Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 219 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.С.Д. вх. № 124712/01.10.2018 г. до Софийски градски съд, с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД,
гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на ищцата сумата от 37 204,54 лева,
от които 31 000,00 лева представляващи заплатена цена на автомобил, 941,44
лева – разноски по продажбата и 5 263,10 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 22.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.
Исковата молба е връчена на ответника на 19.11.2018 г. с указание, че може да
подаде отговор в едномесечен срок.
В срока за отговор на исковата молба –
на 18.12.2018 г., са предявени обективно и субективно съединени обратни искове
при условие на евентуалност – в случай че се уважат главните искове срещу „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД, за осъждане на С.Ю.Т. и Н.К.Б. да заплатят солидарно на
„Перфект Ауто Лукс“ ЕООД: сума в размер на 30 000,00 лева, представляваща
платена от „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД на отпаднало основание продажна цена по
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 6590 от
22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 на НК, сума в размер на 394,20 лева –
платена нотариална такса за заверка на договора, и сумата 6 263,10 лева
лихва за забава върху главницата от 22.07.2016 г. до датата на предявяване на
обратния иск – 14.12.2018 г.
С определение от 06.03.2019 г. са
конституирани като трети лица помагачи на ответника С.Ю.Т. и Н.К.Б., двамата с
постоянен адрес ***.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 05.07.2019 година.
За да се произнесе по същество на предявените искове,
съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
І. Главни искове.
Предмет на първоначално предявените искове
е претенцията на ищцата А.С.Д.
за връщане от ответника „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД на сумата 31 000,00 лева, представляваща
заплатена от ищцата цена на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № ***,
рама № WAUZZZ8U0DR037427, по договор за покупко-продажба на МПС, нотариално
заверен рег. № 7592 от 22.08.2016 г. на нотариус рег. № 147 на НК, сумата от общо 941,44
лева, които ищцата нарича разноски по продажбата, включваща платено на 12.08.2016 г. капаро в
размер на 500,00 лева, 394,20 лева нотариална такса и 47,24 лева
застрахователна премия по полица № BG/02/11600224991, както и
5 263,10 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба.
Искането се основава на
твърдения за едностранно разваляне от ищцата с изявление от 05.01.2018 г. на договора за
покупко-продажба на процесния автомобил, поради неизпълнение на задължението на
продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху автомобила, тъй
като на 23.02.2017 г. при
рутинна проверка от органите на пътната полиция се установило, че автомобилът е обявен от властите във ФР Германия
за издирване и същият бил иззет като веществено доказателство от органите на
МВР с протокол за доброволно предаване от 23.02.2017 г.
Така предявените искове намират своето правно основание в
чл. 55, ал. 1, пр. 3-то
във вр. с чл. 87 и чл. 189, ал. 1 от ЗЗД; чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Страните по делото не спорят, че на 22.08.2016 г. е сключен договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, по силата на който
ответникът „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД се е задължил да прехвърли на ищцата А.С.Д. правото на
собственост върху лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № ***, рама № WAUZZZ8U0DR037427. Не е спорно, че ищцата А.С.Д. е
заплатила на ответника Перфект Ауто Лукс“ ЕООД сумата от 31 000,00 лева
преди сключване на договора съгласно фактура № **********/16.08.2016 г., както
и че е заплатила разноски по продажбата включващи 394,20 лева нотариална такса
и 47,24 лева застрахователна премия. Не се оспорва и факта, че на 22.07.2016 г. е сключен договор
рег. № 6590 на нотариус О. Ш., по силата на който С.Ю.Т. и Н.К.Б. са продали
на „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД процесния автомобил, притежаван от тях в режим на СИО.
Горните обстоятелства се
потвърждават от приетите по делото писмени доказателства: Договор за
покупко-продажба на МПС, рег. № 7592 от 22.08.2016 г. на нотариус рег. № 147 на
НК; Свидетелство за регистрация на МПС № *********; Фактура № ********** от
16.08.2016 г.; Фактура № ********** от 22.08.2016 г. за нотариална такса;
Застрахователна полица № BG/02/11600224991; Добавък към Застрахователна полица
– 3 бр. от 21.11.2016 г.; Договор за покупко-продажба на МПС от 22.07.2016 г.,
рег. № 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 на НК.
