по описа на РС-Варна,
както и в частта за разноските изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация“ Варна -
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33 против Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 75.60
лева, представляваща разликата над 550.45 лева до предявения размер от 626.05 лева, обхващаща
остатъка от главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 22.05.2018 г. до 19.07.2018 г. на
адрес в гр. Варна, ул.“Народни Будители“, бл. 45, ап. 50,
които се отчитат по партида с абонатен номер 1161658, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата в
размер на 0.38 лева, представляваща
разликата над 45.53 лева до 45.91 лева – остатък от лихва за забава върху
главницата за периода от 08.07.2018 г. до 21.08.2018 г., за които суми е
издадена Заповед № 6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 13011/2018 г. по описа на РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2019/10.05.2019 г., постановено по гр. дело № 16358 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 42-ри съдебен
състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е
прието за установено, че Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №
33, сумата от 550.45 лева, представляваща остатък от главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 21.09.2016 г. до 22.05.2018 г. на
адрес в гр. Варна, ул.“Народни Будители“, бл. 45, ап. 50, които се отчитат
по партида с абонатен номер 1161658, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 45.53 лева,
представляваща остатък от лихва за забава върху главницата, за които суми е
издадена Заповед № 6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 13011/2018 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК, Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата в
общ размер на 443.46
лева, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация“
Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.К.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в общ размер на 73.49
лева, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.