№ 1194
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №11452/14.06.2021г. на С.Р.
Н.-чрез нейния пълномощник Р. СТ. В. срещу действията на ЧСИ рег. №883
Петя Иванова по изп. дело № 201988304000199, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение, по отношение на средства, за които
жалбоподателката твърди, че са несеквестируеми. Жалбоподателката излага,
че видно от приложеното банково извлечение, в периода от 20.05.2020г. до
20.05.2021г. по сметката са постъпвали средства от Дирекция за социално
подпомагане-Варна на основание „Закон за семейни помощи за деца“. Счита,
че действието на ЧСИ е в нарушение на действащото законодателство, тъй
като запорирането на банковата сметка е в противоречие със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, както и с чл.13 от
Закон за семейни помощи за деца, според който категорично е определено, че
с тези средства разполагат семействата, които се подпомагат и че върху тях
не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки.
Основание според жалбоподателката е и презумцията на чл. 440 ГПК, тъй
като детето се явява трето лице, както и изискването за несеквестируем доход
отразено в чл. 446 ал.446, ал.2 ГПК.. От морална гледна точка следва да се
съобрази, че детето е седми клас, предстои му кандидатстване и тези
финансови средства са му необходими във връзка със завършване и
продължаване на обучението му. Средствата по тази банкова сметка са
негови, и то има неотменимото право да ги ползва. По изложените
съображения моли да бъде отменено неправомерното прехвърляне на сумата
1
от 1535.75 лв. от запорираната сметка по сметка на ЧСИ поради
несеквестируемост на тези средства.
Въззиваемата страна и взискател в изп. производство – АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
пълномощника си Л.Б.В., е депозирала писмен отговор, в който излага
становище, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена извън
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като моли същата да бъде оставена без
разглеждане. В случай, че съдът приеме същата за допустима, излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че действията на третото
задължено лице да преведе в изпълнение на наложения запор сумата в размер
на 1535.75лв съответстват на разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК и приетото в
т. 13 от TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, а именно, в запорираната сметка на
длъжника е имало спестявания, които са секвестируеми. В отговор на Запорно
съобщение с приложено копие от платежно нареждане от ОБЩИНСКА
БАНКА АД е видно, че наложеният запор върху сметката на длъжника в
ОБЩИНСКА БАНКА АД обхваща суми с произход - ЗСПД чл. 7 за
ПРЕДХОДНИ МЕСЕЦИ. По изложените съображения моли жалбата да бъде
оставена без разглеждане поради това, че е процесуално недопустима, като
подадена след изтичане на срока предвиден в разпоредбата на чл. 436, ал.1
ГПК, а в случай, същата бъде приета за допустима, моли да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, като му бъдат присъдени направените по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за допустима, но
изложените в нея оплаквания- за неоснователни. Твърди, че запорът е
наложен само по отношение на средства, които имат характер на спестявания,
поради което действията му са законосъобразни и не са налице основания за
тяхната отмяна.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнително дело № 20198830400199 е изпратено на 02.11.2018г. на
ЧСИ №883 по искане на взисктеля на осн. чл. 427, ал. 5 ГПК. Същото е
образувано по изп. лист, с който Станислав П. Н. и С. Р. Н. са осъдени да
заплатят солидарно сумата от 5750.62 евро главница, 680.82 евро-лихви, и
разноски в размер на 552,53 лв.
Във връзка с искане на ЧСИ, на 12.04.2021г. е постъпила справка от
БНБ относно банковите сметки на длъжника С. Н., от която се установява, че
2
единствената такава е в Общинска банка АД, гр. София.
Със запорно съобщение от 13.04.2021г. ЧСИ е наложил запор на
банкова сметка на лицето в Общинска банка.
По изп. дело е постъпила молба вх. № 10554/22.04.2021г., с която С.Н.
моли да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка, тъй като по
същата получава детски надбавки за отглеждане на дете и обезщетения от
НОИ за временна нетрудоспобност. Представя и извлечение от банковата си
сметка, от което е видно, че по нея от ДСП Варна ежемесечно се превежда
сумата от 40лв. – на осн. чл. 7 от ЗСПД. Към датата на отпечатване на
справката наличността по сметката е 1583.25 лв., включващ и последният
превод от 40 лв., постъпил на 16.04.2021г.
С писмо вх.№11293/29.04.2021г. /стр. 311 от изп. дело/, Общинска банка
уведомява ЧСИ, че в отговор на изпратеното запорно съобщение от
19.04.2021г. , е блокирана сметката на С.Н., като частично е преведена сума
сумата от 1535.75 лв. При постъпване на средства, подлежащи на
принудително изпълнение, същите ще бъдат превеждани до пълното
изпълнение на запора.
Към писмото е приложено платежно нареждане за сумата от
1535.75лв., преведени от сметката на С.Н. в Общинска банка по сметка на
ЧСИ с посочено основание на превода – частично плащане на изп. дело,
произход- ЗСПД –чл. 7-предходни месеци.
На 25.05.2021г. пред ВАдмС е постъпило заявлението/жалбата, с вх. №
11452/14.06.2021г. по вх. Регистър на ВОС, по което е образувано настоящото
производство.
По отношение допустимостта на жалбата/заявлението, съдът съобрази
следното:
Съдът намира, че доколкото жалбоподателката е длъжник в изп.
производство, а жалбата е срещу насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, то същата е допустима и не е ограничена със
срок. В този смисъл са разясненията, съдържащи се в т.1 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 26 юни 2015 год. по т.дело №2/2013, според
които срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично
вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на
съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго
вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично
несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.
3
Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от
съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация)
вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми
докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението
на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само
отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му
обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно).
По отношение на нейната основателност, съдът съобрази следното:
Позоваването на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение е некоректно, тъй като извънредното положение е
обявено за периода от 13.03. 2020 до 13.05.2020г., а действията на ЧСИ са
извършени в периода април 2021г., т.е. една година по-късно.
Съгласно чл. 446а, ал.1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.
446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се
запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец
преди налагане на запора, а според алинея 2 на същия член запорното
съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на
минималната работна заплата.
От събраните по делото доказателства се установява, че по
запорираната банкова сметка на длъжницата са постъпвали само суми с
характер на социални плащания-по чл. 7 от ЗСПД. Последните са вземания,
върху които принципно не се допуска принудително изпълнение, поради
което при тях въпроса за секвестируема и несеквестируема част изобщо не се
поставя. (чл. 446, ал. 4, изр. I ГПК и чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК).
В т. 13 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че наличните
пари в брой са секвестируеми, но длъжникът - физическо лице може да се
позове на несеквестируемостта на съответната част от тях, която съставлява
несеквестиумата част от трудово възнаграждение или друго възнаграждение
за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена издръжка за
текущия месец или друго социално плащане. Тази част от намерените в
имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема също както
необходимата храна на длъжника и неговото семейство, но само за един
месец (чл. 444, т. 2 ГПК) и необходимите горива за отопление, готвене и
осветление, но само за един месец (чл. 444, т. 3 ГПК). Секвестируема е
наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата
част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3.
Със законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в
ДВ, бр. 86 от 2017 г., се приема нов чл. 446а, със който законодателят
възприема тълкуването на ВКС по отношение на несеквестируемостта на
доходите, получени по сметка в банка. В тази разпоредба изрично се урежда,
4
че несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора.
Телеологичното и систематичното тълкуване на законовите
разпоредби, във връзка с разясненията в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, води до
единствения извод, че забраната за допускане на принудително изпълнение
върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху
несеквестируеми имущества, се отнася само по отношение на такива
вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по-рано от
един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката,
макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или
върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера
на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и
то в пълен размер.
Този извод се налага и от законодателната идея за института на
несеквестируемостта, целта на която е да не бъде третирано едно лице
антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено
задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към
принудително изпълнение, както и да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Предвидената в закона защита се предоставя на лицето, само когато то
се нуждае от тях. С оглед на което и разпоредбите на чл. 444 ГПК и чл. 446
ГПК поставят редица ограничения. Те винаги се отнасят до конкретни
имущества, които са от необходимия минимум за оцеляването на лицето за
определено време. Когато лицето задържа поначало несеквестируеми или
изключени от принудителни изпълнение парични суми в банковата си сметка
и не ги изразходва в рамките на един месец се приема, че то няма нужда от
тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, като това
има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват
характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва
за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху
който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира правото на
кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като
последният е длъжен да търпи принудителното изпълнение, като границата е
единствено предвидените в закона гаранции за нормално съществуване.
По обжалваното изп. дело се установява, че на 19.04.2021г. запорът е
наложен върху сметката на С.Н., като към тази дата по нея е била налична
сумата от 1583.25 лв. – с безспорен произход на средствата – социални
помощи.
На 23.04.2021г. от сметката е преведена сумата от 1535.75 лв., т.е без
5
последните 40лв. /47.50лв./, постъпили на 16.04.2021г., и които са
несеквестируеми по см. на чл. 446а, ал.1 ГПК, тъй като са социално плащане
за текущия месец.
Настоящият състав счита, че преведената по сметката на ЧСИ сума от
1535.75 лв. не подлежи на възстановяване, тъй като има характер на
спестявания. Тя действително включва преведени суми от социални помощи,
но за преходните –преди м. април 2021г., т.е. те са постъпили по сметката на
длъжницата по-рано от месец преди налагане на запора. Без значение е
обстоятелството, че същите поначало са били несеквестируеми или
изключени от принудително изпълнение. Законът не прави разграничение
между характера на двата вида вземания (Така, чл. 446а, ал. 1 ГПК, който
включва в себе си доходите по чл. 446 ГПК, както и помощите и
обезщетенията.)
Предвид всичко гореизложено, събирането от ЧСИ на сумата от 1535.75
лв., натрупана по сметката на длъжника до 16.03.2021г. е законосъобразно,
поради което жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 100лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба/заявление от 25.05.2021г. /с вх.
№11452/14.06.2021г. по вх. Регистър на ВОС/ на С.Р. Н.-чрез нейния
пълномощник Р. СТ. В. срещу действията на ЧСИ рег. №883 Петя Иванова по
изп. дело № 201988304000199, изразяващи се в насочване на принудително
изпълнение върху сумата от 1535.75 лв., за която жалбоподателката твърди,
че е несеквестируема.
ОСЪЖДА С. Р. Н. ЕГН/ЕНЧ ********** да ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Л.Б.В. сумата от
100.00/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за сведение и
изпълнение по изпълнително дело № 20198830400199 по описа на ЧСИ Петя
Иванова с рег.№883
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7