Р Е Ш Е Н И Е№ 1597
30.08.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
първи юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3313/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кей Пи Вест“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Източен, ж.к.
„Изгрев“, ул. „Ракита“ № 14, ет. 4, ап. 7, представлявано от *** Д.В.К.против Наказателно постановление №
16-002312/23.11.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч. – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ)
на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 800
(хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2
от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП
да не му е било редовно връчено, с което да е нарушено правото му на защита и
да е допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържа да е неправилен
изводът на административнонаказващия орган (АНО) за съществували отношения със
св. Й. Д. по предоставянето на работна сила към момента на проверката и при
осъществяваната от Д. дейност в процесната автомивка. Взема становище
свидетелката да е извършвала работа в изпълнение на редовно сключен договор за
изработка. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от ** на дружеството Д.К. и от адв. В.К.,
които поддържат жалбата.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно
заседание от началник отдел „АИПО“ в Дирекция „ИТ“ Пловдив Н. К., която
предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно и правилно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Кей Пи Вест“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.05.2019 г., установено от разписката, обективирана в писмо
с изх. № 18098173/26.11.2018 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пловдив, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на
28.05.2019 г. Съдът намира, че по делото не е доказано наличието на
предпоставките за връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което
същото не се цени като редовно извършено. Отбелязването на обратната разписка
на „непотърсена пратка“ не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов
адрес. Няма никакви доказателства търсено ли е дружеството на посочения адрес,
намерен ли е представител, неизвестен ли е новият му адрес. Следователно от така
установените по делото факти не може да се направи извод, че наказателното
постановление е връчено редовно при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да
се счита НП за връчено по този ред, е следвало след щателно издирване на
санкционираното лице, да е установено, че то не пребивава на посочения адрес и
нов адрес не е известен. В процесната хипотеза това не е било сторено от
наказващия орган, поради което с отбелязването, че пратката не е потърсена в
известието за доставяне, НП не е било надлежно връчено (така Определение № 2537 от 15.12.2017 г. по
к.ч.а.н.д. № 3376/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Определение № 1205 от 12.05.2014 г. по
к.ч.а.н.д. № 1125/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Определение № 2251
от 10.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3002/2017 г. на Административен съд – Пловдив;
Определение № 2082 от 24.10.2017 г. по к.ч.а.н.д.
№ 2861/2017 г. на Административен съд – Пловдив). По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 11.10.2018 г. св. Н.Т.Ч. – ** в Дирекция „Инспекция
по труда“-Пловдив, извършила проверка в автомивка „Вест“, находяща се в гр.
Пловдив, надлез Родопи и стопанисвана от жалбоподателя „Кей Пи Вест“ ЕООД. На
място св. Ч. установила св. Й. Р. Д., която измивала автомобили в автомивката и
била облечена с работно облекло. Свидетелката Д. нямала сключен трудов договор
с „Кей Пи Вест“ ЕООД, нито друг договор в писмена форма. Тя сама поискала да й
бъде предоставено работното облекло, за да не намокри дрехите си, с които била
облечена. След като св. Ч. се легитимирала, тя провела разговор със св. Д., в
който последната споделила, че работи на автомивката от предния ден и нямала
сключен нито трудов, нито граждански договор. Ч. дала на Д. да попълни
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
Свидетелката Й. Д. имала уговорка с жалбоподателя чрез
неговия ** да измива външно автомобили, които й били осигурявани от
жалбоподателя, срещу което да получава възнаграждение в размер на 2 лева за
всеки измит автомобил. Това Д. трябвало да прави на автомивката, стопанисвана
от „Кей Пи Вест“ ЕООД, и в рамките на определеното работно време. Била
постигната уговорка св. Д. да отработва по няколко часа на ден, които тя сама
можела да избере по кое време на деня да бъдат. Също така й било казано, че
трябва да идва, ако бъде повикана.
На място св. Й. Д. попълнила дадената й декларация без
никой да й указва какво да пише. Свидетелката Ч. връчила призовка за
представяне на документи на **я на дружеството-жалбоподател.
На 16.10.2018 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пловдив се явил *** на „Кей Пи Вест“ ЕООД Д. В. К., който представил на
св. Ч. граждански договор № 5 от 10.10.2018 г., сключен между „Кей Пи Вест“
ЕООД и св. Й.Р. Д. и трудов договор № 00020/12.10.2018 г., сключен между същите
страни.
На 29.10.2018 г. свидетелката Ч. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-002312 против
дружеството-жалбоподателя в присъствието не негов представител и на свидетел.
Препис от акта бил връчен срещу разписка на ** на „Кей Пи Вест“ ЕООД - Д.К..
На 01.11.2018 г. в Дирекция „ИТ“-Пловдив постъпило
възражение с вх. № 18114986 от жалбоподателя против АУАН с № 16-002312.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на св. Н.Т.Ч.. От тях
се установяват датата и мястото на извършената проверка в автомивка „Вест“ в
гр. Пловдив, стопанисвана от „Кей Пи Вест“ ЕООД. Изяснява се, че на място Ч. е
установила свидетелката Й.Р. Д., която е миела автомобили и е била облечена с
работно облекло. Изяснява се още, че след започването на проверката св. Ч. се е
легитимирала, след което е дала на св. Д. да попълни декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ, но без да й се указва какво съдържание да попълни в нея.
Установява се от показанията на св. Ч., че пред нея Д. е заявила, че работи в
автомивката от предния ден и няма сключен нито трудов, нито граждански договор.
Свидетелката Ч. изяснява още, че в последствие - при проверка по документи, **ят
на „Кей Пи Вест“ ЕООД е представил сключени граждански договор със св. Й. Д. от
дата 10.10.2018 г. и трудов договор от дата 12.10.2018 г. Съдът кредитира
показанията на св. Ч., които намира за подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършената проверка.
Показанията й се подкрепят и от писмените доказателства по делото, както и от
показанията на св. Й. Д.. Не се установяват и никакви основания, по които св. Ч.
да се счита за заинтересована или предубедена.
От показанията на св. Й.Р. Д. се установява, че към
месец октомври 2018 г. тя е работила при жалбоподателя „Кей Пи Вест“ ЕООД, като
задълженията й са били по външно измиване на пътни превозни средства в
стопанисваната от последния автомивка. Свидетелката Д. пояснява, че към момента
на даване на показанията си вече не работи при жалбоподателя. Изяснява, че е
присъствала по време на проверката от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“, които са разговаряли с нея и са й дали да попълни документ. Установява
се от показанията на св. Д., че към момента на проверка тя не е имала сключен в
писмена форма договор – нито трудов, нито граждански такъв. Посочва още, че е
нямала фиксирано работно време и е можела да ходи, когато поиска, но в рамките
на работното време на обекта, като са постигнали уговорка Д. да ходи всеки ден
за няколко часа, през което време й били осигурявани автомобили, които трябвало
да измие, а заплащането било по 2 лева на измит автомобил. Изяснява се, че сама
е поискала да й бъде предоставено работното облекло, с което е била облечена по
време на проверката. Свидетелката Д. пояснява още, че в попълнената
декларацията е вписала за работно времето от 15:00 до 18:00 часа, тъй като в
деня на проверката е отработила именно тези часове.
От декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от Й.Р. Д.
се изяснява, че декларацията е съставена на дата 11.10.2018 г., както и че неин
автор е именно св. Д.. Установява се и съдържанието на декларираните
обстоятелства – започване на дейността от 10.10.2018 г., липса на сключени
както трудов, така и граждански договор, уговорено възнаграждение в размер на 2
лева на измит автомобил, което да се заплаща седмично и почивни дни по график.
От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбите на чл. 21, ал. 4,
т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ. бр. 6 от 21 януари 2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за
отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и
му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка напълно несподелимо е възражението, че
основание за отмяна на НП представлява неговото нередовно връчване на
жалбоподателя. Връчването на наказателното постановление е действие, последващо
неговото издаване, поради което евентуални пороци при връчването не засягат
самото съдържание на постановлението, нито вече приключилата към този момент
процедура по неговото издаване. Връчването на наказателното постановление не е
и елемент от производството по налагане на административното наказание, а има
значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този
срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел
жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е
реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на
наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв
начин. В процесуалния закон задължението за връчването на НП на наказаното лице
не е скрепено със срок, след изтичането на който това действие да е опорочено.
Съдът съобрази и че в конкретния случай не са изтекли сроковете на
погасителната давност за осъществяване на правомощията на държавата по
административнонаказателното правоотношение. Следователно напълно голословни остават
твърденията, че правото на защита на наказаното лице било нарушено, след като
жалбата му е приета за подадена в срок, а връчването на НП има значение
единствено за тази преценка. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото в
жалбата решение на Районен съд – Балчик е тълкувано превратно от жалбоподателя,
тъй като отменителното основание, прието в него, е съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя и при нередовно връчване на поканата за това действие.
Касае се за различни хипотези, осъществени при различни факти. По тези
съображения съдът намира, че съществено процесуално нарушение не е допуснато, а
възражението в този смисъл се цени за неоснователно.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени
доказателствени материали се установява по категоричен начин
дружеството-жалбоподател „Кей Пи Вест“ ЕООД да е извършило вмененото му
административно нарушение. На първо място несъмнено установени са датата и
мястото на извършване на нарушението, които са правилно определени в
наказателното постановление – на 11.10.2018 г. в гр. Пловдив, автомивка „Вест“,
стопанисвана от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват по делото от
показанията на св. Ч., кредитирани от съда, и се съотнасят към датата и мястото
на извършената проверка. В тази връзка категорично доказано, а и безспорно
между страните е, че на 11.10.2018 г. св. Д. се е намирала в процесната
автомивка и е извършвала дейност по измиване на превозни средства. Установен по
делото е и фактът, че автомивката, в която е полагала труд св. Д., се е
стопанисвала от дружеството-жалбоподател „Кей Пи Вест“ ЕООД към датата на
проверката, от което обстоятелство се прави извод за авторството на деянието от
страна на жалбоподателя.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали
извършваната от св. Д. дейност е представлявала предоставянето на работна сила,
при което отношенията между страните е трябвало да бъдат уредени като трудови,
или тя е извършвала дейност на изпълнител по сключен договор за изработка. Тук
на първо място следва да се посочи, че съдът изключи от доказателствените
материали приложения по преписката граждански договор № 5/10.10.2018 г. между
„Кей Пи Вест“ ЕООД и Й.Р. Д.. Същият съдът цени като нарочно и по-късно
съставен, отколкото е отбелязано в самото му съдържание. Този извод се прави от
отбелязването на св. Д. в декларацията по чл. 402 от КТ, че към момента на
попълването й – 11.10.2018 г., е нямала сключен никакъв договор, включително и
граждански такъв. Видно е, че декларацията е попълнена на следващия календарен
ден след посочената в договора дата на неговото сключване, поради което е
необяснимо защо на следващия ден вече св. Д. не би си спомняла за факта на
подписване на такъв договор. Тези нейни изявления в декларацията бяха
подкрепени и от показанията й в съдебно заседание, където заяви пред съда, че
към момента на проверката не е била подписвала нито трудов, нито граждански
договор. От своя страна св. Ч. също изясни, че при изричния й въпрос към Д.
дали има сключен някакъв договор последната е отговорила отрицателно. На
следващо място настоящият състав съобрази и че представеният граждански договор
№ 5/10.10.2018 г. няма достоверна дата, която да обвърза съда. Отчитайки тези
факти, съдът стигна до извод, че разгледаният граждански договор, приложен по
преписката, е нарочно и по-късно съставен, поради което беше отречена
доказателствената му стойност, а договорът – изключен от доказателствената
съвкупност по делото. Това действие на съда всъщност ползва жалбоподателя и по
никакъв начин не ограничава възможността му да докаже твърдението си, че
отношенията му със св. Д. не са били трудовоправни, а в изпълнение на договор
за изработка. Приложеният по преписката граждански договор № 5/10.10.2018 г. с
оглед клаузите в съдържанието си категорично не се квалифицира като договор за
изработка. Видно от т. 1 страните по този договор се договарят не за
изпълнението на конкретен трудов резултат, а за ползването на работната сила на
страната, наречена изпълнител, от възложителя. От т. 2 пък се изяснява, че
възложителят е нямало да извършва тази си дейност при своя стопанска и
оперативна самостоятелност, а обемът на работа, времето и място на изпълнение е
трябвало да се определят от страната, наречена възложител. Следователно
безспорно с този договор се регламентират отношения, които е трябвало да бъдат
уредени като трудовоправни, но това е ирелевантно по делото, тъй като вече се
посочи, че съдът приема изключеният договор да не отразява действителните
отношения между страните. По делото следва да бъде установена не формалната, а
обективната истина, т.е. какви са били действителните уговорки между страните и
как те се квалифицират според действащия правен ред. За пълнота на изложението
съдът посочва и че изключването на гражданския договор от доказателствената
съвкупност не препятства възможността на жалбоподателя да доказва
съществуването на действителен договор за изработка. Ясно трябва да се прави разграничение
между факта на самия договор и неговата форма. Безспорно изяснено е, че
договорът представлява самото съглашение между страните, а не листът хартия, на
който той може да бъде обективиран с оглед своята форма. Изработката обаче за
разлика от трудовия договор не е формален договор, поради което за своята
действителност не изисква да е сключен задължително в писмена форма. Затова,
когато св. Д. твърди, че е нямало сключен договор, съдът тълкува тези й
твърдения като липса на подписан документ, в който да е обективиран трудов или
граждански договор. Въпросът има или не сключен договор от определен вид е
правен и изисква да се формира правен извод. Чрез свидетелските показания се
установяват единствено факти, а не правни изводи. Изводите се извеждат от
установените факти и именно заради това при преценката си има или не сключен
договор от определен вид съдът не е обвързан от твърденията на свидетелите или
страните.
Имайки предвид гореизложените обстоятелства по категоричен
начин се налага изводът, че за разкриването на обективната истина по делото е
наложително да бъдат установени конкретните уговорки между св. Д. и
жалбоподателя „Кей Пи Вест“ ЕООД, за да се изясни действителната правна природа
на тези сложили се между тях отношения. Съдът намира, че съдържанието на
уговорките между страните е категорично доказано по делото от показанията на
св. Д., декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, както и от твърденията на
самия жалбоподател. Изяснява се, че на св. Д. е било възложена да извършва
измиване на автомобили срещу възнаграждение на процесната автомивка,
стопанисвана от жалбоподателя. Възнаграждението е било заплащано седмично и
неговият размер е зависил от обема на свършената работа – „по 2 лева на измит
автомобил“. Тъй като по необходимост работата е била извършвана на базата на
жалбоподателя и с осигурени от него материали, то уговорката е била
свидетелката да ходи всеки ден за няколко часа в рамките на работното време на
автомивката. Тя е ползвала и един час почивка, а през времето, когато е в
автомивката, е трябвало да измива превозните средства, които й се предоставят и
определят от жалбоподателя. Този извод се подкрепя и от заявеното от ** К. на дружеството-жалбоподател, че св. Д. и
другите лица, наети чрез сключен граждански договор, са измивали автомобили по
постъпили предварителни заявки от „Омникар“. Свидетелката Д. е могла сама да
избира по кое време в рамките на работното време на автомивката да изработи
уговорените часове. Средствата за извършване на работата са били осигурени от
жалбоподателя, включително той е предоставил и работно облекло на св. Д., но
съдът кредитира твърдението на последната, че тя сама е поискала това, тъй като
е намокрила дрехите си при изпълнение на задълженията си.
Така установените факти по делото следва да бъдат
подведени под съответните приложими правни норми с оглед разрешаване на
централния спорен въпрос по делото за характера на дейността, осъществявана от
св. Д. – дали е представлявала престиране на работна сила или изпълнение по
договор за изработка. На първо място следва да се очертаят някои общи постановки,
на основата на които се прави разграничението между двата вида сделки –
трудовият договор и изработката (или т.нар. граждански договор). Както в
доктрината, така и в съдебната практика този въпрос е бил обект на множество
изследвания, като в резултат индивидуализиращите белези на всяка от двете
сделки са несъмнено установени, а отграничаващите ги разлики са ясно очертани.
На първо място при трудовия договор работникът или служителят дължи да
предостави на работодателя своята работна сила, докато при изработката изпълнителят
дължи определен трудов резултат. Този резултат изпълнителят може да изпълни при
стопанска и оперативна самостоятелност, на която се противопоставя трудовата
дисциплина, която трябва да спазва работникът или служителят. По правило
изпълнителят следва да извърши работата със собствени средства за разлика от
работника или служителя. При трудовия договор се дължи продължително и
многократно изпълнение, докато изработката се сключва за еднократно изпълнение,
тъй като целта е да се извърши конкретна работа, която трябва да е отнапред
определена по съдържание и обем, а в общия случай да е посочен и критерий
относно дължимото качество за изпълнението. Следователно задължителни белези,
които трябва да бъдат уговорени между страните по договора за изработка са
видът, обемът, качеството на работата и срокът за нейното изпълнение, както и
редът за отчитане на изпълнението, докато при трудовият договор страните следва
да постигнат уговорки за мястото на работа, работното време, почивките и
отпускът, изплащането и размерът на възнаграждението, заеманата длъжност и
характера на задълженията.
Имайки предвид тези общи постановки, пренесени на
плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че отношенията между жалбоподателя
„Кей Пи Вест“ ЕООД и св. Д. са били по предоставянето на работната сила на
последната, поради което е трябвало да бъдат уредени като трудови. Макар на
пръв поглед от уговорките между жалбоподателя и Д. да са създава впечатление за
уговорен резултат – заплащане по 2 лева на измит автомобил, то тук се касае
единствено за механизъм за определяне на размера на възнаграждението, но не и
за трудов резултат, който да отговаря на изискванията към работата по договора
за изработка. Посочи се, че тя трябва да е определена по обем, т.е. отнапред да се знае не само какъв е видът на
работата, но и кога тя ще бъде изпълнена. За това и в практиката се уговарят
срок за изпълнение на работата, както и механизъм за нейното приемане или отказ
работата да бъде одобрена от възложителя. Следователно, за да се приеме, че св.
Д. е извършвала изработка, то преди започването на работата, тя е трябвало да
знае какъв е нейният обем – например да измие 50 или 100 автомобила в посочен
срок. Именно тогава би могло да се приеме, че е уговорен резултат. Уговорката
да се заплаща 2 лева на измит автомобил сама по себе си не съдържа краен
резултат, който да трябва да бъде постигнат от св. Д.. От показанията на същата
отново не се установи тя да е имала предварително зададена цел, която да трябва
да изпълни. Напротив – свидетелката поясни, че когато е ходила в автомивката, е
измивала тези автомобили, които са й били посочени, като през часовете, които е
отработвала, са й били осигурявани от жалбоподателя превозни средства („караха
ни коли“), които е трябвало да измие. Следователно през времето, което Д. е
отработвала, жалбоподателят е ползвал работната й сила, тъй като в условията на
йерархичност е определяно какво точно трябва да извърши – какви и кои
автомобили да измие. Сам управителят на
дружеството-жалбоподател във възражението против АУАН е посочил, че изначално е
казал на св. Д., че трябвало да идва при повикване и когато се появял клиент. В
хода на съдебните прения ** К. отново
посочи, че услугите на лицата, с които са били сключени граждански договори, са
били използвани в случай на заявка от съконтрахент на дружеството. Отново се
налага извод, че през времето, което св. Д. е отработвала – макар и сама да е
избирала кога точно в рамките на работното време да отиде, жалбоподателят е
ползвал работната й сила, тъй като тя е изпълнявала конкретно поставени й
задачи с оглед производствената необходимост, породена от постъпили заявки от
съконтрахенти, а не е извършвала действия по изпълнение на работа, определена
по обем и срок още преди началото на нейното изпълнение.
Предвид сложилите се между страните уговорки, то се
установява и че св. Д. не се е ползвала с изискуемата при договора за изработка
оперативна самостоятелност. Самото признание във възражението срещу АУАН, че на
Д. е било казано, че ще идва при повикване, ясно показва липсата на каквато и
да е самостоятелност от нейна страна да избира кога да изпълнява работата. За
пълнота следва да се отбележи, че и в гражданския договор, представен от
жалбоподателя, който обаче съдът изключи от доказателствената съвкупност,
отново фигурира такава уговорка – че изпълнителят ще извършва работата при
повикване. Установеното от показанията на Д., че е трябвало да ходи всеки ден
за по няколко часа, които тя сама е могла да избере кога в рамките на деня да
отработи, стига да попадат в работното време на автомивката, също не изключва
извода, че Д. не е разполагала с оперативна самостоятелност при изпълнението.
За да е налице такава, то въобще е следвало да отсъстват уговорки за това колко
често да се явява свидетелката и с каква продължителност да бъде отработеното
време. Тя е следвало да бъде ограничена единствено от крайния срок за
изпълнение на работата. Кога в рамките на този срок да работи, колко често и с
каква продължителност е трябвало да бъде оставено единствено и само на нейната
лична преценка. Уговарянето да се явява всеки ден, макар и когато тя сама
прецени, както и какво по продължителност време да отработва, нарушава принципа
на равнопоставеност на страните при договора за изработка и представлява
елемент от трудовата дисциплина, която работникът или служителят трябва да
спазва. Действително предвид предоставената възможност на Д. да прецени кога
през работното време на автомивката да отработи съответните часове, то не се
касае са класическа хипотеза на работно време, но както основателно се застъпи
от въззиваемата страна, законът не поставя и изискване работното време да е
едно и също всеки работен ден.
Съдът подхожда с разбиране към изказаните от
жалбоподателя във възражението срещу АУАН затруднения при намирането на
подходящи кадри, които отговорно да изпълняват задълженията, произтичащи от
длъжността, и да притежават необходимите качества за справяне с естеството на
работата. На практика обаче ясно прозира действителната воля чрез сключването
на интересуващия делото граждански договор със св. Д., а и с останалите лица, с
които се сочи жалбоподателят да е сключвал подобни еднотипни договори. Тези
договори са използвани като средство да се изпита дали съответното лице ще може
да се справи с работата, която между другото е съвсем същата като тази, за
която са били сключени и гражданските договори, което отново показва, че
извършваната дейност не отговаря на изискванията за такава работа, която да се
възлага чрез договор за изработка. Жалбоподателят е искал да изпита св. Д., да
провери нейната отговорност, качества и способност да се справя с работата. Тук
отново може да се посочи, че в изключения граждански договор № 5/10.10.2018 г.
изрично е вписано „Изпитване възможност за справяне с възложената работа“. В
показанията си св. Д. също посочва, че през времето, когато е нямала сключен
договор, се е запознала с характера на работата и понеже й било харесало,
поискала да сключи и трудов договор. Изпитването на възможността на работника
или служителя да се справи с работата обаче става чрез сключването на трудов
договор със срок за изпитване съгласно правилата на чл. 70 КТ. По този начин
жалбоподателят отново би могъл да постигне целта си да изпита лицето, но
същевременно съгласно ал. 3 на чл. 70 от КТ през времето на изпитването
работникът или служителят ще се ползва от всички права, които има при сключен
окончателен трудов договор. В случая жалбоподателят е лишил св. Д. от тази
защита. Тя не е могла да се ползва от правата на социално осигуряване за всички
осигурени социални рискове, на здравословни и безопасни условия на труд и
редица други, гарантирани й от трудовото и осигурително законодателство, права.
Именно по този начин се е стигнало до доказаното по делото заобикаляне на
трудовото законодателство от страна на „Кей Пи Вест“ ЕООД, тъй като недопустимо
е изпитването на работниците и служителите да става чрез сключване на договори
за изработка. В конкретния случай със св. Д. самите постигнати уговорки също са
пречка да се приеме наличие на редовно сключена изработка, тъй като
жалбоподателят не е възложил отнапред определена по обем работа, с краен срок
на извършване и не е предоставил на свидетелката изискуемата стопанска и
оперативна самостоятелност, а вместо това е ползвал работната й сила. След като
пък я е изпитал, й е възложил и същата по вид работа, но този път чрез
сключването на трудов договор. Ако действително се касаеше за изработка неясно
остава и уговарянето на почивка от една час на ден. Това напълно кореспондира с
отразеното в декларацията от св. Д., която посочи, че е работила по 2 часа, но
всъщност е била на автомивката от 15:00 часа до 18:00 часа, като единият час
почивка компенсира разликата. Неясно остава и защо почивните дни са били по
график. Отбелязването в декларацията, че възнаграждението ще се заплаща
седмично, също е аргумент, подкрепящ извода, че не е налице договор за
изработка, тъй като при нея заплащането следва да бъде след изпълнението и
одобряването на работата. Това е аргумент и за недаване доверие на представения
граждански договор № 5/10.10.2018 г., тъй като в него е посочено, че договорът
е сключен на 10.10.2018 г. и е със срок до следващия ден - 11.10.2018 г. Същевременно
в декларацията по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ, попълнена на 11.10.2018 г., Д. е
декларирала, че възнаграждението ще й се заплаща седмично. Това е напълно
нелогично поведение, ако действително през предходния ден тя е била уведомена,
че договорът й изтича на същия този ден, на който попълва декларацията и все
още е липсвало съглашение да продължава да работи през тази или друга седмица.
Трудовият договор е формална сделка, която се сключва
в писмена форма – предвидена с оглед своята действителност. Тъй като по делото
не се установи постигането на съглашение между жалбоподателя и св. Й. Д.,
облечено в изискуемата от закона форма и преди фактическото започване на
полагането на труд, то съдът приема за доказан факт липсата на сключен писмен
трудов договор. Липсата на сключен трудов договор към момента на проверката не
е и спорно между страните. По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ отношението по
предоставянето на работната сила на Й.Р. Д. не е било уредено като трудово
правоотношение. За жалбоподателя е съществувало задължението за сключване на
трудов договор с работника преди да го допусне до работа. Тъй като по делото се
доказа, че това задължение не е било изпълнено, то по този начин „Кей Пи Вест“ ЕООД
е осъществило състава на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността му с обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че не е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение, както правилно е заключил и АНО. При тази
преценка на първо място се съобрази правилото по чл. 415в, ал. 2 КТ, като
процесният случай попада в приложното поле на разпоредбата. Освен това
засягането на защитаваните обществени отношения е с типичния за този вид
нарушения интензитет. Установените по делото смекчаващи обстоятелства
обосновават определянето на имуществена санкция в минимален размер, но не са от
такова естество, че да послужат като основание и за квалифициране на деянието
като маловажно. Освен това тяхното значение вече е било отчетено именно при
индивидуализацията на санкцията и не следва да бъдат повторно съобразявани.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 1
800 лева. В наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил
как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито
кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това
би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение, за да може наказаният да се защитава адекватно срещу определения
размер на наказанието му. В случая наказващият орган не е сторил това, което се
отстранява чрез намаляването на санкцията до предвидения в закона минимум. Отделно
от това съдът счита, че в процесната хипотеза не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения
от закона минимум. Не са ангажирани доказателства за други нарушения,
установени с влязло в сила наказателно постановление. Жалбоподателят
своевременно е предприел действия за отстраняване на неправомерното състояние и
е сключил трудов договор със св. Д.. По тези съображения настоящата инстанция
намира, че имуществената санкция следва да бъде индивидуализирана при превес на
смекчаващите обстоятелства. По делото не се установяват отегчаващи
отговорността такива, поради което имуществената санкция следва да бъде
намалена до предвидения минимум от 1 500 лева.
По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта си относно размера
на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, който размер съответства на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и ще съдейства за постигането на предупредителен ефект
спрямо жалбоподателя, а в останалата си част наказателното постановление бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002312/23.11.2018 г., издадено от инж. А.А.Ч. – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „КЕЙ ПИ ВЕСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Източен, ж.к. „Изгрев“, ул. „Ракита“ №
14, ет. 4, ап. 7, представлявано от ** Д. В. К., ЕГН: ********** на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1
вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА
размера на „имуществената санкция“ на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.