МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 380/2015г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Настоящето дело се разглежда от
Варненски окръжен съд по внесен обвинителен акт от ОП-Варна по отношение на
подсъдимия Х.Л.П. с повдигнато обвинение
по чл.203 ал.1 вр. чл. 201 от НК, за
това, че:
На 06.07.2009 г. в
гр. Варна, като длъжностно лице - изпълнителен директор на ИП „Р.Ф" АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Цар Симеон I" №31,
присвоил чужди пари, на ИП „Р.Ф" АД, поверени му да ги управлява, като в
сградата на ЦКБ АД клон Варна, от сметка BG22CECB97902002590201 с титуляр „Р.Ф" АД, касово изтеглил и не отчел 514
485 лв., като длъжностното присвояване е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай с оглед загубата на търговски престиж на ИП
„Р.Ф" АД
Делото се разглежда по реда на чл. 371 т.2 от НПК, като
подсъдимия признава фактите по обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитата на подс.П. счита, че следва да се прецизира обвинението,
което не изпълва признака особедно тежък
случай и поради това подсъдимият следва да бъде признат за виновен по по-леко
обвинение . Моли съда да наложи наказание на подсъдимия при приложението на чл.
55 от НК.
В последната си дума подсъдимият П. се признава за
виновен.
Прокурорът пледира за налагане на наказание, съобразено с
чл. 58 А от НК и приложение на чл. 55 от НК, което да е в размер на три години
лишаване от свобода, отложено с максимален изпитателен срок.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
През 2009 г. подсъдимият П. бил изпълнителен директор на
инвестиционния посредник „Р.Ф" АД Варна. През м. август същата година „Холдинг
Варна" АД придобил 60% от горепосоченото търговско дружество и била
назначена проверка на активите на последното. Констатирани били злоупотреби, за
които били сезирани компетентните органи, включително и прокуратурата, която
започнала настоящото наказателно производство.
Междувременно започнала и вътрешна проверка, която
систематизирала получените сигнали за злоупотреби и определила на свое
основание размера на причинените щети на инвестиционния посредник и на неговите
клиенти / тези констатации са извън
предмета на доказване по делото/.
Едно от нормативно възведените задължения на
инвестиционния посредник било наличието на парични средства по разплащателни
сметки.
На 05.07.2007 г. между търговското дружество и ЦКБ АД
Клон Варна бил сключен договор за депозит № 229639. С него на депозит в левова
сметка BG22CECB97902002590201
била вложена сумата от 515000 /петстотин
и петнадесет хиляди/ лева. Тези пари постъпили от друга сметка на дружеството в
същата банка, на същия ден видно от извлечението,
получено след разкриване на банкова тайна /л. 44/. Срокът на договора бил
едномесечен, като при изтичане на срока и непрекратяването му от страна на
вложителя, се подновява за същия срок, с капитализиране на лихвата.
Срокът на този депозит бил удължаван до 06.07.2009 г.,
когато изпълнителният директор на инвестиционния посредник,подс. П., изтеглил
изцяло сумата по цитираната банкова сметка ***. За това действие банковият
служител съставил следните документи - нареждане-разписка и декларация по чл. 4
ал.7 и чл. 6 ал.5 т.З от ЗМИП , подписани от подс. П.. Видно от банковото
извлечение на сметката, съставено на 21.02.2011 г е че именно на тази дата –
06.07.2009 г., цялата сума е била изтеглена в брой от подсъдимия. Той декларирал
също, че произхода на средствата е от депозит, съгласно задължението му по
ЗМИП, както и че сумата не е
предназначена за изплащане на заплати.
Документалното оформяне на тези действия било извършено
от св. Драгнева и Петрова, съответно от фронт офиса и касата на ЦКБ клон Варна.
На каса 1, обслужвана
от св. Петрова, подсъдимият получил сумата от 514 485 лв., като остатъкът до
515 000 лв. бил удържан за такса върху изплатената сума, съобразно действащата
към момента тарифа на банката.
След намесата на служителите на „Холдинг Варна" АД и
в рамките на вътрешна проверка на
дружеството, подсъдимият П. подписал без
възражения всички констатации на проверяващите, като не отрекъл да е изтеглил
инкриминираната сума.
Горните факти съдът
установи възоснова на събраните на ДП доказателства и доказателствени средства,
приобщени чрез прочитането им чрез процедурата по чл. 283 от НПК, съобразно самопризнанието на подсъдимия и проведена
процедура по чл. 371 т.2 от НПК.
От
заключението назначената в рамките на досъдебното производство била назначена
графологическа експертиза, която установява по несъмнен начин положените подписи на подсъдимия П. под документите,
доказващи изтеглянето на сумата от сметката на търговското дружество - договор
за откриване на срочен депозит, нареждане разписка,декларация по ЗМИП.
