№ 1666
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20093206/13.04.2021г. по гр.д. № 45004 по описа за 2020г .
на Софийски районен съд, 178-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че
„Р.С.”ЕООД, ЕИК **** с адрес за призоваване: гр. София, ул. ****, офис 9
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** заплащане на
сумата от 1108,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.06.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот , представляващ апартамент в гр. София, ул.
****, ет.2 с абонатен № 24124 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело
№ 27524/2020г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени
исковете за сумата от 182,14лв. мораторна лихва за забава на плащането на
главницата от 1108,72лв. за периода от 01.07.2017г. до 18.06.2020г.; за сумата
от 68,97лв., ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до изплащането й,
представляващи стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имота за периода ; сумата от 13,53лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата от 68,97лв. за периода от
01.07.2017г. до 18.06.2020г.; като „Р.С.”ЕООД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 502,57лв. по исково
дело и 62,54лв. по заповедно дело, „Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на Р.С.”ЕООД, ЕИК **** съдебни разноски по исково дело от
1
62,85лв. и разноски по заповедно дело от 50лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25086174/19.05.2021г.. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
13.05.2021г. от ответника по исковете Р.С.”ЕООД, ЕИК **** в частта, с
която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е
недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е , че иск бил недопустим, защото се твърдяло, че между страните
не е сключен договор, а съгласно чл. 149 от ЗЕ доставката на топлинна
енергия се осъществявала само при писмен договор. Исковата молба не
сочела конкретни дати от месеца, а в заповедното производство такива били
посочени, не било посочено количество енергия. Не било доказано по делото,
че имотът е топлоснабден, че в него е потребена топлинна енергия в
количества и на стойност, за които иск е уважен. В имота нямало монтирани
радиатори, уреди за отопление с топлинна енергия, през имота не
преминавали тръби на ищеца, не били издадени фактури с реквизити по
Закона за счетоводството. Не било получавало известния за дължими суми и
фактури, не следвало да се кредитират съдебните експертизи, защото
работели по едностранно съставени документи от ищеца за нуждите на
процеса. Не било установено Общите условия да са влезли в сила.
Неправилно не било уважено възражението му за погасяване на задълженията
по давност, същата била 3 годишна, защото се касаело за периодични
доставки. При недоказано потребление и неустановено договорно
правоотношение не можело да се уважи иска за неоснователно обогатяване.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец „Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорило жалбата.
Посочило е, че решението е правилно в обжалваната част. Претендирало е
разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски..
Третото лице помагач на ищеца – „Б.”ООД , ЕИК **** не е изразило
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22017705/18.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Р.С.”ЕООД, , ЕИК
**** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуване на
вземанията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата от 1108,72лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.06.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот , представляващ апартамент в гр. София, ул. ****, ет.2 с абонатен №
24124 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ; сумата от 182,14лв.
мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1108,72лв. за
2
периода от 01.07.2017г. до 18.06.2020г.; сумата от 68,97лв., ведно със
законната лихва от 29.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност
на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода ;
сумата от 13,53лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането
на главницата от 68,97лв. за периода от 01.07.2017г. до 18.06.2020г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
27524/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответникът потребявал
енергия в имота и така се обогатил със стойността й и с тази на цената на
дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в
забава на плащането на сумите, изпратил покана за плащането на
сумите. Имотът бил за стопански нужди и в него топлинната енергия се
потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни
правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен
договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се
уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение
намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност за които е
предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение,
ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът Р.С.”ЕООД, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че за процесния период между страните не бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия в имота, имотът не бил
топлоснабден, в имота не била потребена енергия в количества и на стойност,
за която е предявен иска, не бил изпаднал в забава на плащането на сумите.
Посочило е , че иск бил недопустим, защото се твърдяло, че между страните
не е сключен договор, а съгласно чл. 149 от ЗЕ доставката на топлинна
енергия се осъществявала само при писмен договор. Исковата молба не
сочела конкретни дати от месеца, а в заповедното производство такива били
посочени, не било посочено количество енергия. Н било получавало
съобщения и фактури. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца Б.”ООД, ЕИК **** е
подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 27524/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3031736/29.06.2020г. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която е разпоредено Р.С.”ЕООД, ЕИК **** да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата от 1108,72лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 29.06.2020г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот , представляващ
апартамент в гр. София, ул. ****, ет.2 с абонатен № 24124 за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. ; сумата от 182,14лв. мораторна лихва за забава
на плащането на главницата от 1108,72лв. за периода от 01.07.2017г. до
18.06.2020г.; сумата от 68,97лв., ведно със законната лихва от 29.06.2020г. до
3
изплащането й, представляващи стойност на цена за дяловото разпределение
на топлинна енергия в имота за периода ; сумата от 13,53лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от
68,97лв. за периода от 01.07.2017г. до 18.06.2020г.. с които сума ответник се
е обогатил за сметка на обедняването на ищеца; разноски от 77,47лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 18.08.2020г., на 19.08.2020г.
длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че няма облигационна връзка между
страните, измервателни уреди в имота не са преминали през метрологична
проверка, ОУ не били влезли в сила, задълженията били погасени по давност,
на 10.09.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
18.09.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните е нотариален акт №
120/09.12.2004г. съставен от нотариус В.Ж., рег. № 053 на нот.К., съгласно
който В.Ж. и З.Ж. са продали на „Р.С.” ЕООД апартамент в гр. София, ул.
****, ет.2.
Приети са протокол от ОС на ЕС от 11.03.2001г., договор от 08.06.2001г.,
съгласно които ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на
Б. Б.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В
списъка на етажните собственици са посочени физически лица.
Приета е покана от ищеца до ответника, съгласно която апартамент на ул.
**** е даден номер 155380, като е отправена покана за плащане на суми за
топлинна енергия и за дяловото й разпределение за периода май 2017г.-април
2019г.
Приети са неподписани изравнителни сметки, протоколи за отчет, носещи
подпис за потребител, съгласно които за имота апартамент в гр. София, ул.
**** с абонатен № 24124, съгласно които сграда е топлоснабдена и в нея се
потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснадбдяване,
процесия имот се води като апартамент № 17 и в него е потребявана енергия
за отопление , не се потребявана енрегия за горещо битово водоснадбядаве –
водомери не отчитат потребление на такава и не е начислявана енергия за
същото, уреди са отчетени реално и при проверката е установено наличие на
отоплителни тела с уреди, и отоплително тяло без уред , пломбиран водомер,
за този имот партида при ищеца е открита за „Р.С.”ЕООД.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза,
вещото лице е посочило, че сградата на ул. ул. **** в гр. София е
топлоснабдена, на името на ответника е открита партида за имот с абонатен
№ 24124 в нео има 6 отоплителни тела с уреди, щранг-лира без техническа
възможност за измервателен уред, водомер, уреди са отчетени реално,
стойност на потребена в имота топлинна енергия за процесния период била
10678,68 кВтч в размер на 1108,72лв., като това било само сума за
отопление, не била потребявана енергия за горещо битово водоснабдяване.
4
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца са
отразени процесните суми , нямало данни за плащането им.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Исковата молба съдържа достатъчно ясни и
конкретни твърдения за факти, които индивидуализират вземанията
съобразно изискванията на чл. 127 от ГПК, същите съответстват на заповедта
за изпълнение, доводите на въззивника за недопустимост на исковете са
неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
неоснователно обогатяване за суми, с които ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт, протокол от
ОС на ЕС по делото се установява че ответникът е собственик на имота през
процесния период. Този имот е апратамнет, но доколкото ответникът е
юридическо лице, то за да възникне валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия, е било необходимо да се
сключи писмен договор за същото между страните. По делото не се твърди и
не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв
договор, поради което отношенията между страните за плащане на
потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се
уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. При липсата на
възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД изиска установяване
кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
5
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му,
включително и чрез спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши.
В конкретния случай липсата на писмен договор за продажба на
топлинна енрегия между страните, обосновава извод, че няма основание за
получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.
Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на
договор, топлинна енергия в имота е доставяна и ответникът незаплащайки
стойността й , е спестил разход и така се е обогатил.
Съдът приема за установено по делото, че процесния имот се намира в
топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия както за отопление, така
и за горещо битово водоснабдяване, че в него има отоплителни тела, на които
са монтирани измервателни уреди, както и щранг-лира, на която няма
техническа възможност за монтирането на такъв уред, не се е потребявала
енергия за горещо битово водоснабдяване, а само за отопление, като
стойността на реално потребената енергия в имота е в размер на 1108,72лв. за
периода. Приетите протокол от ОС на ЕС, протоколи за отчет на уреди
заключение по техническата експертиза, което не е оспорено от страните и
което съдът кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото установяват горепосочените обстоятелства.
Протоколите за отчет на уредите носят подпис, положен за ответника като
потребител и са му противопоставими за неизгодните за него обстоятелства.
Същите установяват реално отчитане на уредите и показани на същите.
Вещото лице по техническата експертиза е направило самостоятелни
изчисления по тези показания, поради което и установено по делото, че
потребена в имота топлинна енергия е 10678,68 кВтч на стойност от
1108,72лв.
По делото не се спори, че ответникът е ползвал имота през процесния
период, доказателства в тази насока са и подписаните от ответника като
потребител протоколи за отчет на уреди в имота. При така установеното
съдът приема че за ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за
заплащане на сумата от 1108,72лв. представляващи стойност на потребена в
имота топлинна енергия за периода, с която сума ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца.
Неоснователни са доводите на въззивника основани на Общи условия.
Между страните не е установено да е сключен договор, поради което Общи
условия и влизането им в сила са неотносими към предмета на делото.
Неоснователни са доводите на въззивника основани на фактурите за
процесните суми. В случая реалното потребление е установено по делото и
издаването на счетоводни документи няма отношение към задължението за
плащане на стойността му.
6
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
задълженията по давност. Такова възражение е направено в заповеното дело,
въведено е като предмет на въззивното дело и с въззивната жалба, поради
което въззивният съд дължи произнасяне по същото В случая началният
момент на задължението е 01.05.2017г., заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено на 29.06.2020г., към този момент не са изтекли 5 години, какъвто е
срока на погасителната давност за вземания за неоснователно обогаяване и
доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
При така възприетото съдът приема че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му
се следват. Подаден отговор на жалбата и допълнителна молба са бланкетни
и не обосновават извод, че на въззиваемия се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20093206/13.04.2021г. по гр.д. № 45004
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 178-ми състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца - Б.”ООД , ЕИК **** .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7