Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1810
гр. Пловдив,
20
октомври 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 983 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Н.З., ЕГН **********,***,
чрез адв.Н., срещу УП с изх. № 02-160-6500/5230 от 10.03.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от зам.изпълнителния
директор на ДФЗ.
Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на оспореното УП като издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Основния изложен довод в защита на
заявената теза е, че процесното УП е напълно немотивирано, което препятства
извършването на проверка относно правилното приложение на материалния закон.
Според изложеното в жалбата в конкретния случай фактическите и правните
основания за намаляване на исканите суми за финансово подпомагане по посочените
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 г., съставляващи мотиви на
АО на практика липсват в обжалваното УП според подробно изложените в жалбата
съображения.
Иска се отмяна на УП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения.
За ответника - заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез юриск.Н., се заема становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на
уведомителното писмо. Видно от представеното на лист 24 по делото известие за
доставяне/връчване на УП, същото е изтеглено от СЕУ на 30.03.2022г. Жалбата е
подадена на 12.04.2022г. Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление за подпомагане 2020, форма
за ФЛ (л.28 гръб и сл.) жалбоподателят е заявил искането си за подпомагане в ДФ
„Земеделие“ за Кампания 2020 с приложени
в табличен вид използваните 6 бр. земеделски парцели през 2020г., находящи се в
землището на гр.Куклен и с.Златовръх.
От земеделския производител е заявено
подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове –
основна група /СП –основна/ и схема за преходна национална помощ за земеделска
земя на хектар /ПНДП/ за кампания 2020 г.
Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен
номер (УИН) 16/110520/05142 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
По делото е приложена разпечатка за
резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 от 23.04.2020 г. (л.27 и сл.)
Представени са, издадени от жалбоподателя
фактури за продажба на земеделска продукция – череши (л.39 и сл.).
В крайна сметка е издадено и процесното
УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020.
В „Таблица 1: Оторизирани суми (в лева)“
от уведомителното писмо, в колона 3 „Намаления“ се съдържат суми, които според
обективираното под таблицата отчитат:
„ - намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на
заявления по схеми с мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция
(„финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.;
- Линейно намаление съгласно чл. 65,
параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6,
параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на
Комисията“.
Посочено е също така в оспорваното УП,
че информацията в колона „Оторизирана сума“ е сумата, получена като разлика
между исканата сума и приложимите намаления и редукции.
По делото е приета и СТЕ, чието
заключение се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.
При така установеното
от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо
е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е
приложена Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., с която Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на своя заместник правомощието за
издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания.
Ето защо, оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Видно е, че с оспорваното писмо
административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието
на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае
се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната
защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна
законосъобразност на процесното уведомително писмо. От съдържанието на УП по
никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление
на заявеното финансово подпомагане.
Изследването на съдържанието на Таблица
1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо
и правно основание за намалената с оспореното УП оторизация по заявлението на
жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението
на оспорващия.
От мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане,
както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.
В пояснителната информация към колона 3 „Намаления“ е посочено, че се отчитат:
намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаления на субсидията в случаите, когато
не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.
12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова
дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член
8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.; Линейно намаление съгласно чл. 65,
параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф
2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията.
Т.е. от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда не става ясно дали
извършените намалени на субсидията са в резултат на установени застъпвания на
площи с други кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП, или неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението,
дали в резултат на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“) и
изобщо как е определен размера на тази ставка. Изследването на съдържанието на
таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното
фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по
заявлението на жалбоподателя. Нещо повече и в приложените към преписката
доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на
размера на финансовото подпомагане.
В съдържанието на оспорваното УП
липсват, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Въпросното
обстоятелство се потвърждава и от отговорите на ВЛ по време на разпита му в
откритото съдебно заседание при приемане на заключението му. Според ВЛ в УП
няма подробно описание защо са намалени сумите. ВЛ е установило, че се касае за
двойно заявени площи и площи, които са приети за недопустими след проверка на
място в резултат на подробно изследване на самата преписка като УП не дава тази
информация. ВЛ изрично сочи, че от съдържанието на самото УП не става ясно за
какво е санкциониран жалбоподателя. Следва да се посочи, че изискването към АО
за излагане на мотиви е императивно и те трябва да се съдържат в крайния акт в
случая в УП. Няма пречка мотивите да се съдържат и в предходен акт, издаден в
хода на административното производство, но същите следва да са изложени, а не
както е в конкретния случай впоследствие ВЛ да ги извлича от данните по
административната преписка. Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл.170, ал.1 АПК
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на
заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален, е на административният
орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на
административния акт. С оглед тази процесуална норма не може да
се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими
доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган
да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт.
Извлечените по данни от административната преписка от ВЛ фактически основания не могат да
изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен акт и не могат да
санират допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените
правила (в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022г. по адм.д.
11948/2021г. на ВАС, V oтделение). Волята на административния орган не
следва да бъде извличана/изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт, чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива,
които не са включени нито в акта, доколкото съдебното установяване е само за
факти, приети за установени от административния орган.
В
настоящия случай приложения в преписката лист с резултати от автоматични
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане на жалбоподателя,
след като не са цитирани или не е направено препращане към тях в оспорваното
УП, не могат да се приемат за мотиви на административния акт.
В УП няма конкретно изложени съображения
защо се намалява финансовото подпомагане по заявената схема и как точно е
определен конкретният му размер. Никъде в писмото не се посочва и начинът на
формиране на намалението, според приложимите норми на цитираните в УП Регламент
/ЕС/ 1306/2013 и Регламент /ЕС/
1307/2013.
От друга страна, няма как от изложените
различни хипотези в мотивите към оспореното УП да стане ясно на жалбоподателя,
а и на съда, защо следва да бъде намалено финансовото подпомагане, както и няма
как това да стане без посочване на акта или проверката въз основа на която се
основава. Това именно би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на
защита срещу оспорения административен акт. Освен това, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, като провери дали
и защо е намалено финансовото подпомагане.
В настоящия случай т.нар. пояснения към
колона 3
и извършените намаления не представляват мотиви на административния орган.
Същите представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни
основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., но не
и конкретни такива. Още по-малко пък представляват фактически основания, мотиви
на органа за постановените намаления (в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022г. по адм.д. 11948/2021г. на ВАС, V o.).
Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката
на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020 е издадено при
липсата на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на
административния акт по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на
акта, поради незаконосъобразност.
Всичко това налага отмяна на оспорвания
акт и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
се следват сторените и доказани по
делото разноски в размер на 810 лева (10 лева ДТ, 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 200 лева заплатен депозит за приетата по делото съдебна
експертиза).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо с изх. № 02-160-6500/5230 от
10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г.,
издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която не е
оторизирана исканата от В.Н.З., ЕГН **********,***, сума за финансово
подпомагане в размер на 3 516,55 лева.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2020 на В.Н.З. с ЕГН **********, с Уникален идентификационен
номер (УИН) 16/110520/05142 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, при
съобразяване на мотивите в настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК,
месечен срок за издаване на административния акт.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: