РЕШЕНИЕ
гр. Враца, 16.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на 29 септември
Две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При
секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2857 по
описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
М.Ц.Ц., чрез пълномощник със съдебен адрес ***
е предявил против Й. Г.Д.-*** искова молба с правно основание чл.49, ал.1 СК. По
сключено споразумение между страните и заявено тяхно искане е допуснатото от
съда по реда на чл.321, ал.5 вр. чл.214, ал.1 ГПК изменение
на основанието на първоначалния иск в такова по чл.49, ал.4 вр.
ал.1 СК за прекратяване на сключения между тях граждански брак, поради сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това тяхно
решение. Споразумението урежда личните и имуществени отношения между съпрузите,
с изключение на въпроса за режима на лични отношения на ищеца Ц. с малолетното
на страните дете Д. Ц., по който производството по делото се разви и приключи
по първоначално заявения исков ред с пр.основание чл.49, ал.1 от СК.
След като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
Гражданският брак между страните е сключен на
05.06.2004год., за което е съставен акт № 107 от същата дата на Община Враца.
От брака си имат родено едно дете Д.М. Ц. с ЕГН **********.
С подписаното от страните и прието от съда
писмено споразумение е постигната договореност относно част от правоотношенията,
произтичащи от развода, въз основа на което съдът приема, че в брака на
страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49,
ал. 1 от СК, поради което същият следва да бъде прекратен. При наличието на
споразумение и като взе предвид желанието на страните, съдът не следва да се
произнася по въпроса за вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство. Родителските права върху роденото от брака малолетно дете се предоставят
за упражняване на майката с дължима от бащата месечна издръжка на детето в
размер на 150.00 лв., до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на
обстоятелства, погасяващи това задължение. Страните заявяват, че издръжка
взаимно не си дължат и декларират, че нямат семейно жилище и не са придобивали движими
и недвижими вещи по време на брака си. След развода ответницата ще носи предбрачното
си фамилно име Д., а разноските остават за страните, както са направени.
По отношение на спорния по делото въпрос за
режима на лични отношения на ищеца Ц. с малолетното дете Д. Ц., се събраха
гласни доказателства, чрез разпита на две групи свидетели:
1. Посочените от ищеца: Атанаска Ц. и Цветан Ц.
– негови родители и
2. Посочените от ответницата: Цветана
Първанова /нейна майка/ и Ивайло Игнатов /зет/.
В показанията си всички свидетели са
категорични и последователни относно обстоятелствата:
-че страните са разделени от около 10 години;
-детето Д. живее със своята майка-ответница в
гр.Враца;
-бащата-ищец, живее в друго населено място:
гр.София и гр.Кула и идва рядко /около Коледа и на рождения ден на детето/ да
го вижда;
-че срещите между двамата се случват по
предварителна уговорка с майката;
-провеждат се в жилището в гр.Враца, където
живее детето, при задължително присъствие на майката или бабата по майчина
линия и са с продължителност от 2 до 4-5 часа, като понякога излизат и навън.
-да видят детето във Враца понякога са идвали
и родителите на ищеца, като последно това се е случило на 15 септември 2017г.
на откриването на учебната година.
Свидетелите на ищеца твърдят, че между синът
им и внука им съществува силна емоционална връзка и детето се чувства щастливо
с баща си. Заявяват, че ищецът живее на квартира в гр.София и се издържа сам,
но не знаят работи ли и има ли постоянна работа.
Свидетелите на ответницата твърдят, че детето
чувства баща си като чужд човек, държи се с него като с познат и в никакъв
случай, като с баща. Според св.Игнатов детето се вижда с баща си без желание и
времето, което прекарват заедно се възприема от Д. като задължение, което
следва да изпълни. Св.Първанова споделя казано й от детето, че срещите с баща
му не са му приятни.
При изслушването по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗдет. малолетния Д. Ц. заяви, че татко му идва до го вижда
два, три пъти в година. Сподели, че чувства баща си като чужд човек, не го
познава и не иска да се вижда често с него, нито да го опознава. Детето заявява
също, че майката му, баба му и дядо му по майчина линия не му забраняват да се
вижда с баща си, даже го насърчават, но той самия не иска. Упреква баща си, че
е лош човек, защото ги е изоставил с майка му. Твърди, че не изпитва страх от
баща си, но не му е приятно да се виждат често, както и, че когато е с баща си
не е спокоен, напрегнат е и когато той си тръгне се чувства по-добре, олеква
му.
Мнението на социалния работник П. е, че
детето е много умно, отворено, открито и лесно се осъществява контакт с него.
Счита, че е нормално да чувства баща си като чужд човек, тъй като контактите
между тях са редки и е категорична, че в случая е налице синдром на родителско
отчуждение.
Съобразявайки така установите по спора
обстоятелства и исканията на страните: ищеца – за постановяване на разширен
режим на лични отношения, а ответницата - за ограничен такъв, без преспиване
при бащата и със задължително присъствие на трето лице майка или баба, съдът
намира следното:
Режимът на лични отношения е законово уреден в
разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК и
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. Във всеки отделен случай, освен при
постигнато между родителите споразумение, съдът преценява релевантните факти за
определяне параметрите, при които ще се осъществяват срещите с родителя, при
когото детето не живее.
В настоящия случай при определяне режима на
лични отношения между детето и неговия баща следва да се съобрази, че след
раздялата на двамата родители малолетният Д. не е контактувал в достатъчна
степен с баща си, както и че израства без внимание, грижи и любов от него,
поради което между тях е установена емоционална дистанция. Отчуждаването на
детето от бащата е факт, който се установи и при изслушването на Д. по реда на
чл.15, ал.1 от ЗЗДет. С оглед обаче правилното възпитание на детето и
израстването му като пълноценна личност съдът преценява, че в негов интерес е
то да общува с всеки от родителите си. За да се възстанови прекъснатата
емоционална връзка с бащата и да започне изграждането на нормални отношения
между тях, следва да се определи първоначален редовен, макар и ограничен режим
на лични срещи между малолетното дете и баща му, който съдът счита за изцяло
съобразен с интереса на детето. Силната привързаност на детето към майката, за
която свидетелстват всички събрани по делото доказателства, както и съществуващото
отчуждение на детето от другия родител-негов баща, предопределят присъствието
на майката, а и на социален работник при първоначалните срещи. За укрепване на
връзката баща – син обаче съдът счита, че ще са необходими и самостоятелни
контакти по между им. Самостоятелното общуване с другия родител е също толкова
значимо и определящо за бъдещо израстване на детето, за правилното му развитие
и личностно формиране, колкото контактите с родителя при когото живее. Детето
следва да общува и с двамата родители пълноценно, както и с роднините им, за да
се изгради като личност. В този смисъл и съдебната практика е категорична, че
мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална
обстановка за общуване между тях. Именно такава обстановка би следвало да се
очертае посредством определения от настоящия съд режим на лични отношения,
както следва:
-през първите три месеца, считано от влизане
в сила на решението бащата да може вижда детето всяка първа и трета събота от
10:00 часа до 13:00 часа по местоживеенето на детето в присъствието на майката
или на посочено от нея друго пълнолетно лице;
-в следващите три месеца бащата да може да вижда
детето всяка първа и трета събота от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието
само на служител на ДСП Враца;
-след този период бащата да може да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до
18:00 часа, както и всеки друг път при постигнато между страните взаимно съгласие.
- 10 дни през лятото м.юли или м.август,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, бащата да може да вижда
и взема детето за времето от 10:00 часа до 18:00 часа.
Относно доводите на ответницата за определяне
на максимално ограничен режим на лични отношения – виждане веднъж месечно за по
два часа и задължително присъствие на трето лице, следва да се има предвид, че
по делото няма данни за лошо, респ. застрашаващо физическото или психическо
здраве на детето отношение на бащата спрямо него. Именно поради това бащата и
детето следва да общуват самостоятелно след изтичане на приетия по-горе
адаптивен период на срещи в присъствието на майката и на социален работник.
При наличните доказателства съдът не игнорира
желанието на самото дете за периодичността и времетраенето на контактите с
бащата и счита така определения режим на лични отношения за изцяло съобразен с
интереса на детето от пълноценен контакт с родителя, при когото не живее, както
и за изцяло съответстващ на признатите от закона права на този родител да
изразява своята родителска обич и да полага възможно най-адекватни грижи за
детето си. Този режим с постепенно засилване присъствието на бащата и
възможността за самостоятелни контакти с детето ще благоприятства според
настоящия съд бъдещото му израстване и изграждане като личност.
Следва да се подчертае и това, че при промяна
на обстоятелствата, определените мерки на основание чл.59, ал.9 от СК могат да
се изменят и да се постановят нови.
По делото е внесена частично дължимата д.т.,
поради което окончателната такава от още 10.00 лева следва да се възложи по
равно в тежест на всяка от страните, както е уговорено в споразумението.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал.4 и
чл.49, ал.1 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с развод сключения на 05.06.2004год., за което е съставен акт № 107 от същата
дата на Община Враца граждански брак между М.Ц.Ц., ЕГН ********** и Й. Г.Д.-Ц.,
ЕГН **********, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, без
произнасяне по въпроса за вината.
ОДОБРЯВА
постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал.4 вр.
чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата М.Ц.Ц., ЕГН ********** с малолетното дете Д.М.
Ц., ЕГН **********, както следва:
-през първите три месеца, считано от влизане на
решението в законна сила бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота
от 10:00 часа до 13:00 часа по местоживеенето на детето в присъствието на
майката или на посочено от нея друго пълнолетно лице;
-в следващите три месеца бащата може да вижда
детето всяка първа и трета събота от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието
само на служител на ДСП Враца;
-след този период бащата може да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до
18:00 часа, както и всеки друг път при постигнато между страните взаимно
съгласие.
-10 дни през лятото м. юли или м. август,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, бащата може да вижда и
взема детето за времето от 10:00 часа до 18:00 часа.
ОСЪЖДА
М.Ц.Ц., ЕГН ********** от гр.София ДА ЗАПЛАТИ по сметка ВРС държавна такса в
размер на 108.00 лева върху дължимата на детето издръжка, както и окончателна
д.т. от 05.00 лева.
ОСЪЖДА
Й. Г.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ВРС окончателна държавна такса
в размер на 05.00 лева.
РЕШЕНИЕТО в частта за одобреното от съда
споразумение е окончателно, а в останалата част – за режима на лични отношения,
подлежи на обжалване пред ВОС двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........