№ 322
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720104004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба с вх. № 14 581/15.07.2022 г. на В. Н. Д. ЕГН **********
гр.******* и с адв. К. М. САК съд адрес гр*******
СРЕЩУ И. И. З. ЕГН ********** с.********
С правно основание чл.4 ал.1 вр. ал.2 ЗЗДН
В обстоятелствената част на молбата и приложената към декларация по
чл. 9 от ЗЗДН се изтъкват следните доводи:
-молителят е баща на малолетното дете ****** В. Д.а, с присъдени родителски права
след претърпян акт на домашно насилие върху детето от майката с влязло в сила решение от
2019г.
-на 15.06.2022г. бащата заминава за лечение в санаториум, детето е поверено на
бабата Елена Д.а
-на 16.06.2022г. майката И. З. се обажда на детето, че ще дойде да я вземе и да не
казва на никого, защото иначе няма да види братчето си
-детето се уплашило и след приключилия телефонен разговор се обажда на
братовчедка си Светозара и на леля си Татяна/ които съжителстват с майката – за да я
разубедят да не идва.
-по-късно майката идва, причаква детето, искала да я качи в колата да я разходи с
брат й
1
-детето е било уплашено, прибира се в къщи , разказва на баба си и плаче
-бабата е депозирала жалба в ОЗД Перник като е изготвена предварителна оценка и
констатирано състоянието на детето в резултат на тази нерегламентирана среща което за
бащата е нарушаване на съдебно решение.
По тези съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и
след като съдът се убеди в основателността на молбата да се издаде заповед
за защита за пострадалите лица.
Иска се от съда :
-да задължи И. И. З. да се въздържа от домашно насилие срещу ****** В. Д.а ЕГН
********** гр.******* ет.4
-да се забрани на И. И. З. да доближава детето на разстояние по-малко от 200м. и
местата за социален отдих които посещава, както и жилището което обитава гр.******* ет.4
Към подадената молба е представена като доказателство декларация по чл. 9 ал. 3от
ЗЗДН и два броя удостоверение за раждане.
Предварителна оценка на ОЗД
Съд.мед.удостоверение от 18.06.2019г.
Съд.психолог.експертиза от възз.гр.дело № 770/ 2020 ПРС
Поискано е допускане изслушване на детето по случая
С определение № 2456 от 15.07.2022г. съдът е наложил мерки за незабавна защита на
детето- материализирани в Заповед № 42 от 15.07.2022г. с която е забранил на майката да
доближава детето за срок до приключване на делото.
Мярката е наложена на 15.07.2022г. делото приключва към настоящия момент
28.03.2023г.- т.е. ограничителната мярка е продължила 8 месеца – до произнасяне с
решение на тази инстанция.
Ответницата , представлявана от адв.Ал.С. САК – оспорва изцяло изложеното в
молбата , както и твърденията на бащата, като счита, че под постоянното и методично
психологическо въздействие на бащата, при когото живее, детето е трайно отчуждено от
майката, поради което и описаната ситуация е изопачена, преувеличена като последици и
цели трайно отделяне на детето от майката.
Представя доказателства – снимки направени на мобилния телефон от деня на
описаната случка, която показва щастливо усмихнато дете, без признаци за уплаха и някакво
насилие над него.По повод оспорването на снимките е изслушана съдебно- компютърна
експертиза, според която снимките са автентични, няма манипулация и въздействие върху
тях и са годни доказателства.Поради оспорването на тези констатации съдът е допуснал
второ изслушване на детето, за да се изясни в кой момент са направени снимките – преди
или след разговорите между майката и детето.Уточни се, че първо са направени снимките,
после са си говорили.
2
Съдът възприема описаните уточнения в контекста на изострените родителски
отношения по повод на детето, отчитайки относителността на личните възприятията на
цялата случка от детето и от майката поотделно.
Отношенията които се описват по-горе, имат сериозна предистория – водено между
родителите гр.дело № 7354/2019г. приключило с вл. в сила решение потвърдено от
въззивния съд и недопуснато до касационно обжалване от ВКС.
По делото са разпитани свидетели : сестрата на ответницата, която описва
проведения телефонен разговор по повод на случката, и становище от социалния работник
– с подробно изложение на преписката и становище че майката може да контактува с детето
без преспиване до 17г. възраст на детето
Изслушана е представителка на Център за обществена подкрепа – доставчик на
социални услуги, която се е занимавала с казуса от самото начало през годините и описва
случката в контекста на дългогодишни негативни наслоения и поредица от неудачи, които
пречат на възстановяване на отношенията майка-дете.
Останалите свидетелски показания и събраните по делото доказателства и очертават
картина на остри родителски противоречия, като се констатира една емоционална умора от
дълготрайно генерирана вражда между родителите, която рефлектира върху детето,което
живее с бащата и е изцяло под негова опека – физическа и емоционална.
Поради това всяка непредвидена реакция на майката вече се възприема като
потенциална заплаха или нерегламентирана намеса, водеща до стрес.
Останалите събрани многобройни доказателства са в същата насока.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че страните са разделени, че има установен режим на свиждане
и контакти между детето и майката, както и че на посочената дата е имало среща между
детето и майката, след което детето е потърсило – чрез бабата, която го е отглеждала в този
момент - закрила от социалните служби.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че майката е с
чисто съдебно минало, няма психически проблеми, както и се установява, че между страните
са водени дълги съдебни битки на всички инстанции – граждански и наказателни дела.
От изготвения по делото социален доклад се установяват горепосочените
обстоятелства, както и фактът, че отношенията между родителите рефлектират върху детето
и са източник на стрес
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
3
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Целта на последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от
съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.
В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена от пострадалото лице –
малолетно дете- по смисъла на ЗЗДН, чрез родител, с молба която съдържа необходимите
реквизити .
В молбата се съдържат данни за упражнено психическо и емоционално насилие от
страна на ответницата спрямо детето – изразяващо се в емоционална заплаха, че няма да
види братчето си, ако не се качи в колата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не
съдържа легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, с отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове
на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията на чл. 2 от ЗЗДН,и от чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта
на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи
за осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им
следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В конкретния случай по делото действително се установи, че между ответницата-
майка и детето са налице особени отношения.
Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на преценка в настоящото
производството подлежат единствено фактите и обстоятелствата, свързани с конкретните
актове на домашно насилие.
На следващо място- чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава доказателствена сила на
представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния
характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие, законодателят
предоставя улеснен за молителя ред при доказване на изложените в сезиращата молба
4
твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна
обстановка в отсъствие на свидетели.
Предвид обстоятелството, че има свидетели – лелята / чрез телефонния разговор/ и
бабата, общувала с детето в момент след т.нар. акт на домашно насилие, то при формиране
на изводите си относно осъщественото психическо и емоционално насилие съдът преценява
процесните събития през гледните точки на детето, майката, бабата. Бащата в този момент
не е участник в събитието.
Така установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки
срещу проявата на насилие от страна на ответницата, която е извършила спрямо детето
някакъв вид емоционално насилие, изразяващо се във вербална заплаха.
Поради това детето следва да получи закрила по реда на ЗЗДН
При налагане на мерките по чл. 5 о т ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответницата, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред предвидените
от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на
домашно насилие, на първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
мярка, а именно - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалото дете, като тази мярка се налага задължително от
съда без определяне на срок (по аргумент от противното от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Предвид обстоятелството, че по делото се установи един единствен акт на домашно
насилие - на датата 15.06.2022 г., който е с изключително нисък интензитет, а срещу
ответницата действа заповед за незабавна защита от осем месеца преди постановяване на
настоящия съдебен акт, то съдът намира, че не следва да налага мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН за допълнителен срок, извън вече изтеклия такъв от осем месеца.
Не на последно място, с течението на този срок е нарушено решението по
режима на лични контакти, определен от съда.
Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт липсват данни между
страните да има дело с предмет родителски права.При определяне на посочената мярка
съдът отново подчертава, че съобразява вече изминалия период от осем месеца, в който
такава мярка действа по силата на заповедта за незабавна защита и обстоятелството, че
настоящото производство не следва да става причина да бъде ограничавано правото на
ответницата да общува с детето си.
В тази връзка и искането на молителя-баща за недоближаване на майката на по-
малко от 200м. от детето за определен срок съдът намира за непропорционално на
осъщественото насилие и нецелесъобразно с оглед родителското качество на ответника.
Съдът съобразява при този си извод и че по делото не се установи на процесната дата да е
5
упражнено физическо насилие върху детето.
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че извършеното
от ответницата домашно насилие - вербална заплаха- се отличава с много нисък
интензитет, то на последната следва да бъде наложена и глоба под средния размер, а именно
200 лева, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Съдът указва на ответницата да заплати определената глоба в едноседмичен срок,
считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в производството се претендират от молителя - в размер на 500 лева
адвокатски хонорар. Предвид извода за частична основателност на молбата обаче на
молителката следва да се присъди сумата от 250 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на Пернишки
районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на малолетното дете ****** В.
Д.а,чрез неговия баща В. Н. Д. ЕГН ********** гр.******* и с адв. К. М. САК съд адрес
гр*******
ОТНОСНО осъществено на 15.06.2022г.спрямо детето - домашно насилие,
изразяващо се във вербална заплаха, че ако не се качи в колата, няма да види братчето си
дълго време, извършено от майката И. И. З. ЕГН ********** с.********
Като:
ЗАДЪЛЖАВА И. И. З. ЕГН ********** с.***** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване
на домашно насилие по отношение на малолетното дете ****** В. Д.а – безсрочно
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да се забрани на И. И. З. да доближава
детето ****** В. Д.а,на разстояние по-малко от 200м. и местата за социален отдих които
посещава, както и жилището което обитава гр.******* ет.4
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта за защита, ответницата ще бъде задържана от полицейския орган, констатирал
нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
6
ОСЪЖДА И. И. З. ЕГН ********** с.******** да заплати глоба в размер на 200 лева
в полза на държавата.
ОСЪЖДА И. И. З. ЕГН ********** с.********-да заплати по сметка на Пернишки
районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на И. И. З. ЕГН ********** с.********, е следва да заплати определената
глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението,
като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА И. И. З. ЕГН ********** с.********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Д. ЕГН
********** гр.******* сумата 250 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по
настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като
решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в седемдневен срок от
връчването - чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 28.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7