№ 235
гр. Горна Оряховица, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. АЛ. М. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 22-0268-001698/10.12.2020 г., издадено от
началника на Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР –
Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от същия закон. Поддържа, че постановлението е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение
на материалния закон и моли съда да го отмени.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.И. от ВТАК поддържа жалбата. Посочва, че
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, тъй като спрямо него и
пътниците в автомобила му било упражнено насилие и били отправяни
закани за саморазправа.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
1
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 25.11.2021 г. вечерта жалбоподателят М. пътувал с управлявания от
него лек автомобил Б. с рег № *** за село П.. Заедно с него в автомобила
пътували неговите приятелите Д. и Г. и две момичета, които трябвало да
закара до домовете им в село П.. Според дадените от М. обяснения, когато
преминавал през централната част на село П., в района на детската градина,
управляваният от него автомобил бил пресрещнат от лек автомобил „М.“,
управляван от бившата му приятелка Н. АНГ. АНГ., с която бил в
конфликтни отношения. Жалбоподателят твърди, че АНГ. предизвикала
умишлено пътнотранспортно произшествие, като ударила управлявания от
нея автомобил в лекия автомобил Б.. М. спрял на известно разстояние след
мястото на удара. Малко след това на местопроизшествието пристигнали с
два автомобила новият приятел на АНГ. и негови приятели. Те излезли от
автомобилите, крещели, удряли по автомобила на жалбоподателя, отворили
предната лява врата и започнали да се саморазправят с пътуващите в
автомобила. Последните успели да избягат от нападателите, като се оттеглили
с автомобила в района на оранжериите в края на село П.. От това място М. се
обадил по мобилния телефон на баща си с молба да дойде с негов автомобил
и да ги прибере. Тъй като бащата бил употребил алкохол, на мястото
пристигнала майката на жалбоподателя – свидетелката АЛБ. Й. АЛ.. М. и
спътниците му се прехвърлили в нейния автомобил и така напуснали село П..
По-късно през нощта със свидетелката АЛ. се свързал по телефона
дежурният в РУ – Горна Оряховица, който разпоредил синът й да се яви в
управлението. М. изпълнил така отдаденото разпореждане, явил се в
управлението и дал писмени обяснения по случая. Свидетелят Д. – младши
автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение по чл.
2
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че като участник в пътнотранспортно
произшествие не изпълнил задължението си да спре, за да установи
последиците от произшествието. Така съставеният акт бил предявен на М.,
който го подписал и получил срещу разписка препис от акта.
Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят М. и свидетелят
по акта Д. потвърждават обясненията на жалбоподателя, че другият участник
в пътнотранспортното произшествие била неговата бивша приятелка. И
двамата полицейски служители посочват, че пред тях М. дал обяснения, че е
напуснал местопроизшествието и се скрил, за да се спаси от саморазправа от
страна на новия приятел на момичето и групата лица, които го придружавали.
От служебно изискания от съда препис се установява, че против
бившата приятелка на жалбоподателя Н. АНГ. АНГ. е съставен акт за
установяване на административно нарушение и е издадено наказателно
постановление за виновно причиняване на пътнотранспортно произшествие в
село П. на 25.11.2020 г. в 23:00 часа.
На 10.12.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения против М. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в
Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново
издал обжалваното наказателно постановление № 22-0268-001698, с което
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на М. на 05.01.2021 г. На
следващия ден защитникът на жалбоподателя депозирал жалбата против
постановлението в РУ – Горна Оряховица.
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя,
показанията на свидетелите Т. Д. Д., ИВ. Р. М. и АЛБ. Й. АЛ. и приетите
писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените
съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
3
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От събраните доказателства се установява, че при пътнотранспортното
произшествие, в което са участвали жалбоподателят и бившата му приятелка,
са причинени само имуществени вреди, като няма пострадали хора. При това
положение за жалбоподателя като участник в произшествието са възникнали
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, както и задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“, „б“ и „в“
от посочения закон, както следва: а) да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, б) ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да премести автомобила
си, така че да не възпрепятства движението и да попълни данните си в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, или
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява
дадените му указания.
Наказващият орган е приел, че от изброените по-горе задължения
жалбоподателят не е изпълнил само задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Този правен извод и
фактическата констатация, на която той се основава, се опровергават от
събраните доказателства. В обясненията си М. посочва, че след настъпване на
произшествието той спрял на известно разстояние след мястото на удара.
След това на местопроизшествието пристигнали новият приятел на бившата
му приятелка и група лица, които нападнали жалбоподателя и неговите
спътници, което наложило последните да напуснат местопроизшествието.
Така изложените обяснения на М. се потвърждават от данните в приетото
като писмено доказателство наказателно постановление, издадено против Н.
4
АНГ. АНГ., в което е описано същото пътнотранспортно произшествие,
виновно причинено от АНГ., от показанията на полицейските служители Д. и
М., които посочват, че пред тях жалбоподателят е изложил версия за
събитията от процесната вечер, идентична на изложената в обясненията пред
съда, както и от показанията на свидетелката АЛБ. Й. АЛ.. От друга страна, в
хода на административнонаказателното производство и на съдебното
следствие не са събрани доказателства, които да опровергават обясненията на
М.. Поради съдът кредитира тези обяснения и приема, че след настъпване на
пътнотранспортното произшествие жалбоподателят е спрял на
местопроизшествието и е останал там до пристигането на новия приятел на
АНГ. и придружаващите го лица. С оглед тези данни следва да се приеме за
недоказана фактическата констатация на наказващия орган, че след
произшествието жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са
последиците от произшествието, на която се основат правните изводи, че е
нарушена на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е осъществен
съставът по чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон.
За пълнота на изложението и с оглед включената в постановлението
фактическа констатация за напускане на местопроизшествието следва да се
посочи, че няма основание и за ангажиране на отговорността на М. за
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, осъществено чрез формата на
изпълнителното деяние, изразяваща се в нарушаване на задължението по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от посочения закон да не напуска местопроизшествието
до получаване на указания от съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи. В контекста на изложената по-горе
фактическа обстановка осъщественото от жалбоподателя напускане на
местопроизшествието е извършено в условията на крайна необходимост – за
да спаси себе си и пътуващите с него четири лица от нанасяне на побой, а
автомобила от умишлено повреждане в резултат на започналото от новия
приятел на АНГ. и придружаващите го лица нападение, представляващо
непосредствена опасност по смисъла на закона. Доколкото още вечерта на
произшествието жалбоподателят е изпълнил отдаденото му по телефона
разпореждане да се яви в сградата на РУ – Горна Оряховица и да окаже
съдействие за изясняване на случая, се налага изводът, че породените от
напускането на местопроизшествието затруднения за органите на МВР да
обработят произшествието, в които се изразява обществената опасност на
5
деянието, са по-малко значителни неблагоприятни последици в сравнение с
евентуалните вреди от предотвратения побой и повреждане на автомобила.
Поради това следва да се приеме, че обществената опасност на деянието на
М., изразяващо се в напускане на местопроизшествието в нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, е изключена поради извършване на деянието в
условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл.
13, ал. 1 от НК.
Изложеното по-горе налага съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0268-001698/10.12.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно
управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на
М. АЛ. М., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения
*** – адв. Р.И., е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6