№ 818
гр. Варна, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110108961 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ю.К.Й. ЕГН **********, с
постоянен адрес ******************** срещу „Водоснабдяване и канализация Варна”
ООД, ЕИК103002253, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер на 9313,72лв., представляваща стойност на начислена ВиК услуга – количество вода
от 1987куб.м, за периода от 13.06.2022г. до 12.06.2023г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се в ********************. Предоставените ВиК
услуги се отчитали по партидата му с аб. № ********. Твърди, че винаги е заплащал редовно
и в срок дължимите суми за предоставените от ВиК оператора услуги. Сочи, че на
12.06.2023г. била извършена проверка на водомерния възел в имота му. Съставен бил КП №
**********, като били констатирани следи от външна намеса по циферблата на водомера,
както и нарушена цялост на номера на пломбата. Към датата на проверката показанията на
водомера били 381куб.м. Сочи, че водомера бил в срок на метрологична годност. Оспорва
констатациите на КП. Твърди, че няколко дни преди проверката, при подмяна на бойлера в
банята е възможно да са били поставени инструменти върху водомера и това да е довело до
надраскване на стъкления му капак. След направена справка при ответника по партидата му
на 06.07.2023г. установил, че дължи процесната сума, начислена за периода 13.06.2022г. до
12.06.2023г. Сочи, че в ОУ на Вик оператора липсва хипотеза при която да дължи сума за
период от една година. От справка от 06.07.2023г. за периода 10.12.2020г. до 12.05.2023г.
било видно, че потребеното количество вода по партидата му било в размер на
112,532куб.м, равняващо се на сума в размер от 458,49лева. Оспорва да е изразходил
количество вода, съответстващо на процеснтата сума и твърди, че такова количество не
може да премине през водомерния му възел. Моли за уважаване на исковата претенция и за
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
1
предявеният иск, се оспорва, като неоснователен. Сочи, че ищецът е собственик на
водоснабдения имот, считано от 1998г. Твърди, че въпреки, че при промяна на
собствеността на обекта новият собственик бил длъжен да подаде заявление по образец за
промяна на партидата в 30-дневен срок, което не било сторено. Сочи, че потребителите са
длъжни да опазват от повреда ВиК съоръженията и инсталациите в имота си, като при
установяването й били длъжни да уведомят своевременно ВиК оператора. Съгласно чл. 11
ал.5 от Наредба 4/2004 на МРРБ индивидуалните водомери били собственост на потребител
и именно той отговарял за тяхната поддръжка. Твърди, че при извършената проверка в
имота на ищеца на 12.06.2023г. по измервателния уред са установени следи от външна
намеса, като бил изготвен и снимков материал. С полагането на подписа си в протокола,
лицето присъствало на проверката се съгласявало с направените констатации доколкото не
бил обективирал никакви възражения. В случая количеството вода било начислено на осн.
чл. 37 ал.1 от Наредба 4/14.09.2004г. и съгласно чл. 36 ал.6 от Наредбата и чл. 49 от ОУ.
Сочи, че ищецът не се е възползвал от правото си да подаде жалба до ВиК и да оспори
констатациите на КП. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения
иск, както и за възлагане на разноските по производството на осн. чл. 78 ал.2 ГПК върху
ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е потребител на ВиК услуги
в имот, находящ се в ********************, с аб. номер ********.
Не е спорно между тях и, че отчитането е извършвано до 20.11.2023г. посредством
водомер № ********, а след тази дата чрез водомер № ******** видно от талон за
пломбиране на водомери № ********/20.11.2023г., представен по делото.
Не е спорен между страните и въпросът за приложимостта в отношенията между тях
на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК – Варна“ ООД
от 11.08.2014г., публикувани на официалния сайт на ответника.
Установява се от Констативен протокол ******** че в присъствие на абоната е
извършена проверка на водомер ********, като отчетеното показание е 381куб.м.
Установени са следи от външна намеса по циферблата на водомера. Приложен е снимков
материал.
Приобщена е докладна записка на ръководител отдел „Водомерно стопнаство“ -
ВиК, с изразено становище, че са налице условията на чл. 37 във вр. с чл. 35 ал.6 от Наредба
№ 4 на МРРБ/14.09.2004г. поради което на абонат с номер ******** следва да се начисли
разход за вода в размер на 1987куб.м. за период 13.06.2022г. до 12.06.2023г., изчислен на
база максимална проводимост на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза на ответника чрез
разпит св. Юлияна Андреева, служител на ответника. В показанията си същата, сочи, че
работи при ответника, считано от 1998г., като към настоящия момент заема длъжност
„инкасатор вътрешноведомствен контрол“. Задълженията й се изразяват в извършване на
проверки, респ. изготвяне на констативни протоколи при установени нередности. По повод
на извършената проверка в процесния имот, свидетелката излага, че е била изпратена на
адрес по повод сигнал от служител инкасатор. На място на адреса тя и колегата й
констатирали водомер с видими следи от притискане от уред, който към него момент вече
не бил наличен. След пускане на водата, се установило, че водомерът не се върти, но в
протокола не било записано, че водомерът не работи. Свидетелката отчита, че при
проверката е допуснат пропуск, доколкото не било записано в протокола, че водомерът не
работи, което било констатирано на място от колегата й.
2
По делото са ангажирани специални знания чрез провеждане на СТЕ. Съобразно
заключението на вещото лице В. Г., което съдът кредитира в неговата цялост, като
компетентно, отговорило в пълнота на поставените въпроси след извършен непосредствен
вътрешен оглед на процесния водомер от лиценирана фирма, се установява, че по
циферблата на водомер „******************** има кръгове и дълбоки следи от натиск.
Във вътрешността на процесния водомер е установена ръжда по външните стени. Според
експертът нарушената херметизация вероятно е следствие на външно механично
въздействие, като в о.с.з. експертът поясни, че е възможно то да е получено от дърводелски
инструмент – стяга. Вещото лице е констатирало още, че процесният водомер няма
собствена пломба и не отчита правилно, като е с изтекъл срок за метрологична проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е, да установи съществуване на
основание за получаване на спорната сума, т. е. че е налице валидно облигационно
правоотношение, както и че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е
начислено при наличието на предпоставки, даващи му основание затова, при правилно
определяне размера на задължението. От своя страна ищецът, следва да установи, че липсва
основание за плащане на спорната сума или че е заплатил задълженията си към ответника.
В случая се касае за отношения регулирани от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от „ВиК – Варна“ ООД, одобрени с решение на ДКЕВР и
правилата на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. С
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Наредба 4/14.09.2004г. са уредени последиците от
установяването на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи - съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период,
освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Идентично разрешение е дадено и с
разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 50 от Общи условия при
незаконно присъединяване, изразходваното количество вода се определя по реда на чл.49 от
ОУ /по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Аналогична на
отговорността за незаконно присъединяване е отговорността по чл. 51 от ОУ. Според
разпоредбата на чл. 51 от ОУ, при нарушаване на целостта на пломбите /с изключения на
случаите, когато нарушението не е породено от действия на потребителя/ и когато чрез
физически действия върху водомерите потребителя причини тяхната повреда или неточност
на показанията им, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.49 от ОУ,
т.е. по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за
периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Отговорността възниква при
констатация за такива нарушения, извършени виновно/умишлено или по небрежност/, като
вината се предполага до доказване на противното. При установяване на повреда на водомера
извън визираните хипотези на чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се определя по
друг ред, а именно по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ.
Безспорно в случая е налице законно присъединяване и монтиран от самия оператор
водомер № ******** в обекта на ищеца, демонтиран впоследствие на 20.11.2023г. От
извършената лабораторна проверка се установява, че водомерът не съответства на
3
метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба, поради констатираното
отлагане на ръжда. Вероятно причина затова са действия, свързани с поставяне на
инструмент – дърводелска стяга, което е довело до механично вдлъбване, респ. до нарушена
херметизация на самия водомер, според разясненията на вещото лице, дадени
непосредствено в о.с.з. При това положение очевидно в случая разпоредбата на чл. 37, ал.1
от Наредба 4/14.09.2004г. е неприложима за изчисляване на разхода на вода. Отделно от
горното следва да се отбележи, че и противно на твърденията на ответника, не са налице и
условията за прилагане на разпоредбата на чл. чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/14.09.2004г., тъй
като самоотчета на потребителя сам по себе си не представлява негов отказ за осигуряване
на достъп за отчитане на водомера. Ответникът не твърди да е установил разхода на вода
при условията на чл. 20, ал.1 от ОУ във вр.с чл.26, ал.2 от ОУ във всички случаи на
повреден водомер, извън случаите по чл. 51 от ОУ. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ОУ, при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на
оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока на
отстраняването и, като демонтира пломбата на холендъра. По делото липсват дори и
отправени предписания до потребителя с предоставяне срок за изпълнение.
При тези съображения се налага извода, че дружеството – ответник, носещ
доказателствената тежест при отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
за недължимост на сума, претендирана като стойност на служебно начислени кубици вода,
не е установило при условията на пълно и главно доказване основанието и обстоятелствата
от които произтича отричаното от ищеца вземане, поради което искът подлежи на
уважаване.
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 2052,55лв., от които
372,55лева – ДТ, 900лева адв.възнаграждение, 780лева депозит за вещо лице. Ответникът е
направил възражение за прекомерност, което съдът преценява за неоснователно, доколкото е
съобразено с предвидените размери по Наредба № 1/2004г. - чл. 7, ал.2, т.2. Ето защо в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2052,55лв.
Видно от протокол от о.с.з. от 14.02.2024г. съдът е определил допълнително
възнаграждение в полза на вещото лице в размер на 580лева, при отчитане на внесения
първоначален депозит от 200лева. Указал е на ищеца в едноседмичен срок от о. с. з. да
представи доказателства за довнесен допълнителен депозит по сметка на съда в размер на
още 580лева, като го е предупредил, че при бездействие сумата ще бъде събрана по
принудителен ред. Като се запозна с материалите по делото и след справка в ЕИСС съдът
констатира, че страната не е представила доказателства за внасянето на указания
допълнителен депозит, което обуславя крайния извод за постановяване на принудителното
му събиране по реда на чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.К.Й. ЕГН
**********, с постоянен адрес ******************** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Прилеп”, № 33 сумата в общ размер на 9313,72лева, представляваща стойност на
начислена ВиК услуга – количество вода от 1987куб.м, за периода от 13.06.2022г. до
12.06.2023г., на осн. чл. 124 ГПК.
4
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* да
заплати на Ю.К.Й. ЕГН **********, сумата от 2052,55лева, представляваща направени в
настоящото производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.К.Й. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 580лева, представляваща допълнителен
депозит за вещо лице по назначената СТЕ, на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5