Представена е по делото и
разписка от 12.08.2016 г. за заплатено от ищцата и получено от ответното
дружество капаро в размер на 500 лева.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло
кредитира, се установява, че в счетоводните регистри на „Перфект Ауто
Лукс" ЕООД е осчетоводена Фактура № **********/16.08.2016 г. за сумата 31
000 лв. и е отразена като кредит по счетоводна сметка 702/1 „Приходи от
продажба на стоки", аналитична партида 88 „А.С.Д.". Установява се
също, че на 22.08.2016 г. сума 31 000 лв. е получена по сметка с IBAN ***
„Перфект Ауто Лукс" ЕООД в „Банка ДСК" ЕАД с основание на плащането
„по фактура ********** от 16.08. покупка на автомобил *** ку3". На ССчЕ не са представени първични счетоводни документи, както
и счетоводни записвания по регистри на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД за сума
500 лв., представляваща капаро.
Видно от приложения към
исковата молба Протокол за доброволно предаване на вещи по чл.84, ал.1 и ал.2
от ЗМВР от 23.02.2017 г., процесният лек автомобил е бил доброволно предаден от
А.Д. на органите на МВР за нуждите на извършвана проверка.
С покана от 05.01.2018 г.
(л. 23-24 СГС), чието получаване не се оспорва от ответника, ищцата е заявила,
че разваля договора за покупко-продажба на МПС от 22.08.2016 г. поради
неизпълнение на основното задължение на продавача – да прехвърли на купувача
правото на собственост върху автомобила, и е поканила „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД в срок от 5
дни да и́ възстанови сумата 31941,44 лева, включваща цената на автомобила
в размер на 31 000,00 лева и направени разноски за нотариални такси,
капаро и застраховки в размер на 941,44 лева.
От изисканите и приложени
по делото материали по пр.пр. № 7873/2017 г. по описа
на СГП се установява, че на 23.02.2017 год. след извършена проверка било
установено, че моторно превозно средство – лек автомобил марка „***", модел
„Кю3" с ДК № СВ 86 74 BP и номер на рама WAUZZZ8U0DR037427, който бил
управляван от А.С.Д., е обявено за международно издирване с шенгенски
идентификатор DES091634005577000002 на 05.12.2016 г. Посочената причина за
издирването – вещ открадната, незаконно присвоена, изгубена и държава въвела
сигнала – Германия.
В материалите по
преписката не се съдържат данни автомобилът да е върнат на ищцата. Приложено е искане
вх. № 7873/13.03.2017 г. на СГС (л. 109 – 112) за връщане на МПС подадено от името
на „*** Банк“, Брауншвайг, Германия, чрез пълномощник
„Плам“ ЕООД, в което се сочи, че автомобилът е собственост на „*** Банк“ ГмбХ и след предоставянето му на Н.Б. за ползване е бил
противозаконно присвоен от последния. Сочи се, че по реда, предвиден в
европейското законодателство, а именно чрез Бюро Sirene
– Германия до българското бюро Sirene е съобщено искането
на държавата-членка Германия до България за връщане на вещта на нейния
собственик. В рамките на обмена на допълнителна информация между двете Бюра Sirene е уточнен законния собственик на автомобила – „Audi Bank" GmbH с ЕИК DE811115569, който претендира за връщане на
вещта. Отправено е искане автомобилът да бъде върнат на собственика „*** Банк“ ГмбХ чрез упълномощен представител в България – „Плам“
ЕООД, Добрич.
По преписката е приложено
Свидетелство за регистрация част ІІ на лек автомобил марка „***", модел
„Кю3", рег № WU C 9525, с номер на рама WAUZZZ8U0DR037427,
на името на Н.К.Б., издадено на 14.04.2016 г. във Вюрцбург,
ФРГ.
На листи 124-125 е
приложен Договор за прехвърляне на обезпечение, сключен на 09.04.2016 г. между „***
Банк“, Брауншвайг и Н.Б. с адрес във Валдбютелбрун, ФРГ, от който е видно, че с цел гарантиране
на всички претенции по сключен между страните договор за заем (Darlehnsvertrag), Н.Б. прехвърля на банката правото на собственост върху
процесния лек автомобил *** Q3 с рама № WAUZZZ8U0DR037427. Посочен е рег. № на
автомобила съгласно първоначалната регистрация – KL EC 20, който е зачеркнат и до него на ръка
е написан рег. № WU
C 9525. Договорено
е, че автомобилът остава в държане на Б., който има право да го използва и
поема всички рискове, отговорности, данъци, такси или други задължения,
свързани с превозното средство.
В преписката е приложено
и писмо (л. 121) с дата 24.08.2016 г. от „*** Банк“ до Н.Б. относно договор
номер: 42744053А847, в което се сочи, че Б. не е извършил никакво, съответно,
недостатъчно плащане в отговор на писмо от 15.07.2016 г, поради което банката
прекратява договора за заем (Darlehn) и изисква връщане на описаното общо
задължение в размер на 24 977,36 евро най-късно до 09.09.2016
г. В писмото се заявява още,
че банката прекратява заемното отношение (Leihverhältnis) с предмет финансираното превозно
средство и изисква същото да и́ бъде предадено, като забранява
използването на автомобила след изтичане на крайния срок.
Правни
изводи:
Между ищцата и ответното дружество е
сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил. По силата на изключението
въведено с чл. 318, ал. 2 от ТЗ сделката не е търговска продажба. Приложими са
общите разпоредби на гражданското законодателство.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД основното
задължение на продавача е да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Чл. 24,
ал. 1 от ЗЗД предвижда вещноправно действие на договорите
за прехвърляне на собственост, т.е. собствеността се прехвърля със сключването
на договора без да е необходимо предаване на вещта като елемент от фактическия
състав на сделката. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП формата за валидност на
сделката за прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили е писмена с
нотариална заверка на подписите на страните.
В случая, видно от представения
договор от 22.08.2016 г., между ответника като продавач и ищцата като купувач е
постигнато съгласие в установената от закона форма за прехвърляне на правото на
собственост на процесния лек автомобил.
Покупко-продажбата е транслативен способ за придобиване на право на собственост.
За да настъпи прехвърлителния ефект на сделката е
необходимо продавачът да е собственик на вещта. В противен случай, макар
договорът да е действителен, същият не поражда целената правна последица – преминаване
на правото на собственост от патримониума на продавача в патримониума на
купувача. Това е така, защото никой не може да прехвърли повече права отколкото
сам притежава (Nemo plus iuris transferre potest quam ipse
habet).
От съвкупния анализ на представените
по делото доказателства става ясно, че към момента на извършване на сделката „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД не е било собственик на процесния автомобил. Това е така,
защото ответното дружество черпи правата си от договор за покупко-продажба,
сключен на 22.07.2016 г. с третите лица помагачи С.Ю.Т. и Н.К.Б., които също не
са били собственици на вещта.
Представеното по делото Свидетелство
за регистрация част ІІ на лек автомобил марка „***", модел „Кю3", рег № WU
C 9525, с номер на
рама WAUZZZ8U0DR037427, на името на Н.К.Б. не е титул за собственост. В
свидетелството изрично е посочено, че притежаването на свидетелство за
регистрация не е равносилно на собственост върху автомобила.
Същевременно, от
доказателствата, съдържащи се в материалите по пр.пр.
№ 7873/2017 г. по описа на СГП по несъмнен начин се установява, че с договор от
09.04.2016 г. Н.Б. е прехвърлил на „*** Банк“ правото на собственост върху
процесния лек автомобил. Сделката предхожда договора от 22.07.2016 г., с който
ответното дружество се легитимира като собственик, поради което Н.Б. не е могъл
да прехвърли на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД право, с което вече се е разпоредил в
полза на друго лице. Ответното дружество от своя страна също не би могло да
прехвърли на ищцата право, което не е придобило.
Договорът от 09.04.2016
г. има за цел да обезпечи вземанията на кредитора „*** Банк“ от Н.Б.
произтичащи от договор за потребителски кредит (Darlehn). Договорът за прехвърляне на право
на собственост с цел обезпечение на кредит, предоставен за закупуване на вещта,
е допустим по германското право. Вещта остава в държане на кредитополучателя,
който владее същата за собственика като заемател за
послужване (Leihverhältnis).
Поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит (Darlehnsvertrag), с изявление от 15.07.2016 г. банката е прекратила договора
и е обявила за предсрочно изискуемо вземането си в общ размер на 24 977,36
евро в срок до 09.09.2016 г., прекратила е заемното
отношение (заем за послужване – Leihverhältnis) с предмет процесния автомобил и е изискала
същият да бъде предаден в нейно държане.
Неизпълнението на
задължението на Н.Б. да върне процесния автомобил на неговия законен собственик
„*** Банк“ ГмбХ е станало причина последният да обяви
автомобила за международно издирване чрез Шенгенската информационна система
(ШИС) като обект на престъпление – присвояване. Присвояване е налице, когато
едно лице противоправно се разпореди с чужда движима вещ, която владее или пази,
като със своя. В случая са налице данни, че Н.Б. се е разпоредил в полза на „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД с вещ, която му е предоставена за ползване, но е собственост на
трето лице – „*** Банк“ ГмбХ.
Нито ответното дружество, нито третите лица
помагачи са ангажирали доказателства, които да опровергават наличните в
прокурорската преписка доказателства относно притежаваните от Н.Б. права. Към момента на договора от
22.07.2016 г., от който черпи права ответното дружество, Н.Б. е бил носител
единствено на правото да ползва процесния автомобил със задълженията на заемател за послужване.
Съгласно чл. 189 от ЗЗД, ако продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по
реда на чл. 87 от ЗЗД. В този случай продавачът е
длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди
продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Ищцата е отправила изявление за
разваляне на договора на 05.01.2018 г., за което не са налице данни за дата на
получаването му от ответното дружество. Доколкото, обаче, в изпратения от ответника
отговор на поканата се сочи дата на последната именно 05.01.2018 г., съдът
приема, че това е и датата на получаване на същата. Ищцата е изправна страна по
договора, тъй като е заплатила продажната цена. Ответното дружество е
неизправно, тъй като не е изпълнило задължението си да прехвърли правото на
собственост върху вещта. Даването на срок за изпълнение на задължението за
прехвърляне на правото на собственост е безпредметно, тъй като изпълнението на
това задължение е било невъзможно – чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Следователно,
фактическият състав на потестативното право за разваляне на двустранен договор
е осъществен. Изявлението за разваляне на Договор за покупко-продажба на МПС,
рег. № 7592 от 22.08.2016 г. на нотариус рег. № 147 на НК е породило целените
правни последици и действието на договора следва да се счита за прекратено на 05.01.2018
г.
По делото е безспорно установено, че
ищцата е заплатила по банков път сумата 31 000,00 лева, както и сумата от
500 лева в брой, срещу разписка, в която е посочено, че тази сума представлява
капаро за покупката на автомобила. Обстоятелството, че ответното дружество не е
издало фактура за получената сума в брой, както и, че не е осчетоводило това
плащане, не го освобождава от задължението да върне сумата на купувача. Независимо,
че в договора от 22.08.2016 г. е посочена обща цена на автомобила в размер на
31 000,00 лева, която съответства на предварително получената сума по
банков път и за която за ответника поради безкасовото плащане не е било
възможно да не издаде фактура, съдът намира, че общата заплатена по договора сума
е в размер на 31 500,00 лева и същата подлежи на връщане.
На връщане подлежи и заплатената от
ищцата нотариална такса в размер на 394,20 лева.
В тази част исковете са основателни и
ще бъдат уважени.
