Решение по дело №14605/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5085
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211110214605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5085
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Административно наказателно
дело № 20211110214605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-77 от 24.09.2021
г., издадено от Г. Х., на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр. София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 117 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл.
20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична практика, на магистър-фармацевт
Н. Н. А., ЕГН ХХХХ, е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 116д от Закона за лечебните
заведения.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице – Н. А., който го обжалва в законоустановения срок. В
жалбата излага твърдение, че постановлението е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди,
че наказателното постановление не съдържа описание на негово действие или
бездействие, което да представлява административно нарушение, като са
описани единствено непълноти в самата рецепта, но не и допуснати
нередовности при нейното изпълнение от магистър-фармацевта. Изтъква се,
че в наказателното постановление не са посочени приетите за нарушени
законови разпоредби, както и че не е извършена преценка за наличието на
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се поддържа, че
случаят е маловажен. Иска се отмяна на оспореното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява
1
се от адв. С., който в пледоарията си по същество моли съда да отмени
обжалваното НП като акцентира на аргументите, посочени в подробната
жалба, с която е сезиран съдът. Посочва, че при изпълнението на една рецепта
е налице контакт между фармацевт, пациент и лекар. Поддържа, че НП е
незаконосъобразно, тъй като същото не съдържа посочване на разпоредби на
закон, които административнонаказващият орган е приел за нарушени.
Представя писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. Ц.,
която пледира пред съда жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на
материалния закон. Твърди, че от писмените доказателства и гласни
доказателствени средства, събрани по делото, се установява, че
санкционираното лице е извършило процесното нарушение. В пледоарията си
по същество излага подробни съображения защо наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Посочва, че постановлението
съдържа аргументи защо чл. 28 от ЗАНН не следва да бъде приложен в
случая. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
В хода на извършена проверка в аптека ХХХХ от служители на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, сред които и свидетелката Ф.
К., били иззети копия на рецепти на вече изготвени екстемпорални
лекарствени форми. Сред тях се намирала рецепта, издадена на лицето Ст.Д.
(16 години), издадена от д., с УИН ********** на 10.03.2021 г., с която бил
предписан нитрофурантион 50 мг., „да се дадат 30“, „Сигнатура: по 1 таблетка
вечер“. На мястото за подпис и печат бил поставен подпис на лекар, но
липсвал печат. Не били посочени данни за подпис на пациент. Не били
изписани наименование и адрес на лечебното заведение.
Видно от дневника на изпълнените рецепти за 26.04.2021 г., рецепта
номер 260421-15, изпълнението на тази рецепта е било изготвено от
магистър-фармацевт Н. А..
Тъй като същият констатирал непълноти в съдържанието на рецептата,
преди да пристъпи към нейното изпълнение, той се свързал по телефона с
издалият рецептата лекар – доцент К., като уточнил с нея информацията,
която не е била вписана в издадената рецепта.
Констатираното изпълнение на рецептата, която не е съдържала всички
реквизити, било прието от свидетелката Ф. К. като извършено
2
административно нарушение, за което същата съставила АУАН № А-
81/01.09.2021 г., в който било посочено, че е нарушен чл. 20, ал. 1 от Правила
за добра фармацевтична практика.
Въз основа на този АУАН било издадено наказателно постановление
(НП) № НП-77 от 24.09.2021 г., издадено от Г. Х., на длъжност изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр.
София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 117 от Закона за лечебните
заведения, за нарушение на чл. 20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична
практика, на магистър-фармацевт Н. Н. А., ЕГН ХХХХ, е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 116д от Закона за лечебните заведения.
В обжалваното Наказателно постановление е посочено, че с описаното
деяние е нарушен чл. 20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична практика.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
писмените доказателства по делото, приложени в административната
преписка и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите
Ант.В., Ф. К., И. Х., доцент Е. К.. Показанията на свидетелите са подробни,
последователни, не съдържащи вътрешни противоречие, както и такива с
останалите доказателствени материали.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Същевременно въз основа на извършена служебна проверка съдът счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не които съдържат всички
необходими реквизити.
На първо място съдът констатира, че не са спазени императивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а
именно съставените АУАН и НП да съдържат посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
3
В АУАН и НП не се съдържат разпоредби на закон, с които издалите ги
органи да дадат правна квалификация на словесно описаното нарушение. В
НП се съдържа единствено посочване на разпоредбите на подзаконов
нормативен акт, а именно Правила за добра фармацевтична практика, но не е
и на правните норми от закон, съответстващи на твърдяното от
актосъставителя и АНО извършено нарушение.
Липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по
чл. 57, ал. 1-7 от ЗАНН е процесуално нарушение, представляващо
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота на изложено следва да се посочи, че в случая деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия
вид, тъй като в случая фармацевтът е положил усилие да се свърже с издалия
рецептата лекар за потвърждение, че рецептата е издадена от медицинско
лице и за уточнение на липсващата в същата информация.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 500 лв. с оглед изхода на делото и
приложените доказателства за извършването на тези разноски. Съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото надвишава само със 100 лв. предвидения
съобразно с размера на наложената санкция минимален размер от 400 лв. в
чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, а на основание чл. 7, ал. 9 от същата
наредба, когато делото включва провеждане на повече от две заседания, за
всяко следващо се присъждат допълнително по 250 лв. Доколкото в случая са
проведени пет съдебни заседания, следва извод, че в случая дори
претендираните разноски са в размер под минималния, предвиден в
цитираната наредба.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът






РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № НП-77 от 24.09.2021
г., издадено от Г. Х., на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр. София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 117 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл.
20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична практика, на магистър-фармацевт
Н. Н. А., ЕГН ХХХХ, е наложено административно наказание „глоба“, в
4
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 116д от Закона за лечебните
заведения, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр.
София да заплати на магистър-фармацевт Н. Н. А., ЕГН ХХХХ, сумата в
размер на 500 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-77 от 24.09.2021
г., издадено от Г.Хр., на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр. София, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 117 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл.
20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична практика, на магистър-фармацевт
Н. Н. АД., ЕГН ХХХХ, е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 116д от Закона за лечебните
заведения.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице – Н.А., който го обжалва в законоустановения срок. В
жалбата излага твърдение, че постановлението е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди,
че наказателното постановление не съдържа описание на негово действие или
бездействие, което да представлява административно нарушение, като са
описани единствено непълноти в самата рецепта, но не и допуснати
нередовности при нейното изпълнение от магистър-фармацевта. Изтъква се,
че в наказателното постановление не са посочени приетите за нарушени
законови разпоредби, както и че не е извършена преценка за наличието на
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се поддържа, че
случаят е маловажен. Иска се отмяна на оспореното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява
се от адв. Ст., който в пледоарията си по същество моли съда да отмени
обжалваното НП като акцентира на аргументите, посочени в подробната
жалба, с която е сезиран съдът. Посочва, че при изпълнението на една рецепта
е налице контакт между фармацевт, пациент и лекар. Поддържа, че НП е
незаконосъобразно, тъй като същото не съдържа посочване на разпоредби на
закон, които административнонаказващият орган е приел за нарушени.
Представя писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк.
Цанева, която пледира пред съда жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на
материалния закон. Твърди, че от писмените доказателства и гласни
доказателствени средства, събрани по делото, се установява, че
санкционираното лице е извършило процесното нарушение. В пледоарията си
по същество излага подробни съображения защо наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Посочва, че постановлението
съдържа аргументи защо чл. 28 от ЗАНН не следва да бъде приложен в
случая. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
В хода на извършена проверка в аптека „Ерудита“ от служители на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, сред които и свидетелката Ф.
К., били иззети копия на рецепти на вече изготвени екстемпорални
лекарствени форми. Сред тях се намирала рецепта, издадена на лицето Ст.Д.
(16 години), издадена от доц. К., с УИН ********** на 10.03.2021 г., с която
бил предписан нитрофурантион 50 мг., „да се дадат 30“, „Сигнатура: по 1
таблетка вечер“. На мястото за подпис и печат бил поставен подпис на лекар,
но липсвал печат. Не били посочени данни за подпис на пациент. Не били
изписани наименование и адрес на лечебното заведение.
Видно от дневника на изпълнените рецепти за 26.04.2021 г., рецепта
номер 260421-15, изпълнението на тази рецепта е било изготвено от
магистър-фармацевт Н.А..
Тъй като същият констатирал непълноти в съдържанието на рецептата,
преди да пристъпи към нейното изпълнение, той се свързал по телефона с
издалият рецептата лекар – доцент К., като уточнил с нея информацията,
която не е била вписана в издадената рецепта.
Констатираното изпълнение на рецептата, която не е съдържала всички
реквизити, било прието от свидетелката Ф. К. като извършено
административно нарушение, за което същата съставила АУАН № А-
81/01.09.2021 г., в който било посочено, че е нарушен чл. 20, ал. 1 от Правила
за добра фармацевтична практика.
Въз основа на този АУАН било издадено наказателно постановление
(НП) № НП-77 от 24.09.2021 г., издадено от Г.Хр., на длъжност изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), гр.
София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 117 от Закона за лечебните
заведения, за нарушение на чл. 20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична
практика, на магистър-фармацевт Н. Н. АД., ЕГН ХХХХ, е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 116д от Закона за лечебните заведения.
В обжалваното Наказателно постановление е посочено, че с описаното
деяние е нарушен чл. 20, т. 1 от Правила за добра фармацевтична практика.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
писмените доказателства по делото, приложени в административната
преписка и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите
Ант.В., Ф. К., Ив.Х. доцент Е. К.. Показанията на свидетелите са подробни,
последователни, не съдържащи вътрешни противоречие, както и такива с
останалите доказателствени материали.
2
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Същевременно въз основа на извършена служебна проверка съдът счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не които съдържат всички
необходими реквизити.
На първо място съдът констатира, че не са спазени императивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а
именно съставените АУАН и НП да съдържат посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
В АУАН и НП не се съдържат разпоредби на закон, с които издалите ги
органи да дадат правна квалификация на словесно описаното нарушение. В
НП се съдържа единствено посочване на разпоредбите на подзаконов
нормативен акт, а именно Правила за добра фармацевтична практика, но не е
и на правните норми от закон, съответстващи на твърдяното от
актосъставителя и АНО извършено нарушение.
Липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по
чл. 57, ал. 1-7 от ЗАНН е процесуално нарушение, представляващо
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота на изложено следва да се посочи, че в случая деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия
вид, тъй като в случая фармацевтът е положил усилие да се свърже с издалия
рецептата лекар за потвърждение, че рецептата е издадена от медицинско
лице и за уточнение на липсващата в същата информация.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 500 лв. с оглед изхода на делото и
приложените доказателства за извършването на тези разноски. Съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото надвишава само със 100 лв. предвидения
минимален размер от 400 лв. в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
3
1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, което
надвишаване на минималния размер в случая е съответно на сложността на
делото, обусловила провеждането на няколко съдебни заседания и разпита на
четирима свидетели.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
4