Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1921/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.80, ал.3
от Закона за държавната собственост /ЗДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. №
10913/08.07.2019г. на Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ж..к..“Дружба“, бл.19, вх.А, представлявано от
Р.Н.С., ЕГН: **********, чрез адвокат К.К. ***, против Заповед №
РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областен управител на област с административен
център гр. Варна.
Жалбоподателят оспорва заповедта, с твърдения за
незаконосъобразност. Счита, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не са
налице основанията на чл.80, ал.1 от ЗДС, въз основа на която разпоредба е
издадена заповедта. Твърди се още, че имотът, предмет на обжалваната заповед е
придобит от сдружението на основание чл.2, ал.4 от Закона за държавната
собственост, тъй като същият му е бил
предоставен за стопанисване и управление по предвидения за това ред при
действието на Наредбата за държавните имоти /отм./, позовавайки се на Заповед №
232/04.02.1980г. на Председателя на ИК на ОбщНС гр. Варна и писмо №
14/04.01.1980г. на ОС на Български туристически съюз гр. Варна. Направено е
искане заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Областен управител на област с
административен център гр. Варна чрез процесуалния си представител младши
експерт Д , оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение
на материалния закон. С депозирана писмена защита с.д. № 2132/11.02.2020г. е
направено искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на основание чл.80, ал.1 и ал.2
и чл.81 от ЗДС, във връзка с чл.32, ал.1 от ЗА е наредено да се изземе от
Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ****, недвижим имот,
подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 9701 от 08.04.2019г.,
вписан в Служба по вписванията Варна на 11.04.2019г., акт 171, том ХХ111, вх.
Рег. 8611, дело 4962 с предоставени права за управление на областния управител
на област Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5501.**** с
площ 917кв.м., ведно с построена в имота сграда с идентификатор 10135.5501.***
със застроена площ 79кв.м., конструкция: масивна, етажност: 2 етажа, година на
строеж: 1936т., при граници на имота: ПИ 10135.5501.***; ПИ 10135.5501.***; ПИ
10135.5501.***; ПИ 10135.5501.**; ПИ 10135.5501.***, находящ се в гр. Варна,
район Аспарухово, Южна промишлена зона.
С писмо изх. № РД-19-2600-33 от 27.02.2019г.
жалбоподателят е уведомен относно започнатото административно производство за
изземване на имота – частна държавна собственост на основание чл.80 от ЗДС. С
писмо изх. № РД-19-2600-33-/2/ от 16.04.2019г. изпратено до Директора на
Областна дирекция на МВР гр. Варна, е поискано да се извърши проверка, която да
установи самоличността на лицата, които
владеят и държат без правно основание имота. С писмо изх. № 365000-15669
от 30.05.2019г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр. Варна е посочено, че
процесният имот се стопанисва от жалбоподателя.
От приложения по делото Акт за частна държавна
собственост № 9701/08.04.2019г. се установява, че ПИ с идентификатор
10135.5501. *** с площ 917кв.м., ведно с построена в имота сграда с
идентификатор 10135.5501. *** със застроена площ 79кв.м. е частна държавна
собственост. Имотът е предоставен за управление на областен управител на област
Варна.
От жалбоподателя са представени Заповед №
232/04.12.1980г. на Председателя на ИК на ОбНС гр.Варна, писмо на Окръжния
съвет на Български туристически съюз гр. Варна изх. № 108/28.09.1981г. С
посочената заповед, на основание чл.101 от Наредбата за държавните имоти, се
отстъпва безвъзмездно за ползване от Окръжен съвет на Български туристически
съюз – Варна държавен имот в оперативно управление на ОбНС, представляващ
двуетажна масивна сграда, находяща се в североизточния ъгъл на стария канал
/море-езеро/ и стария Аспарухов мост. Според приложеното писмо – препис от
решение на бюрото на ОС на БТС от 25.09.1981г., Раздел 2, т.4:“В туристическо
дружество „Хан Аспарух“ да премине съгласно решението на Бюрото на ОС на БТС,
клуба по Морски туризъм със щатната бройка „домакин“.
По делото е допусната, изслушана и приета от съда
съдебно-техническа експертиза. От заключението на експертизата се установява
следното: След огледа на място и извършените контролни измервания вещото лице
установява, че сградата отговаря на описанието в оспорената заповед. Според
вещото лице, след обработка на данните от заснемането и изготвената комбинирана
скица на която с черен цвят е показал действащата към момента кадастрална
карта, а с червен цвят – имота, така, както се владее, площта на ПИ
10135.5501.163 по КК е 917кв.м., а тази на имота, който се владее на място от
жалбоподателя е 1172 кв.м. Има и разминавания в границите, достигащи до 6м.
Водим от това, вещото лице е достигнало до извода, че посоченият в заповедта
имот не е идентичен на имота, който е във владение на жалбоподателя. Според
експертизата, липсват доказателства удостоверяващи предоставянето на недвижимия
имот във владение и държане в полза на жалбоподателя. Експертизата е оспорена
от процесуалния представител на ответника.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда
писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от направеното оспорване и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената Заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019г. на
Областен управител на област с административен център гр. Варна е издадена от
компетентен административен орган предвид разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДС.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДС
имот-държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се
ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз
основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на
съответния министър или ръководител на ведомство. Анализът на правната норма
сочи, че материалноправните предпоставки за изземване на имот държавна
собственост по този ред, които следва да са налице в условията на кумулативност
са: имотът да е държавна собственост и той да се владее или държи без правно
основание.
Безспорно по делото се установява наличието на първата
предпоставка. Съгласно приложения по делото Акт за частна държавна собственост
№ 9701/08.04.2019г. се установява, че ПИ с идентификатор 10135.5501. *** с площ
917кв.м., ведно с построена в имота сграда с идентификатор 10135.5501. ***със
застроена площ 79кв.м. е частна държавна собственост.
Налице е и втората предпоставка, а именно имотът да се
държи без правно основание от жалбоподателя. Неоснователни са твърденията на
процесуалния представителна на жалбоподателя, че процесния имот, предмет на
обжалваната заповед е придобит от сдружението на основание чл.2, ал.4 от ЗДС,
тъй като същият му е бил предоставен за стопанисване и управление по
предвидения за това ред при действието на Наредбата за държавните имоти /отм./,
позовавайки се на представените по делото Заповед № 232/04.12.1980г. на
Председателя на ИК на ОбНС гр.Варна и писмо на Окръжния съвет на Български
туристически съюз гр. Варна изх. № 108/28.09.1981г. Представените доказателства
не удостоверяват, а и не съдържат каквито и да било данни, че процесният имот е
бил предоставен на Сдружение „Туристическо дружество Хан Аспарух“. В Акт за
частна държавна собственост № 9701/08.04.2019г. в графата съставени по-рано
актове са посочени пет акта за държавна собственост, което категорично
установява, че по отношение на процесния имот Държавата е титуляр на правото на
собственост. Доказателства в противоположна посока не са представени. Съдът не
кредитира заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза в частта, в
която се посочва, че ПИ 10135.5501. *** не е идентичен на имота, който е във
владение на жалбоподателя. Обстоятелството, че жалбоподателят владее по-голяма площ
от площта на процесния имот, не налага извода, че не е налице идентичност на
имота, посочен в заповедта и имота, който се владее от жалбоподателя. В
проведеното на 04.02.2020г. открито съдебно заседание вещото лице заявява, че
по-голяма част от процесния имот се владее от жалбоподателя с изключение т.нар.
от вещото лице опашка /частта, намираща се във водата и до която няма достъп/,
както и малки части от имота.
Предвид изложеното съдът счита, че оспорения административен
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Областна администрация на област с административен център
гр. Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение
„Туристическо дружество Хан Аспарух“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, кв. „Аспарухово“,
ж..к..“Дружба“, бл.19, вх.А, представлявано от Р.Н.С., ЕГН: **********
против Заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019г. на Областен управител на област с
административен център гр. Варна.
ОСЪЖДА Сдружение „Туристическо дружество
Хан Аспарух“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ж..к..“Дружба“, бл.19,
вх.А, представлявано от Р.Н.С., ЕГН: **********, да заплати на областна
администрация на област с административен център гр. Варна сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: