№ 11779
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110159975 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
М. С. Ц., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в град София, общ.
Триадица, ул. „..............., аб. № 96579, сумата в размер на 1809,80 лева – цена
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 264,76 лева – мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2022
г., сумата в размер на 75,78 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 13,77 лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019 г. до 03.05.2022 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 26934
по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, общ. Триадица, ул. „Удово“ № 10,
в х . В, ет. 5, ап. 46, аб. № 96579, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в
1
периода от 01.05.2019 г. - 30.04.202 1 г. е доставял топлинна енергия на
стойност 1809,80 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и
изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната
лихва на стойност 264,76 лева за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2022 г.
Развива съображения, че ответницата му дължи и сума за главница за
услугата дялово разпределение в размер на 75,78 лева за периода 01.05.2019 г.
- 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на
стойност 13,77 лева за периода от 01.07.2019 г. – 30.05.2022 г. , както и
законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответницата, в който се твърди, че е погасила изцяло претендираните от
ищеца суми, в т.ч. и съдебно разноски по заповедното и исковото
производство.
Третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД не е взело становище.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ищецът и ответникът са били представлявани. Ищецът е направил
изявление, че всички дължими суми, вкл. за разноски за държавни такси, са
били заплатени от ответника, като дължимо остава само юрисконсултското
възнаграждение за заповедното и исковото производство. Ответната страна е
посочила, че всички разноски по делото са били заплатени.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Със заявление № 102587/23.05.2022 г. ищецът е направил искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2022 г. В
срок е постъпило възражение от длъжника. На 21.10.2022 г. заявителят е
получил указания за подаване на искова молба за оспорените с възражението
суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на
2
пълно и главно е да докаже следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ по исковете за главницата – че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, осъществяването и дължимостта на услугата „дялово
разпределение”, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума; и
2/ по исковете за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. При доказване на горните обстоятелства от страна
на ищеца ответницата е следвало да докаже, че е заплатила исковите суми.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота
на посочената в исковата молба стойност, както и че му се дължи такса за
услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане, за което дължи мораторни лихви
в посочените в исковата молба размери. С оглед поведението на ответника и
направеното признание от ищеца за неизгодния за него факт на плащане, в
последно открито съдебно заседание е обявено за безспорно обстоятелството,
че след завеждане на производството, ответницата е платила в полза на ищеца
- главница за топлинна енергия, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, главница за дялово разпределение, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, както и за държавни такси за исковото и
заповедно производство, така както са претендирани от ищеца.
Видно от приложеното на л. 70 платежно нареждане е било заплатено
още законна лихва в размер на 286,91 лева, претендирана като вземане в
настоящото производство от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателно плащане, както и съдебни разноски в размер на
125,42 лева, отговарящо като сбор на държавните такси, внесени за
заповедното и за исковото производство. По делото не се спори за
основателността на исковите претенции по основание и размер, а спорно се
явява дали са заплатени всички разноски, претендирани от ищеца.
3
С оглед изложеното и изявленията на ищцовото дружество и ответника,
чрез пълномощниците им, които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, чрез
плащане са погасени изцяло от ответника процесните суми в хода на
производството по делото. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на решението си и
фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът приема, че с
извършеното плащане ответникът е погасил изцяло задълженията си към
ищеца за главница, мораторна и законна лихва. Предвид това съдът счита, че
исковите претенции за тези суми следва да бъдат отхвърлени като погасени
чрез плащане в рамките на процеса.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски, доколкото е дал повод за образуване на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 и по аргумент от противното на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК. Ищецът е признал неизгодния за него факт, че разноските за
държавни такси са били заплатени, което отговаря на отразеното в
представения фискален бон. Дължими разноски обаче остават за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на
50,00 лева и исковото производство в размер на 100,00 лева, определено в
минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и еднотипността на делата с този предмет.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
................ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“№
23Б, срещу М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...............,
искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че М. С. Ц.,
ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
................ за топлоснабден имот, находящ се в град София, общ. Триадица, ул.
„..............., аб. № 96579, следните суми: сумата в размер на 1809,80 лева –
цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.05.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 264,76 лева – мораторна лихва върху
4
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2022
г., сумата в размер на 75,78 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 13,77 лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019 г. до 03.05.2022 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 26934
по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, поради настъпило плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...............,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................ със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата в размер на
150,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното исково производство и за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5