От
изводите на счетоводна експертиза, пункт 2 е направен коментар на действията на
подсъдимия П.. Според заключението на вещите лица, той е изтеглил процесната сума от банковата
сметка BG22CECB97902002590201,
като липсва заприходяване в счетоводството на дружеството. Останалите
заключения по коментираната експертиза не касаят предмета на настоящето дело, а
са относими към разделени материали от досъдебното производство. по делото.
От
разпита на св. Шабан - настоящ
изп.директор на дружеството, се установява, че след възникнали съмнения, както
и задължение съобразно Закона за счетоводството да се извършва годишна
инвентразизация на пасивите и активите, сред множеството нарушения ,била
установена липсата на паричната сума в депозитната сметка, а също и че тя не е
заприходена в нито една от другите сметки на холдинга. Тези факти се подкрепят
и от заявеното от друг от настоящите изпълнителни директори на дружеството- св.
Веселин Моров. Св. Петрова и Драгнева- банкови служители описват начина на
изтегляне на сумата от депозитната сметка и изготвените от тях документи, подписани от тогавашния
изпълнителен директор на холдинга- подсъдимия П..
Подсъдимият
не е давал обяснения на досъдебното производство, както и пред съда. С оглед
установяване на критерия за вменяемост е била назначена СПЕ, във връзка с хоспитализацията
му в клиниката по психиатрия на МБАЛ
„Света Марина" Варна, /л. 67/, преди повдигане на обвинение. От
заключението на съдебно психиатричната и
психологическа експертиза извъдите са, че П. не страда от паметов и/или
интелектуален дефицит или психоза, които да водят до качествени промени
базисните психични годности и да удовлетворят критериите за разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Констатирано е наличие на личностово
разстройство от смесен тип и прояви на повишена тревожност и потиснатост, като
резултат от контекста на ситуацията /привлечен като обвиняем по делото/. Тези
данни обаче не са дали качествено отражение
на неговите психични годности.
Не
е и налице юридическия критерий, като подсъдимия е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи.
По делото не е
установено как подсъдимият се е разпоредил със сумата, както поради изминалия значителен период от време и
липсата на документация, различна от вече коментираната
С оглед установената
фактическа обстановка, съдът направи правния извод за извършено престъпление по
чл. 202 ал.2 т.1 вр. л. 201 от НК, за това че на 06.07.2009 г. в гр. Варна, като
длъжностно лице - изпълнителен директор на ИП „Р.Ф" АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Цар Симеон I"
№ 31, присвоил
чужди пари, на ИП „Р.Ф" АД, поверени му да ги управлява, като в сградата
на ЦКБ АД клон Варна, от сметка BG22CECB97902002590201
с титуляр „Р.Ф"
АД, касово изтеглил и не отчел 514 485 лв., като длъжностното присвояване е в
големи размери. Подсъдимият е извършил конкретни действия- подписал е три
документа, изготвени от банкови служители, в рамките на отредените му правомощия да се разпорежда със сметката на
дружеството, е изтеглил инкриминираната сума. Тази сума е присвоена от него,
тъй като тя не е заприходена в нито една сметка на дружеството, видно от
представените синтетични счетоводни ведомости. Този дебит не е бил надлежно
осчетоводен като постъпления по дебита на сметка 501. По този начин се е
формирала и рипса в касата на дружеството за същата сума. Подсъдимият несъмнено
е длъжностно лице по см. на чл. 93 ал.1
б.б от НК , тъй като работата му е била свързана с управление на чуждо
имущество в ЮЛ. Той се е разпоредил с тези средства в свой интерес, а предметът
на престъпление е бил на негово разпореждане именно във връзка с осъществяваните
от него служебни задължения. Налице е и изискуемия за длъжностното
присвояване резултат- безвъзмездно и
невъзстановимо лишаване на собственика от паричната сума и облагодетелстване на
подсъдимия от нея.
Съдът
оправда подсъдимия за по-тежката квалификация по чл. 203 от НК- деянието да
съставлява особено тежък случай, по следните съображения. За да се квалифицира
деянието по чл. 203 от НК, следва освен размера на предмета на престъплението
да е в особено големи размери, кумулативно с това и да е налице особено тежък
случай. Стойностният признак несъмнено е налице, защото присвоените парични
средства надхвърлят 15 пъти установената от практиката стойност на „особено
големите размери" - 140 МРЗ от по 240 лв. към датата на извършване на
деянието.
Особено
тежък случай може да е осъществен, само когато е налице както изключително висока степен на обществена
опасност на извършеното деяние и тази на личността на подсъдимия. Вярно е, че водещо
значение има степента на обществена опасност на деянието, защото чрез нея се
разкрива и съответната степен на обществена опасност на извършителя.
Изключително високата степен на обществена опасност ще бъде налице, когато по
начина на извършване и вредни последици, извън необходимите за съставомерността
на деянието, обстоятелства разкриват изключителна тежест на извършеното, която
го отличава от обикновените квалифицирани състава на съответния вид
престъпление. По делото се твърди от свидетели- изпълнителни директори на
дружеството, че са настъпили и
допълнителни вредни последици от
деянието, освен загубата на парите, свързани и със загуба на клиенти и
търговски престиж на инвестиционния посредник. Съдът не е съгласен с тези
доводи. По делото е известно, че е водено разследване и за други
престъпления, материалите за което са
отделени в друго производство. /Били са констатирани други липси от касата на
дружеството, неосчетоводяване на вноски, установени липси на парични средства,
приведени към трети лица и пр./ В конкретния случай действията на подсъдимия не
касаят загубата на клиенти или престиж за дружеството. Доколкото констатираната
липса от сметката на дружеството не е засягала дейността му като инвестиционен
посредник и няма пряко отношение нито
към работата с клиенти, нито към финансовата стабилност и разклатеното доверие
в холдинга. Наред с това личността на подсъдимия не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца- както бе посочено вече, той е неосъждан, с висше
образование, работел е с доверието на дружеството от 2001 г/ видно от
приложения трудов договор/. Изложеното дотук мотивира съда да приеме, че не е
налице тази квалификация, като счете, че е извършил присвояване в големи
размери по чл. 202 от НК.
По
отношение на наказанието. Подсъдимия Х.П. е на 48 години, роден е и живее във
Варна, с висше образование, към момента не работи, женен и неосъждан.
Причини
за извършване на престъплението - стремеж към противоправно облагодетелстване.
С
оглед на използваната от подсъдимия
възможност за предварително изслушване, както и направеното от него
самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът, на основание чл. 373 ал.2
от НПК е задължен да приложи чл. 58 А от НК, като индивидуализира наказанието
при условията на чл. 58 А ал.1 от НК – съобразно разпоредбите на общата част,
като определеното наказание намали с
една трета. Счете, че това е по-благоприятната разпоредба за подсъдимия спрямо
предходната редакция на чл.58 А от НК, действаща към датата на деянието-
задължително приложение на чл. 55 от НК.
С налагане на наказание под специалния
минимум ще се постигне размер по-висок от наказание, ако то се определи на минимума- от три години, но намалено с
една трета, така, както е предвидено в чл. 58 а ал.1 от НК в настоящата му
редакция.
По този
начин подсъдимият следва да понесе наказание
от две години лишаване от свобода.
Съдът
съобрази следните обстоятелства, за да наложи наказание в минимален размер, без
приложението на чл. 55 от НК. Не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат този вид смекчена
санкция и кумулативно с това наказанието
да е несъразмерно тежко. Деянието е квалифицирано като обсебване в големи
размери, но както бе изтъкнато по-горе, инкриминирания размер далеч надвишава дори и признака
особено големи размери по смисъла на трайната съдебна практика, макари да не
изпълва съдържанието на чл. 93 т. 8 от НК . Деянието е извършено преди седем
години, като производството е било образувано две години след това - през
2011г., а до 2015 г. подсъдимият не е бил привличан като обвиняем. Едва на
7.10.2015 г подсъдимият е придобил качество обвиняем, но това е поради
специфичния ход на разследването, провеждано първоначално от ОСлО-Варна, а
впоследствие – от НСлС. Твърде
забавеното правосъдие, надхвърлящо
разумния срок според критериите, въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ, определя и
наказание в минималния размер, но не и наличие на изключително обстоятелство.
Такова не е също и психичното състояние на подсъдимия. Следва да се вземе
предвид обстоятелството, че подсъдимият
е имал качеството на подсъдим по делото от октомври 2015, като делото е било
внесено в съда на 22.03.2016 и разгледано в двумесечния срок по чл. 252 ал. 1
от НПК. Подсъдимият не е допринесъл за продължителността на процедурата, която
се дължи на различни периоди на бездействие на органи на досъдебно производство.
Това обстоятелство обаче само по себе си не може да доведе до една изключително
смекчена наказателна отговорност, при отчитане на всички отегчаващи отговорността обстоятелства,
като изключително големият размер на
инкриминираната сума.
При
преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, съдът прие, са налице
обстоятелствата по този текст - подсъдимият не е осъждан, както към датата на
извършване на деянията, така и след това. Съдът счита, че отлагането на
изпълнението на наказанието се явява общественооправдано и целесъобразно
за действителното поправяне на
подсъдимия, така и съответства на целите на чл. 36 от НК - както с оглед
нуждите на специалната, така и на генералната превенция. При приложението на
чл. 66 ал.1 от НК превес има специалната
над генералната превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения.
Несъмнено обаче една закъсняла наказателна репресия под формата на ефективно
търпяно наказание не би имала превъзпитателен ефект. Поради това съдът отложи
изпълнението на наказанието, като определи максимален изпитателен срок от пет
години.
Съдът
наложи и кумулативното наказание лишаване от право да упражнява дейност,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество, поради обстоятелствата,
свързани с обективната страна на деянието, както и обекта на посегателство.
Възложи на подсъдимия да заплати
разноските от досъдебното производство
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия
: