Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр.Габрово, 18.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова
Кремена Големанова
при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №245 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото против Решение №187/03.05.2019г. по гр.д.№1865/2018г. на РС Габрово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск да се признае за установено, че Ж.Щ.Й. и В.Д.Й. дължат главница 5518,80евро, ведно със законната лихва от -5.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за редовен кредит 5-6,60евро за периода 25.11.2015г.-13.03.2018г., договорна лихва за просрочен кредит 462,35евро за периода 25.05.2016г.-03.04.2018г., застраховки 37,82евро за периода 10.08.2016г.-03.04.2018г. и такси 426,33лв. за периода 27.10.2016г.-03.04.2018г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№652/2018г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателя е осъден да заплати на ответниците сумата от 150лв.-разноски по делото и сумата от 1845,06лв.- адвокатско възнаграждение на адв.В.С. от АК-***, на осн. чл.38 ЗАдв.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Съдът се бил произнесъл при засилено служебно начало. Макар ответниците да били навели възражения за неравноправни клаузи съдът не бил указал, че ще ги разгледа. Първоинстанционният съд бил приел за недействителни клаузите за изменение на дължимите по кредита лихви, но не пояснил коя клауза е недействителна-чл.23 или чл.14 от договора, тъй като и двете разпоредби третирали лихви. Не било указано, че жалбоподателят следва да докаже, че клаузите не са неравноправни, т.е. доказателствената тежест не им била разпределена, което довело до ограничаване правата на жалбоподателя. Освен това съдът бил кредитирал само погасителния план, на който се виждали подписите на ответниците, но не приел погасителен план, на който имало подписи на ответниците и с който се изменял лихвения процент, тъй като бил непълен. Твърди и че подписването на погасителния план било по инициатива на кредитополучателя, тъй като банката не можела да го задължи да отиде и да подпише плана. Липсата на подписи на ответниците върху погасителния план не значела, че липсва постигнато между страните съгласие относно погасителните вноски. В хода на производството било констатирано, че е налице изменение на лихвата, но не било установено на какво се дължат промените. В чл.14 от договора било посочено как се променя лихвения процент и кредитополучателите се били съгласили с това, като следвало да се има предвид, че промяната на лихвения процент била извън контрола на банката. Не било установено ответниците да са надвнесли суми, като още в заключението на вещото лице било установено, че от 25.11.2010г. същите започват да погасяват нередовно (със закъснение) задължението си, поради което върху задължението им е начислявана и наказателна лихва. Правилен бил извода на съда, ме задължението на ответниците било останало каквото е договорено в Анекс №1,но въпреки това съдът не бил кредитирал приложения към анекса погасителен план, тъй като приел, че с договореното в анекса не е налице изменение на лихвите. Освен това нищожността на клаузи от договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се приложи и без тях. Ако съдът счете, че не е налице изрична уговорка за прилагане на лихва 12 месечния Юрибор плюс надбавка от 5,2%, както е уговорено в погасителния план към Анекс №1, то следвало да приложи първоначално договореното между страните. Не била обсъдена и претенцията на нотариални такси, които по същество представлявали разходи по принудително събиране на вземането и които по ЗПК(отм) не се включвали в договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови акт, с който да осъди ответниците да заплатят исковите суми, както и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът в указания му срок е подал отговор на жалбата. В отговора на жалбата се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че лихвата по кредита се определяла едностранно от банката, като кредитополучателите не можели да влияят върху размера й, т.е. клаузите не били индивидуално уговорени. Правилно съдът не бил кредитирал погасителния план от 2009г., тъй като в него била отразена лихва, за която страните нямали изрична уговорка. Не можело уговорката за лихва да се изменя едва с погасителния план. Дори и банката да не може да носи отговорност за това, ме няма двустранно подписан погасителен план, то тя не било спазила задължението си да съставя всяка година нов погасителен план. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответниците да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000лв.-частичен иск от сумата от 150 000евро, представляваща главница по договор за заем от 2012г.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че на 23.11.2006г. между Алфа Банк- клон България КЧТ от една
страна и ответниците, от друга, е сключен Договор за ипотечен кредит №012-74/2006/23.11.2006г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите
сумата в размер на 11000,00 евро.
На 29.02.2016 г. между Алфа Банк - клон България КЧТ и Юробанк България АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие. По силата на Договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички договори, сключени от Алфа Банк - клон България КЧТ са прехвърлени на Юробанк България АД. На основание чл. 2 от Договора от 29.02.2016 г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит, по които страна е Алфа Банк - клон България КЧТ и като такава упражнява правата и спазва задълженията си по тях, за което кредитополучателите са уведомени с писмо с изх. № 5838/17.01.2018г. и писмо с изх. № 5839/17.01.2018г.
Съгласно чл.12 от Договора кредитополучателите се задължават да изплатят отпуснатия кредит в срок от 10(десет) години, считано от датата на усвояването му, като се включва 24-месечен гратисен период, през който кредитополучателите ще заплащат само лихвите по кредита. По силата на чл.14 договореният лихвен процент по време на гратисния период на договора е 4% годишно, а за останалия период от срока на договора-12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 4,00% годишно. В чл.9 от договора кредитополучателите се задължили да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, включително адвокатски хонорари, свързани със сключването и изпълнението на настоящия договор, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по настоящия Договор. Съгласно чл.25 от Договор за ипотечен кредит кредитополучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателите. В чл.30.2, т.2, във връзка с чл.30.1, т.1 от Договор за ипотечен кредит било уговорено при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, че банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо. Съгласно чл.16 от Договора "конкретния размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в подписания между страните погасителен план, представляващ неразделна част от този договор", като "погасителният план подлежи на задължителна актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща календарна година....". Съгласно клаузата на чл.23 от Договора банката има право едностранно да промени договорения лихвен процент: при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор и в случай на увеличение н повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора.
Към Договор за ипотечен кредит е сключен Анекс №1/25.10.2009г., неразделна част от Договор за ипотечен кредит. Съгласно чл.1 от Анекс №1 срокът за погасяване на задължението по договора в размер на 10653,00евро ЕВРО се удължава до 25.10.2019г., в който е включен дванадесет месечен гратисен период, през който кредитополучателите погасяват само лихвите по кредита. По силата на чл.2 от Анекс № 1 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл.1 от Анекса, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски по договора, върху непогасените в срок суми кредитополучателите дължат обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10%.
Съдът приел, че е налице договорна клауза, че въпреки задължителното годишно (началото на всяка следваща календарна година) едностранно изменение на лихвата, погасяването ще става съобразно погасителен план, подписан от двете страни, неразделна част от договора, т.е. при всяка промяна на лихвата е било необходимо страните да подписват нов погасителен план (анекс).
В случая по време на изпълнение на договора имало изменения на лихвата, но при тези промени нови погасителни планове страните не били подписвали като нови приложения или анекси.
Съобразно заключението на вещото лице Погасителният план след анекса е прилаган само до определен период, като след това банка променила лихвения процент, но вещото лице не може да каже колко пъти е променян размера. Чл.23 от Договора бил прилаган, защото има промяна на погасителния план, който е към анекса, но не може да установи кога и как е правено това, също така и в какви размери и по какви показатели. Погасителният план, придружаващ анекса, не е спазван и не е прилаган до края на процесния период. Не установила на базата на какво е променяна лихвата– дали е съобразена с движението на Юрибора или не. Нямало документи в банковото досие, които да посочват защо е правена промяната, какво е прилагано- чл. 23 от Договора или движението на Юрибора.
Първоинстанционният съд счел, че по начина по който е формулирана клаузата за изменение на дължимата по кредита лихва в Процесния договор същата може да се счита нищожна като неравноправна на основание чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като банката като доставчик на финансовата услуга– потребителски кредит, уговаряйки едностранна промяна на лихвения процент не е поела задължение да уведоми другата страна за правото й да прекрати незабавно договора, съгласно чл.144, ал. 2, т.1 - a contrario- от ЗЗП.
Задължението на ответника за погасяване на кредита останало такова, каквото е записано в Анекс 1. Районният съд приел, че двустранно подписания погасителен план, подписан с анекс №1, противоречи на Договора и Анекс №1, тъй като в него вноските за погасяване на кредита са изчислени при надбавка от 5,2 пункта към тогава действащия 12м. Юрибор /1,23%/, общо 6,43 %, а съгласно договора надбавката е 4 пункта, като с анекс №1 увеличение на надбавката на 5,2 пунка не е предоговорено.
Във връзка с изложеното съдът приел, че този погасителен план не задължава страните, тъй като е изготвен в противоречие с договора и анекс №1 по отношение на приложимата лихва- вместо надбавка от 4 пункта, в него е заложена надбавка 5,2 пункта. Не било установено след анекс №1 между страните да е налице действащ погасителен план, съответстващ на Договора, поради което ответниците били задължени съобразно Договора, Анекс №1 за главницата от 10653евро.
За периода от 24.11.2006г. до 30.06.2008г. били платени 19 вноски при условията на гратисен период – лихва. Сумата на платените лихви е 696,73евро.
За периода от 01.07.2008г. до 11.11.2009г. са погасявани погасителни вноски съобразно втория погасителен план– 5 вноски лихва, остатък от гратисен период и от 6 вноска – главница и лихва.
Посочения лихвен процент е 8,75 пункта с компоненти : 4 пункта надбавка +4,75 ЮРИБОР 12м /към декември 2007 г. е 4,793 %/
Към м.януари 2008 г.– база за компонента през 2009г. стойността на ЮРИБОР 12М е 2,622 %. От 7 вноска с вальор 24.01.2009г. се променя лихвения процент на 7,5 % /4+3,5/. Стойността на 12М ЮРИБОР за м. декември 2009г. е 3,452 %.
За периода от 01.07.2008г . до 11.11.2009г.са платени: главница 592,98евро и договорна лихва 720,50евро. Платени са 12 вноски и част от 13 вноска – лихва. Неплатени останали: главница 10 407,0 евро лихви 245,98 евро, в т.ч. договорна 238,62 евро и наказателна лихва 7,36 евро. Всичко 10 653,00 Евро.
Сумата 10 653,00евро е заложена като главница (с капитализиране на неплатените лихви) в Анекс №1. Съгласно Анекс №1 и погасителен план към него са договорени 120 месечни погасителни вноски, при гратисен период 12месеца, т.е. първите 12 месечни погасителни вноски се отнасят само за лихва.
С чл.2 в Анекс №1 се променят условията при просрочие на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, дължими по договора от дължима лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10%. Чл.3 в Анекс №1 гласи, че всички останали условия по процесния договор да кредит остават непроменени.
За периода от 25.10.2009г. след сключването на Анекс №1 и погасителния план към него са изплатени 5134,20евро главница, 4384,90евро договорна лихва. С тях са покрити вноски до 71 изцяло и частично 89,43евро по вноска 72 - 25.10.2015г. Всичко за периода от сключването на договора за кредит до 15.06.2016г. са отнесени по кредита 11 014,22евро.
Погасени
са 11 260,20евро, в т.ч. 245,98евро капитализирана лихва, като са погасени
71 вноски след Анекс №1 и частично 72 вноска, с вальор 25.10.2015г.
Последна вноска по главница е извършена на 16.06.2016г. за погасяване на вноска с вальор 25.10.2015г. След тази дата няма отразени плащания – постъпили средства по банковата сметка за погасяване на кредита.
Съдът приел, че съобразно Договора и Анекс №1 ответниците са се задължили за главница от 10 653 евро, а към настоящия момент били погасени 11 260,20 евро /в т. ч. 245,98 евро капитализирана лихва, като са погасени 71 вноски след Анекс №1 и частично 72 вноска с вальор 25.10.2015г./, т.е. с 607,20 евро повече. По тези съображения районният съд приел, че няма непогасени задължения по Договора за кредит и Анекс №1.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът се бил произнесъл при засилено служебно начало, като макар ответниците да били навели възражения за неравноправни клаузи съдът не бил указал, че ще ги разгледа, както и че не било указано, че жалбоподателят следва да докаже, че клаузите не са неравноправни. Не може да се приеме, че обжалваното решение е постановено при засилено служебно начало, тъй като първоинстанционният съд не бил указал, че ще разгледа направените от ответната страна възражения за неравноправни клаузи в процесния договор и анекс. След като ответника е направил възражение( в т.ч. и за неравноправни клаузи) съдът е длъжен да се произнесе по него, поради което не е необходимо изрично да оповестява, че приема за разглеждане възражението. По отношение разпределената от районния съд доказателствена тежест съдът намира, че макар и да не е посочено изрично, че ищеца следва да докаже, че не са налице неравноправни клаузи, то това следва от обстоятелството, че му е указано да докаже, че претендираните от него суми му се дължат.
От събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното :
На 29.02.2016 г. между Алфа Банк - клон България КЧТ и Юробанк България АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие. По силата на Договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички договори, сключени от Алфа Банк - клон България КЧТ са прехвърлени на Юробанк България АД. На основание чл. 2 от Договора от 29.02.2016 г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит, по които страна е Алфа Банк - клон България КЧТ и като такава упражнява правата и спазва задълженията си по тях, за което кредитополучателите са уведомени с писмо с изх. № 5838/17.01.2018г. и писмо с изх. № 5839/17.01.2018г. Съгласно чл.12 от Договора кредитополучателите се задължават да изплатят отпуснатия кредит в срок от 10(десет) години, считано от датата на усвояването му, като се включва 24-месечен гратисен период, през който кредитополучателите ще заплащат само лихвите по кредита. По силата на чл.14 договореният лихвен процент по време на гратисния период на договора е 4% годишно, а за останалия период от срока на договора-12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 4,00% годишно. В чл.9 от договора кредитополучателите се задължили да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, включително адвокатски хонорари, свързани със сключването и изпълнението на настоящия договор, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по настоящия Договор. Съгласно чл.25 от Договор за ипотечен кредит кредитополучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателите. В чл.30.2, т.2, във връзка с чл.30.1, т.1 от Договор за ипотечен кредит било уговорено при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, че банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо. Съгласно чл.16 от Договора "конкретния размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в подписания между страните погасителен план, представляващ неразделна част от този договор", като "погасителният план подлежи на задължителна актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща календарна година....". Съгласно клаузата на чл.23 от Договора банката има право едностранно да промени договорения лихвен процент: при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор и в случай на увеличение н повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора.
Към Договор за ипотечен кредит е сключен Анекс №1/25.10.2009г., неразделна част от Договор за ипотечен кредит. Съгласно чл.1 от Анекс №1 срокът за погасяване на задължението по договора в размер на 10653,00евро ЕВРО се удължава до 25.10.2019г. По силата на чл.2 от Анекс № 1 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл.1 от Анекса, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски по договора, върху непогасените в срок суми кредитополучателите дължат обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10%. С Анекса срока на договора се удължава до 25.10.2019г. Към този Анекс е приложен Погасителен план, в който е заложена лихва по договора 12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 5,2 пункта годишно.
От заключението на изготвената в първоинстанционното производство експертиза се установява, че заложената в Анекс №1 главница от 10653,00евро е с капитализиране на неплатените лихви и е формирана от остатъчната главница по договора в размер на 10407,02евро, 238,63евро договорна лихва и 7,36евро наказателна лихва. Уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице-потребител за увеличаване на главницата, чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви са нищожни, на осн. чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм (в този см. е Р№66/29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г. на ІІт.о. на ВКС), поради което клаузата на Анекс №1, в която е уговорена главница от 10653,00евро е нищожна. Тази нищожност обаче не води до нищожност на уговорката за удължаване срока на действие на договора до 25.10.2019г., тъй като тази уговорка би била постигната и без да се променя размера на главницата.
Погасителния план към Анекс №1 е подписан от двете страни по договора за кредит- и от кредитополучателите и от кредитодателя. Същият обаче предвид заложената в него надбавка от 5,2 пункта е в противоречие с договора и Анекс №1. В договора за кредит е уговорена надбавка в размер на 4 пункта, като тази надбавка не е предоговаряна в Анекса и не е била включвана в него. Следователно този погасителен план не обвързва страните не само предвид заложената в него главница, но и поради включването на надбавка в размер на 5,2 пункта, каквато не е уговаряна между страните.
Поради изложеното по-горе следва извода, че отношенията между страните по делото почиват на уговорените в Договора за ипотечен кредит клаузи и на действителните клаузи в Анекс №1 относно продължаване срока на действие на договора.
По делото са представени няколко погасителни плана. По отношение на погасителен план към Анекс №1 по-горе съдът коментира, по каква причина не го приема и прилага. На стр.83-86 от първоинстанционното дело е представен погасителен план, с последна вноска - 24.11.2016г.(първоначално определения краен срок на действие на договора), на който в дъното на стр. 86 се виждат положени подписи, но не е отразено чии са, нито от този план може да се установи, кога е изготвен. На стр.87-89 е представен погасителен план от 24.11.2008г., който не носи подписите на кредитополучателите. Представена е и първа страница от погасителен план от 13.05.2009г., но не и следващите страници. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е представен валиден погасителен план, който да регламентира заплащането на вноските по договора, поради което задължението на кредитополучателите следва да се определи единствено въз основа на уговорките в договора и Анекс №1(само валидните).
От изготвените и пред двете инстанции заключения се установява, че последната вноска е заплатена на 16.06.2016г., като след тази дата не са представени доказателства за заплатени средства за погасяване на кредита. От изготвеното пред въззивната инстанция заключение на счетоводната експертиза се установява с тази последна вноска е погасена част от вноска с вальор 25.11.2016г. Вещото лице е посочило, че към 25.10.2015г. е налице просрочие със 150 дни на месечни вноски в размер на 309,78евро., последното плащане по кредита обаче е след тази дата. При изготвяне на заключението си в табличен вид (таблица 1), вещото лице е отразило неколкократни забавяния при погасяване на вноските от страна на ответниците, като забавените вноски са били погасявани със закъснение.
На осн. чл.30.2, т.2 във вр. с чл.30.1, т.1 от Договора за ипотечен кредит и във вр. с чл.60 ЗКИ банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като за целта е отправила нотариални покани до кредитополучателите. Същите са били връчени на 13.03.2018г., при условията на чл.47 ГПК във вр. с чл.50 ЗННД, тъй като нотариуса не е намерил лицата на постоянния и настоящия им адрес, което е удостоверено от нотариуса, който е съставил всички надлежни документи, удостоверяващи ненамирането на адресатите. Поради изложеното следва да се приеме, че уведомленията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са редовно връчени и кредита е станал предсрочно изискуем. В този см. е Решение №25 от 3.05.2017г. на ВКС по гр.д. №60208/2016г., II г.о.
От заключението на вещото лице Р.- И., депозирано пред въззивния съд, което не е оспорено от страните и което съдът възприема и обясненията на вещото лице дадени в с.з. се установява, че към 05.04.2018г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на ответниците е било, както следва : 2790,21евро - остатъчна главница, 1847,73евро непогасени месечни вноски, включващи 1656,60евро просрочена главница и 191,13евро договорна лихва(договорна лихва за редовен кредит), 184,40евро лихва за забава (договорна лихва за просрочен кредит), 37,82евро застраховки и 426,33лв. нотариални такси, т.е. неизплатената главница е в размер на 4446,81евро, включително 2790,21евро - остатъчна главница и 1656,60евро просрочена главница.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан до размера на 4446,81евро главница, 191,13евро договорна лихва, 184,40евро лихва за забава, 37,82евро застраховки и 426,33лв. нотариални такси, за които размери следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен иска за главница, договорна лихва за редовен кредит и договорна лихва за просрочен кредит за горниците над уважените размери, като неоснователен и недоказан.
Поради изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен за посочените по-горе суми и отхвърлен за горницата, както и да се присъдят съответните разноски.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 444,44лв. - разноски по делото в настоящото производство,
сумата от 692,13лв.-разноски в първоинстанционното производство и сумата от 794,76лв.-
разноски в заповедното производство.
На осн. чл.78, ал.3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 37,04лв.-разноски пред първоинстанционния съд.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.С. сумата от 458лв.-адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 458лв.-адвокатско възнаграждение във въззивното производство, общо 916лв., на осн. чл.38 ЗАдв.
Водим от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №187/03.05.2019г. по гр.д.№1865/2018г. на РС Габрово,
ВМЕСТО КОЕТО
ПРИЕМА
за установено, че по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1910/10.04.2018г. по ч.гр.д.
№652/18г. на РС Габрово Ж.Щ.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********,
с адрес *** дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749,
представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен
адрес:***, бизнес сграда *** :
- сумата от 4446,81евро(четирихиляди четиристотин четиридесет и шест евро и осемдесет и един евроцента)- главница по Договор за ипотечен кредит №012-74/2006/23.11.2006г., ведно със законната лихва от 05.04.2018г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
- сумата от 191,13евро(сто деветдесет и едно евро и тринадесет евроцента)- договорна лихва за редовен кредит за периода 25.11.2015г.-13.03.2018г.,
- сумата от 184,40евро(сто осемдесет и четири евро и четиридесет евроцента) -договорна лихва за просрочен кредит за периода 25.05.2016г.-03.04.2018г.,
- сумата от 37,82евро(тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента) застраховки и
- сумата от 426,33лв.(четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки)- нотариални такси
ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за главница за горницата над уважения размер от
4446,81евро до размера на 5518,80евро, за договорна лихва за редовен кредит за
горницата над 191,13евро до размера на 506,60евро, за договорна лихва за
просрочен кредит за горницата над уважения размер от 184,40евро до размера на
462,35евро, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж.Щ.Й., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, бизнес сграда *** сумата от 444,44лв.(четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) - разноски по делото в настоящото производство.
ОСЪЖДА Ж.Щ.Й., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, бизнес сграда *** сумата от 692,13лв(шестстотин деветдесет и два лева и тринадесет стотинки§-разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж.Щ.Й., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, бизнес сграда *** сумата от 794,76лв. (седемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки)- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, бизнес сграда *** да заплати на Ж.Щ.Й., ЕГН **********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 37,04лв.(тридесет и седем лева и четири стотинки)-разноски пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от М.В.- прокурист и П. Н.Д.- изпълнителен директор, със съдебен адрес:***, бизнес сграда *** да заплати на АДВОКАТ В.С. *** сумата от 916лв.(деветстотин и шестнадесет лева) - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :