Р Е Ш Е Н И Е
София, 0510.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на двадесет и първи септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5214/2019
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от „М.Б.“
ЕАД, ЕИК ******, чрез юрк. Н.Б., София, бул. “******против
И.А.П., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 79 ЗЗД и 124 ГПК за сумата 43 423,69
лв., от която: сумата 30 000 лв., представляваща
непогсена главница по Договор за банков кредит №
BL23738/24.09.2008 г., 9 536,05 лв. -
непогасени вземания за възнаградителни и наказателни
лихви, съгласно чл. 5 и чл. 6 от Договора за кредит за периода 01.04.2009 г.
- 25.03.2016 г., 3 887,64 лв. - мораторна лихва за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер 1 886,95 лв., от които - 1 736,95 лв. заплатена държавна такса
в исковото производство и 150 лв. ю.к. възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между
„Ю.И Е.Д.Б.“ АД, ЕИК ******, в качеството си на кредитор и „Д.А.И.” ЕООД, е ЕИК
******, в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит
(продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“) № BL23738/24.09.2008 г., по силата на който
Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков
кредит в размер на 30 000 лева за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
На
основание чл. 5 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит
включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева,
обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1.75 пункта. Към
датата на подписване на Договора за кредит обявеният от Банката БЛПМФ е в
размер на 11.6 процента.
Съгласно
чл. 6 от Договора за кредит, при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 5, ал. 1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие
на главница в размер на 10 пункта.
Въпреки
поетите с Договора за кредит задължения, ищецът твърди, че Кредитополучателят
не е обслужвал кредита в сроковете и по начините, уговорени в Договора за
кредит, като напълно усвоеният от Кредитополучателя банков кредит, считано от
01.04.2009 г., е в просрочие към 03.08.2017 г.
включително. Главницата по предоставения кредит е падежирала
на 24.09.2018 г.
На
03.08.2017 г. „Ю.Б.“ АД, в качеството си на ЦЕДЕНТ, е прехвърлила всички свои
вземания и права по Договор за кредит № BL23738/24.09.2008 г., сключен с
кредитополучателя „Д.А.И.” ЕООД, с ЕИК ******, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности
в полза на ЦЕСИОНЕРА - „М.Б.” ЕАД.
По
Договора за кредит № BL23738/24.09.2008r. като съдлъжник
за задължението на „Д.А.И.” ЕООД е встъпил И.А.П., ЕГН ********** съгласно
Договора за кредит, който се приема за уведомен за случилото се прехвърляне на
вземане след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 16.01.2019 г.
чрез ЧСИ С.П.,*** действие Софийски градски съд.
Поради
неплащане от страна на длъжника и съдлъжника по
Договора за кредит, ищецът, в качеството си на цесионер
– кредитор е предявил настоящия иск срещу ответника за посочените суми,
представляващи главница, лихви и разноски.
Представил е
писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответникът И.А.П., чрез
назначения му особен представител, оспорва иска изцяло по основание и размер.
На
първо място заявява, че искът е недопустим, тъй като не е предявен от надлежна
страна, пред вид липсата на надлежно уведомяване на ответника по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената цесия.
На
следващо място твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, които по
несъмнен начин да установяват, че процесното вземане
е било предмет на цесионния договор и ищецът, като
титуляр на вземането, да се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му.
По-нататък
заявява, че ответникът И.А.П. не е поел задължение да обезпечи чуждо задължение
и, следователно, начинът, по който е уговорено задължението на солидарния
длъжник, води до извода, че той следва да отговаря солидарно с главния длъжник
при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД, или - в конкретния случай ответникът се е
задължил в като поръчител на длъжника., поради което спрямо него намира
приложение разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Счита, че
този срок е пропуснат и, следователно, според него искът е недопустим.
Оспорва
приложения Договор за банков кредит от 24.09.2008 г. като недействителен, като оспорва
оспорва обстоятелството, че той е подписан от
ответника.
Оспорва
също и че кредитът е бил усвоен от ответника, като заявява, че в тази насока
ищецът не е представил доказателства.
Оспорва
също размера на претенцията, като твърди, че за кредитора липсва основание за
начисляване на допълнителни наказателни лихви върху договорения лихвен процент
и за начисляване на наказателна лихва в завишен размер по отношение на
главницата, която не е била изискуема и дължима. Счита, че в представените
писмени доказателства не се съдържат данни за размера на кредита по договора,
данни за това кога е усвоен, данни за това каква част от него е погасена и до
кога, коя е последната внесена погасителна вноска, нейният размер и за кой
месец се отнася, коя или кои следващи погасителни вноски не са платени, размера
им и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на остатъка от задължението и
договорна лихва за забава (ако има уговорена такава), кога е настъпил падежът
на всяка от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е платил в
посочените от договора срокове.
Досежно
претендираните от ищеца непогасени вземания за възнаградителни и наказателни лихви, посочени в общ размер,
е направил възражение и за изтекла погасителна давност.
Направил е искане за назначаване на ССчЕ
В
хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски за осъществената служебна процесуална защита
в хода на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че на 24.09.2008
г. е сключен Договор
за банков кредит (продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“) № BL23738 между
„Ю.И Е.Д.Б.“ АД /понастоящем Ю.Б.“, АД/, като кредитодател,
и „Д.А.И.” ЕООД, в качеството му на „Кредитополучател”, за сумата 30 000
лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди със срок на издължаване на главницата 120
месеца от датата на откриване на заемната сметка – до 12.06.2022
г.
Не
се спори също че кредитополучателят е усвоил в пълен размер отпуснатата по
кредита сума.
От приложения Договор
за кредит се установява, че, съгласно чл. 9а от същия, като съдлъжник
на „Д.А.И.“, ЕООД за задължението му е встъпил И.А.П..
Клаузата на
чл. 5 от Договора за кредит, посочва, че годишната лихва за предоставените
средства се формира като сума от действащия базов лихвен процент — малки фирми
(БЛПМФ) за лева, обявен от Банката, и договорна лихвена надбавка в размер на
1,75 (едно цяло и седемдесет и пет стотни) пункта, като към датата на
подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 11,6
(единадесет цяло и шест десети) процента. Дължимата лихва се е начислявала
ежемесечно и е била платима на 21-во число на всеки месец, следващ месеца на
откриване на заемната сметка.
От представените
доказателства се установява, че с Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. „Ю.Б.”,
АД, в качеството си на цедент, е прехвърлила своите
вземания и права по процесния Договор за кредит № BL23738/24.09.2008
г., сключен с кредитополучателя „Д.А.И.“,
ЕООД, на цесионера „М.Б.”, ЕАД – настоящия ищец.
По искане на ищеца съдът назначи
съдебно – счетоводна експертиза досежно размера на
дълга. Експертизата, извършена след проверка в счетоводните книги на цедента „Ю.Б.“ АД, установи размер на задължението, както
следва: 1/ дължима и неплатена главница,
след приспадане разликата между усвоената сума 30 472,97 лв. и изплатената част
от главницата – 472,97 лв. - 30 000
лв., -2/ възнаградителна лихва за периода 01.04.2009 г. - 22.02.2011 г. в размер на 9 536,05 лв., представляваща разлика
между сумата на начислените лихви от 11 390,84 лв. и погасените 1 854,79 лв.,
3/ начислена законова
лихва за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 г. - 3
887,63 лв., определено в съответствие с Постановление на Министерски съвет №
426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения. Вещото лице е установило, че кредитът е усвоен в периода
24.09.2008 г. – 23.02.2009 г.
От ищеца по делото е представен Констативен протокол на
ЧСИ С.П.,*** действие СГС изх. № 3033/31.01.2019 г.,за начина на връчване на
Уведомление по описа на „М.Б.“, ЕАД, изх., с констатации в него за извършено
уведомяване в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД на И.А.П., в качеството му на
солидарен длъжник по процесния Договор за кредит, за
извършената между Банката и „М.Б.“, ЕАД цесия на вземането на Банката срещу
длъжника „Д.А.И.” ЕООД и съдлъжника
И.А.П.. Към Констативния протокол са приложени и Уведомление за цесията,
пълномощно и доказателства за уведомяване на И.А. по реда на чл. 47 ГПК – чрез
залепване на уведомление.
Съдът, след преценка на начина на
връчване на цесията от страна на ЧСИ, намира че връчването на цитираната цесия
е нередовно Безспорно е, че разпоредбата на чл. 42, ал. ГПК, вр. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ предоставя на ЧСИ правомощията по
връчване, отделно от възложените по разпореждане на съда съобщения и призовки,
на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения. В този случай, обаче, когато съдебният изпълнител осъществява
връчване на документи извънсъдебно и не по разпореждане на съда, а във връзка с
възлагане от физическо или юридическо лице, нормата на чл. 47 ГПК не следва да
намери приложение и връчване на лицето посредством залепване на уведомление не
може да бъде осъществено. И това е така, защото тази разпоредба се прилага само
по отношение на гражданското съдопроизводство и участниците в него – в случая
на съдебния изпълнител – при връчване на съобщения и призовки по изричното
разпореждане на съда. Разширително тълкуване и
прилагане на нормата на чл. 47 ГПК е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предвижда като условие за валидността й извършена цесия да бъде съобщена от
първоначалния кредитор на първоначалния длъжник.
С
оглед нередовността на уведомяването за извършената цесия по отношение на
длъжника настоящият съдебен състав приема, че ищецът не успя в хода на
производството да докаже качеството си на кредитор на ответника – длъжник,
поради което другите възражения на ответника не следва да бъдат обсъждани. Не
следва да бъде обсъждано и обстоятелството, че липсват доказателства за
уведомяването и на първоначалния длъжник – кредитополучателя „Д.А.И.“, ЕООД за
извършената цесия.
Предявеният
иск е неоснователен, поради неизпълнение от страна на първоначалния кредитор на
задължението му да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането на
новия кредитор, неизпълнение водещо до липсата на качеството на кредитор на
ищеца.
По
изложените съображения съдът счита, че исковата претенция е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Пред
вид осъществената служебна защита на ответника И.А.П. на адвокат М.С. от САК
съдът е определил допълнително възнаграждение в размер 833 лв., което следва да
бъде поето от ищеца и той следва да бъде осъден да го заплати по сметка на СГС.
З
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, чрез юрк. Н.Б.,
София, бул. “******иск против И.А.П., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 124 ГПК за сумата 43 423,69
лв., от която: 30 000 лв., представляваща
непогсена главница по Договор за банков кредит №
BL23738/24.09.2008 г., 9 536,05 лв. -
непогасени вземания за възнаградителни и наказателни
лихви, съгласно чл. 5 и чл. 6 от Договора за кредит за периода 01.04.2009 г.
- 25.03.2016 г., 3 887,64 лв. - мораторна лихва за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер 1 886,95 лв., от които - 1 736,95 лв. заплатена държавна такса
в исковото производство и 150 лв. ю.к. възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕАД да заплати
по сметка на СГС допълнително сумата 833 лв. – допълнително адвокатско
възнаграждение на адв. М.С.,***, охис
5, за осъществяване на служебната защита на И.А.П., на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: