ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас , 12.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500302 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба подадена от К. П. Д. и
П. Д. Д., чрез процесуален представител адв. Ж.Х. - АК-Б., съдебен адрес:
гр.П., ул. “В.Л.“, №*, срещу определение № 189/13.04.2021год. по ч.гр.д.№
466/2021год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без
разглеждане частна жалба вх.№276749 от 18.12.2020год. по описа на РС-
Бургас, подадена от К. П. Д. и П. Д. Д., чрез процесуален представител адв.
Ж.Х. - АК-Б., съдебен адрес: гр.П., ул.“В. Л.“, №* против определение №
262453 от 17.11.2020год. по гр.д.№1172/2020год. на РС-Бургас, в частта, с
която не е прието за съвместно разглеждане въведеното от ищците по чл.241
от ГПК ново основание за собственост на процесния имот - придобивна
давност.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
недопустимо, неправилно и необосновано. Направено е искане за неговата
отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания, на
осн. чл.214 от ГПК да бъде прието за съвместно разглеждане въведеното с
последваща молба допълнително основание на предявения ревандикационен
иск. Изложени са съображения по същество на спора, като се твърди
незаконосъобразност на определението на РС-Бургас поради противоречие с
1
т.2В от ТР№4 от 14.03.2016год. по т.д.№4/2014год. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се също, че определението на РС-Бургас е преграждащо по своя
характер, тъй като осуетява защитата на ищеца, поради което подлежи на
обжалване пред по-горен съд, какъвто в случая се явява въззивния окръжен
съд.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответника по предявения
ревандикационен иск-„Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, чрез процесуален
представител адв.Е.Д.. Твърди се, че частната жалба е недопустима и
неоснователна. Сочи се, че определенията по чл.214 от ГПК са необжалваеми,
поради което правилно окръжният съд е оставил сезиращата го жалба без
разглеждане. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
определение и за отхвърляне на искането за изменение на иска.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на
частната жалба, с която е сезиран настоящия съд. Обжалваното пред
настоящия съд определение е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК, поради което по правилата на ал.2 подлежи на обжалване пред
апелативен съд. В този смисъл е и разпореждане № 1578/05.07.2021год. на
ВКС, с което частната жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд
е изпратено по компетентност на Бургаския апелативен съд.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на
окръжния съд, който подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частните жалбоподатели са ищци по предявен срещу ответника „Лидл
България ЕООД ЕНД КО“ КД ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за
предаване на владението на идеална част от поземлен имот, за която в
исковата молба ищците твърдят, че са придобили въз основа на извършена в
тяхна полза реституция по ЗСПЗЗ.
2
След като исковата молба е приета за редовна и са извършени
последващи процесуални действия по размяна на книжа, преди първото по
делото открито съдебно заседание ищците са депозирали молба, с която са
заявили, че изменят иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, като към заявеното
придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ, в условията на евентуалност
добавят ново основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Сезираният да се произнесе като първа инстанция по иска съд- РС-Бургас е
отказал да приеме поисканото изменение на иска. Определението, с което
е постановен отказа е обжалвано с частна жалба пред Бургаския окръжен съд.
Последният е намерил частната жалба за недопустима, поради липсата на
предвидена възможност за обжалване, като с обжалваното пред настоящия
съд определение я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по
делото.
Предвид изложените в частната жалба възражения по същество на
спора е важно да се посочи, че в настоящото производство компетентността
на Бургаския апелативен съд е само относно отговор на въпроса дали
подлежи на обжалване определението постановено от районния съд по реда
на чл.214 от ГПК – т.е. дали окръжният съд по постъпилата пред него частна
жалба е следвало да се произнесе по същество на спора или законът не
предвижда такава възможност. В настоящото производство апелативният съд
няма правомощия да разгледа и да се произнесе по същество на частната
жалба, с която е бил сезиран окръжният съд – т.е. не може да обсъжда
възраженията относно това, дали са били налице или не условия по чл.214 от
ГПК за приемане на исканото от ищците изменение на иска.
За да остави без разглеждане подадената пред него частна жалба срещу
определение на районния съд, в частта, с която е отказано да се приеме
изменение на иска, Бургаският окръжен съд е взел предвид от една страна, че
в разпоредбата на чл.214 от ГПК не е изрично предвидена възможност за
обжалване, а от друга страна, че обжалваното определение на БРС не е
преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по твърдяното
ново придобивно основание ищците могат да защитят правата си в друг
процес.
Настоящият съд споделя приетото от окръжния съд с обжалваното
3
определение. То се подкрепя и от константната практика на ВКС. Както е
посочено в Определение № 488 от 15.09.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №
5066/2014г., I г. о., ГК, в случаите, в които не е поискано изменение по размер
/т.е. извън хипотезата на т.7б от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК/, а е поискано да бъде приет нов иск
наред с първоначалните, за акта на съда по това искане законодателят не
е предвидил възможност за обжалване. С Определение № 39 от 21.02.2017г.
на ВКС по ч.гр.д.№ 403/2017г., I г. о., ГК също е прието, че определението, с
което е отказано да се приемат за съвместно разглеждане във висящото
производство нови искове не е преграждащо по своя характер, нито пък
попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, затова
частната жалба срещу него е недопустима. В този смисъл е и Определение №
408 от 28.10.2020г. на ВКС по ч.т.д.№1513/2020г., I т. о., ТК, с което също е
прието, че когато няма пречка страната да предяви исковете по въведеното
ново основание в отделен процес, самостоятелното обжалване на
определение по чл. 214, ал. 1 ГПК, с което е отказано изменение на иска е
лишено от правен интерес.
Подадената частна жалба срещу определение, за което в закона не е
предвидена възможност за обжалване е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, което
окръжният съд е направил с обжалваното определение.
Предвид горното обжалваното определение е валидно, допустимо и
правилно, поради което подадената частна жалба като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от К. П. Д. и П.
Д. Д., чрез процесуален представител адв.Ж.Х.-АК-Б., съдебен адрес: гр.П.,
ул.“В. Л“, №, срещу определение № 189/13.04.2021год. по ч.гр.д.№466/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
4
съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5