№ 11
гр. Г.Т., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200228 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Д. М. П. от с. В., общ. А., обл. В., с
ЕГН – **********, срещу Наказателно постановление № 21-0265-
000406/25.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100/сто/ лева; за извършено
нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лева.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено. Не
се посочват доводи за това си твърдение.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява, не
излага становище за неоснователност на жалбата.
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
1
Районен съд – Г.Т., като разгледа жалбата и събраните доказателства
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия АA, № 435 от 21.07.2021г., съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските
органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават
фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения
по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма
спор в настоящия случай, че актосъставителят Ал. Ст. М. е именно младши
автоконтрольор в РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.. АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. При съставянето на акта, актосъставителят по отношение наличие
на възражения, е изписал: „Нямам“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. В АУАН не е
2
посочено ЕГН на свидетелят Ж. Г. Ж., но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Както вече бе посочено АУАН е съставен в
присъствие на един свидетел.
Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е
изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно
произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки
непосредствени възприятия. От разпита на актосъставителят А.М. се
установява, че е получен сигнал за произшествие, при което повредено
електрическо табло. Актосъставителят А.М. е посетил произшествието и
непосредствено е възприел извършените нарушения, както и обстоятелството,
че колесният трактор е бил управляван именно от жалбоподателя по
настоящото дело – Д. М. П., след като свидетелството ми за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и описаните от тях
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършени от страна на
жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно средство
от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
3
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при
ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Красимир Милчев Манолов е началник РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че НП било издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят на 17.07.2021г., около 16,00часа, в с. Л., общ. Г.Т., по ул.
„Ед.“ е управлявал колесен трактор /багер/ JCV с рег. №14684, собственост на
ЕТ „Е.-П.П.“, като при извършената проверка е установено, че управлява
ППС, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. При
управление на ППС предприема маневра на заден ход, при което поврежда ел.
табло №62, собственост на АРП – Север, намиращо се на ул. „Ед.“.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален
4
закон:
По пункт първи от НП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
От друга страна правната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията
и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на
всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.
Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното
си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от
20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009
г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно §
2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на
ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи“,
включително СУМПС, то ЗДвП „урежда изискванията за правоспособност на
водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове“, като целта е „да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от МПС“.
От разпитаният в съдебно заседание актосъставител – А.М. се
5
установява, че същият е съставил АУАН на водача въз основа на извършена
проверка на място, след като е направил и справка с ОДЧ и е установено, че
СУМПС е отнето.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са
логични, житейски обясними, подкрепят се от останалите материали по
делото. Същият пресъздават непосредствените си действия при извършената
проверка.
Показанията се потвърждават и от представените писмени
доказателства.
Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач, че
жалбоподателят П. е неправоспособен водач. СУМПС му е отнето с ЗППАМ
№ 21-0445-000071/07.07.2021г.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че описаното деяние по пункт
първи в съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и
несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на
вмененото му нарушение.
Наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е в размер на сто
лева, т.е. към предвиденият от законодателят минимален размер от триста
лева. При индивидуализиране на наказанието административно-наказващият
орган е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от
ЗАНН. Наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение.
Видно от представената справка за нарушител е, че жалбоподателят е
наказван многократно с влезли в сила наказателни постановления, фишове и
ЗППАМ за извършени от същия нарушения. Настоящият съдебен състав
счита този размер на наказанието по пункт първи в съставения против
жалбоподателя акт за правилно определен, като следва да се отбележи, че
според съда наказващият орган е проявил снизхождение при определяне на
размера на наложеното наказание с оглед големия брой нарушения
осъществени от въззивника.
По пункт втори от НП:
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил
маневра на заден ход, при която е причинил ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, тъй като е настъпила повреда (електрическо табло №62
6
собственост на ЕРП - Север). Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл, жалбоподателят
не е изпълнил именно това свое задължение, в резултат на което не е
възприел намиращото се зад него електрическо табло и му е причинил щета,
поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението
му и настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина
небрежност, тъй като жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и на последиците, че ще повреди монтираното зад него
електрическо табло при извършване на маневрата и така ще накърни
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, тъй като
не го е видял. Като правоспособен водач на МПС обаче той е бил длъжен да
се огледа и прецени цялата пътна обстановка преди да предприеме желаната
маневра и е могъл да възприеме опасността от съприкосновение с
монтираното електрическо табло зад него автомобил преди да потегли на
заден ход.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП, като е наложено наказание в абсолютния законоустановен размер,
поради което не подлежи на изменение.
Наложените с наказателното постановление наказания били правилно
определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.
Описаните нарушения не биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. Нарушенията извършени от Д.П. се
отличават с висока степен на обществена опасност на деянието.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0265-000406/25.08.2021г.
на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с което на Д. М. П. от с. В.,
общ. А., обл. В., с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100/сто/ лева; за извършено нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
20/двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
8