№ 374
гр. Пловдив, 05.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Милена Б. Рангелова
Надежда Л. Махмудиева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора А. Ат. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600425 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) И. Я. Н. се явява лично, доведен от Ареста, и с
адв. П. Щ., упълномощена на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Щ.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И. Н.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7, 8 и 9 от НПК, образувано по
частна жалба на адв. П. Щ. - защитник на И. Я. Н. – обвиняем по БП №
405/2024 г. на РУ на МВР – Асеновград, срещу протоколно определение №
1273/29.08.2024 г., постановено по ЧНД № 1846/2024 г. на Окръжен съд
Пловдив, с което е оставена без уважение молбата по чл. 65 НПК на адв. Щ. в
качеството й на защитник на обвиняемия за изменение на досегашната му
мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Щ.: Поддържаме жалбата.
Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете като доказателства по делото
служебна бележка от ръководството на фирмата, от която е видно, че Н. е
1
трудово ангажиран. Тя бе представена по първоначалното дело на Районен
съд Асеновград. Представям и копие от лична карта на бабата на
обвиняемия П. Н.а и договор за продажба на жилището, в което живее.
Представям писмените доказателства по повод твърденията в
определението на Пловдивския окръжен съд.
Обвиняемият И. Н.: Не възразявам вие да гледате делото за мярката
ми з неотклонение. Аз няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства.
Да се приемат представените от защитата доказателства.
Съдът прие, че доказателственото искане на защитата е допустимо,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените от адв. Щ. документи.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Щ.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението
на Пловдивския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно.
На първо място ще направя отново възражението относно това дали
има законосъобразно и редовно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, а именно, че обвиняемият е държал
въпросното наркотично вещество марихуана с цел разпространение.
Изложила съм подробни съображения в частната жалба и ги подкрепям
напълно. Считам, че не са спазени от разследващия орган изискванията на
чл.219, ал. 5 във вр. с с чл. 219, ал. 8 от НПК и в този смисъл няма
повдигнато и предявено обвинение в съответствие с процесуалния закон.
Неспазването на определения срок е прието изрично, че е съществено
процесуално нарушение и в този смисъл считам, че към настоящия момент
няма законосъобразно повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК. Моята
първоначална молба е до Районен съд Асеновград, защото подзащитният ми
бе обвинен към оня момент само за държане на това наркотично вещество
марихуана. Аз не бях уведомена, че делото е изпратено на Окръжна
прокуратура Пловдив и когато подадох молбата на 22 август изключително
бързо се организираха органите на разследването и веднага още на сутринта
на другия ден бе повдигнато това ново обвинение, въпреки възражението
ми. Така или иначе вие трябва да прецените дали към момента има редовно
повдигнато обвинение, за да се произнесете в тази връзка по обоснованото
предположение относно извършването на деяние, подсъдно на ПОС по чл.
354а, ал. 1 от НК.
По-нататък в мотивите на определението на ПОС моля да обърнете
внимание, че за първи път е изведена, с оглед критериите на чл. 63 от НПК,
опасността обвиняемият да се укрие. Към настоящия момент никой от
съставите на АРС и ПОС не е приемал за налична именно тази опасност. По
принцип съществуването на такава опасност е свързана с конкретно
2
поведение на обвиняемия - с отклоняване от наказателно преследвана, с
бягство и т.н. Такива данни по делото не съществуват. Окръжният съд си е
позволил да напише, че тя произтича от вероятността лицето да бъде
осъдено, да бъде признато за виновно, но тази опасност я има при всеки
изправен пред съд. Тава вероятност винаги трябва да е налице и винаги
трябва да е реална, а не хипотетична. В тази връзка всъщност съдът е
отбелязал и изцяло интерпретирал фактите в ущърб на моя доверител.
Не е прав и относно липса на трудовата му обвързаност и социалната
обвързаност с местоживеенето, както го е писал съдията в определението
си. При първоначалното разглеждане на делото в Районен съд Асеновград
сме представили документ, от който е видно, че е трудово ангажиран като
машинен оператор от 2021г. Той работи още от 16-годишен, има изградени
трудови навици и винаги, дори и по предходното дело, сме представяли
доказателства за трудова ангажираност. На второ място съдът е писал, че
липсват данни за обвързаност с местоживеенето. Мисля, че още от детска
възраст живее на посочения адрес в Асеновград в жилището на баба му П.
Н.а. Има постоянен адрес, не го е променял от дълги години и винаги е бил
призоваван на този адрес и се е отзовавал на органите на съда и
разследването. В този смисъл е проявено едно субективно отношение от
съдията, което не почива на факти, а на предположения и е една
интерпретация на фактите, които са изцяло в ущърб на моя доверител. Моля
в тази връзка да приемете, че той не е личност с висока степен на
обществена опасност, има постоянен адрес, постоянно местоживеене, млад
човек е, който винаги е бил трудово ангажиран. Няма да засягам данните, че
е останал от много малък без родители, че го е отгледала баба му. Тези факти
са изложени в жалбата и са обсъждани многократно.
Моля да обърнете внимание също така на превратното тълкуване на
доказателствата по отношение на процесуалното поведение на подзащитния
ми. Изтъкнала съм, че то е добросъвестно такова и в тази връзка това има
отношение към реалната опасност да сте укрие или извърши престъпление.
Посочила съм, че е съдействал на органите на базата на това, че той сам се е
явил пред полицейските органи, посочил е в жилището къде си държи
наркотичното вещество, изразил е съпричастност към деянието, не е
отрекъл, че е негово притежание и че го ползва за лична употреба. Това е
видно от показанията на полицейските служители. Съдът си е позволил да
направи крайния извод, че за добросъвестно поведение се приема
единствено липсата на отказ от съдействие на полицаите.
Аз ви моля при новата преценка на обстоятелствата относно
продължаване на задържането да имате предвид всички тези обстоятелства,
изложени в молбата и в крайна сметка да приемете, че винаги задържането
на едно лице е една крайна мярка, би следвало да се вземе като крайна като
се обсъдят всички други основания относно приложението на други по-леки
мерки и че те ще защитят в недостатъчна степен личния или обществения
интерес. Считам, че в конкретния случай тази мярка е изпълнила действието
си спрямо обвиняемия и че продължаването на задържането ще се превърне
в една неоправдана репресия и едно предварително изпълнение на
3
наказание.
Само ще уточня, че действително в изпитателния срок на влязла в
присъда е извършено това деяние, но ако това обстоятелство беше от
първостепенно значение, законодателят би го включил в предполагаемите
опасности по чл. 63, ал. 2 от НПК. В конкретния случай моля да обърнете
внимание, че дори и при кумулацията на двете осъждания съдът е приел, че
липсва висока степен на обществена опасност и именно затова е определил
нов изпитателен срок по чл. 66 от НК, което е все пак достатъчно
доказателство, че той е личност със занижена степен на обществена
опасност.
В този смисъл моля да се произнесете като отмените определението
на Окръжен съд Пловдив и мярката за неотклонение, съответно да вземете
по-лека, която считам, че е по-адекватна на целите, визирани в чл. 57 от
НПК.
Обвиняемият И. Я. Н. (за лична защита): Подкрепям всичко казано
от моя защитник. Моля да измените мярката ми за неотклонение в по-лека,
по ваша преценка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Пловдивския окръжен съд за
обосновано и законосъобразно.
На първо място - относно твърдението, че не е налице валидно от
процесуална гледна точка обвинение, аз се солидаризирам изцяло със
становището на съда, тъй като, видно от материалите поделото, не е
направено възражение при повдигане на обвинението в тази насока, а едва
след това в протокола за разпит има такова изявление. От друга страна,
както е казал прокурорът в съдебното заседание, тъй като в случая той
лично е разпоредил с постановление привличането на обвиняемия, при
наличието на достатъчно данни за извършено деяние по чл. 354а, ал. 1 от
НК, чл. 178, ал. 2 от НПК дава възможност в такива случаи, какъвто е и
този, когато е разпоредено от прокурора незабавно повдигане на обвинение,
включително и по телефона да бъде призоваван обвиняемият. Разпоредбата
на чл. 219, ал. 5 от НПК е предвидена именно за да обезпечи защита на
обвиняемия, каквато е била налице още при повдигане на обвинението по
чл. 354а, ал. 3 от НК. Съдът, с оглед новата квалификация, е обсъдил
събраните доказателства и обоснованото подозрение с оглед тази нова
квалификация, че е налице държане на наркотични вещества, предвид
наличието на разпити на множество свидетели. В случая считам, че тези
свидетелски показания, както и веществените доказателства касаят наличие
на обоснованото подозрение, каквото в момента е налице.
Съдът е обсъдил обстоятелствата за наличието на законово
изискуемите предпоставки. За това деяние е предвидено наказание
лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба и е обсъдил от друга страна
наличието на опасност да се укрие или да извърши престъпление. Считам,
че такава опасност е налице, както съдът е приел. Представеният документ
по делото за наличието на трудова заетост не е документ, който следва да се
4
разглежда като такова обстоятелство. Трябваше да се представи препис от
трудова книжка или документът да е с изходящ номер и кръгъл печат.
Отделно от това, твърденията за наличието на задължение за грижи за
баба му – няма данни за такова. Представено е копие от лична карта на лице,
родено през 1945 г. – неистина една висока възраст, но няма представени
никакви медицински документи, които да сочат някакво заболяване, което
да изисква грижа от страна на внука й.
Осъжданията, които съдът е коментирал като опасност да извърши
престъпление или да се укрие, предвид наличието на предпоставката на чл.
68 от НК ги тълкувам точно обратно на заявеното от колежката.
Действително е налице групиране на наказания, т. е. по делото има данни за
още 2 присъди в предходен период и това, че съдът ги е групирал не значи,
че това е обстоятелство, което сочи по-ниска степен на обществена
опасност, т.е. той има 2 влезли в сила присъди, 2 извършени престъпления
през различни периоди от време и сега това е третото, за което е задържан.
Предвид изложеното, моля да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд.
Адв. Щ. /реплика/: При кумулиране – при групиране на наказания
винаги се счита, че има едно осъждане, защото и двете деяния са извършени
преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и в този смисъл
моля да се разглеждат данните за съдимостта.
По отношение наведените доводи за бабата ние не твърдим нищо
повече от това, че той живее с нея и че се грижи в нормалния смисъл на
думата за възрастен човек, а не че тя е със сериозни заболявания. Тя има
тези, които са нормални за възрастен човек, а не че е необходима постоянна
грижа за нея. Твърдим, че той от малък живее с нея и се грижи за
елементарни неща, финансово я обезпечава - нищо повече.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият И. Я. Н.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10:42 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Не се приема твърдението на защитата за липса на годно обвинение.
Неспазването на тридневния срок по чл. 219, ал. 5 от НПК, на което се
позовава адв. Щ., касае в случая разпита на обвиняемия, а не предходните
процесуални действия. Всъщност повдигането на обвинението не се извършва
присъствено, а и е акт на властническо изявление на органа на ДП. Този акт не
се подписва от защитата, така че и по принцип не може да се търси
5
претендираната недопустимост на атакуваната мярка за неотклонение.
Вземането на каквато и да е мярка за неотклонение е предпоставено
единствено от конституирането на обвиняемия, което става с повдигането на
обвинението, т.е. е неоспорим факт по настоящото дело. По-нататък обв. Н. е
бил информиран за обвинението, тъй като и той, и адв. Щ. са се подписали
(без възражения) върху постановлението за предявяване на обвинението, а
при открива на процедура по разпита му е направил изрично изявление, че не
се признава за виновен. Казано накратко, определянето на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е било процесуално допустимо, а
обсъждането на обоснованото предположение за извършване на деянието,
предмет на обвинението – процесуално възможно.
Споделят се и съображенията на окръжния съд, че по делото са събрани
редица доказателства, които се обединяват в система и имат потенциал да
обосноват въпросното предположение, че обвиняемият е участвал в
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода посегателство с
квалификация по чл. 354а, ал. 1 НК. Първият съд се е постарал да ги изброи и
съпостави, а защитата не оформя конкретно възражение срещу изложения
доказателствен анализ, което да бъде предмет на коментар в настоящото
определение.
Споделими са и разсъжденията на ПОС за реална опасност от
извършване на престъпление, ако жалбоподателят не се задържа под стража.
Въпросната опасност следва от съдебното му минало и съдържащите се в
свидетелски показания данни за извършване на престъпления против здравето
от инкриминирания вид по занаят и за осигуряване на доходи. Натрупаната
престъпна опитност и изградена от жалбоподателя клиентска мрежа създават
съвсем очевидна опасност от бъдещи действия по снабдяване на
консуматорите на предлаганите наркотични вещества. Заслужава да се
спомене и нарушаването на изпитателните срокове, за които е отложено
изпълнението на предходни наказания лишаване от свобода, при това
определени за престъпления по чл. 354а от НК. Явно г-н Н. няма спирачки
срещу противоправно поведение.
Що се отнася до опасността от укрИ.е, не е недопустимо обосноваване
на задържането под стража с наличие на такава за първи път в производство
по реда на чл. 65 от НПК. Процесуалният закон дори не изисква въпросната
опасност да я е имало към момента на вземането на мярката за неотклонение.
ПАС се съгласява и с това, че тази опасност може да изхожда и от очакваното
високо наказание. В случая обаче не може с категоричност да се приеме, че
бъдещото наказание би изиграло ролята на мотив за отклонение от
наказателно преследване, както е счел ПАС. Видно от трите му минали
осъждания, Н. не е проявявал склонност да се укрива, а и полицейските
служители, които са го заловили в хода на настоящото разследване, говорят за
негово добронамерено поведение. Казано накратко, приложеният от ПОС
подход е допустим, но не е коректен.
ПАС самостоятелно обсъди данните за трудова ангажираност на Н. и
6
полаганите гражи за болната му баба, а също съдействието, оказано при
претърсването на дома му, и прие, че сами по себе си те не обосновават
претендираното смекчаване на мярката за неотклонение, тъй като нямат
способността да изключат посочените опасности от укрИ.е и извършване на
престъпление.
Споделят се изводите на първата инстанция, че досъдебното
производство протича ритмично и без забавяне, респ. срокът на задържане на
жалбоподателя не надхвърля разумната продължителност на обжалваната
мярка за неотклонение.
С оглед горните съображения ПАС е на становище, че обжалваната
мярка за неотклонение е оптималната – мярката, която съобразява всички
обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК и отговаря на целите по чл. 57 от НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1273/29.08.2024 г.,
постановено по ЧНД № 1846/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража” на обвиняемия И. Я. Н..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7