№ 11120
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110100506 по описа за 2023 година
Заявителят претендира сумата от 122.80 лв.– такса по т. 5,5 от ОУ - разходи за
административно обслужване, както и сумата от 32,08 лв. - такси за разглеждане. Съдът
намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбите,
които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни
и за тях съдът следи служебно. Съдът намира, че относно това вземане съществува
вероятност да се основава на нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави
норма, както и неравноправна норма.
Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за
кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има
претендираното вземане. Също така според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси
за разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Съдът определя дължимо юрк
възнаграждение за цялата искова претенция от 50 лв. По изложените мотиви СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 3096 от 06.01.2023 г., депозирано от ....................... за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 122.80 лв.– такса по т. 5,5 от
1
ОУ - разходи за административно обслужване, както и сумата от 32,08 лв. - такси за
разглеждане, както и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 7,70 лв дт и 15,40 лв
юрк възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2