РЕШЕНИЕ
№260434/24.3.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети
март Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5054 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Д.Д.П.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-004388/
19.11.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което
му е наложено
административно наказание
"Глоба" в размер
на 200 лв. на
основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП.
В жалбата се твърди,
че е налице особено съществено нарушение
на процесуалните правила, че нарушението не е осъществено от обективна и
субективна страна, както и че самото то не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание , въз. П., редовно призован, не се явява , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Ил.З. отново пледира за отмяна на постановлението като
излага мотивирано становище за това, че неправилно е било прието, че датата на
подписване на договора за преобразуване е датата на придобиване на превозното
средство. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди
се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се
прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На 12.09.2018год. в гр.София между „Мотоспийд“ ЕООД в качеството на продавач и „Сайтрон“ ООД в
качеството на купувач бил сключен договор за
Покупко-продажба
на мотоциклет „Хонда“ модел СХ 150, който в
последствие бил регистриран с номер В 32 74 В.
На 29.04.2020год. в гр.Варна между „Сайтрон“ ООД, (преобразуващо се дружество) и „Експертсис“ ООД (приемащо дружество) представлявано от въз. Д. П. в
качеството му на управител, бил сключен договор за преобразуване чрез отделяне
съобразно чл. 262 „в“ от ТЗ. В т.10 били
уредени имуществените отношения между двете дружества , като в т.10.2 изрично
било описано, че действията на преобразуващото се дружество, отнасящи се до активите,
които ще преминат към приемащото дружеството, ще се считат за извършени за
сметка на приемащото дружество, считано от датата на вписване на
преобразуването в ТР.
На 20.10.2020год. в пункт за регистрация на
ППС към сектор ПП при ОД на МВР Варна, упълномощено лице представило за
регистрация мотоциклет . „ Хонда“ с рег.№ В 32 74 В. Бил представен и договора за
преобразуване на дружество сключен на 29.04.2020год. Договорът бил представен
на св. А.П. – началник група „Регистрация на ППС“ към Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна. Той преценил, че превозното средство е следвало да бъде
регистрирано в едномесечен срок от подписване на договора, който бил
изтекъл.
Поради това и на 21.10.2020г. св. П. съставил
против въз.П. акт за установяване на нарушение за това, че на 20.10.2020г. в
16,30ч. в гр.Варна, пункта за регистрация на ППС към с-р „ПП“ при ОД-МВР-Варна
е установено, че в качеството си на управител на „Експертсис“
ООД не е спазил законоустановения едномесечен срок , в който е длъжен да
извърши регистрация на мотоциклет „Хонда“ с рег. В 32
74 В, собственост на фирмата.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.145 ал.2 от ЗДП.При
личното предявяване на акта въз.П. посочил,
че има възражения, но не ги конкретизирал.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били депозирани.
Въз основа на
съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел описаните в него фактически
констатации и допълнил , че мотоциклета е собственост на дружеството по договор
№ 1273 от 29.04.2020г. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.145 ал.2 от ЗДП и за него
на въз. П. на основание чл.177 ал.6 пр.2
от ЗДП било наложено наказание „Глоба“
в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Ал.П. - актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. Според свидетеля датата, от която започва да тече
едномесечния срок за промяна на собствеността и регистрация на превозното
средство, е тази на която договорът за преобразуване на дружествата е сключен.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода
на съдебното производство писмени и
гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-004388/ 19.11.2020г е издадено от компетентен
орган - от Началника на група в
сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че неправилно е бил приложен материалния закон.
Съгласно чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН в акта и постановлението задължително следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при
които е извършено. В настоящият казус от
съдържанието на акта е видно, че в него са посочени само дата и място на
установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване. От фактическа страна е посочено само че въз.П. е управител на „Експертсис“ ООД и като такъв не е спазил едномесечния срок да
регистрира мотоциклет „Хонда“, собственост на
фирмата. Липсват факти свързани с това как , на какво основание и кога е бил
придобит автомобила. Те са съществен елемент от обективната
съставомерност на нарушението по чл. 145 ал.2 от ЗДП и липсата им води до пълна
неяснота във волята актосъставителя за
това въз основа на какви факти е приел наличието на извършено нарушение и кога
е извършено то. При издаване на
постановлението тези нарушения са били повторени, като наказващият орган
единствено е допълнил, че мотоциклета е собственост на фирмата, чиито управител
е въз.П., съобразно договор № 1273/ 29.04.2020г., нотариус 149. В
постановлението отново не е посочена датата и мястото на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Не би могло да
се приеме, че с посочването на договор от конкретна дата, наказващият орган е
спазил изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Това е така, тъй като този
договор, копие от който е приложен по преписката, не е договор за
покупко-продажба, а такъв за преобразуване на търговско дружество чрез
отделяне, който се урежда по правилата на ТЗ. При този вид договори датата на
сключване не всякога съвпада с датата на прехвърляне на собствеността, а именно
датата на придобиване на собствеността е елемент от обективната страна на
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДП. В случая доколкото собствеността върху
конкретното МПС е била прехвърлена (придобита) въз основа на договор за
преобразуване чрез отделяне, то датата на придобиване се явява датата на
вписване на преобразуването в ТР, съобразно нормата на чл. 263ж от ТЗ и от тази дата за приобретателят
започва да тече срока по чл. 145, ал.2 от ЗДП.
Поради това и доколкото нито в акта,
нито в постановлението са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.Непосочването на тези обстоятелства по ясен
и категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен с всички негови
съставомерни признаци.
На следващо място съдът намира, че
неправилно е бил приложен и материалния закон.Разпоредбата на чл.145 ал.2 от
ЗДП задължава приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, а в
чл. 177 ал.6 пр.2 от ЗДП е предвидена
санкция за лице, което не изпълни задължение по чл. 145 ал. 2
от ЗДП. В настоящият казус липсват доказателства въз.П. да е приобритател на описания в акта и постановлението
мотоциклет.От приложените по преписката два договора се установява, че
собственик на превозното средство е „Експертсис“ ООД,
чийто управител е въз.П., но не и самия той в качеството му на физическо лизце . В тази
връзка ако и да е било осъществено нарушение по чл. 145 ал.2 от ЗДП , то негов субект
, съответно лице, което следва да понесе и санкцията е именно юридическото
лице, собственик на автомобила, а не
неговия управител. Самата санкционна норма на чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП
изрично предвижда имуществено санкциониране на
юридически лица, извършители на нарушение по чл. 145 ал. 2
от ЗДП. Поради изложеното до тук съдът намира, че неправилно е била
ангажирана личната отговорност на въз.П. за нарушение, което той не е извършил.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. П.
да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие и списък с разноски, в който е посочено, че е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума е равна на определения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно
чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ДВ бр. 68 от 31.07.2020год./ в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ (03.12.2020).Поради това съдът намира, че на въз.П. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-004388/
19.11.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което
на Д.Д.П.
е наложено
административно наказание
"Глоба" в размер
на 200 лв. на
основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Варна да заплати на Д.Д.П. – ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК .
След влизане
в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: