Р Е Ш Е Н И Е
Номер - 66 09.04.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На деветнадести февруари, две хиляди и двадесетата година
В публично
заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 38 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата
молба на „Инвестстрой“ООД със седалище и адрес на управление – гр.Бургас против
„ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление – гр.Варна /
понастоящем – гр.Добрич/ за осъждането
на ответника да му заплати сумата от 207 000 лв. Ищцовата страна сочи , че с
ответника има сключен договор от 11.03.2016 г. за производство и покупко-продажба на етерични масла като срока на договора е до
31.10.2021 г. Ищецът сочи , че с нотариална покана, връчена на ответника на
17.10.2018 г. е поканил същия да
изкупи произведеното масло от
реколта 2018 г. – 180 кг при цена 1150 лв. на килограм без ДДС – или общо за 207 000 лв., както е била договорена и
реколтата от 2017 г. и за 2016 г. До настоящия момент няма отговор от дружеството
– ответник. Независимо , че за 2018 г. няма договорена цена страната изразява становището си , че в такъв случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл.326 ал.2 от Търговския закон.
Поради липсата на отговор страната моли
съда да постанови решение с което
ответната страна бъде осъдена да изпълни
задълженията си по сключения договор по изкупуване на етеричното масло, произведено през 2018 г. –
180 кг като заплати на ищеца сумата от 207 000 лв. – представляваща дължимата
продажна цена ведно със законната лихва
начиная от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Предявен при условията на
евентуалност е и още един иск в случай, че съдът приеме , че договорът е
прекратен на някое от основанията по т.19, респ. – т.25 от договора – и се претендира исковата сума да бъде присъдена
на основание т.20 от договора между
страните, съгласно която при прекратяване
на договора ищцовото дружество има правото да получи
всички дължими плащания по договора ведно със законните лихви начислени от
падежа до датата на изплащането. Под „дължими плащания“ страната сочи да се има предвид дължимата от ответника цена за произведената от ищеца
продукция, доколкото задължение на
ответника е да изкупи произведеното
от ищеца етерично масло съгласно т.18 от
договора. Страната е приложила писмени
доказателства в четири пункта , описани в исковата молба. Прави се искане за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза.Пред
съда претенцията се поддържа чрез процесуален представител – адвокат.
С вх.№9788/20.06.2019 г. е постъпил отговор на исковата молба на основание чл.367
от ГПК от страна на ответника „ЕСЕТЕРЕ
България“ЕООД – гр.Добрич. Изложени са становища по основателността на иска, по
фактическата обстановка , по доказателствата, правят се искания по
доказателствата. Иска се оспорва изцяло по основание и размер. Признава се , че
между страните е бил сключен договор на 11.03.2016 г. Ответникът сочи обаче ,
че не той , а ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора. “Инвестстрой“ЕООД не е изпълнил задължението си за засаждане на 200 дка култура бял равнец и не е бил в състояние да
произведе и достави договореното
количество етерично масло. Във връзка с
договор за заем от 11.03.2016 г. също е налице неизпълнение от страна на
ищеца. На 06.02.2018 г. до ищеца е
изпратено официално предизвестие по повод неизпълнението на договора за
производство и доставка на етерично
масло от бял равнец и довежда до
знанието на ищеца , че прекратява договора. Впоследствие „ЕСЕТЕРЕ“ЕООД завежда
срещу „Инвестстрой“ търговско дело №119/2018 г. пред ОС – Бургас. Установява се
, че ищецът е продавал масло и на други
фирми през време на действие на договора. Ответникът сочи ,че изпратената му
нотариална покана не го ангажира по никакъв начин , тъй като вече е прекратил
договора. В случая неизправната страна търси изпълнение и то след прекратяване
на договора. Поради това ответникът сочи
, че счита претенцията по основния иск
за напълно неоснователна. По евентуално предявения иск - ответникът сочи , че тълкуването на разпоредбата на чл.20 от
договора, прекратен от възложителя – ответник по делото е напълно неуместно и по странен начин. Според ответника волята на
страните следва да бъде тълкувана в смисъл , че дължимо плащане е плащане по договора, което едната страна
дължи на другата за нещо получено по договора и което плащане е неизвършено към
момента на прекратяването му.
Претенцията на неизправната страна по прекратен договор под формата на дължимо
плащане е несъстоятелно. На следва място – страната излага доводите си и против
искането за допускане на обезпечение на
предявения иск чрез спиране на изпълнението
по изп.д.№1674/2018 г. Според
ответника това искане е недопустимо и неоснователно поради което
с епретендира то да бъде оставено без уважение. Моли се изцяло да се отхвърли исковата
претенция по изложените съображения в
отговора. Страната заявява , че ще се ползва от приложените към исковата
молба доказателства, както и прилага от своя страна - изпълнителен лист №276/19.09.2018 г.,
предизвестие от 06.06.2018 г.,
приемо-предавателен протокол от 09.08.2016 г., фактура №52/08.08.2017 г.,
фактура №87/27.03.2018 г. Моли се за допускане
до разпит на трима свидетели ,които ще установят твърдените в отговора
факти и обстоятелства. С оглед допълнителната искова молба се сочи , че ще се
ангажират и други доказателства.
Становището си страната поддържа
пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.
С вх.№11635/19.07.2019 г. е
постъпила допълнителна искова молба от
страна на ищеца „Инвестстрой“ООД. Страната оспорва твърденията на ответника в
отговора на исковата молба – същите се окачествяват като голословни ,
противоречиви и взаимно изключващи се. Заявява се , че страната е положила
всички усилия да изпълни задълженията си
по договора и да предаде на ответника договореното количество етерично масло.
Представят се доказателства за водената кореспонденция с представители на
ответника досежно предложенията за
изкупуване на произведеното масло,
лабораторен анализ за качествата на
същото по БДС. Неуспешните опити за изкупуване на произведеното масло от
ответника е довело до продажба на същото на
„Булаттарс“ООД на 27.03.2018 г. Въпросните продажби касаят
получената реколта и преработено масло
от реколта 2017 г., а предмет на настоящия правен спор е произведеното от ищеца етерично масло за 2018
г. , което и към настоящия момент е на разположение на ответника. Ищцовата страна в тази насока пояснява , че поведението на
„Есетере“ продължава от самото начало и до настоящия момент да е непроменено,
поради което сочи , че наведените доводи
за неизпълнение от страна на ищеца са изцяло несъстоятелни. Неизпълнение по
становището на ищеца е налице само и
единствено от страна на ответника, изразяващо се в отказ за получаване и
изкупуване на произведеното от „Инвестстрой“ етерично масло. От приложената
кореспонденция ответното дружество се
оправдава , че етеричното масло
не притежавало необходимите качества.
Ищецът е представил проба от независима
лаборатория. Пояснява се , че на
15.02.2018 г. , на 22.02.2018 г., на 19.07.2018 г. и на 15.08.2018 г. са
отправяни покани с писма по електронната поща за изкупуване на стоката. Отново
в независима раборатория на „Булроза“ е направен анализ на качеството на
маслото, за което се прилага протокол. С нотариална покана, връчена на
ответника на 17.10.2018 г. ответника – „Есетере“ е поканен да приеме и изкупи
добива от реколта 2018 г. в размер на 180 кг при цена реколта 2016 г. На тази покана не е последвал
отговор. При това положение не е налице неизпълнение от страна на ищеца , а от
страна на ответника. При това –
изпратеното на електронната поща предизвестие от 06.02.2018 г. не касае
прекратяването на процесния договор
за производство и покупко-продажба на
етерично масло от 11.03.2016 г. В това писмо е направено волеизявление за
прекратяване на друг договор от 11.03.2016 г. – този за заем, копие от който се
прилага към допълнителната искова молба. Поради това страната изразява
становището си , че липсва волеизявление за прекратяване на договора за производство и покупко-продажба
на етерично масло от 11.03.2016 г. както
се твърди от ответника. Като се тълкуват изявленията от страна на
„Есетере“ страната сочи , че следва извода, че същите касаят единствено
прекратяване на договора за заем от 11.03.2016 г. и по никакъв начин не засяга процесното съглашение. Поради
това страната сочи , че изявленията в
отговора на
исковата молба счита за изцяло несъстоятелни. Изразява се становището , че
позоваването на клаузата на т.13 от процесния договор – а именно
- неизпълнението на „Инвестстрой“ да представи застрахователна полица, в
която ответникът да бъде посочен като
събенефициент са израз на опита на ответника да оправдае собственото си неправомерно поведение.
Страната сочи , че тълкуването на
клаузата на т.13 от договора се налага в следния смисъл – представянето
на застрахователна полица в полза на
ответника се обуславя от задължението му да получи стоката – предмет на
договора. В противен случай би се стигнало до неоправдано разместване на блага,
а именно – купувачът да получи застрахователното обезщетение за стока , която
не е заплатил и не е придобил собствеността върху нея. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.186а от ЗЗД във вр. с чл.24 ал.2 от ЗЗД относно риска от случайното погиване на договорените родовоопределени вещи , който
риск в случая тежи върху продавача – т.е. – върху ищеца до момента на
предаването на стоката на купувача. Ищецът изразява становището си , че не са
налице основанията по чл.87 ал.1 предл.
второ от ЗЗД за разваляне на договора на
това основание - непредставянето на застрахователна полица в срока по т.13 от същия., тъй като не са налице кумулативно определените условия за това по
т.21 б.ІV от договора. По отношение на повдигнатия спор за качеството на етеричното масло – ищецът
посочва , че в отговора на исковата молба това възражение е бланкетно – не
се сочи на какви показатели не е
отговаряла стоката , а и няма твърдения за направени изследвания в тази насока
, поради което в тази му част отговора
не следва да бъде взет в предвид, тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.367 ал.2 т.5 от ГПК – за тези възражения липсва каквато и да е конкретизация
по отношение на конкретните обстоятелства, на които се основават. Независимо от
това обаче договореното количество
е следвало да бъде изкупено по цена по
приложение №3 от договора / чл.12 от договора/.Твърди се , че процесния договор не е прекратен.
Оспорва се тълкуването, направено в ОИМ
от страна на ответника на понятието „дължимо плащане“ по смисъла на т.20 от
договора. Ищецът твърди , че е изправна страна и има право на
всички дължими плащания по договора
ведно със законните лихви, начислени от падежа до датата на плащането.
Под „дължими плащания“ страната сочи , че следва да се разбира – дължимата от
„Есетере“ цена за произведеното от ищеца етерично масло , реколта 2018 г.,
доколкото задължение за ответника е било
да изкупи цялото количество произведено масло съгласно т.18 от договора от
11.03.2016 г. Въпросната клауза има мястото си в раздел“Предсрочно прекратяване.Нарушения и санкции. И поради
това т.20 има характер на неустойка,
дължима от ответника при предсрочно прекратяване на договора на основанията ,
предвидени в т.19 , а именно: неприемане на произведеното етерично масло, забавяне на плащането. Тази
неустойка е санкционна и обезпечава неизпълнението на договора от страна на
ответника. Към допълнителната искова молба се прилагат писмени доказателства по опис в единадесет пункта. Моли се да бъде
предоставена възможност за представяне
преводи на документите на английски език. Правят се искания – за
назначаване на съдебно – икономическа
експертиза , за съдебна – агротехническа експертиза, за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства. Прави
се искане за призоваване на С. П. като свидетел относно твърдяните факти за
отношенията между страните по договора.
Оспорва се искането на ответната страна за допускане на свидетели с оглед
липсата на конкретизация за обстоятелствата , за които ще бъдат разпитвани – в
нарушение на чл.367 ал.3, чл.131 ал.3 и чл.156 ал.1 от ГПК. В случая страната е
използвала бланкетна формулировка и не посочва конкретните факти от значение за
изхода на спора. В случай че бъдат допуснати – страната иска да бъде задължен
ответника да конкретизира обстоятелствата, които ще установява с тях, след
което да се даде отново възможност за ангажиране на допълнителни доказателства.
Моли се за даване на възможност за
допълнителни доказателствени искания с оглед разпределението на
доказателствената тежест.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от
страна на „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД на основание чл.373 от ГПК с
вх.№13033/19.08.2019 г. Изцяло се поддържа отговора на исковата молба. Страната
твърди, че твърденията на ищеца са
неверни , а заявените претенции – неоснователни. Ищецът според „Есетере“
не е изпълнил задълженията си по договора – нито е подготвил за засяване 200 дка земя , нито е
произвел етерично масло , а предоставеното за изкупуване не отговаря на
изискванията и „ЕСЕТЕРЕ“ на основание
т.12 от договора е отказал изкупуване на предоставеното масло с други качества.
Заявява се, че договорът е прекратен с
предизвестие от 06.02.2018 г. като това е заявено и във входираната на
01.03.2018 г. искова молба, по повод която е образувано т.д.№119/18 г. по описа
на ОС – Бургас. Поддържа се становището
и се сочи , че по делото ще бъде доказано, че
процесният договор е бил прекратен по
вина и поради неизпълнение от
страна на ищцовото дружество. Ответникът твърди , че предявения иск е
единствено с цел да се минимализират щетите от резултатите по предходните две
дела между страните. Като неоснователен се оспорва и евентуалния иск. Според страната хипотезата по чл.20 предполага прекратяване
на договора от страна на изпълнителя – т.е. – от ищцовото дружество, а в
процесния случай той е прекратен от възложителя – т.е. – от ответното дружество
Според ответника съвсем ясно е, че
„дължимото плащане“ е плащането по
договора, което едната страна дължи на
другата за нещо получено по договора и което плащане е неизвършено към момента
на прекратяването му. Страната изразява и
недоволство от допуснатото от съда обезпечение на иска, по повод който е
образувано производството по делото. В тази връзка се правят и искания за отмяна на същото. Същите не следва да бъдат предмет на
разглеждане в настоящия акт, тъй като
страната в тази насока би следвало да реализира правата си за евентуални
претенции по реда на чл.396 ал.1 от ГПК. Прилагат се като доказателства –
препис от искова молба , по която е образувано производството по т.д.№119/18 г.
по описа на БОС, както и решение по т.д.№119/18 г. Поддържа се искането за допускане до разпит на трима свидетели като
се сочат фактите и обстоятелствата, за които се иска да бъдат допуснати до
разпит тези свидетели: отношенията на страните по повод договора ,
неизпълнението на договора, липсата на качество на предлаганото етерично масло, прекратяването
на договора. Възразява се по направените от страна на ищеца искания по доказателствата – за назначаването
на съдебна агро-техническа експертиза и
за съдебно-икономическа експертиза.
В изпълнение на указанията на съда,
дадени с Разпореждане № 2709/04.10.2019 г., ищецът, в предоставения му от съда
срок, е конкретизирал исканията си по отношение на исканите в допълнителната
искова молба експертизи и гласни доказателства, както и посочването на
обстоятелствата, което се установява с тях (молба с вх. № 17813/13.11.2019 г.).
В резултат на горното същите са допуснати с Определение № 1426/26.11.2019 г.
След преценка на събраните по делото доказателства , поотделно
и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното: По
делото няма спор, че между ищеца и ответника е налице сключен договор за
производство и покупко – проджаба на етерично маясло от бял равнец с дата
11.03.2016 г., съгласно който „Инвестстрой” ЕООД се е задължило да засади,
отглежда и дестилира в собствената си дестилерия, находяща се в с. Гълъбец,
общ. Поморие, етерично масло от бял равнец, а „Есетере България” ЕООД се е
задължило да закупи цялото количество произведено от ищеца етерично масло от
бял равнец за срока на договора, който е със срок от пет сезона на прибиране на
реколтата след засаждането на белия равнец и изтича с приемането на
произведеното етерично масло от последното прибиране на реколтата през петия
сезон, но не-късно от 31.10.2021 г. (т. 18 от договора). Според заключението на
вещото лице по извършената по делото съдебна агротехническа експертиза и
уточненията, дадени от същото в съдебно заседание от 19.02.2020 г., след
проверка в Областна дирекция „Земеделие” – гр. Бургас и оглед на място, вещото
лице е констатирало, че през 2016 г. ищецът е засадил уговорената в т. 3 от
договора площ от 200 дка от бял равнец, от които 102 дка в с. Козичино и 98 дка
в с. Белодол. Границите на имотите, в които са извършени насажденията, са
очертани с Дж Пи Ес и засаждането им е констатирано и от извършена проверка от
Областна дирекция „Земеделие” – гр. Бургас. Заключението на вещото лице се
подкрепя изцяло и от показанията на свидетелите Д. И. и М. Ш.. При това
положение съдът намира, че „Инвестстрой” ЕООД е изпълнило задължението си за
засаждането на белия равнец – предмет на договора от 11.03.2016 г.
По
делото също така не се спори, а това е видно и показанията на свидетелите И., Х.
и П., както и от приложената по делото кореспонденция между страните по
електронна поща, че през 2017 г. и 2018 г. земеделският производител е получил
реколта от бял равнец, изпратил е проби от маслото и е предложил на „Есетере
България” ЕООД да закупи продукцията, но е получил отказ с мотива, че
извършеният в лабораторията на ответника анализ на предложеното за изкупуване
етерично масло бил установил несъответсвие с договорените качествени параметри.
На ищеца не са били изпратени резултатите от пробите, тъй като били само за вътрешно
ползване и при ответника нямали такава практика. Паралелно, с отговора на
исковата молба ответникът навежда и доводи, че договорът бил прекратен
едностранно от „Есетере България” ЕООД поради неизпълнението му от страна на
ищеца с предизвестие от 06.02.2018 г., респективно най-късно с исковата молба,
депозирана на 01.03.2018 г., по която е било образувано търговско дело №
119/2018 г. по описа на БОС. В тази връзка и съдът трябва да изследва дали
договорът е прекратен едностранно от „Есетере България” ЕООД, респективно дали
произведеното от „Инвестстрой” ЕООД етерично масло е отговаряло на изискванията
за качество, установени в Приложение № 2 към договора от 11.03.2016 г.
При
анализа на ангажираните по делото доказателства настоящият съд намира тези
възражения на ответника за недоказани. „Есетере България” ЕООД така и не
ангажира писмени доказателства за резултатите от извършените в неговата лаборатория
анализи и по-конкретно на кои качествени показатели не е отговаряло предаденото
за проби етерично масло. Това не става ясно и от показанията на свидетелката С.
П., която говори за отклонения сабинен и синеол (цинеол), но не конкретизира точно
какви са били те. Така дадените показания (които съдът цени и съобразно
критериите по чл. 172 от ГПК предвид обстоятелството, че свидетелката е
служител на ответника и няма агрономическо образование) противоречат на
заключението на вещото лице по извършената по делото съдебна агротехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно. Според експерта
предоставеното за изследване етерично масло от бял равнец, за което са
съставени протокол от № Н908/20.07.2017 г. и протокол № Н1265/02.08.2018 г. на
Национална лаборатория „Бул Роза” ООД отговарят на изискваните качествени
показатели на произведеното от „Инвестстрой” ЕООД масло, залегнали в Приложение
№ 2 и Приложение № 3 към договора от 11.03.2016 г., като особено високи
качествени показатели е показала пробата от 2018 г. От друга страна, тази
лаборатория се ползва с изключителна компетентност и висок международен
престиж. При това положение и Бургаският окръжен съд приема, че ответникът
неоснователно е отказал да изкупи произведеното от ищеца масло, което
последният е изразил готовност да достави.
Относно
възражението за разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на
ищеца съдът приема следното: В отговора на
исковата молба ответникът твърди, че договорът за покупко – продажба на етерично
масло от бял равнец от 11.03.2016 г бил прекратен с едностранно изявление на
ищеца поради неизпълнението му от страна на земеделския производител, както и
поради неизпълнението на други правоотношения между страните, произтичащи от
договор за заем от 11.03.2016 г. Представените с отговора на исковата молба и
допълнителната искова молба предизвестия от 06.02.2018 г., изпратени на
електронната поща на ищеца, съдържат единствето волеизявление за прекратяване
на сключения между страните договор за заем от 11.03.2016 г. и обявяването на
неговата предсрочна изискуемост и покана до „Инвестстрой” ЕООД да заплати
дължимите суми по заемното правоотношение (главница, лихви и неустойки).
Действително, в документа, находящ се на лист 58 от кориците на делото ответникът
твърди, че е налице неизпълнение и на договора за производство и покупко –
продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., но липсва изявление
за неговото разваляне. Същият се коментира единствено във връзка с чл. 14 от
договора за заем, визиращ хипотезата на предсрочна изискуемост на цялата сума
по заема, но няма изрично изявена воля от ответника за прекратяване и на
договора за покупко – продажба, който е предмет на настоящия процес. Тук следва
да се отбележи и това, че предсрочната изискуемост на вземането на ответника по
договора за заем е обусловена и от неизпълнението и на процесния договор, но в
договора за производство и покупко – продажба на етерично масло от бял равнец
липсва като посочено основание за прекратяване неизпълнението на задълженията
на „Инвестстрой” ЕООД по договора за заем от същата дата. Ето защо и
евентуалното разваляне на сделката – предмет на настоящия процес следва да се
подчинява на общите правила, установени в чл. 87 от ЗЗД. Тази разпоредба
предвижда три кумулативни предпоставки за разваляне на двустранни договори, а
именно: страната, която желае развалянето на договора, да е изправна страна по
същия; наличието на писмено изявление за разваляне на договора, когато същият е
сключен в писмена форма и даването на подходящ срок за изпълнение. Нито една от
тези предпоставки не е налице в конкретния случай.
По-горе
съдът изложи съображения, че ответникът не е доказал твърдението си, че
предложеното му за изкупуване масло от бял равнец не е отговаряло на
договореното качество. Тъкмо напротив, налице е отказ същото да бъде изкупено,
като ответникът – купувач неоправдано не е оказал необходимото съдействие да
приеме предложената от ищеца – продавач стока, което негово поведение попада
под хипотезата на чл. 95 от ЗЗД. Тази липса на съдействие от страна на
кредитора е последователно проявена както през 2017 г., така и през 2018 г.,
което се установява и от показанията на свидетелите И. и П., които съвпадат по
отношение на този факт. Ето защо съдът намира, че неоснователният отказ на
„Есетере България” ЕООД да приеме прозведеното от „Инвестстрой” ЕООД масло от
бял равнец не може да обоснове качеството на ответника като изправна страна по
процесния договор и като такъв да упражни предвиденото от закона потестативно право
на разваляне на договора, особено в случая, когато самият той е изпаднал в
забава (така Решение № 196 от 11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о. на
ВКС, ТК).
Не е спазена и предписаната от
закона форма на разваляне на договора, а именно – писмена, когато договорът е
сключен в писмена форма (както е и разглеждания пред съда спор). Както вече бе
упоменато по-горе в мотивите от настоящото решение, в представените
предизвестия, находящи се на листи 58 и 63 от кориците на делото, както и
исковата молба, по която е било образувано т.д. № 119/2018 г. по описа на БОС,
не се съдържа изрично изявление за разваляне на договора за производство и
покупко – продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., а само на
този за заем от същата дата. Тук следва да се има в предвид, че изискуемата от
закона писмена форма на изявлението за разваляне на договора е такава за
неговата действителност (Решение № 456 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 1294/2011
г., ІV г.о. на ВКС, ГК и Решение № 75 от 01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 г.,
ІІ т.о. на ВКС, ТК). Такива писмени доказателства не са представени от страна
на „Есетере България” ЕООД, а ангажираните гласни такива на свидетелката П. за
проведени разговори по телефона в тази насока не могат да бъдат ценени от съда
предвид установената в чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК забрана за установяване на
правни действия и сделки, за които законът изисква писмен акт.
По отношение на изискването за
даване на подходящ срок за престиране на уговореното настоящия съд приема, че и
това условие не е изпълнено. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 3 от 29.03.1973
г., в българското облигационно право право е възприет принципът на реалното изпълнение
на поетите между страните договорни задължения, като развалянето е допустимо
само в случаите на невъзможност за изпълнение на задълженията и то при условие,
че кредиторът е дал подходящ срок за това. Такива данни по делото липсват.
Поради изложените съображения и Бургаският
окръжен съд намира, че процесният договор не е развален поради твърдяното от
„Есетере България” ЕООД виновно неизпълнение от „Инвестстрой” ЕООД. Доколкото
отказът на ответника да приеме предложеното от ищеца изпълнение се основава на
извършено от него разваляне на договора, е факт, от който ответникът черпи
благоприятни правни последици, то и съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК върху последния пада доказателствената тежест да го установи по несъмнен
начин, което не е сторено по повдигнатия правен спор.
При това положение съдът е длъжен
да изследва наличието на предпоставките за основателността на предявените от
„Инвестстрой” ЕООД искове (главен и евентуален). Съгласно клаузите на т. 5, 6,
7, 8 и 9 от договора за производство и покупко – продажба на етерично масло от
бял равнец от 11.03.2016 г. ищецът се е задължил да извърши засаждане на
растения от бял равнец на площ от 200 дка, да организира прибирането на
реколтата и да дестилира събраните насаждения в дестилационната си фабрика в с.
Гълъбец, общ. Поморие. От своя страна „Есетере България” ЕООД се е задължило да
изкупи цялото произведено количество от масло от бял равнец, като размерът на
цената за получената реколта през 2017 г. е определен на 1150 лв. на килограм
масло без ДДС (т. 12 и т. 14 от договора). По делото бе установено, че ищецът е
изпълнил задълженията си, произвел е етерично масло от бял равнец с уговореното
в приложения № 2 и № 3 към договора качество и е предложил на ответника да
изкупи същото, видно от писмо по електронната поща до „Есетере България” ЕООД и
нотариална покана на нотариус Наталия Стоева с район на действие Районен съд –
гр. Варна, връчена на ответника на 17.10.2018 г., но това не е било сторено
ответника. Видно от показанията на свидетеля И., полученото през 2018 г.
количество етерично масло от бял равнец е 180 кг. Действително, в договора от
11.03.2016 г. няма предварително уговорена цена за полученото етерично масло от
реколтата през 2018 г., но доколкото в случая се касае за търговска продажба по
смисъла на чл. 318 и сл. от Търговския закон, то в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба
когато цената не е определена или не е уговорено как ще
бъде определена, то се смята, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока
при подобни обстоятелства, като в този случай цената може да се установява със
всички доказателствени средства, включително и чрез заключение на вещо лице (Решение №
67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., ТК, II т. о., Решение № 121 от
17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 649/2012 г., II т. о., ТК и др.). В случая, видно от
фактура № 27/22.12.2016 г., фактура № 52/08.08.2017 г., фактура № 87/27.03.2018
г. и т. 14 от процесния договор от 11.03.2016 г. цената на 1 кг. етерично масло
от бял равнец е възлизала на 1150 лв. без ДДС. Според заключението на вещото
лице по изпълнената по делото съдебно – икономическа експертиза, извършена на
база приложените по делото документи и проверка в счетоводството на ответното
дружество относно стойността, на която последното е изкупувало етерично масло
от бял равнец, средната пазарна цена на 1 кг. етерично масло от бял равнец през
2018 г. е била в размер на 1590,35 лв. без ДДС, която сума съдът възприема като
обичайната цена, дължима при подобни обстоятелства.
Независимо от това съдът намира
главният иск за реално изпълнение за неоснователен. Както с исковата молба,
така и с допълнителната искова молба, ищецът е заявил и евентуален иск, с който
претендира неустойка по т. 20 от договора за производство и покупко – продажба
на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г. във връзка с т. 19 от същия
поради отказа на „Есетере България” ЕООД да приеме произведеното през 2018 г.
количество от етерично масло от бял равнец. С факта на предявяването на този
евентуален иск на практика „Инвестстрой” ЕООД е заявило претенции за
последиците от прекратяване на договора поради неизпълнението му от страна на
ответника, което имплицитно съдържа и изявление за неговото разваляне (така
Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК,
Решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК и
Решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК). В
течение на производството по делото ответникът не е оказал съдействие за
изпълнението, а се е позовал единствено на това, че договорът е бил развален от
него по вина на ищеца, което възражение не бе доказано поради изложените вече
по-горе съображения. Поради това и настоящият съд намира, че с предявяването на
евентуалния иск ищецът е този, който е развалил процесния договор – същият е
изправна страна по възникналото облигационно отношение, предложил е изпълнение,
което ответникът необосновано е отказал да приеме. Предвид извършеното
едностранна прекратяване на договорните отношения искът за реално изпълнение
няма как да бъде уважен.
Предвид изложеното, от своя страна,
съдът намира за основателен предявеният евентуален иск доколкото „Есетере
България” ЕООД е допуснало нарушение на т. 19, б. „i” от процесния договор и съгласно
т. 20 от същия дължи заплащане на обезщетение в размер на всички дължими
плащания, ведно със законната лихва. Според съда тази клауза, според
систематичното й масто в раздел „Предсрочно прекратяване. Нарушения и санкции”,
има характера на неустойка по смисъла на чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите. Размерът на тази санкция се свежда до всички дължими плащания на
земеделския производител по договора. Дължимото плащане на произведеното
етерично масло през 2018 г. се свежда до дължимата цена на стоката, която през
2018 г. е била в размер на 1590,35 лв. без ДДС за 1 кг. или общо 286 263
лева за произведените 180 кг., на колкото възлиза и уговорената неустойка. Искът
е предявен за сумата за сумата 207 000 лева, в рамките на който размер и
същият се явява основателен, доколкото предвид диспозитивното начало в процеса
съдът не може да присъди нещо повече от поисканото. Доколкото уговорената в т.
20 от процесния договор неустойка има компенсаторен характер, върху нея следва
да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на „Инвестстрой” ЕООД следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски по делото общо в размер на 11 980
лева, от което 8280 лв. заплатена държавна такса, 350 лв. разходи за
извършената съдебно – агротехническа експертиза, 350 лв. за възнаграждение на
вещото лице по съдебно – икономическата експертиза и 3000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
По
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ на „ИНВЕСТСТРОЙ” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Христо Фотев”, № 22, ет. 1,
офис 1, ЕИК ********* за осъждане на „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Дванадесета”, № 12,
ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата
от 207 000 (двеста и седем хиляди) лева, представляваща дължима цена за
произведено етерично масло от бял равнец през 2018 г. по договор за
производство и покупко – продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба (22.01.2019 г.) до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Дванадесета”, № 12,
ЕИК ********* да заплати на„ИНВЕСТСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Христо Фотев”, № 22, ет. 1, офис 1, ЕИК ********* сумата
от 207 000 (двеста и седем хиляди) лева, представляваща неустойка по т. 20
от сключения между страните договор за производство и покупко – продажба на
етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., дължима поради неизпълнение на
задължението на ответника да приеме произведеното количество етерично масло от
бял равнец през 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба (22.01.2019 г.) до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Дванадесета”, № 12,
ЕИК ********* да заплати на„ИНВЕСТСТРОЙ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Христо Фотев”, № 22, ет. 1, офис 1, ЕИК ********* сумата
от 11 980 (единадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: