Р Е Ш
Е Н И Е
№67
Гр. Перник, 14.03.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 14 по описа за 2023 година
на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.Ц.Г. с ЕГН **********,*** срещу
Решение № 639 от 30.11.2022 г., постановено по АНД № 20221720201506 по описа за
2022 година на Районен съд - Перник, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия
„К“ № 5645032/02.03.2022 г., издаден от ОД на МВР - Перник, с който на
жалбоподателя за
извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, излага съображения в тази
насока.
В касационната жалба се сочи, че жалбоподателят е в невъзможност да
установи с какво техническо средство е установено нарушението, дали с мобилна
или стационарна система, което е довело до нарушаване на неговото право на
защита. Излагат се съображения, че в първоинстанционното решение липсват мотиви
относно обстоятелството дали техническото средство е било, или не е било,
предварително обозначено. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възраженията, изложени в жалбата, относно твърдението, че не е налице описание
на нарушението, което касаторът счита за объркващо и съответно нарушаващо
процесуалните норми на закона. На последно място се сочи, че случаят е
маловажен, тъй като до момента касационният жалбоподател няма извършени
нарушения, поради което и следва настоящият случай да се приеме като такъв.
Предвид изложеното в жалбата, касаторът моли съда да отмени
първоинстанционното решение на Районен съд-Перник, с което е потвърден процесният
ЕФ и да постанови друго, с което да същият да бъде отменен.
Касационната жалба е връчена на ответника, като в законоустановения срок не
е постъпил отговор.
В проведеното на 22.02.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното на 22.02.2023 г. съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР - Перник, не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
22.02.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура - Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - Перник
е приел от фактическа страна, че на 02.03.2022 г. в 15:01 часа в гр. Перник, ПП I-6 км, 78+600
след ПВ „***“ с посока на движение гр. София при ограничение на скоростта от 60
км/час, въведено с ПЗ В26 за населено място, лек автомобил „***“ с рег. № РК***ВР,
собственост на А.Ц.Г. и управляван от нея се движел със скорост от 96 км/час
при разрешена скорост за населеното място 60 км/час. Превишението на
разрешената скорост за управление на моторното превозно средство било
установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0. Въз
основа на заснемането е издаден електронен фиш Серия „К“ № 5645032/02.03.2022
г., в който са отразени датата и мястото на осъществяване на нарушението. Посочено
е, че А.Ц.Г. е управлявала описаното в електронния фиш моторно превозно
средство със скорост 96 км/час при разрешена такава за населеното място 60 км/час.
Описано е, че превишението на скоростта е 36 км/час цифрово е посочено, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на електронния фиш е отразено, че
автоматизираното техническо средство е било насочено към гр. Радомир, както и
че е отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/час.
При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема, че същото не страда от съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на
доказателствата, приобщени по делото, е приел за безспорно установено от
обективна страна е факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с
посочения лек автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като е
потвърдил електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността
по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
правилно и не споделя изложения в касационната жалба аргумент за неправилност
на обжалвания съдебен акт.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възраженията, изложени в жалбата, относно твърдението, че не е налице описание
на нарушението, което касаторът счита за объркващо и съответно нарушаващо
процесуалните норми на закона. Както районният съд подробно е описал в
решението си, в ЕФ е посочено мястото на нарушението, посоката на движение,
процесния автомобил, разрешената скорост, скоростта на движение на МПС,
автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението и извършителя, което дава в достатъчна степен
яснота за жалбоподателя, за това къде точно е констатирано описаното в ЕФ,
административно нарушение, средството с което е установено и МПС, с което е
извършено. В тази връзка настоящата съдебна инстанция напълно споделя
аргументацията, изложена в първоинстанционното съдебно решение, поради което
намира твърденията на от касатора за
изцяло неоснователни.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип,
технически годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание,
възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление създадени
автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от
техническото средства представляват веществени доказателствени средства от
категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването
на съставомерно деяние по чл. 21 ,ал. 1, във вр. с чл.182, ал. 4 от ЗДвП, наказуемо
с относимата за него глоба, в тази връзка настоящата инстанция не възприема
доводите на касационния жалбоподател.
Относно наведените доводи за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН съдът,
приема същите за неоснователни, по аргумент на императивната разпоредба на чл.
189з от ЗДвП, която съдържа забрана за приложение на чл. 28 от ЗАНН и 58г от
ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските,
Предвид изхода на спора, ответната страна има право на такива, но не
претендира присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 639 от 30.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720201506
по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/