Р Е
Ш Е Н
И Е
№ І-470 06.06.2019 год. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, I-ви въззивен състав, в закрито заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при
секретаря.................................., като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева гр.д. № 675 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 6506/28.03.2019г.
по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 КЧСИ, подадена от Т.К.В. ЕГН **********
с постоянен адрес: *** срещу
разпределение от 25.03.2019г. по изп. д. № 20168040400344 за сумата от 98010
лева, посочена в наддавателно предложение на Т.В..
Сочи, че съдебният изпълнил
извършил разпределение във връзка с проведена публична продан по изпълнително
дело № 20168040400344 и била определена сумата, която взискателят-наддавач
следвало да внесе. Намира постановлението за неправилно, постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че
изпълнителното дело било образувано срещу трима длъжници – „Ил Де Строй“ ЕООД, И.С.
и С.С. като от съставения протокол за разпределение не ставало ясно дали
посочените в разпределението взискатели „Агенция за събиране на вземания“ АД, Т.В.
и НАП са взискатели по отношение на всички или само за някой от длъжниците.
Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 460 ГПК и неправилно са разпределени
сумите като е нарушено и правилото на чл. 461 ГПК. Счита, че неправилно в реда
на привилигированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са включени
разноските на съдебния изпълнител по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и такса за изготвяне
на разпределение като счита, че същите следва да се удовлетворят след
вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Твърди че таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е
неправилно определена, а освен това счита, че следва да се удовлетворят само
такива разноски за принудително изпълнение, които са действително направени. В
случай, че разноските не са платени авансово от взискателя, сочи че за тяхното
събиране е предвиден специален особен ред по чл. 79, ал. 2 ГПК. Счита, че
неправилно е определен и размера на законната лихва. Твърди, че от
разпределението не е ясно какви вземания се погасяват със сумата от 94152,97
лева предвидена за кредитора „Агенция за събиране на вземания“ АД – същият имал
два изпълнителни листа като за вземанията по тях били учредени ипотеки,
съответно първа и втора по ред, а предвид факта, че вземанията, които се
погасяват не били посочени по пера не
било ясно какво точно се погасява и в какъв ред, поради което не било ясно и какво
остава да се дължи. Счита, че отнасянето на сумата към задължението е
неправилно и сочи за невъзможност да се прецени дали е спазено правилото на чл.
76 ЗЗД за погасяване на задълженията.
Моли да се допусне
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор въз
основа на данните по делото и представените справки и сметки по чл. 79 ЗЧСИ да
предложи варианти за разпределение на процесните очаквани да постъпят суми и да
определи правилно ли е изчислена таксата на т. 26 ТТРЗЧСИ. По същество жалбоподателят
поставя въпроси към вещото лице, чийто отговор е правен като освен посоченото
не е възможно съществуването на варианти за разпределение, а реда на
привилегиите се определя от закона, поради което доказателственото искане
следва да се остави без уважение.
Постъпил е отговор от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с който оспорват депозираната жалба като считат, че
протокола за разпределение отговаря на
изискванията на материалния и процесуалния закон, били посочени кредиторите и
вземанията им по отношение на конкретния длъжник. Сочи, че „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е кредитор по отношение на тримата длъжници и протоколът е
изчерпателен, тъй като няма законоустановени реквизити, които трябва да
съдържа. Твърди, че сумата, която трябва да внесе взискателят-купувач е
правилно изчислена от ЧСИ. Оспорва, че
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Намира, че таксата е цената за услугата, която е указал съдебния изпълнител за
събиране на таксата. Оспорва приложимостта на чл. 76 ЗЗД в изпълнителното
производство. Противопоставя се на искането за допускане на
съдебно-икономическа експертиза. Моли жалбата да се остави без уважение.
Представени са мотиви от съдебния
изпълнител, който сочи, че разпределението е резултат от новоизвършена публична
продан на имот 07079.602.157.1.48 като за купувач бил обявен Т.К.В. Твърди, че
по делото била извършвана продан на този имот и било изготвено разпределение от
съдебния изпълнител, което било потвърдено със съдебно решение на БОС, но тъй
като бил отменен отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на имота,
се наложило извършване на нова продан и изготвяне на настоящото разпределение.
По проведената нова продан за купувач бил обявен Т.В., но за цена по-висока от тази,
която предложил на предходната. Сочи, че разпределението е изготвено по
правилата на предходното, което било потвърдено от съд, но въпреки това излага
аргументи като счита жалбата за неоснователна. Били посочени всички длъжници и
взискатели и изрично, че Агенция за събиране на вземания ЕАД било ипотекарен
кредитор и затова длъжникът по делото дори да не е длъжник на ипотекарния
кредитор за него задължително се заделяли суми. Било посочено и че Т.К.В. е
кредитор на И.С., Община Бургас – присъединена
за вземанията относно такса битови отпадъци, а НАП бил кредитор на длъжниците И.С.
и С.С.. Твърди, че е спазена разпоредбата
на чл. 461 ГПК. Сочи, че таксата по т. 26 била предварително заделена на ЧСИ,
но дори да се приеме, че била включена с привилегия чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
то сочи, че практиката на съдилищата приема, че таксата се ползва именно с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Намира, че от разпределението е ясно,
че сумата е разпределена на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
удовлетворяване на вземания с учредена първа по ред ипотека, а остатъка - за
втората по ред ипотека като законът предвижда прилагане на чл. 76 ЗЗД и счита,
че съдебният изпълнител няма задължение подробно да описва обстоятелства, които
могат да бъдат проверени в изпълнителното производство, а чл. 76 ЗЗД бил
правилно приложен.
Бургаският окръжен съд, във връзка
с подадената жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, от фактическа страна, намира следното:
Изпълнително дело №20168040400344
по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД (Банката) срещу „ИЛ ДЕ
СТРОЙ“ ЕООД, И.Д.С. и С.И.С. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от
04.05.2016г., издаден по ч.гр.д.№2464/2016г. на РС Бургас, с което тримата
длъжници са осъдени солидарно да заплатят на Банката описаните в изпълнителния
лист парични суми, дължими въз основа на банков револвиращ кредит №
22/07.08.2012г., а именно: 49936,12 лева – главница, 3278,73 лева – лихва върху
просрочена главница за периода от 28.05.2015г. до 27.04.2016г., 1061,14 лева –
наказателна лихва върху просрочена главница за периода 28.05.2015г. до
27.04.2016г., законна лихва върху главницата, считано от 28.04.2016г. до
изплащане на вземането, както и 2698,49 лева деловодни разноски.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху имот,
ипотекиран в негова полза, а именно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.602.157.1.48. Представен е нотариален акт №**, т.**, рег.№ 3***, д.№***/20**г. на
нотариус Гергана Сазанова, извършен на 10.08.2012г., от който е видно, че
цялото вземане по договора за кредит е
обезпечено с договорна ипотека върху собствен на съпрузите И. и С. С. недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№07079.602.157.1.48 с административен адрес: гр.Б., к-с „С.”, бл. **, вх.*, ет., ап.*, представляващ апартамент с площ от 62,27 кв.м. и
избено помещение към него, ведно с
ид.части от общите части на сградата и съответните ид.части от правото
на строеж.
Вписана е възбрана върху имота л.
75 и е извършен опис л. 180.
С Молба от 05.08.2016г. (л. 418)
Банката е поискала да бъде присъединено вземането й по изпълнителен лист №
3516/25.07.2016г., издаден по заповед за изпълнение № 2264/22.07.2016г. по
ч.гр.д.№ 4214/2016г. на БРС за дължими суми солидарно от тримата длъжници по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 77/02.04.2009г. и анекс
към него, а именно: 7457,76 евро , от която 7095,38 евро – главница; договорна
лихва 362,38 евро за периода 27.02.2016г. до 20.07.2016г. и законна лихва върху
главницата от 21.07.2016г. до изплащане на вземането, както и 1125,30 лева
разноски по делото.
С постановление от 22.08.2016г. на
ЧСИ л. 425 вземането е присъединено по изпълнителното дело и са уведомени длъжниците
съгласно покани за доброволно изпълнение л. 461-463.
Представен е нотариален акт №**,
т.*, рег.№1***, дело№ 110/200*г. за
учредяване на 03.04.2009г. договорна ипотека в полза на банката- взискател
върху собствения на длъжниците-
физически лица недвижим имот в гр.Б., к-с „С.”, бл. **, ет.*, ап.* за обезпечаване на вземанията по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 77/02.04.2009г. и анекси към него. Предвид поредността на
вписването тази ипотека е първа по ред.
На 12.01.2017г. л. 552 е постъпила
молба от Т.К.В. да бъде присъединен като взискател по вече образуваното
изп.дело № 344/2016г. за събиране на вземанията му срещу длъжника И.Д.С.
съгласно изпълнителен лист от 09.01.2017г., издаден по ч.гр.д.№ 59/2017г. по
описа на БРС, за сумата от 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 05.01.2017г. до окончателното й изплащане. С постановление на
ЧСИ л. 558 от 17.01.2017г. същия е
присъединен като взискател на основание чл.456 ГПК срещу длъжника И.Д.С..
Впоследствие съгласно молба от
25.08.2017г. (л. 734) като взискател по делото е присъединено и Топлофикация –
Бургас ЕАД въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК издадено от ЧСИ Иванка
Миндова по изп.д. № 1047/2016г. С постановление на ЧСИ л. 740 взискателят е
присъединен по отношение на длъжника И.С., но съгласно уведомление л. 987
взискателят е посочил, че длъжникът е изпълнил задължението си към „Топлофикация
Бургас“ ЕАД и затова този кредитор не участва в разпределението.
В хода на производството първоначалният
взискател на тримата длъжници- „УниКредит Булбанк“ АД-София е заменен от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД съгласно представен договор за цесия. Съдебният
изпълнител с разпореждане л. 828 е конституирал новия взискател, за което за връчени
съобщения до длъжниците л. 829-831 и първоначалния взискател л. 836.
Извършена е оценка като ипотекирания
имот е изнасян няколко пъти на публична продан.
Съгласно протокол л. 560 за купувач е обявен Т.В. за сумата от 85000
лева. Изготвено е разпределение от 13.02.2017 г. на сумата от 85000 лв., което
е обжалвано от Т.В.. С решение №I-312/11.04.2017г. по гр.д.№524/2017г. на
Бургаски окръжен съд, обжалваното разпределение е отменено –л. 637. Съдебният
изпълнител е изготвил второ разпределение от 19.06.2017г. л. 662, което също е
било обжалвано от Т.К.В., но жалбата му е оставена без уважение с решение №885
от 2.11.2017г. по в.гр.д.№1075 по описа на БОС, потвърдено с решение №25 от
22.01.2018г. по ч.гр.д.№408/17г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателят К.
не внесъл своевременно определените
съгласно разпределението суми, поради което ЧСИ обявил нова публична продан на
имота в периода 13.05.18г.- 13.06.2018г., но отказал да извърши нова оценка по реда на чл.485 ГПК
на имота. Отказът на ЧСИ да извърши нова оценка на имота е отменен с решение от
19.09.2018г. по гр.д.№1374/18г. по описа на БОС л. 1044, а делото е върнато на
ЧСИ за изготвяне на нова оценка.
Междувременно публичната продан е
била проведена, като за купувач на имота е обявен Т.К.В., предложил цена в
размер на 83360 лв. Съдебният изпълнител изготвил разпределение съгласно протокол
от 02.07.2018г., като с Решение № 16/11.01.2019г. по гр.д. № 1203/2018г. по
описа на ОС Бургас жалбата против постановлението е оставена без уважение, но
предвид необходимостта от извършване на нова оценка за имота е била проведена
нова продан.
Изготвена е нова оценка и съдебният
изпълнител е обявил нова продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№07079.602.157.1.48 с административен адрес: гр.Б., к-с „С.”, бл. **, вх.*, ет.*, ап.* за периода от 27.01.2019г. до 27.02.2019г. като
съгласно протокол л. 1237 за купувач е обявен Т.В. за сумата от 98010 лева.
По делото са постъпили удостоверения
от ТД на НАП Бургас съгласно които С.С. има задължения към държавата към 07.03.2019г.
– 994,60 лева (л. 1244), И.С. към 08.03.2019г. – 112715,62 лева. Представена е
справка за дължими данъци към Община Бургас за апартамента, предмет на проданта
в размер на 98,94 лева и ТБО 113,10 лева. Съдебният изпълнител е насрочил
извършване на разпределение на 25.03.2019г. за което са уведомени взискателя „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, НАП, Община Бургас, Т.В. и длъжниците по делото.
Изготвено е разпределение на сума
от публичната продан по чл. 495 ГПК съгласно което в т. 1 като длъжници по
изпълнителен лист са посочени Ил Де Строй ЕООД, И.Д.С. и С.И.С. като причина за
постъпване на паричната сума за разпределение е посочена продажбата на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.157.1.48 върху която са
учредени в полза на взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД две ипотеки.
Посочена е сума за разпределение 98010 лева. Определени са разноски по
съдебното изпълнение т. 26 ТТРЗЧСИ 3608,99 лева, както и 36 лева такса за
изготвяне на разпределение т. 13 или общо 3644,99 лева като е посочено, че е
изчислена по реда на чл. 73, ал. 4 ГПК и т. 26 ТТРЗЧСИ и остатък за
разпределение 94365,01 лева. В т. 4 фигурират взискателите „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, Т.К.В., Община Бургас и Национална агенция за приходите.
В т. 5 са посочени вземанията на
взискателите към 25.03.2019г., както следва:
А1 „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания по изп.лист
2258/04.05.2016г. обезпечени с
2-ра по ред ипотека върху продавания имот:
Разноски по ред 136т. 3 ЗЗД за адв.хонорар
1612,97 лева; държавна такса 1085,52 лева; разноски за вещо лице 300 лева,
ОБЩО 2998,49 лева;
Лихви ред по чл. 136, т. 3 –
наказателна лихва по ИЛ 1061,14 лева; просрочена лихва по ИЛ 3278,73 лева,
законна лихва по ИД 14718,17 лева
ОБЩО 19058,04 лева;
главница по 136, т. 3 ЗЗД –
49936,12 лева
ОБЩО 71992,65 ЛЕВА;
А2 „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания по изп.лист
3516/25.07.2016г. обезпечени с първа по ред ипотека
- разноски по ред 136, т. 3 ЗЗД
- адв.хонорар по гр.д. 826,77 лева; държавна такса по ИЛ – 291,72 лева
общо 1118,49 лева;
Лихви по 136, т. 3 ЗЗД – договорна
лихва по ИЛ 708,75 лева; законна лихва по ИД 3766,16 лева
общо 4474,91 лева;
главница по ИЛ с ред по чл. 136, т.
3 ЗЗД - 13877,36 лева
ОБЩО 19470,76 лева
Б Т.К.В. взискател срещу длъжника И.С.
– разноски по чл. 137 ЗЗД - 60 лева;
лихви ред чл. 137 ЗЗД 1797,78 лева; главница ред чл. 137 ЗЗД - 8000 лева
ОБЩО 9857,78 лева;
В Община Бургас – присъединен по
право взискател за дължими данъци и ТБО за продавания имот - данъци по чл. 136,
т. 2 ЗЗД 98,94 лева и дължими ТБО 113,10 лева
ОБЩО 212,04 лева;
Г НАП публични вземания по чл. 136,
т. 6 ЗЗД към И.С. 112715,62 лева и към С.С. 994,60 лева.
В точка 6 на изготвеното
разпределение на основание чл. 136, т. 2 е разпределена сумата за данъци за
имота към Община Бургас 98,94 лева и дължими ТБО 113,10 лева. Остатъка за
разпределение от 94152,97 лева е разпределен на Агенция за събиране на вземания
ЕАД на основание чл. 136, т. 3 ЗЗД.
Определени са на основание чл. 495 ГПК съразмерните части за изплащане от купувача Т.В. за дължими данъци за имота
към Община Бургас 98,94 лева, за ТБО 113,10 лева; такси и разноски към ЧСИ
3644,99 лева и дължима сума към взискателя Агенция за събиране на вземания ЕАД
94152,97 лева.
С оглед така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462,
ал.2 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство срещу подлежащ на обжалване акт и затова съдът я намира за допустима.
Разпределението е акт, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
Законът предвижда възможност
взискателят да бъде обявен за купувач на недвижим имот, изнесен на публична
продан за удовлетворяване на вземането му като може да прихване дължимата срещу
стойността сума такава част от вземането, каквато му се пада по съразмерност.
Съгласно чл. 495 ГПК взискателят, обявен
за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава
неговото вземане, когато няма други взискатели. Целта на разпределението в
хипотезата на чл. 495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от
взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло
или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. В
хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от вземанията са от един и
същи ред по чл. 136 ЗЗД и ако това се установи – в каква съразмерност ще
бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена
по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да
бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.
В производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна
инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на
доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка относно доводите
в жалбата, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на
разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е
необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните
права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са например неправилно
определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни
вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и
всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на
обжалващата страна.
Относно възражението, че не било
ясно за кои длъжници са посочените в разпределението взискатели - съдът го
намира за неоснователно, тъй като действително в т.4 са посочени взискателите „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, Т.К.В., Община Бургас, НАП, но изброяването им е
като взискатели по изпълнителното производство докато в т. 5 вземания към
взискателите е посочено конкретно кой взискател срещу кой длъжник в изпълнителното
производство е конституиран. Ето защо съдът счита, че не е налице неяснота при
определяне на кръга от взискателите и спрямо кой длъжник същите са
конституирани.
Разпоредбата на чл. 460 ГПК
предвижда, че ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. В случая съдебният изпълнител е спазил
поредността за удовлетворяване на вземанията като на първо място е отделена
сумата за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Жалбоподателят е хирографарен кредитор, вземанията му към И.С. не се ползват с привилегии, поради
което същият би могъл да прихване своите вземания само в случай, че след
удовлетворяване на привилегированите вземания е налице остатък.
Именно в съответствие с посочената
разпоредба, предвид недостатъчност на сумата за разпределение да покрие всички
вземания по изпълнителното дело, ЧСИ най-напред е отделил суми, които се
ползват с правото на предпочтително удовлетворяване, а именно по чл. 136 т. 1-3 ЗЗД. От събраната сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер
вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК не всички
разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване по този ред, а критерият за това е дали тези
разноски са относими към реализирането на способа, от който се разпределят
конкретните събрани суми. Следователно, със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател
или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят с процесното разпределение. Ето защо в тази графа са включена и таксата на съдебния изпълнител по
т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като същата се дължи за събрана сума, а тя е резултат именно
от проведения изпълнителен способ и се отнася към събирането. Без действията на
съдебния изпълнител и извършените от него услуги сумата по разпределението
нямаше да бъде събрана, а освен това действията на ЧСИ ползват всички
взискатели. Ето защо е неоснователно възражението, че таксата по т. 26 ЗЗД не
следва да се включи сред привилегиите по чл. 136, т. 1 ЗЗД. Таксата по т. 13
ТТРЗЧСИ също ползва всички кредитори и тя се ползва с привилегия по чл. 136, т.
1 ЗЗД (така и Решение № 147 от 1.01.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 124/2019
г.).
Съдебният състав не споделя и
становището, че таксата е неправилно определена. Съдебният изпълнител е посочил
методологията, по която я е изчислил като таксата за изпълнение е изчислена
върху целия дълг като е приспадната пропорционална такса за опис като съгласно Забележка под т.1. на т. 26 ТТРЗЧСИ е посочено, че при
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Ето защо ЧСИ е определил коефициент
на дължимата такса между общо дължимата сума по делото и събраната.
Жалбоподателят не е посочил конкретни нарушения относно методологията на
изчисляване на таксата като настоящият състав намира, че съдебния изпълнител е
изчислил дължимото възнаграждение в интерес на страните по делото прилагайки
методологията спрямо целия размер на дълга, по всички представени по делото
изпълнителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК когато
таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника,
поради което таксата за изпълнение се дължи на съдебния изпълнител.
Неоснователно е и оплакването за
допуснато нарушение от страна на ЧСИ на чл.79 ЗЧСИ за изготвяне на сметка за
размера на дълга и разноските. При изготвянето на разпределение ЧСИ няма
задължение да изготвя справка за размера на дълга, нито постановление за
разноските. Законът не е въвел формални изисквания, задължителни реквизити, на
които следва да отговаря разпределението, същото обаче трябва по ясен за
страните начин да определя сумата, която подлежи на разпределение, кръга на
лицата между които се разпределя и реда на привилегиите. Действително законът
не предвижда задължителни реквизити на изготвяното разпределение щом от
неговото съдържание може да се установи каква част от вземанията се погасяват.
В случая обаче макар в разпределението да е правилно разписаната методиката за
разпределение на постъпилите суми и да е налице спазване на последователността
на удовлетворяване на кредиторите, не става ясно защо именно размерът от
94152,97 лева е разпределен на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Посочено е, че след удовлетворяване
на вземанията с привилегия по чл. 136, т. 1 и т. 2 ЗЗД остатъка от сумата за
разпределение е 94152,97 лева, които съдебният изпълнител е разпределил изцяло
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като ипотекарен кредитор с
учредена първа и втора по ред ипотека. В разпределението обаче взискателят е
посочен с вземане в размер на 71992,65 лева по изпълнителен лист 2258/04.05.2016г.
и с вземане в размер на 19470,76 лева с вземане по изпълнителен лист
3516/25.07.2016г. като сборът на двете вземания е 91463,41 лева. Сумата по
разпределението обаче, която е заделена за взискателя е в размер на 94152,97
лева, т.е. с 2689,56 лева повече от вземанията на взискателя, посочени в
изпълнителните листи. Макар да са налице идентични доводи на жалбоподателите по
предходното и настоящото разпределение не е съобразено обстоятелството, че при
изготвяне на процесното разпределение се разпределя сума, която е по-висока от
предходната разпределяна сума. В случай, че е покрит изцяло дълга към кредитора
с привилегия по чл. 136, т. 3 ЗЗД, то съдебния изпълнител следва да пристъпи
към разпределение на сумата в полза на следващия кредитор с привилигировано
вземане, а след привилигированите вземания да удовлетвори съразмерно дълга на
хирографарните кредитори. Ето защо в този смисъл възражението на жалбоподателя,
че не се установява каква част от вземанията на взискателя са удовлетворени се
явява основателно. В случай, че е удовлетворен изцяло дълга към кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, то не следва да се обсъждат наведените възражения
относно прилагането на чл. 76 ЗЗД. В разпределението следва да се посочи какви
вземания на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са удовлетворени
със сумата от 94152,97 лева, а в случай, че е покрит целия размер на
задължението към ипотекарния кредитор да се премине към следващия ред на
удовлетворяване на вземанията. По изложените съображения се налага отмяна на
изготвеното разпределение и връщането на делото на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново разпределение съобразно вече изложеното.
На
основание чл. 463, ал. 2 ГПК решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 344/28.03.2019г.
по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 КЧСИ, подадена от Т.К.В. ЕГН **********
с постоянен адрес: *** разпределение от 25.03.2019г. по изп. д. №
20168040400344.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег. №
804 КЧСИ за извършване на ново разпределение съобразно дадените указания.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2. мл.с.