Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен
състав, в публично заседание, проведено на седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на
прокурора Силвиян И. и секретаря Елена Воденичарова, разгледа докладваното от
съдия Веселина Чолакова КНАХД № 1893/2021г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на В.И.Р., ЕГН ********** подадена чрез адв. Д., против
решение № 324/07.07.2021 г. РИОСВ-Варна подадена чрез директора в условията на
заместване, против решение № 324/07.07.2021 г. постановено по НАХД № 1480/2021
г. по описа на Административен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0000097/15.02.2021 г. издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева на
основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр/ за
допуснато нарушение на чл.2,ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. издадена от
Министъра на транспорта. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения , съставляващи касационни основания
по чл.348, ал 1, т. 1 и т.2 от НПК. Сочи се, че от събраните доказателства
не може да се установи вида на извършения превоз на дървесина и неправилно е
квалифициран като обществен превоз на товари. Сочи се, че представеният
превозен билет не установява вида на извършения превоз. Счита, че неправилно е
определен субектът на нарушението. Сочи се и на допуснати процесуални
нарушения, досежно липсата на пълнота в описанието на нарушението. Счита, че
наложеното наказание е несправедливо. Сочи се и на основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Поддържа жалбата в представено писмено становище. Претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение.
Ответникът- Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна оспорва жалбата в представен
писмен отговор. Счита, че се установява обективната и субективната съставомерност
на санкционираното деяние. Излагат се доводи, че не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.
Административен съд гр.
Варна, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно
проверка съгласно чл. 218 от АПК,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана
страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е
процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Предмет на обжалване във
въззивното производство е било наказателно постановление №
23-0000097/15.02.2021 г. издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева на основание
чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр/ за допуснато
нарушение на чл.2,ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. издадена от Министъра
на транспорта. В хода на въззивното производство, въз основа на събраните
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
13.11.2020 г. , около 11,00 часа, на около 1 км. след разклона за с. Изворско В.Р.
е извършвал обществен превод на товар – 3,60 кубични метра дърва, превозвани с
товарен автомобил марка „ЗИЛ“ от кат. N2 G по маршрут с. Водица-с.Яребична, без да притежава валидна карта за
квалификация за управление на МПС от категория С. Обществения превоз е
установен с превозен билет по посочения маршрут, продавач на товара е
ДГС-Варна, купувач е „Веслес“ ЕООД, а получател е С.Д. . Във връзка с
констатациите от проверката на В.Р. бил
издаден АУАН. Въз основа на акта било издадено и процесното НП, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него
фактически констатации.
При така установените
факти, районният съд е приел от правна страна, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуални норми, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и със
законоустановените реквизити. Установил е, че административнонаказващият орган
/АНО/ правилно е определил квалификацията на деянието, както и коя е
приложимата санкционна норма. Констатирал е, че няма основания за приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран ВРС е
потвърдил процесното НП.
Настоящата инстанция
приема от правна страна за установено следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че към 13.11.2020 г. В.Р. не притежавал карта за квалификация на водача,
за управление на превозно средство от кат. N2 G, което представлява нарушение на чл.2 ал. 1 от
Наредба №41/4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Съгласно тази
разпоредба, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Спорно в производството се явява
обстоятелството дали извършеният превоз представлява „обществен превоз “ по
смисъла на чл. 6, ал.1 ЗАвтПр
и пар1,т.1 от ДР на ЗАвтПр. Настоящия съдебен
състав приема, че В.Р. е извършвал
обществен превоз на товари по следните съображения:
Видно от приложения в
преписката превозен билет е, че на 13.11.2020 г. в качеството на превозвач е
превозил дърва с получател С.Д. . От
съдържанието на самия билет се установява, че дървата не са собственост на жалбоподателя.
Според легалната дефиниция на понятието дадена с пар.1,т.1 от ДР на ЗАвтПр :"Обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. Извършвания от жалбоподателя превоз на дърва
попада в обхвата на тази категория,. От съдържанието на превозен билет от
13.11.2020 г. относно
извършвания превоз /относно товар, собственик, маршрут- начална и крайна точка, получател може да се направи извод, че превозът е
извършен за сметка на друго лице.
Правилно е определен и
субектът на нарушението. Жалбоподателят е санкциониран в качеството си на водач
на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 93
ал.1 т.1 от ЗАвтП подлежи на санкциониране всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтПр е Наредба № 41/4.08.20108 г., издадена на
основание чл. 7б ал.5 и чл.7г ал.4 от ЗАвтПр и въвежда изискванията на
Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници. Поради изложеното правилно Районен
съд-Варна е преценил, че Р. е осъществил
вмененото му във вина нарушение.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя , че липсва яснота в описанието на нарушението. В акта и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението, както и обстоятелствата
при които е извършено.
Не са налице основанията
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицират
случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение
е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения /нарушения на просто
извършване/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път, не може да
обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко
първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това
е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН институт. Случая не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, се налага извод, че
правилно въззивният съд е приел, че процесният случай не следва да бъде
квалифициран като маловажен.
Извършването на
обществен превоз на товари, както и превоз за собствена сметка в нарушение на
Общностните изисквания разкрива значителна степен на обществена опасност на
деянието, поради което и неспазването на задължението по чл. 2 от Наредба №
41/2008 г. е обявено за наказуемо по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Като е стигнал до същите
правни изводи Районен съд-Варна е
постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
крайния изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът
намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд-Варна, І-ви касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324/07.07.2021 г. постановено по НАХД № 1480/2021 г. по описа
на Административен съд-Варна.
ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН ********** да плати в полза на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.