О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1837/05.09.2019 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в закрито заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм.д.
№ 2191/2019 година.
Произнасянето е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
С жалба от адвокат Н.И. *** в
качеството му на пълномощник на „Евро едно зона“ ЕООД – София с ЕИК *********,
е оспорено разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ №
ФК-454-0339559/02.09.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед, на основание чл.186 ал.1 т.1 б”а” и чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, и чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година
на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – магазин за домашни потреби в град
Созопол, улица „Републиканска“, срещу сградата на Община Созопол, стопанисван
от жалбоподателя, за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата се оспорва
допуснатото предварително изпълнение с аргумент, че не са доказани
предпоставките за това. Поддържа се, че разпореждането не е мотивирано и
едновременно с това се сочат доводи за неоснователност на мотивите, изложени от
органа, за допускане на предварителното изпълнение. Сочи се, че с допускането
на предварително изпълнение не се постига целта на закона, а се упражнява
свърхмерна административна принуда. Твърди се, че изводът на приходната
администрация за текущи големи публичноправни задължения на търговеца е
неверен, защото дружеството обслужва в срок всичките си задължения. Изтъква се,
че дружеството е било лишено от възможността, предвидена в чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, защото към момента на налагане на ПАМ по отношение на него не е било издадено
наказателно постановление, а така е било засегнато правото му на защита в
производството по налагане на ПАМ.
С петитума на жалбата се прави
искане да се отмени обжалваното разпореждане.
Административен съд - Бургас приема, че жалбата срещу
предварителното изпълнение на заповедта е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
При
проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 25.08.2019 година в 15:59
часа, е констатирано, че там се извършва търговска дейност. Извършена е
контролна покупка на стойност 3 лева преди легитимацията на проверяващия екип.
За продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо
фискално устройство в обекта. Не е издадена и ръчна касова бележка, с която да
бъде заместено документирането на продажбата, при невъзможност да бъде издаден
документ от фискалното устройство. Не е установена разлика между фактическата
наличност в касата на обекта и отразената по фискално устройство. Констатирано
е, обаче, че дружеството има значителни изискуеми непогасени публичноправни
задължения – 55 324,25 лева.
Като е
приел, че в дейността си жалбоподателят не е спазил разпоредбите на Наредба
Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.
В заповедта е включено разпореждане за предварително
изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението
на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Установеното недокументиране
на продажбата по предвидения ред, както и значителните публичноправни
задължения на дружеството, са възприети от ответника като нарушение на данъчно
– осигурителното законодателство и признак за неотчитане на част от приходите
от търговеца, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите
норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо
наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на
заповедта (съгласно цитираната практика на ВАС).
Разпореждането, с което е
допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.
Съгласно нормата на чл.188
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС,
подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния
акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да
се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на
разпореждането.
В настоящия случай,
административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се
допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на
държавния бюджет за законосъобразното отчитане на търговския оборот чрез
фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, трето -
поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като
от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за
бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат
постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане
на дължими данъци.
Органът е изложил конкретни
фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да
обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение –
извършена проверка, при която е установено неизпълнение на императивни норми от
Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето
на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно
поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието
на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да
се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за
постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото
предварително изпълнение на заповедта са налице.
Чрез документиране на
продажбите данъчната администрация следи за приходите на данъчните субекти –
съответно установява размера на данъчните им задължения. Съдът счита, че са
налице косвени данни за укриване на търговски оборот и нарушаване на фискалната
дисциплина в дейността на търговеца. Така при данни за съществуваща практика за
извършване на продажби, без да бъдат документирани, разпореждането за
предварително изпълнение законосъобразно постига именно целения от органа преустановяващ ефект на ПАМ.
Неоснователна е тезата на
жалбоподателя, че предвид нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС и липсата на издадено
НП за нарушението, той е бил възпрепятстван да се възползва от привилегията на
нормата, а това води до незаконосъобразност на разпореждането. Съгласно чл. 187
ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа,
който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде
доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването
се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно
нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец
от запечатването му.
Възможността, предвидена по
чл. 187 ал.4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването й не е
безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ.
Нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна
възможност е обусловена от настъпването на факти, които принципно е възможно и
да не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за
установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира
търговеца или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее
да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка
между ПАМ (и разпореждането за предварителното й изпълнение) и издаването на НП
за нарушението се илюстрира и от последното изречение на чл. 187 ал.4 от ЗДДС,
според което при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди
изтичането на един месец от запечатването му (т.е. заплащането на санкцията,
веднага след издаване на НП не води непременно
до незабавно прекратяване на мярката).
В този смисъл, неиздаването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде
основание за незаконосъобразност на мярката и съответно – на разпореждането за
предварителното й изпълнение.
Съдът не споделя и твърдението
на жалбоподателя, че констатацията на ответника за наличието на публичноправни
задължения на търговеца в големи размери е невярна. От дружеството е
представено частично извлечение за заплащане на задължения по ДДС, осигурителни
и здравноосигурителни вноски, но обхватът на това извлечение е в рамките на
предходната и настоящата година. За сметка на това – в преписката, получена по
делото, ответникът е посочил в справка изрично (по периоди, вид и размери)
сумите, които приходната администрация следва да събере от данъчния субект,
като техният съвкупен размер дори надхвърля посоченото в обжалваната заповед.
Съдът кредитира доказателството, представено от ответната страна предвид
неговата подробност и времевия период, който обхваща, за сметка на
доказателството, представено от жалбоподателя.
С оглед на изложеното, като
счита, че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
заповедта, съдът приема, че искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на принудителната
административна мярка, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Затова, основание чл.60 ал.5 и
ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Н.И.
*** в качеството му на пълномощник на „Евро едно зона“ ЕООД – София с ЕИК
********* против разпореждане за предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка със заповед за налагане на ПАМ №
ФК-454-0339559/02.09.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: