Р Е Ш Е Н И Е
№ 515/10.04.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 2774 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от
Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Г. *** срещу
Заповед № 2229/08.08.2019 г., издадена от инж.Ч.К., на длъжност зам.-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8
от ЗУТ, е наредено на А.Г.А. да премахне незаконен строеж: „Обединяване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр.
Бургас и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на
гр. Бургас в един апартамент“, находящ се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор
07079.610.73.2. по КК на гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.610.73 по КК на
гр. Бургас, с административен адрес: ул. „Ген. Майор Лермонтов“ № 36, ет.1, гр.
Бургас и да възстанови самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.73.2.1 по КК на гр. Бургас и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас в първоначалното им
положение, съгласно одобрения инвестиционен проект и издадените Разрешение за
строеж №П-92/28.10.2015 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№176/30.08.2017 г. на Община Бургас.
В жалбата се излагат възражения за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като премахването на стена е
извършено по време на строителството на сградата, през 2016 година, като именно
в този си вид сградата е представена на приемателна комисия и е приета като
съответстваща на строителната документация, като е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 176/30.08.2017 година. Сочи се, че направеното обединяване не
може да се категоризира като „незаконен строеж” по смисъла на 225, ал.2, ЗУТ,
който да подлежи на премахване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски. Правят се доказателствени искания.
По делото е представена административната
преписка по издаване на оспорения административен акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят А.Г.А.,
редовно призован, се представлява от адв. К., който ангажира доказателства и моли
за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно уведомен, се
представлява от главен юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и моли за оставяне
на същата без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Г.А.А., редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. А., която подкрепям
становището на Община Бургас и моли за постановяване на решение, с което да се
отхвърлите изцяло подадената жалба. Излага и собствени мотиви.
Бургаският административен съд, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира от фактическа страна следното:
На 09.05.2019 год. служители при
Община Бургас -
старши специалист БКСВЕ при Община Бургас и главен специалист БКСВЕ при Община Бургас извършили проверка на
място и по документи на строеж „Обединяване на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр. Бургас и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас в един апартамент“,
находящ се в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.по КК на гр. Бургас,
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Майор Лермонтов“ № 36, ет.1.
За извършената в присъствието на жалбоподателя
проверка, служителите съставили констативен акт № П-13/09.05.2019 г.
Строежът е определен като IV категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т.4, буква „д“ от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл. 9 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи.
Според акта жалбоподателят А.Г.А. е съсобственика,
възложител и извършител на строежа.
Отразено е, че за строежа няма одобрен проект,
в т.ч. съгласувани части на проекта, няма разрешение за строеж, няма протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и няма
заповедна книга, няма съгласуване с контролни органи и няма строителен надзор.
Според описанието в констативния акт, за строежа “Жилищна сграда с
магазини за промишлени стоки с домови отклонения“ с идентификатор
07079.610.73.2 по КК на гр. Бургас, находящ се в ПИ с идентификатор
07079.610.73 по КК на гр. Бургас; УПИ VI-1517, кв.74, по плана на ЦГЧ – гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал
Майор Лермонтов“ № 36 е издадено Разрешение за строеж № П-92/28.10.2015г. от
Началник сектор „Зона Център-Юг“, Община Бургас и от Община Бургас е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 176/30.08.2017г.
Съгласно одобрен проект
по част „Архитектура“ на етаж първи в жилищната сграда са разположени
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр.
Бургас, представляващ жилище /апартамент/ с площ от 60.75 кв.м. и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас,
представляващ - жилище /апартамент/ с площ от 40.54 кв.м.
При проверката на място и
извършен вътрешен оглед служителите на Община – Бургас са установили, че в
сграда с идентификатор 07079.610.73.2 по КК на гр. Бургас е извършено вътрешно
преустройство на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на
гр. Бургас и самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр.
Бургас, като двата обекта са обединени в един апартамент. Описали са
изпълненото преустройството по следния начин: Входния отвор към самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас е зазидан, в същия
апартамент санитарния възел е разширен, като част от входното антре е
присъединено към санитарния възел и е монтирана нова врата. В помещение
„баня-WC“ на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр.
Бургас е изградена нова стена с която е намален обема на санитарното помещение
и то е преобразувано само в тоалетна, при отделената част от санитарното
помещение е премахната част от преградната стена между двата самостоятелни
обекта, като по този начин е образуван коридор, функционално свързващ двата
обекта. Изградена е стена в северната част на самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.73.2.1 по КК на гр. Бургас, която отделя кът за хранене и кухня-ниша
от дневния кът и е премахната преградната стена между кухнята на самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.73.2.1 и спалнята на 07079.610.73.2.2, като по
този начин е обособено едно общо помещение с приблизителни размери около 20 кв.
м.
Проверяващите са установили нарушения, изразяващи се в това, че строежът
е изпълнен без необходимите строителни книжа, без издадено разрешение за строеж
и без одобрени проекти - нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.
С писмо рег. № 94-01-32644/4/14.05.2019 год.
на Началник отдел „КСВЕ“ при Община – Бургас, Констативния акт е изпратен за
връчване, като същият е връчен на А.Г.А. на 21.05.2019 г. (л.22).
В законоустановения 7-дневен срок, по
Констативния акт № П-13/09.05.2019 г. не е постъпило възражение, видно от
приложения към преписката акт за резултати от обявяване от 07.06.2019 г. /л.
21/.
Въз основа на документите в преписката по
съставения констативен акт, заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас е издал процесната Заповед № 2229/08.08.2019
год. (л.18-20). В мотивите на същата е възпроизведено съдържанието на
констативния акт, като предвид обстоятелството, че строителството е извършено,
без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и правомощията за строежи от четвърта
до шеста категория по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, предоставени със Заповед
№490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас, инж. Ч.К., на длъжност Зам.-кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас е
наредила на жалбоподателя да премахне изпълнения незаконен строеж и да
възстанови самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК
на гр. Бургас и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.2
по КК на гр.Бургас в първоначалното им положение, съгласно одобрения
инвестиционен проект и издадените Разрешение за строеж №П-92/28.10.2015 г. и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №176/30.08.2017 г. на Община Бургас.
Заповедта е изпратена за връчване на А.Г.А. по
пощата, а впоследствие е посетен и адреса му, но поради факта, че А. не е бил
открит, е стартирана и процедура за връчване на акта по реда на § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на
ЗУТ. В изпълнение на процедурата са поставени съобщения на информационните
табла на Община Бургас, на обекта и на официалната интернет страница на
Общината. В административната преписка са налични както документи за
поставянето на съобщенията, съответно извадка от сайта на Община Бургас, така и
Протокол за сваляне на съобщение от 13.11.2019 год. /л. 11/.
Жалбата, сезираща Административен съд - Бургас
е депозирана на 12.11.2019 год.
В хода на настоящото съдебно
производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е
допуснал изготвянето на съдебно-техническата експертиза. В заключението си
вещото лице арх. В.Й.Д. е дала отговор на поставените й два въпроса, а именно:
1. Дали извършеното премахване на стена застрашава конструктивно сградата?
2.Дали тази промяна е съществена за целостта и здравината на сградата от
техническа гледна точка? Вещото лице арх. Д. е заключила, че премахнатите
разпределителни зидове с дебелина 12 см. и частично премахнатите зидове с
дебелина 25 см. и изграждането на нови зидове от 12 см. не застрашават
конструкцията на сградата и не я натоварват над допустимите стойности, както и
че извършеното преустройство от техническа гледна точка не засяга целостта и
здравината на цялата сграда, както и на външния й архитектурен облик. В
проведеното съдебно заседание вещото лице е посочило, че промените не са
съществени от техническа гледна точка, но не твърди, че тези поправки са
съществени или несъществено в контекста на чл.154 от ЗУТ. Така изготвената съдебно-техническата
експертиза е приета и приложена по делото. По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свид. С. Д., който е заявил твърдение, че преустройството е било извършено по
време на строителството, преди приемането на сградата от комисия на общината.
Административен съд - Бургас в настоящия си
състав, въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно
допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбоподателят А.Г. *** е адресат на
оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът
счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 2229/08.08.2019 год. на инж. Ч.К., на
длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас, издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по
смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му,
предвид представената Заповед № 490/28.02.2018 година (л.8-10), при спазване на
процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от
закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила. Наличието на
такива не се и твърди в жалбата, сезираща съда.
Относно съответствието на оспорения
административен акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се
отбележи следното:
За да бъде издадена заповед по този ред е
необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице
обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е
извършен от констатирания като негов автор правен субект.
Няма спор по делото, че се касае за обект,
представляващ „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е IV
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.4, буква „д“ от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и чл. 9 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на
видовете строежи и представлява вътрешно преустройство на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр. Бургас и самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас, като двата обекта са
обединени в един апартамент.
В заповедта е
посочено, че жилищната сграда е с
административен адрес: гр. Бургас, ул. „Ген. Майор Лермонтов“ № 36, в режим на
етажна собственост, а строежът е изпълнен от
А.Г.А.. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Обектът на премахване е индивидуализиран в
достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му
елементи. Част от констативният акт е и снимковия материал, поради което съдът
приема, че за жалбоподателя А. не е съществувала неяснота относно неговото
описание, такава не се и твърди. Индивидуализацията на обекта е извършена чрез
местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да
се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не
е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващия.
Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи
и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти не се
опровергаха в хода на съдебното производство.
За да намери приложение посочената в
оспорената Заповед разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са
установени елементите на фактическия състав.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
По отношение липсата на одобрени инвестиционни
проекти и на разрешение за строеж съдът приема следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да
се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137,
ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон.
Пред съда не
бяха представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че преустройството е
извършено въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж, въпреки че за изпълнение на предвиденото свързване на двата
апартамента е било необходимо да бъде издадено разрешение за строеж по реда на
чл.148 от Закона за устройство на територията. Нито в рамките на административното производство, нито
пред съда, жалбоподателят не твърди за наличието на строителни книжа, а и не
представя такива. Твърденията на свид. Д., че преустройството е било извършено по време на
строителството, преди приемането на сградата от комисия на общината, от една
страна не могат да опровергаят съдържанието на издадените официални документи
във връзка с въвеждането в експлоатация на сградата, а от друга страна не
променят извода, че за извършеното преустройство няма издадени строителни
книжа. Именно липсата на строителни книжа води до констатация, че се касае за
незаконния строеж, като периода на извършване на преустройството не променя
този извод. Заключението на вещото лице, че „премахнатите разпределителни
зидове с дебелина 12 см. и частично премахнатите зидове с дебелина 25 см. и
изграждането на нови зидове от 12 см. не застрашават конструкцията на сградата
и не я натоварват над допустимите стойности, както и че извършеното
преустройство от техническа гледна точка не засяга целостта и здравината на
цялата сграда, както и на външния й архитектурен облик” също не оборва
твърдението за липса на строителни книжа във връзка с извършеното преустройство.
Още с Определението на съда за насрочване на
делото на страните е указана доказателствената тежест, като в настоящото
съдебно производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства, които обаче не
опровергават констатациите на административния орган. Твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че сградата е приета в този й вид
от служители на общината и въведена в експлоатация, съдът намира както за
недоказани, така и за необосновани. Не могат да бъда възприети и направените в
тази връзка изводи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация може на
практика да замени изискването за наличие на издадено разрешение за строеж и одобрени
проекти.
Относно твърденията на жалбоподателя във
връзка с хипотезата на чл.154 от ЗУТ, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ЗУТ гласи:
„При промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за
строеж се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект. В текста на чл.154, ал.2, т.1-8 от ЗУТ са дефинирани съществените
отклонения от инвестиционния проект, а ал.3 сочи, че несъществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект са всички отклонения извън посочените в ал. 2. В
чл.154, ал.4 от ЗУТ изрично се предвижда, че след издаване на разрешението за строеж,
изменения в одобрения проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т.
1- 4 са недопустими, а в ал.5 е посочено, че: „След издаване на разрешението за
строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените
отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя,
придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2,
въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж.
Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж и се допускат преди реализирането им. Ал.6 на чл.154 от ЗУТ предвижда
измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените
отклонения по ал.2, т.5-8 да се одобряват при условията и по реда на чл.145 в
сроковете по чл.144, ал.3,
както и заповедта за допълване на разрешението за строеж по ал.5 да се издава
едновременно с одобряване на измененията в инвестиционния проект.
В настоящата хипотеза, процесуалният
представител на жалбоподателя иска от съда да приеме, че се касае за
несъществени отклонения от проектите, тъй като същите не засягат
конструктивната цялост и стабилност, общи части, инсталации, както и имоти,
собственост на други лица. В изготвената съдебно-техническа експертиза вещото
лице изрично посочва, че промените не са съществени от техническа гледна точка,
но не твърди, че тези поправки са съществени или несъществено в контекста на
чл.154 от ЗУТ.
Отчитайки изложеното по-горе и анализирайки
детайлно описаното в оспорената заповед преустройство, водещо до премахване на
външна входна врата и външна разделителна стена между двата обекта, както и промяна
на предназначениeто
на помещения от двата недвижими имота - входно предверие, санитарно помещение,
коридор, спалня, настоящият съдебен състав намира, че извършеното преустройство
не би могло да бъде прието за несъществено, тъй като попада в хипотезата на
чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ и за него е следвало да бъде спазена процедурата по
чл.154, ал.6 от ЗУТ, в случай, че приемем, че същото е било извършено преди
въвеждането на сградата в експлоатация - издаването на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №176/30.08.2017 г. на Община Бургас. Доколкото по
делото не се доказа наличие на изменение в одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж във връзка с така извършеното преустройство, съдът приема,
че обектът - предмет на премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване, дори и да е бил извършен в
период преди въвеждане на сградата в експлоатация.
За пълнота, съдът намира за нужно да изложи и
мотиви относно въпроса за търпимостта на процесния строеж, като следва да се
направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не
правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на
извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този
тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл.225, ал.2
от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява
с това фактическо положение.
Съдът счита, че в случая не са налице
предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е
декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001
г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва
приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“
и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по
§16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. Следователно, за да е търпим един строеж
и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко
кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири
периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на
извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква
кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за
търпим. От наличните по делото доказателства се установява, че момента на
извършване на строежа е 2015 год. - 2017 год., т.е. не е налице първата
предпоставка, като изследването на останалите се явява ирелевантно за правния
спор.
Във връзка с всичко изложено по-горе следва да
се заключи, че безспорно е установен строеж – вътрешно преустройство, за който
не са представени строителни книжа по см. на чл. 148 от ЗУТ или такива по см.
чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, който не е търпим и неподлежащ на премахване, поради което
изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни, а заповедта, с която е
наредено премахването му законосъобразна.
По разноските:
При този изход
на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника, в
полза на Община Бургас следва да се присъдят 100 лева - възнаграждение за
юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от
АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г. *** срещу Заповед № 2229/08.08.2019 год.,
издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от
ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на А.Г.А. да премахне
незаконен строеж: „Обединяване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.73.2.1 по КК на гр. Бургас и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на гр. Бургас в един апартамент“, находящ
се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор 07079.610.73.2. по КК на гр.
Бургас, ПИ с идентификатор 07079.610.73 по КК на гр. Бургас, с административен
адрес: ул. „Ген. Майор Лермонтов“ № 36, ет.1, гр. Бургас и да възстанови
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.1 по КК на гр.
Бургас и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73.2.2 по КК на
гр. Бургас в първоначалното им положение, съгласно одобрения инвестиционен
проект и издадените Разрешение за строеж №П-92/28.10.2015 г. и Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №176/30.08.2017 г. на Община Бургас.
ОСЪЖДА А.Г. ***1 да заплати на Община Бургас
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: