№ 164
гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
96/16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 20205210100694 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил предявените от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил
Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, против Д. К. ТР., ЕЕН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 24, с настоящ адрес: гр. В.,
ул. „Г.Б.“ № 13, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от
ЗПФУР, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата Д. К. ТР. дължи на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата в общ
размер на 653,01 лв., от която: 565,78 лв. - незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г. и 87,23 лв. - обезщетение за
забава върху дължимата главница, за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
17934/2019 г. по описа на Районен съд - П..
Отхвърлил е предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх.
2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2,
ап. 8 - адв. А.Д. - САК, срещу Д. К. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П., ул. „С.“ № 24, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № 13, осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на
ответницата Д. К. ТР. да заплати на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата от
565,78 лв., като получена без основание.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че за да отхвърли предявения
установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано
възникването на валидно облигационно правоотношение между страните,
представляващо договор за кредит. Основание за да достигне до подобни
изводи, съдът е намерил в липсата на са спазване на изискванията на ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ. Съдът е приел, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗПФУР
ищецът е бил длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като и за получаване на
съгласие за сключване на договора. Именно във връзка с това свое
задължение ищецът е представил електронни документи, предоставени на
хартиен носител: електронно съобщение до електронната поща на Д. К. ТР. с
прикачен СЕФ, като документът представлявал препис на хартиен носител на
изходящо електронно съобщение, към моето е прикачен документ с
наименование „2018-01-25-15- 16_sef.pdf”.
Представено било и електронно съобщение до електронната поща на Д.
К. ТР., съдържащ уведомление за одобрение на кредита, линк за активиране
на кредита и с прикачени СЕФ, Договор за потребителски кредит №
517994/25.01.2018гг., Приложение 1 „Погасителен план“, неразделна част от
договора и Общи условия, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ”
АД и неговите клиенти по повод на предоставените от дружеството
финансови услуги (заеми) от разстояние /приети с Решение на Съвета на
директорите от 31.05.2017г./. Документът представлявал препис на хартиен
носител на изходящо електронно съобщение, с текст: „Здравейте Д.Т.,
Благодарим ви че избрахте SticCredit! Вашият кредит е одобрен. За да
подпишете договора за кредит, погасителния план и общите условия
натиснете httvs.V/stikcredit. be/ d7be031fcf“. Към съобщението били
прикачени 5 документа с наименование: “declaration.pdf”, “terms.pdf”, “2018-
01-25-15-16-contract.pdf’, “2018-01-25-15-16_plan.pdf” и “2018-01-25-15-
16_sef.pdf”.
Представени били и аудиозаписи на разговори - съдържащи електронно
изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр, потвърждаваща
2
желанието си за кандидатстване за кредит и условия по кредита.
Предоставените записи били между оператор на „СТИК - КРЕДИТ“ АД
(който се представял като такъв) и лице, което потвърждавало, че е Д.Т.. В
първия запис, лицето посочвало, че е подало заявка за кандидатстване за
кредит. Във втория запис операторът уведомявал лицето, че размерът на
кредитът е 700 лв., както и условията на кредита: срок, размер на вноска, дата
на падеж, начин на получаване. Лицето потвърдило, че желае да получи
кредита.
Представените доказателства напълно кореспондирали с твърденията в
исковата молба, че на 25.1.2018 г. с две електронни писма до електронната
поща на ответника, „СТИК КРЕДИТ“ АД е изпратило следните документи:
СЕФ, Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г., Приложение
1 „Погасителен план“, неразделна част от договора и Общи условия,
уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД. Жалбоподателят е
посочил, че съставянето, съществуването, съдържанието, датата на изпращане
и получаване и самият факт на получаване на двете електронни съобщения, не
са оспорени от ответника. Провеждането на телефонните разговори също не
било оспорено от ответника.
Съгласно чл.4 от ЗЕДУУ автор на електронното изявление било
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Следователно, записът на разговора съдържал електронно изявление на Д. К.
ТР., в качеството й на автор и титуляр.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДУУ, който препращал към Регламент (ЕС) №
910/2014 на ЕС, „електронен документ“ означавал всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Следователно предоставените
аудиозаписи представлявали електронен документ, съдържащ електронно
изявление на ответника.
Ответникът не бил оспорил авторството на предоставения електронен
документ, като същият имал формална доказателствена сила.
По отношение на получаването на съгласието от потребителя ищецът
предоставил електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, а
именно:
Запис на разговор - съдържащ електронно изявление на Д. К. ТР., в
качеството й на автор и титуляр, потвърждаваща желанието си за
кандидатстване за кредит и условия по кредита.
Извадка от административен панел - съдържаща електронно изявление
на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр, за потвърждение на Договор
3
за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г. ( changed „Статус“ from
approved to confirmed 2018-01-25 15:25:41);
Съгласно чл.7.3 от ОУ, „Заемателят е необходимо да изрази своето
съгласие за сключване на Договора за заем“…„чрез кликване върху
електронното съобщение линк, като след това въведе избраната от него
парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С
въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за
сключване на договора, при посочените в него условия, по този начин се
приемат както конкретните условия на Заема, така и Общите условия“.
Извадката от административния панел съдържала данни в електронен формат
за извършените от ответника действия, а именно: 1) кликване върху линк и 2)
въвеждане на парола за достъп. С изпълнението на посочените действия,
ответникът бил направил електронно изявление, в качеството на автор и
титуляр за потвърждение на Договор за потребителски кредит №
517994/25.01.2018 г.
Извадката от административния панел представлявала електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДУУ. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК,
електронният документ можел да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. Жалбоподателят е посочил, че
ответникът не е оспорил авторството на предоставения електронен документ
който се ползвал с формална доказателствена сила.
Ищецът представил и следните документи, доказващи индиректно
съгласието за сключване на договора за кредит:
Разписка за извършено плащане от 27.2.2018 г., издадена от
дружеството за електронни пари Изипей АД (чрез електронната им система
epay.bg). Видно от справката, на 27.2.2018 г., Д. К. ТР. е извършила плащане в
размер на 261,22 лв., с получател „СТИК КРЕДИТ“ АД. Получената сума
била равна на месечната вноска по кредита - 260.22 лв. (след удържане на
такса за превода). Плащането било направено два дни след дата на първата
вноска по кредита - 25.2.2018 г. Липсвали каквито и да е данни между
страните да съществуват други правоотношения, които да обяснят
извършването на плащането, а и твърдения в тази насока не са били правени
от ответника. Ответникът не бил оспорил факта на извършване на плащането.
При всички приети по делото писмени доказателства и при липса на
каквито и да е възражения от страна на ответника по отношение на
съставянето и съществуването на документите и липса на оспорване на
тяхното авторство, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че
ищецът не е доказал посочени в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗПФУР факти и
обстоятелства. Не била взета предвид и специалната разпоредба на чл.18, ал.3
4
от ЗПФУР, според която „преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон ... или електронна поща ... имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях“.
Съдът не бил приложил и разпоредбата на чл. 293, ал.З от ТЗ, към която
насочвал чл.18, ал.З от ЗПФУР - ответникът не можел да се позовава на липса
на съгласие за сключване на договора, ако от поведението му можело да се
заключи, че не е оспорил действителността му. В настоящия случай от
поведението на насрещната страна можело да се направи извод, че същата не
е оспорила действителността на процесния договор за кредит, след като
заемната сума е била отпусната и тя е започнала изпълнението по договора.
Д.Т. била направила частично плащане по процесния договор преди
депозиране на исковата молба, като доказателствата за конкретното плащане
следвало да бъдат ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния
за страната факт.
С исковата молба била представена като доказателство и „Заявка за
кандидатстване“, съдържаща личните данни и друга информация относно
въззиваемата страна - три имена, ЕГН, номер на лична карта, имейл адрес,
телефонен номер и др., както и информация относно бъдещия договор и
начина, по който г-жа Т. би желала същия да й бъде предоставен. С тази
информация и най-вече информацията относно личните й данни СТИК -
КРЕДИТ АД нямало как да разполага, ако последната не е предоставена
именно от нея. По делото била приложена и разписка № 2000000144028501 за
извършено плащане по микросметка на името на ответника в Изипей АД за
сумата в размер на 700 лв. Без наличие на договор за кредит трудно можело
да се намери логично обяснение както на обстоятелството, че на 25.01.2018 г.
СТИК - КРЕДИТ АД е превело по микросметка на името на ответника в
Изипей АД за сумата в размер на 700 лв. (независимо дали същата сума е
изтеглена или не), нито, че на 27.2.2018 г. Д. К. ТР. е извършила плащане в
размер на 261,22 лв. с получател „СТИК КРЕДИТ“ АД, особено при липса на
данни или твърдения за други правоотношения между страните.
За да отхвърли предявения в условията на евентуалност иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд бил приел, че не било доказано
предаването на претендираната сумата от ищеца на ответника.
Като доказателство по делото била представена Разписка №
2000000144028501 за извършено плащане по микросметка на името на
ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700 лв. От съдържанието на
разписката било видно, че на 25.01.2018 г. СТИК - КРЕДИТ АД е превело по
микросметка на името на Т. в Изипей АД сумата в размер на 700 лв. В
разписката се съдържали три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на
издаване на лична карта, които данни идентифицирали единствено
5
ответницата. Посочен бил и нейния клиентски идентификационен номер.
Предвид това, че същата била регистриран потребител в системата на Изипей
АД и имала своя микросметка, единствено и само тя би могла се разпореди с
наличните в нея средства. Наред с това ответникът не бил оспорил факта на
извършване на превода от СТИК - КРЕДИТ АД към Д.Т..
Като доказателство по делото била представена и разписка за
извършено плащане от 27.02.2018 г., издадена от дружеството за електронни
пари Изипей АД (чрез електронната им система epay.bg). Видно от справката,
на 27.02.2018 г. Д. К. ТР. била извършила плащане в размер на 261,22 лв. с
получател „СТИК КРЕДИТ“ АД. Получената сума била равна на месечната
вноска по кредита - 260.22 лв. (след удържане на такса за превода).
Плащането било направено два дни след дата на първата вноска по кредита -
25.02.2018 г. Липсвали каквито и да било данни между страните да
съществуват други правоотношения, които да обяснят извършването на
плащането и твърдения в тази насока не били направени от ответника.
Ответникът не бил оспорил факта на извършване на плащането от Д.Т. към
СТИК - КРЕДИТ АД.
Всички приложени документи били издадени от Изипей АД (чрез
електронната им система epay.bg). Изипей АД било лицензирано от Българска
Народна Банка дружество за електронни пари, вписано в публичния регистър
по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) с
Решение № 258 на УС на БНБ от 25.10.2018г. Изипей АД предоставя и
платежните услуги по чл. 4, т.1, т.2 т.З т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗПУПС.
Плащанията били извършени онлайн чрез системата за електронни плащания
ePay.bg (което било видно от приложените разписки). Всички потребители
след регистрацията си в ePay.bg получавали уникален клиентски
идентификацоинен номер (КИН). Отново видно от приложените по делото
разписки (както с наредител Д. К. ТР. в полза на СТИК КРЕДИТ, така и от
СТИК - КРЕДИТ в полза на Д. К. ТР.), КИН на въззиваемата страна бил
**********. Т.е. г-жа Т. имала направена регистрация и микросметка в
системата на Изипей АД. КИН служел за виртуално идентифициране на
клиента пред търговеца и на търговеца пред купувача. За вътрешни за
системата на Изипей АД преводи, наредителят предоставял уникален
идентификатор на сметката на получателя или друга информация, която
еднозначно го идентифицирала в системата на Изипей АД (например КИН -
клиентски идентификационен номер) - чл. 15 от ОУ на Изипей АД. Освен
тези номера всеки регистрирал се клиент избирал потребителско име и
парола, с която се регистрира и оторизира пред ePay.bg. Всяко плащане се
извършвало след изричното му потвърждаване от страна на клиента с парола,
която била криптирана. Следователно за да бъде извършено плащане от Д.Т. в
6
полза на СТИК КРЕДИТ АД, било необходимо да бъдат извършени редица
действия, доказващи че конкретния превод се прави именно от това лице.
Поради липса на оспорване на посочените по-горе факти ищецът не бил
поискал назначаването на експертиза. Позовава се на практика на ВКС,
според която израз на принципа за разкриване на обективната истина по
делото било задължението на първоинстанционния съд служебно да назначи
експертиза, когато това е необходимо за установяване на факти от сферата на
науката, техниката или изкуството, както е и в настоящия случай. Тоест съдът
не само е можел, но и е бил длъжен служебно да назначи експертизи за
фактите, които счита, че не могат да бъдат доказани с представените по
делото доказателства, а не директно да отхвърля исковата претенция,
позовавайки се на „липса на процесуална активност“ от ищеца относно
безспорни по делото факти, за които са били предоставени доказателства,
които не са били оспорени.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което следва
да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени с
присъждане на разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от адв.В.Д. от АК-
Пазарджик в качеството му на особен представител на Д.Т., в който
твърденията на жалбоподателя са оспорени, като са изложени доводи в
подкрепа на изводите на районния съд. Искането е решението да бъде
потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Д.К. Т. ищецът СТИК КРЕДИТ АД чрез
своя процесуален пълномощник е твърдял, че на 25.01.2018 г. между ищеца
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитор и ответницата Д. К. ТР., в
качеството на потребител, бил сключен Договор за потребителски кредит №
517994/25.01.2018 г., по силата на който на ответницата била предоставена
заемна сума в размер на 700 лв., а потребителят се задължил да я върне,
заедно с дължимото възнаграждение за нейното ползване, съгласно
погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Съгласно действащите към момента на сключване на договора
7
Общи условия (ОУ) страните използвали като средство за комуникация
електронни съобщения от и до електронна поща, уебсайта на ищеца „СТИК-
КРЕДИТ“ АД или телефон (чрез гласови услуги и текстови съобщения/СМС).
Сключването на договора било инициирано от ответницата чрез създаване на
личен акаунт на уебсайта на ищеца, който акаунт се ползвал с посочена от
потребителя електронна поща и избрана от него парола. На 25.01.2018 г. чрез
създадения личен акаунт, ответницата Д. К. ТР. попълнила заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние, на която бил поставен
идентификационен номер № 18009. След попълване на заявката на
ответницата бил изпратен ПИН код под формата на CMC на посочения от нея
идентификационен номер - **********, който ПИН код ответницата въвела в
сайта на ищеца в своята заявка и натиснала бутона „Потвърди“, с което
потвърдила заявката си. Впоследствие бил проведен телефонен разговор е
ответницата, която потвърдила, че кандидатства за отпускане на кредит в
размер от 700 лв., която сума да бъде изплатена на 4 равни месечни
погасителни вноски, включващи договорената възнаградителна лихва и
евентуално неустойки в размер на 260,22 лева всяка.
След одобрение от страна на „СТИК-КРЕДИТ“ АД за отпускане на
сумата, на посочената от ответницата електронна поща били изпратени
Договор за кредит № 517994/25.01.2018 г. с приложение № 1 (Погасителен
план) към него, Общи условия (ОУ) и стандартен европейски формуляр
(СЕФ). Съгласно клаузите на договора кредитът се предоставял за срок от 4
месеца, при краен срок за погасване - 25.05.2018 г. и общ размер на
задължението от 756.81 лв., от които 700 лв. - главница, 56.81 лв. -
възнаградителна лихва, с годишен лихвен процент (ГЛП) от 36.00 % и
годишен процент на разходите (ЕПР) от 45.87 %, 284,07 лв. - неустойка, която
се дължала при непредоставено обезпечение на кредита в 3-дневен срок от
отпускане на заемната сума, което обезпечение било под формата на
поръчителство или неотменяема банкова гаранция. Потребителят се задължил
да погаси кредита на 4 равни месечни вноски от 260.22 лв. всяка, включваща
главница, възнаградителна лихва и неустойка, с падеж на първата вноска -
25.02.2018 г.
Заемателят Д.Т. изразила своето съгласие е параметрите на договора
чрез кликване на 25.01.2018 г. върху изпратения на електронната й поща линк
и въвеждане на своята парола за достъп, с което договорът бил сключен.
Сумата от 700 лв. била преведена на ответницата на 25.01.2018 г. по нейна
микросметка в „Изипей“ АД. Ответницата не изпълнила своето задължение за
предоставяне на договореното обезпечение, поради което на основание чл. 20
от договора дължала неустойка в размер на 284.07 лв. Въпреки многократно
отправените покани към ответницата да заплати доброволно задължението си,
8
последвало само частично плащане, недостатъчно за пълното погасяване на
вземанията на ищеца по договора. Така с оглед поведението на ответницата,
ищцовото дружество направило разходи, както следва: 194.94 лв. - разноски
за извънсъдебно събиране на вземането и 25 лв.- такса за CMC известяване.
Ищецът се снабдил със Заповед № 9654/05.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 17934/2019 г. по описа на Районен съд - П.,
за събиране на вземането по процесния договор за кредит, както и за
сторените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обуславял правния интерес на ищеца от завеждане на исковата молба.
Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответницата,
че в полза на ищеца съществува следното парично вземане: сума в общ
размер на 653,01 лв., от която: 565,78 лв. - незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г. и 87,23 лв. - обезщетение за
забава върху дължимата главница, за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
17934/2019 г. по описа на Районен съд - П..
При условията на евентуалност, в случай че бъдат отхвърлени
предявените установителни искове, ищецът моли да бъде осъдена
ответницата да му заплати сумата от 565,78 лв. - главница, е която
неоснователно се е обогатила за сметка на ищцовото дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д.Т., чрез назначения й
особен представител адв. В.Д., е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Отрича да е подписвала изпратените й по
електронната поща Договор за кредит № 517994/25.01.2018 г. с приложение
№ 1 (Погасителен план) към него, ОУ и СЕФ. Счита, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият не бил подписан в два
екземпляра от кредитора и ответницата, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК, тъй като
договорът въобще не бил подписан от страните, както и нормата на чл. 11, ал.
2 от ЗПК, съгласно която ОУ са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписвала от страните по
договора. Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.
Уговорените между страните ГПР от 45.87% и договорна лихва в размер на 36
% влизали в противоречие със закона, а също така и с добрите нрави и
клаузите на договора, с които те били уговорени били нищожни. Нарушени
9
били принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 9 от ЗЗД и чл.
143 и сл. от ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва и ГПР били в размер,
който налагал връщане на почти два пъти по-голяма сума от размера на
отпуснатия кредит - при заем от 700 лева е договорено в края на срока на
договора да върне сумата от 1 040.88 лева. Налице била явна
нееквивалентност между двете престации и се обуславяло неоправдано
разместване на имущество като последица от изпълнението му. Нищожността
на тези клаузи на договора обуславял недействителност на целия договор, тъй
като в случая не били налице предпоставките по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за
запазване действителността на останалите части от договора. Липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в т. 1.5.8 и т.1.5.9 от договора и на
начина на изчисляване лихвата по заема, уредена в ОУ, правели въпросните
договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите
били нищожни. Кредитът не бил станал предсрочно изискуем, тъй като
ответницата Д.Т. не била надлежно уведомена за обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита. Прави се възражение за несъответствие между ОУ,
представени с исковата молба и ОУ към договора за кредит.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
вр. чл. 6 от ЗПФУР. При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск е правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
От приложените към делото доказателства се установява, че по ч.гр.д.
№ 17934/2019 г. по описа на Районен съд - П. е издадена Заповед №
9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
задължения на ответницата към ищеца, както следва: за сумата от 565,78 лв. -
главница по Договор за кредит № 517994/25.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 35,81
лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.02.2018 г. до 25.05.2018 г.; за
сумата от 107,72 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.03.2018 г. до
30.09.2019 г.; за сумата от 178,14 лв. - договорна неустойка за непредставено
обезпечение; за сумата от 194,94 лв. - разноски за извънсъдебно събиране на
вземането; за сумата от 25,00 лв. - дължима такса за CMC известяване, както
и за сумите от 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по
чл. 415 от ГПК. Предявеният установителен иск за главница в размер на
565,78 лв. съответства на вземането по заповедта за изпълнение. Предявеният
установителен иск за обезщетение за забава е за 87,23 лв., който размер е по-
малък от посочения в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но
10
това обстоятелство не води до недопустимост на предявения установителен
иск за обезщетение за забава, а единствено би имало за последица
обезсилване на издадената заповед за изпълнение за разликата над 87,23 лв.
до 107,72 лв.
Както правилно е посочил районният съд, за да бъдат уважени
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР,
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
по чл. 154 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за заем, сключен с ответницата чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (в т.ч., че е
предоставил информация на потребителя - ответницата, съгласно чл. 8 от
ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора); предаването на заетата сума от 700 лв. на ответницата; размерът на
вземането и неговата изискуемост; настъпил падеж на съществуващото
главно вземане, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже положителния
факт на изпълнението - че е заплатила претендираната от ищеца сума.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В случая процесният договор за потребителски кредит №
517994/25.01.2018 г., при ОУ има характеристиката на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора, страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - интернет платформа - уебсайта на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД.
11
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да
му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя.
Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ (Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги – изменено заглавие ДВ бр.85/2017 г.),
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му.
Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. В случая обаче, подобно искане не е направено пред
ПРС, поради което следва да се приема, че представения на хартиен носител
заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и
удостоверяват процесното облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която препраща към чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата
12
на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за
кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на чл. 7.3, б.(б) от ОУ съгласно който изразяването на съгласие за
сключване на договора може да стане: (а) или чрез СМС от
идентификационния номер…, или (б) чрез кликване върху електронното
съобщение или СМС линк, като след това потребителят въведе избраната от
него парола за достъп, която представлява електронен подпис на потребителя.
С въвеждането на паролата потребителят изразява своето съгласие за
сключване на договора при посочените в него условия, по този начин се
приемат както конкретните условия на заема, така и Общите условия. По
силата на посочената клауза, страните са приели, че ще признават стойността
на електронния подпис положен чрез сайта на доставчика на услугата на
саморъчен подпис в отношенията помежду им (правната сила на електронния
подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните - Регламент (ЕС)
№ 910/2014).
На следващо място в производството е установено, че на потребителя е
предоставена преддоговорна информация, съгласно изискванията на чл. 8
ЗПФУР, по телефон, за което е направен запис, представен по делото като
доказателство на електронен носител – диск, в съответствие с чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Представени са два аудиозаписа на разговори - съдържащи
електронно изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор и титуляр,
потвърждаваща желанието си за кандидатстване за кредит и условия по
кредита. Записите са на разговори, проведени между оператор на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, който се представя като такъв и лице, което потвърждава, че е
Д.Т.. В първия запис лицето посочва, че е подало заявка за кандидатстване за
кредит. Във втория запис операторът уведомява лицето, че размерът на
кредита е 700 лв., както и условията на кредита: срок, размер на вноска, дата
на падеж, начин на получаване. Лицето потвърждава, че желае да получи
кредита. Аудиозаписите не са били оспорени от ответницата, поради което
съдът приема за безспорно установено, че Т. е автор на изявленията,
направени в тях.
Установява се от доказателствата по делото, че на 25.1.2018 г. с две
електронни писма до електронната поща на Т., „СТИК КРЕДИТ“ АД е
изпратило следните документи: СЕФ, Договор за потребителски кредит №
13
517994/25.01.2018 г., Приложение 1 „Погасителен план“, неразделна част от
договора и Общи условия, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ”
АД.
В своята практика ВКС приема, че електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП),
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). (В този смисъл –
Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
Неправилен е изводът на районния съд, че липсата на подпис върху
договора на хартиен носител в случая е равнозначно на липсата на договор.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (виж цитираното по-горе
решение на ВКС).
При тези доказателства се налага изводът, че ответницата е сключила
процесния договор за кредит от разстояние, както и че специалните
изисквания на чл. 8 от ЗПФУР за предоставяне на преддоговорната
информация на потребителя във връзка с договора са изпълнени.
Пред районния съд е представена извадка от административния панел,
съдържаща данни в електронен формат за извършените от Д.Т. действия, а
14
именно: 1) кликване върху линк и 2) въвеждане на парола за достъп, с които е
направила електронно изявление, в качеството на автор и титуляр за
потвърждение на Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018 г.
Извадката от административния панел представлявала електронен документ
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДУУ. Тя е представена на хартиен носител, тъй
като чл.184, ал.1 от ГПК позволява електронният документ да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната. Ответникът не е оспорил авторството на този електронен документ,
поради което следва да се приеме за безспорно, че той изхожда от Т..
Представена е и разписка № 2000000144028501 за извършено плащане
по микросметка на името на ответницата в Изипей АД за сумата в размер на
700 лв. От съдържанието на разписката се установява, че на 25.01.2018 г.
СТИК - КРЕДИТ АД е превело по микросметка на името на Т. в Изипей АД
сумата в размер на 700 лв. В разписката се съдържат три имена, ЕГН, номер
на лична карта, дата на издаване на лична карта. Посочен е и клиентски
идентификационен номер. Ответницата не е оспорила факта на извършване на
превода от СТИК - КРЕДИТ АД към нея, поради което следва да се приеме,
че с превода на 700 лв. е заверена сметката на Т. в Изипей АД.
От разписка за извършено плащане от 27.02.2018 г., издадена от
дружеството за електронни пари Изипей АД, пък се установява, че на
27.02.2018 г. Д. К. ТР. е извършила плащане в размер на 261,22 лв. с
получател „СТИК КРЕДИТ“ АД. Получената сума е равна на месечната
вноска по кредита - 260.22 лв., а плащането е извършено два дни след дата на
първата вноска по кредита - 25.02.2018 г. Ответницата не е оспорила факта на
извършване на плащането от нея към СТИК - КРЕДИТ АД, поради което
въззивният съд приема, че такова пращане е извършено. В исковата молба е
направено признание, че с това плащане е погасена част от главницата по
кредита, поради което съдът приема, че с това конклудентно действие
ответницата признава сключването на договора за кредит с ищцовото
дружество.При тези данни съдът приема за неправилен изводът на районния
съд, че липсват доказателства сумата от 700 лв. да е предадена на
кредитополучателя.
В заключение следва да се приеме, че като е отхвърлил исковите
претенции по чл.422 от ГПК, районният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен, вместо което следва исковете следва да
бъдат уважени ведно с присъждане на разноските за две инстанции. За
обезщетението за забава за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г. над 87,23
лв. до 107,72 лв., както и за: сумата от 178,14 лв. - договорна неустойка за
непредставено обезпечение; за сумата от 194,94 лв. - разноски за
извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 25,00 лв. - дължима такса
15
за CMC известяване, издадената Заповед № 9654/05.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17934/2019 г. по описа
на Районен съд – П. следва да бъде обезсилена. В полза на жалбоподателя-
ищец следва да бъдат присъдени деловодни разноски в заповедното
производство и за две инстанции в общ размер на 1 552 лв., за което са
представени доказателства и списък за разноските по чл.80 ГПК, от които 675
лв. за първата инстанция, 675 лв. за въззивната инстанция и 202 лв. за
заповедното производство, съответно намалено съобразно уважената част на
исковете.
Тъй като спорът е търговски, а обективно съединените искове са с цена
под 20000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се
явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 96/16.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20205210100694 по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПО ИСКА на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап.
8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв.
А.Д. - САК, против Д. К. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„С.“ № 24, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № 13, ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. К. ТР.
дължи на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата в общ размер на 653,01 лв., от
която: 565,78 лв. - незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ 517994/25.01.2018 г. и 87,23 лв. - обезщетение за забава върху дължимата
главница, за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 9654/05.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17934/2019 г. по описа
на Районен съд - П..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17934/2019 г. по описа на Районен съд – П. за
следните суми: за сумата от 35,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от
27.02.2018 г. до 25.05.2018 г.; за разликата от 87.23 лв. до 107,72 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г.; за сумата
16
от 178,14 лв. - договорна неустойка за непредставено обезпечение; за сумата
от 194,94 лв. - разноски за извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от
25,00 лв. - дължима такса за CMC известяване, както и за сумите от 25 лв. -
държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“
№ 24, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Г.Б.“ № 13, да заплати на „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови
пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, деловодни
разноски за заповедното производство и две съдебни инстанции в общ размер
на 1 552 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева/.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17