Платената застрахователна премия по
полица № BG/02/11600224991
в размер на 47,24 лева по квитанция от 21.11.2016 г. е за периода до 22.02.2017
г. Премията не представлява разноски по продажбата. Ищцата е ползвала
автомобила до 23.02.2017 г., на която дата го е предала доброволно на органите
на МВР. Застрахователната премия е платена по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за период, през който ищцата е
ползвала процесното МПС и е била длъжна да поддържа действаща застраховката,
следователно, платената сума не съставлява и вреда, произтичаща от
неизпълнението на договора. В тази част искът е неоснователен и ще се отхвърли.
Срокът за връщане на заплатената цена
и разноските по продажбата, предоставен от ищцата, е изтекъл на 10.01.2017 г.
От тази дата ответното дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху сума в общ размер 31 894,20 лева. Изчислено
с помощта на калкулатор законна лихва на НАП, достъпен на интернет страница http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
обезщетението за периода от 11.01.2017 г. до 30.09.2018 г. възлиза на 5564.21
лева. Предявената акцесорната претенция е в по-малък размер – 5263,10 лева и за
по-дълъг период – от 22.08.2016 г., поради което същата е изцяло основателна и
ще бъде уважена.
ІІ.
Обратни искове.
Поради сбъдване на положителното
вътрешно процесуално условие – уважаване на главните искове, съдът е длъжен да
се произнесе по предявените от ответното дружество обратни искове срещу третите
лица помагачи С.Ю.Т. и Н.К.Б..
От фактическа страна не е спорно, че на
22.07.2016 г., между „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, като купувач, и С.Ю.Т. и Н.К.Б.,
като продавачи в режим на СИО, е сключен договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите, рег. № 6590 на нотариус О. Ш., по силата на
който ответниците по обратните искове продали на дружеството процесния лек
автомобил марка „***”, модел „***” за сумата от 30 000,00 лева.
Видно от представеното преводно
нареждане (л.65) ищецът по обратните искове е заплатил на 22.07.2016 г. по
сметка на С.Ю.Т. сумата от 30 000 лева за покупка на лек автомобил.
Получаването на сумата не се оспорва от ответниците.
Приети са като доказателство
удостоверение изх. № 70/18.07.2019 г. издадено от нотариус рег. № 147 на НК и
Сметка № 56301/22.07.2016 г. (л. 90-91), от които се установява, че при
покупката на автомобила „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД е заплатило нотариална такса в
размер на 384,60 лева.
Правни
изводи:
Както беше посочено по-горе, към дата 22.07.2016 г. С.Ю.Т. и Н.К.Б. не са били собственици
на процесния лек автомобил, тъй като същият е бил собственост на „*** Банк“ ГмбХ, Брауншвайг, Германия. Съответно, не са
изпълнили задължението си по договора от 22.07.2016 г. да прехвърлят на „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД правото на собственост върху продаваната вещ.
С обратните искове се претендира връщане на платената продажна цена и
разноските по продажбата, т.е. редхибиторните последици
от разваляне на договора от 22.07.2016 г. Ето защо, съдът приема, че с
предявяването на обратните искове ищецът „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД е отправил
към ответниците Б. и Т.
изявление за разваляне на договора за покупко-продажба (така Решение № 186 от 15.07.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК).
Предпоставките за разваляне на двустранния
договор са налице, тъй като ищецът е изправна страна, а ответниците не са
изпълнили основното си задължение по договора. В хода на процеса също не са предложили изпълнение, независимо
че от датата на предявяване на обратните искове до датата на приключване на
съдебното дирене е изминал достатъчен срок от време. Ето защо, договорът за
покупко-продажба на МПС, рег. № 6590 22.07.2016 г. на нотариус О. Ш., следва да
се счита за развален считано от момента на връчване на препис от исковата молба
– 09.04.2019 г. (Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г.,
II т. о., ТК).
По делото е безспорно установено, че
ищецът по обратните искове е заплатил по банков път цената в размер на
30 000,00 лева както и сумата от 384,60 лева нотариална такса. До
посочените размери исковете са основателни и ще се уважат. За разликата до
претендирания размер от 394,20 лева заплатена нотариална такса искът за възстановяване
на разноските по продажбата ще се отхвърли като неоснователен.
По силата на чл. 32, ал. 2 от СК
съпрузите С.Т. и Н.Б. са солидарно отговорни.
Акцесорната претенция за присъждане на сумата
6 263,10 лева лихва за забава върху главницата от 22.07.2016 г. до датата
на предявяване на обратния иск – 14.12.2018 г., е неоснователна. Вземането на кредитора за
връщане на даденото по развален договор става изискуемо от момента на разваляне
на договора, т.е. от момента на отпадане на основанието за имущественото
разместване. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в случаите, когато
задължението е без срок, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. (Решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III
г. о.). В случая, ответниците по обратния иск са в забава, считано от 10.04.2019
г., докато претенцията е за периода 22.07.2016 г. – 14.12.2018 г.,
поради което ще се отхвърли.
Претенция за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата
на исковата молба, респ. от датата на разваляне на договора, не е заявена.
Отговорност за разноски.
С оглед на изхода от спора по главните искове
ищцата има право на сторените
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им, същите възлизат на 3638,18 лева, от
които ще се присъди сумата 3632,04 лева.
По обратните
искове съразмерно на уважената част право на
разноски има ищецът „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД.
Същият е заплатил държавни такси в общ размер 1505,52 лева, от които се следват
1247,90 лева. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение общо по главните и обратните искове в размер на 2400,00 лева, от
които съдът приема, че половината са заплатени за защита по обратните искове.
По съразмерност се следва сумата 994,66 лева или общо 2242,56 лева.
Всеки от ответниците по обратните искове, съразмерно на отхвърлената
част, има право на разноски в размер на 256,88 лева от заплатеното от него
адвокатско възнаграждения в размер на 1500 лева или общо 513,76 лева на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. След извършено от съда прихващане на ищеца по обратните искове ще се
присъди общо сумата 1728,80 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна 9000,
бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Д., ЕГН
**********, адрес ***, сумата 31 894,20 лева, включваща сумите: 31 500,00
лева, представляваща заплатена от ищцата цена на лек автомобил марка „***”,
модел „***”, с ДК № ***, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 7592 от 22.08.2016 г. на
нотариус рег. № 147 на НК, и 394,20
лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения
договор, на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл.
55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане, както
и сумата 5 263,10
лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 11.01.2017 г. до 30.09.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.Д., ЕГН **********, за осъждане на „Перфект Ауто
Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *********, да заплати сумата 47,24 лева,
представляваща заплатена от ищцата застрахователна премия по полица № BG/02/11600224991, издадена от „Булинс“ АД.
ОСЪЖДА С.Ю.Т., ЕГН:**********,*** и Н.К.Б., ЕГН **********,***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна 9000, бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, сумата 30 384,60 лева,
включваща сумите: 30 000,00 лева, представляваща заплатена от „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД цена на лек автомобил марка „***”, модел „***”, рама №
WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за покупко-продажба на МПС, нотариално
заверен рег. № 6590 от 22.07.2016
г. на нотариус рег. № 147 на НК, и 384,60 лева, представляващи заплатена
нотариална такса при сключване на посочения договор, на основание чл. 189, ал.
1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД за осъждане на С.Ю.Т. и Н.К.Б.
да заплатят разликата над сумата 384,60 лева до претендирания размер от 394,20
лева заплатена нотариална такса за сключване на посочения договор от 22.07.2016 г., както и за сумата от
6 263,10 лева лихва за забава върху главницата от 22.07.2016 г. до датата на
предявяване на обратния иск – 14.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна 9000,
бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Д., ЕГН
**********, адрес ***, сумата 3 632,04 лева съдебно-деловодни
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Ю.Т.,
ЕГН:**********,*** и Н.К.Б., ЕГН **********,***,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „Перфект Ауто
Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Варна
9000, бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, сумата 1728,80 лева съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: