Р Е Ш Е Н И Е № 260076
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 23.03.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско
отделение в открито заседание от 19.02.2021 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 742 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба изходяща от „Е.Т.“
ООД, *** против постановеното по т. дело № 1010/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд решение № 260050 от 01.10.2020 г. в частта, с която „Е.Т.“ ООД, *** е осъдено да заплати
на „Л.“ ООД, ЕИК *********, **** сумата в общ размер на 184 159,11 лв.,
дължима по силата на договори за търговска продажба на огушени патици,
формирана както следва:
-
41
705,12 лв., представляваща неизплатен остатък от сумата 66 705,12 лв. по
фактура № **********/24.06.2019 г,
-
70
455,18 лв. по фактура № **********/07.07.2019 г.
-
59 672,84
лв. по фактура № **********/22.07.2019 г.,
- 12 325,97 лв. по фактура №
**********/01.08.2019 г.,
- законната лихва върху присъдените главници,
начиная датата на подаването на исковата молба 21.11.2019 г. до окончателното
плащане и
- 15
996,51 лв. разноски по делото пропорционално на уважената част от искове.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.
Въззиваемата страна намира същата за неоснователна.
Съдът, като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 21.11.2019 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „Л.“ ООД, ЕИК *********, гр. Р. искова молба „Е.Т.“ ООД, ***.
В обстоятелствената част на същата се сочи, че ищецът се занимава с отглеждане и търговия на огушени патици. С оглед тази си дейност имал трайни търговски отношения с „Е.т.“ ООД. На 18.06.2019 г. в гр. Р. между двете дружества бил сключен договор за продажба. С него „Л.“ ООД се задължил да продаде и достави на ответника огушени патици мюлари срещу задължението за заплащане на цена. Споменава се, че патиците следвало да бъдат предадени на купувача с ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване и транспортиране на животни издадено от Б.А.Б.Х. на четири доставки, както следва:
на 18.06.2019 г.,
на 02.07. 2019 г.,
на 16.07. 2019 г. и
на 30.07.2019 год.
Продажната цена следвало да бъде заплатена от купувача при предаването на патиците по всяка доставка срещу издадена фактура.
С оглед на тези доставки се твърди, че ищецът изпълнил точно всички поети задължения и в периода от 18.06.2019 г. - 30.07.2019 г. осъществил споменатите четири доставки и предал на „Е.т.“ ООД огушени патици на обща стойност 209 159,11 лв. с ДДС.
Били издадени и описаните в исковата молба документи, както следва:
- фактура № ********** от 24.06.2019 г. за 2 495 бр. огушени патици на обща стойност от 66 705, 12 лв. с ДДС, ветеринарно-медицински свидетелства №№ 0025360 и 0025361 от 18.06.2019 г. и товарителници №№ 084309 и 084307 от 18.06.2019 г.,
- фактура № ********** от 07.07.2019 г. за 2 595 бр. огушени патици на обща стойност от 70 455,18 с ДДС, ветеринарно-медицински свидетелства №№ 0025571 и 0025572 от 02.07.2019 г. и товарителници №№ 084322 и 084311 от 02.07.2019 г.
- фактура № ********** от 22.07.2019 г. за 2 510 бр. огушени патици на обща стойност от 59 672, 84 с ДДС, ветеринарно-медицински свидетелства №№ 0025686 и 0025687 от 16.07.2019 г. и товарителници №№ 084325 и 084317 от 16.07.2019 г.
- фактура № ********** от 01.08.2019 г. за 536 бр. огушени патици на обща стойност от 12 325, 97 с ДДС, ветеринарно-медицинско свидетелство № 0025928 от 30.07.2019 г. и товарителница № 003436 от 30.07.2019 г.
По повод на същите ответното дружество платило единствено сумата от 10 000 лв. на 23.10.2019 год., с което погасило частично задължението по първата издадена фактура № ********** от 24.06.2019 г. Така от същата останал неплатен остатък от 56 705,12 лв. Неплатени били и сумите дължими по останалите три фактури. Общият размер на неплатените задължения бил 199 159,11 лв., който не бил заплатени до момента на подаването на ИМ.
На база изложеното „Л.“ ООД предявил до съда осъдителен иск за осъждането на „Е.Т.“ ООД да заплати сумата 199 159,11 лв. с ДДС ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото
В отговора на исковата молба от ответника се излагат доводи за неоснователност на исковите претенции. В тази връзка се твърди, че дружеството не е сключвало договор с посочените от ищеца параметри, не му е извършвана доставка на описаната стока и не дължи претендираните от него суми.
В ДИМ наименувана от ищеца молба - становище се излагат съображения за неоснователност на направените от ответника защитни възражения в отговора. Излагат се доводи и се представят доказателства за това, че по висящо дело за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Е.т.“ ООД той признал наличието на процесните търговски правоотношения между страните, получаването на стоката описана във фактурите и възникване на задължението за заплащане на цена в размер на 209 159,11 лв. В подкрепа на това се споменава и за сключен от „Е.т.“ ООД договор за встъпване в дълг от 20.11.2019 год.
Съдът след събиране на поисканите от страните и допустими според него доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него след анализ на събраните доказателства е направен извод за наличие на трайни търговски отношения между страните с оглед сключването между тях на множество договори за продажба на огушени патици. Прието е също, че договорът за продажба е консенсуален и неформален и изводът за съществуването на такъв е обусловен от наличието на съгласие за сключването му от страните по сделката. Посочено е, че до такъв извод може да се достигне на база материализирано съгласие в нарочен писмено оформен договор, но и че заключение в тази насока е възможно и на база други доказателства, съдържащи информация за съвпадение на насрещни волеизявления в този смисъл.
В хода на те разсъждения е направен анализ на представените по делото фактури. Посочено е че те действително не са подпасани и следвало да се анализират с оглед чл. 301 ТЗ. В тази връзка е направен анализ на счетоводните записвания в двете дружество във връзка с фактурите и е прието, че с включването им в счетоводните регистри е направено признание както за сключването на договорите при описаните във фактурите параметри така и за получаването на стоките. На тази база е направен извод, че твърдените с исковата молба договори за продажба в описаните в нея параметри са факт.
На база анализ на информацията в ССчЕ е направен извод, че за процесните сделки и по-точно по първата от тях ответникът е платил общата сума от 25 000 лв., т.е. остават дължими не претендираните 56 705,1 2 лв., а 41 705, 12 лв. За сумите по доставките удостоверени с останалите три фактури е направен извод, че са дължими изцяло.
Така исковата
претенция е уважена за общата сума от 184 159,11 лв. ведно със законната лихва от
завеждане на делото и е отхвърлена за сумата от 15 000 лв.
Недоволен
от това решение в осъдителната му част е останал ответникът, който е подал и
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В нея като цяло се оспорват изводите
за наличие на трайни търговски отношения и респективно се обсъжда въпроса за
приложимостта на чл. 292 от ТЗ. Наред с това се говори, че доставките не били
реални. В тази връзка се излагат доводи, че представените фактури като частни
документи, които не са подписан от страните не представлявали годно
доказателство за наличие на облигационна обвързаност между страните, а и такова
за получаване и приемане на стоката.
По отношение на нормата на чл. 301 от ТЗ е казано, че липса
яснота кой е действал без представителна власт и т.н.
От изложеното до тук е ясно, че съдът е сезиран с претенции
по чл. 327, ал.1 от ТЗ.
В тази норма е казано, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
От съдържанието на тази разпоредба идва извод, че
основателността на исковата претенция е обусловена от налачието на сключен
договор за продажба между страните, от доказателства за предаване на стоката и
респктивно от липсата на такива за плащане в уговорените срокове.
От страна на ищеца се говори
за наличие на трайни търговски отношения и за постигане на договорка за
продажба на 18.06.2019 г. На огушени патици мюлиери срещу поемане на задължение
за заплащане на определена цена. Говори се, че в тази връзка доставката на патиците
следвало да стане на четири доставки, което било извършено и били издадени сътоветните счетоводни, пътни и
ветеринарно - медицински документи.
Релано за доказване на тези си твърдения ищецът е представил четири на брой данъчни фактури на обща стойност 209 159, 11 лв., товарителници към всяка от тях и ветеринарно - медицински документи.
Фактурата е частен писмен документ, който с оглед ЗСч представлява и първичен счетоводен документ издаван за удостоверяване предметното и стойностно изражение на дадена стопанска операция, страните по същата и е основание за счетоводното й отразяване. Това нейно предназначение води до извод, че при наличие на други документи установяващи отношенията между страните тя не може да служи като пряко доказателства за вида, предмета, характера и стойността на даден договор. Липсата на такива други документи и факта, че всяка фактура по принцип съдържа и удостоверява съвпадението на две насрещни волеизявления сочи, че същата може да е годно доказателство за сключен между страните договор с предмет индивидуализираната в нея стопанска операция и цената на същата.
В случая във всяка от процесните фактури е материализирана информация за доставянето на определен вид стока срещу задължение за плащане на същата. При наличие на подписи на издател и получател съответно би могло да се направи извод за наличие на сключен между страните договор за продажба. В интерес на истината обаче сред реквизитите на ЗСч не се съдържа изискване за редовност на фактурата да има подписи. Четирите процесни не са подписани.Това обаче не е основание за направата на извод, че същите не удостоверяват съвпадение на волеизявления за сключване на договори за продажба. Това е така по причина, че волеизявлението/съгласието/ в този смисъл на всяка от страните може да бъде материализирано и на друго место. В тази връзка е нужно да се спомене, че извод за наличие на договор в посечения по- горе смисъл следва да се направи на база данни за осчетоводяване на фактурите при страните по причина, че със счетоводното им отразяване за ПАС съставлява волеизявление потвърждаващо наличието на вземания, респ. задължения във връзка с удостоверената във фактурата стопанска операция.
По конкретното дело счетоводна експертиза е изслушана и от съдържанието й е видно, че и четирите процесни фактури са осчетоводени при ищеца и ответника. Наред с това има данни за извършено частично плащане по първата фактура и такива за постигане между ответника и едно трето лице на споразумение за встъпване в дълга му по първите две фактури.
Казаното за ПАС е достатъчно да се направи извод, че между страните са сключени договор за продажба на огушени патици удостоверени с процесните четири фактури. Това съобразено с липсата на доказателства за постигнати между страните уговорки за плащане на цената на стоката в срок различен от този посочен в чл. 327, ал.1 от ТЗ води до извод, че същата е следвало да бъде платена при нейното получаване. То съответно е факт с оглед на счетоводното отразяване от ответника на наличието на парични задължения към ищеца.
От данните по делото е видно, че общо дължимата сума по четирите процесни фактури е 209 511, 11 лв. Същата следва да се намали с платените според ищеца и вещото лице 15 000 лв. по първата фактура или неплатената сума става равна на 184 159, 11 лв. За тази сума ответникът следва да бъде осъден ведно със законната лихва от завеждане на делото.
В този смисъл е и решението на ПОС и то следва да се потвърди.
В случая за яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че изводите за сключването на процесните договори за продажба между страните не са обусловени от разпоредбата на чл. 292 от ТЗ и твърденията за наличие на трайни търговски отношения. Все пак за яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че от данните по делото извод за наличие на такива е безспорен.
От друга страна с оглед липсата на подписи на фактурите от страна на получателя действително не може да се говори за действия без представителна власт. Налице са обаче действия, които следва да се приравнят на изразено съгласие за получаване на съответната стока срещу задължението за плащане на цената й на доставчика. Тези действия са аналогични на тези посочени в чл. 301 от ТЗ и позоваването на тази правна норма в случая е по аналогия.
Неоснователността на жалбата предполага и осъждането на жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред ПАС в размер на 9 000 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по т. дело №
1010/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение № 260050 от 01.10.2020
г. в частта, с която „Е.Т.“ ООД, ***
е осъдено да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК *********, **** сумата в общ размер на
184 159,11 лв., дължима по силата на договори за търговска продажба на
огушени патици, формирана както следва:
-
41
705,12 лв., представляваща неизплатен остатък от сумата 66 705,12 лв. по
фактура № **********/24.06.2019 г,
-
70
455,18 лв. по фактура № **********/07.07.2019 г.
-
59 672,84
лв. по фактура № **********/22.07.2019 г.,
- 12 325,97 лв. по фактура № **********/01.08.2019
г.,
- законната лихва върху присъдените главници,
начиная датата на подаването на исковата молба 21.11.2019 г. до окончателното
плащане и
- 15
996,51 лв. разноски по делото пропорционално на уважената част от искове.
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ООД, *** да заплати на „Л.“
ООД, ЕИК *********, **** сумата от 9 000 лв. разноски за адвокат пред
въззивната инстанция
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.