Р Е Ш E Н И Е
№ 78
гр. П.***, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд–П.***, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 97/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 214, т. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Т.Ц.Т.,*** против Заповед
№ 1568 от 05.11.2020г. на Кмета на община П.***. Със заповедта е разпоредено
жалбоподателя да премахне обект:
„навес“, находящ се в УПИ ***, *** кв. *** по плана на с. Р.**, общ. П.*** с
административен адрес ул. “***” № ***, с. Р.**, общ. П.*** от Т.Т..
В жалбата
се твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени. Не били налице
фактическите основания за да се приеме, че навесът е неподходящ по
местоположение и разположение. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна и
се иска да се отмени.
В
проведеното съдебно заседание на 26.03.2021г. жалбоподателят редовно призован
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата-Кмет на община П.*** редовно призован не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила молба с характер на писмени бележки. Иска
се жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Административен
съд-П.***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Т.Ц.Т. се легитимира за собственик на УПИ ***, ***
кв. *** и УПИ ***, кв. 15 по плана на с. Р.**, по силата на нотариални актове
за покупко-продажба на недвижими имоти №
***, по НД № *** от 30.04.2014г. и № ***, по НД *** от 22.06.2018г. и дата на нотариус М.М..
ДНСК е сезирана с жалба от група живущи в с. Р.**,
в която се сочи, че в
УПИ ***, *** кв. *** е изградена
бетонова канавка и плътна масивна ограда без никакви документи от Т.Т..
Преписката е изпратена на община П.*** за проверка.
На
09.07.2020г. служители на община П.***, в присъствието на жалбоподателя е
извършила проверка на изградените в УПИ ***, *** кв. *** по плана на с. Р.**
постройки. Установено е, че в имота има изградена масивна плътна ограда, като в
източната страна на имота е построен навес с размери 8.50м./5.20м. и средна
височина 2.88м.. Навесът е изграден от дървена носеща конструкция с покрив от
греди, покрити с керемиди. От южната страна към ПИ***, покривът е захванат на
стена от тухлена зидария, а дървените колони стъпват върху каменни блокове,
замонолитени в бетонова площадка. За изграденото не са представени строителни
книжа. Въз основа на констатациите е издаден констативен акт № 3-20/КИ-618-1 от
10.08.2020г., в който е обективирано и онагледено извършеното
строителство. Прието е, че осъщественото
строителство е извършено без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е съставен и връчен на жалбоподателя на 14.08.2020г.. В
указания срок е постъпило възражение с вх. №20-КИ-618/9 от 20.08.2020г. против
съставения акт.
Възражението е разгледано и не е уважено.
Със Заповед № 1568 от 05.11.2020г. Кмета на община П.***
на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 225а, ал.
1, 2, 3 и 4 от ЗУТ е наредил на жалбоподателя, в качеството му на
собственик и извършител на строежа да премахне строеж "Навес“, изграден в
УПИ ***, ***, кв. *** по плана на с. Р.**, общ. П.***, тьй като е изграден без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, съгласно чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Тази заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно
производство.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените и приети документи съдържащи
се в административната преписка, същите като
неоспорени от страните се приемат за годни доказателства.
В хода на съдебното производство не са събирани
други доказателства.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-П.*** като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и е насочена към акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от кмета на Община П.*** на основание чл. 225а, ал. 1
във връзка с чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, според които норми кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения строеж е VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ
и представлява
постройка на допълващото застрояване. С оглед
на това заповедта е издадена от компетентен орган, разполагащ с материална,
териториална и времева компетентност и не са налице отменителни основания по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е в изискваната от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
тъй като съдържа изискуемите реквизити. С оглед на
това, по аргумент от чл. 146, т. 2,
във връзка с чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК
и във връзка с чл. 225 от ЗУТ,
следва, че при издаване на административния акт е спазена установената форма.
При
издаването на оспорваната заповед, административният орган не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Констативния акт, с който се установява незаконно
строителство е сведен до знанието на жалбоподателя. В
срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е подадено възражение, което е разгледано
и е отхвърлено. Административният орган
е издал оспорваната заповед, след като е изяснил релевантни за случая факти,
извършил е проверка в имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК.
Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица от Община П.***, в който е констатирано незаконно
строителство. Описани са и техническите параметри на постройката, по които
реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство –
изграждане на дървен навес е без разрешение за строеж. Описанието в
обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В
този смисъл констативният акт има доказателствена сила за съществуването и вида
на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй
като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Заповедта
е мотивирана, като в мотивите органът е посочил фактическите основания за
издаване на акта, които напълно кореспондират с посоченото правно основание за
издаването й. Няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава
отмяна на заповедта на основание чл.
146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби,
съдът приема следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване
на заповед за премахване по чл. 225, ал.
2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по
смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който
строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и
въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието
"строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
В хода на
съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест
е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, който да обори
констатациите на органа. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха
доказателства, които да оборят изводите на административния орган. Не се
представиха одобрени строителни книжа и документи за процесната постройка. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на
констативния акт не е оборена в настоящето производство и същият е годно
доказателство. Въз основа на описанието
на изграденото в него, начина му на изграждане и неговите характеристики се
приема, че навесът, постройката
представлява строеж. Същият е изграден от дървена носеща конструкция,
трайно прикрепена към земята посредством
дървени колони стъпващи върху каменни блокове, замонолитени в
основа. Покривът е от греди покрити с
керемиди, като от южната му страна е захванат на стена от тухлена зидария. За извършеното строителство не е представено
разрешение за строеж. Тези обстоятелства са установени със събраните в хода на
административното производство доказателства, а и по тях не е налице формален
спор между страните. Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е
строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал.
1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Изграденото представлява постройка на
допълващо застрояване по смисъла на чл. 42, във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. За
изграждането на такъв тип постройки се изисква разрешение за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени в
чл. 151 от ЗУТ, тъй като не се касае за текущ ремонт, нито изграденото има
характер на лека постройка. Изхождайки от параметрите
на изграденото същото не представлява и преместваем обект, по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не
може да се премести в цялост в пространството без да губи
своята индивидуализация, нито има предназначение и естество
притежаващо някоя от характеристиките по чл. 56, ал. 1, т. 1 – т. 3 на ЗУТ. За всички
строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за
констатирания такъв.
Съдът не възприема изложеното в жалбата, че административния орган не
е доказал, че изграденото е неподходящо
по местоположение и разположение. Следва
да се отбележи, че производството е за премахване на построеното по реда на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а не по чл. 195 от ЗУТ. Поради това, изложеното е без
основание.
По
делото безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж.
Касае се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото
е изграден без разрешение за строеж. Според изложените фактически
основания, правно основание за издаване
на оспорваната заповед е разпоредбата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. строежът е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и без строително разрешително. Безспорно в случая,
разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ. От събраните в хода на административното производство материали,
приобщени като доказателства по делото се установява, че няма одобрен
инвестиционен проект и не е издавано разрешително за строеж от главния архитект
на община П.*** за изградената постройка. В имота собственост на
жалбоподателя е изградена надземна дървена постройка с
размери 8.50м./5.20м. и средна височина 2.88м., изградена от дървена носеща
конструкция, трайно прикрепена към земята посредством дървени колони стъпващи върху каменни
блокове, замонолитени в основа. Покривът
е от греди покрити с керемиди, като от южната му страна е захванат на стена от
тухлена зидария. За изграждането на тази постройка като
постройка на допълващо застрояване не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е трябвало да се издаде разрешение за строеж. Въз основа на това съдът приема, че с оглед на функционалното
предназначение на процесния обект и неговата техническа характеристика и като
се съобрази с посочените по-горе размери
и предназначението му като постройка-навес, респ. строеж от допълващото застрояване по чл. 42 от ЗУТ се приема, че е налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането
му. Изграждането му е допустимо, за него не се е изисквало одобряване
на инвестиционен проект, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, но се е
изисквало разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост
както по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по пар. 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012г. /, нито е приложим за него пар. 184, ал. 1
от ПР ЗИД на ЗУТ, тъй като крайния
момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е -до
31.03.2001г. Процесният обект с оглед
наличните доказателства по делото /жалба от група лица/ е изграден най-рано през 2014г. след придобиване на процесния имот.
Въз основа на изложеното се приема, че
изграденото представлява строеж за разрешаването на такъв вид строеж е
необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а липсата му
го прави незаконен.
Следователно
административния орган правилно е приложил материалния закон, тъй като строежът
"навес", находящ се в УПИ ***,
24 кв. 15 по плана на с. Р.**, общ. П.*** е незаконен, не е търпим, и като такъв, подлежи на
премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на
оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4
от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати
права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален
закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5
от АПК.
Въз
основа на изложеното, при извършената съдебна проверка не се установиха
отменителни основания по чл. 146 от АПК и жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора, ответникът по жалбата има право на разноски. Искането е заявено
своевременно и е основателно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на
100.00лв., определени по реда на чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Ц.Т. против Заповед № 1568
от 05.11.2020г. на Кмета на община П.***.
ОСЪЖДА Т.Ц.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Община П.***,
със седалище и адрес гр. П.***, пл. “***” 1А съдебни разноски в размер на
100.00 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/П/