О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 27.02.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 313 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 78, ал. 7
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на М.Н.Н. срещу Определение № 895 от 16.01.2019г. по гр.д. № 15729/2014г. по
описа на ВРС, XXXV-ти
състав, с което на основание чл. 78, ал.
7 от ГПК частната жалбоподателка е осъдена да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ, с адрес: гр. София, ул. „Развигор“ № 1
сумата от 450 лв., представляваща изплатено на адвокат възнаграждение съгласно
Решение № ВН-1319а-27803/28.11.2017г. на Председателя на НБПП адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца правна помощ по делото.
В частната жалба са наведени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на определението с доводи, че през 2015г.
на ищцата е била предоставена правна помощ на основание чл. 94 от ГПК. От тогава
до сега се променили само възрастта й – от 71 на 75 навършени години
понастоящем; пенсията й от 185 лв. станала 207 лв., а здравословното й
състояние се е влошило. Твърди, че не е предоставила неверни данни по чл. 90,
ал. 1 от ГПК, както и не са настъпвали промени в обстоятелствата по чл. 90, ал.
2, чл. 96 и чл. 97 от ГПК. Материалното й състояние не се е подобрило към
настоящия момент и не е в състояние да заплати сумата за адвокатска защита,
която й е предоставена като безплатна. Била е също освободена от задължението
за плащане на такси и разноски по делото, поради което моли обжалваното
определение да се отмени.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявен от М.Н.Н. *** вещен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 5617 от
05.05.2015г. на основание чл. 94 от ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗПрП на
ищцата М.Н.Н. е предоставена правна помощ. За осъществяване на правната помощ с
писмо от 07.05.2015г. е определен адв. Красимира Стефанова, вписан в НРППОПП
под № 4209. С разпореждане на съда от 07.05.2015г. определеният адвокат е
назначен като особен представител на ищцата.
С влязло в сила на 21.12.2018г. решение,
предявеният иск е отхвърлен.
На 24.01.2018г. по делото е
постъпило писмо от НБПП, придружено с Решение № ВН-1319а-27803/28.11.2017г. на
председателя на бюрото, с което на основание представен отчет и чл. 25, ал. 1
вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на адв. Красимира
Стефанова е определено за изплащане възнаграждение в размер на 450 лв. В
писмото е обективирано искане на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 7 от ГПК вр.
чл. 27а от ЗПрП за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката,
предоставил правната помощ в определения размер.
С обжалваното определение, ВРС
приел, че са налице предпоставки за присъждане на разноски на НБПП и на
основание чл. 78, ал. 7 от ГПК възложил същите в тежест на ищцата, получила
правната помощ.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21,
т. 3 от ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща
и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. В чл. 23, ал. 3 от ЗПрП съдът е посочен като
органа, който в хипотезата на ал. 2 предоставя правната помощ, както и
критерият, комплексен по естеството си, който той съобразява. В сравнение с чл.
22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП не посочва изрично, че правната помощ във вида
процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се
извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата,
както и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Безплатна
означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало
възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата.
Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната
помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5
от ЗПрП и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно
признатото им право на защита в процеса. От този принцип чл. 27а от ЗПрП предвижда
изключение, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в
лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в
предвидените със закон случаи.
Уредените в чл. 78, ал. 7, изр. 1 и
2 от ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се налага от граматическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата. В първия случай ако иска на лицето,
на което е предоставена правна помощ е уважен, съответно то има право на
разноски, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските
за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на
искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния
защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата,
осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение, в ГПК
е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу
изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна
помощ. Това негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито по
материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Именно
отговорността за разноски урежда чл. 78 от ГПК, която е отговорност на страните
в процеса, не и на трети лица, и която е поставена в зависимост основно от
материалноправния изход на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл. 78, ал.
7, изр. 2 от ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и
въвежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 от ГПК,
касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото
съобразно изхода по него. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК в случаите на
осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото
съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК – изхода на спора.
Този текст акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен
иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на
насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е
разходвало за възнаграждение за адвокат/. Следователно чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а от ГПК, за разлика от чл. 97,
ал. 2 от ГПК – случаят на лишаване от правна помощ и чл. 96, ал. 1, т. 1 от ГПК
вр. чл. 27 от ЗПрП – хипотезата на прекратяването й поради промяна в
обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена /в този смисъл Определение
№ 238 от 27.10.2016г. по гр.д. № 5920/2015г. на ВКС, I ГО; Определение № 131 от
24.06.2016г. по ч.гр.д. № 2020/2016г. на ВКС, II ГО, Определение № 99 от
14.04.2016г. по ч.гр.д. № 730/2016г. на ВКС I ГО и др./.
Аргумент в подкрепа на изложеното
може да се извлече и от чл. 24 от ЗПрП, който урежда случаите, в които правна
помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в
чл. 22 и чл. 23 от ЗПрП. Една от хипотезите е, когато претенцията на страната е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай
законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап
предоставянето й. По никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на делото
възстановяването на средствата от лицето, на което тя вече е предоставена, нито
разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Следователно
в случая не е налице
нито една от горните хипотези, даващи основание за възлагането в тежест на
ищцата – настоящата жалбоподателка, да възстанови на НБПП изплатеното от него
адвокатско възнаграждение. Фактът, че искът й е отхвърлен като неоснователен не
е основание за вменяването й на подобна тежест именно поради липсата на
предвидена такава в закона.
В настоящия
случай адвокатското
възнаграждение, за плащането на което не
е представено доказателство по делото, следва да остане за сметка на
НБПП, което по аргумент от чл. 94 от ГПК вр. чл. 2 и чл. 22 от ЗПрП
осъществява поетото от държавата задължение за предоставяне на безплатна правна
помощ на определени категории лица.
Обстоятелството, че в случая
страната, на която е предоставена правна помощ, е освободена от такси и
разноски по делото, е неотносимо към спора. Средствата, които държавата отделя
за осигуряването на правна помощ, не са разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 895 от
16.01.2019г. по гр.д. № 15729/2014г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК М.Н.Н.
с ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощ, с адрес: гр. София, ул. „Развигор“ № 1 сумата от 450 лв., представляваща
изплатено на адвокат възнаграждение съгласно Решение №
ВН-1319а-27803/28.11.2017г. на Председателя на НБПП адвокатско възнаграждение
за оказана на ищеца правна помощ по делото И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноските за изплатено от
него адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата по гр.д. №
15729/2014г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав правна
помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за страните и Националното бюро за
правна помощ започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент от чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.