Р Е Ш Е Н И Е № 168
гр. Сливен, 11.08.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми юли
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 71 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Г.
и Н.“ЕООД с. Г., общ. Сливен против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-15-0364517/03.02.2020 г., издадена от Началник
сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, ГД
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която
на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по отношение на „Г. и Н.“ ЕООД с. Г.,
общ. Сливен е наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект – т. к., находящ се в ***,
стопанисван от „Г. и Н.”ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че същата
е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства
на целта на закона. Заявява, че неправилно е посочено в заповедта, че е
регистрирано лице по ЗДДС. Търговският обект имал налично фискално устройство,
което се поддържа от лицензирана фирма, която имала ангажимент да сигнализира
за всички новости и изменения в софтуерния продукт. Твърди, че в теорията на
вероятностите е, че може да укрие доходи. Заявява, че след проверката посетила
Агенцията за поддръжка на касовите апарати и те инсталирали пропуските, с което
счита, че е постигната целта на заповедта. В заповедта било посочено, че
мярката ще бъде прекратена, ако заплати административно наказание, но в случая
нямало издадено наказателно постановление. Твърди, че е отпаднала
необходимостта от налагане на ПАМ. Моли съда да отмени изцяло издадената
заповед.
В съдебно заседание оспорващият
редовно и своевременно призован, не се явява.
Ответната страна, чрез
пълномощник юриск. Д. Ж.в писмено становище оспорва
подадената жалба. Моли съда да потвърди обжалваната заповед. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 30.01.2020г. в 15:36 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - т. к., находящ се в: ***, стопанисван от „Г.
и Н." ЕООД, с ЕИК: ****** при която е констатирано, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, които да отговарят на
изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите в същата наредба.
При
проверката е извършена контролна покупка за която е издадена фискална касова бележка,
която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. (липса на двумерен баркод „QR код"), тъй като в работещият обект няма
монтирано и въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип, което да отговаря на
техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006г.
Въз основа на извършената
проверка, обективирана с ПИП сер. АА №
0364517/30.01.2020г., началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, действащ като
заместник на началник отдел "Оперативни дейност" Бургас в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-15-0364517/03.02.2020 г.,
с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "д" от ЗДДС – "запечатване на търговски обект" – т. к., находящ се в ***, стопанисван от „Г. и Н.”ЕООД и забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е съобщена на
оспорващия на 04.03.2020 г. видно от отбелязване на самия административен акт.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е на 18.02.2020 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало
в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от
оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната заповед за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186,
ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.1 и т.3 от ЗНАП и
правомощията предоставени на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при
Централно управление на НАП със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (л.35-36). Същият е
бил заместван в производството по издаване на оспорения административен акт от
Началник сектор „Мобилни групи” Бургас, отдел „Оперативни дейности”, Дирекция
„Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, при
спазена процедура на заместване по чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния
служител. В надлежната форма, със заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. поради
отсъствието на титуляра, главният секретар на Национална агенция за приходите е
определил лицето, което ще осъществява неговите функции, произтичащи от
длъжността. (л.38-39) Отсъствието на титуляра е установено със Заповед №
204/09.01.2020 г. във връзка с ползването на отпуск. (л.101)
Съгласно чл.186, ал.1, т.2
от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Въз
основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.).
В конкретния случай по
делото е установено, че търговецът, в качеството си на
лице по чл.3
от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не използва
фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019
г,. като е издадена фискална касова бележка, която не отговаря на изискванията
на Наредба № Н-18/2006г. (липса на двумерен баркод
„QR код"). Заповедта е мотивирана с констатираното на 30.01.2020 г. нарушение
по чл. 186, ал. 1, т.2 ЗДДС във вр. с чл.8, ал.1 и
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 и т.4
от ЗДДС, а именно – използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, които не отговарят на
изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка,
изготвен от двама инспектори по приходите и подписан от работещото в търговския
обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно
– опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените
писмени доказателства.
Фискалните устройства,
съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да
отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2.
техническите изисквания съгласно приложение № 2. Според чл. 8, ал. 2 фискално
устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и
функционалните изисквания съгласно ал. 1.
Сред функционалните
изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, в
раздел ІІІ "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при
работа с ФУ", в т. 4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на
клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от
ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и
да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR
код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира
само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Въпросният QR код
според Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в
края на всеки документ за продажба/сторно операция
непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН БОН",
а в случаите на издаване на ДУБЛИКАТ на фискален/системен бон непосредствено
преди текста "СЛУЖЕБЕН БОН".
С нормата на § 71, ал.1 от
ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обн.
ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. е въведено задължение за лицата по чл. 3, с
изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД, които са регистрирани по ЗДДС,
да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срока до
31.03.2019 г. Текстът е допълнен с "и софтуер за управление на
продажби" след "ИАСУТД", обн. ДВ бр.
26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019 г. Според § 71, ал.3 от ПЗР на НИД на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всички други лица по чл. 3, непопадащи в ал. 1 и
2, привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30 юни 2019
г. От протокола за извършена проверка в търговския обект на 30.01.2020 г. и
приложения фискален касов бон № 0007513 от същата дата се установява, че
оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по § 71, ал.3 от ПЗР на
НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да приведе дейността си в
съответствие с изискванията й относно фискалните устройства. Видно от
приложения към протокола от проверката фискален бон от 30.01.2020 г. (л.55)
същият не съдържа QR код. Процесното ФУ не отговаря
на функционалните изисквания към ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата
(чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр.
с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е
одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология. Това е така, защото за да
се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен да е одобрен тип
ФУ от Българския институт по метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип
и вписано в публичния регистър), то да отговаря на техническите и функционални
изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от
чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните изисквания
към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
Не се установява по делото
в търговския обект, стопанисван от оспорващото дружество да се използва ЕСФП,
ИАСУТД или софтуер за управление на продажби. Установено е, че в НАП няма информация
за ползване на ЕСФП, ИАСУТД или софтуер за управление на продажби. Необосновано
административния орган е приел, че оспорващия е лице регистрирано по ЗДДС,
такива данни по преписката липсват и това обстоятелство се оспорва от
жалбоподателя. Независимо от тази неточност, установените факти сочат, че
съгласно § 71 ал.3 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е следвало
оспорващото дружество да приведе дейността си в съответствие с изискванията на
наредбата в срок до 30 юни 2019 г., т. е. е следвало да приведе ФУ в
съответствие с функционалните изисквания към ФУ така, че отпечатваните
фискалните бонове да съдържат реквизита QR код. (В този смисъл Решение № 8636
от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 222/2020 г., I
о.,)
Процесната принудителна
административна мярка се прилага независимо от ангажиране
административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ
съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
При налагането на ПАМ по
чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. В
тежестта на административния орган е да докаже, че нарушението е извършено, тъй
като именно това е основанието за налагането на ПАМ според текста на закона,
който не му предоставя възможност за свободна преценка относно това дали да
наложи или не ПАМ в този случай. В случая административният орган не действа в
условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана
компетентност. Той прави не преценка, а проверка за това дали са налице
условията и предпоставките, визирани в правната норма, и действа в съответствие
с нормативно предписания начин. От изложеното следва, че административният
орган не извършва преценка относно целесъобразността на наложената ПАМ и не е
длъжен да излага мотиви в тази връзка, когато действа при условията на
обвързана компетентност. Преценка за съответствието на административния акт с
целта на закона той дължи, когато действа при условията на оперативна
самостоятелност, защото само тогава законодателят му предоставя възможност да
избере между няколко (поне две) възможни решения, всяко от които е в различна
степен целесъобразно.
С налагането на ПАМ се
гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца,
а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да
се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и
да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На
практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва
предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на
неизпълнените задължения. Специфичната цел на ПАМ по чл. 186 ЗДДС не е свързана
с издаването и изпълнението на НП за нарушението, за която е издадено. Това
следва от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който ПАМ се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. (Решение № 12620 от 26.09.2019
г. по адм. дело № 4641/2019 г. първо отделение на
ВАС) В този смисъл дали е издадено НП за извършеното нарушение и дали ще бъде
заплатена административнонаказателната санкция е без значение за
законосъобразността на издадената ПАМ. Именно поради това, обстоятелството, че
търговецът е заплатил наложената му с НП имуществена санкция не го лишава от
правен интерес да обжалва заповедта за налагане на ПАМ. В случая за извършеното
нарушение е съставен АУАН, като сроковете за издаване на НП въз основа на него
са посочени в чл.52 ал.1 от ЗАНН и краен срок за произнасяне по чл.34 ал.3 от ЗАНН. По делото липсват данни, че тези срокове са изтекли.
Преценката на
административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а
именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в
съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т.е. в
съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Изложените
в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ
в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при
определянето на срока на налагане на ПАМ. Действайки при условията на
оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал.1 ЗДДС максимум до 30 дни,
издателят на заповедта изрично е посочил, че продължителността на срока е
съобразена с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца и
степента на обществената опасност на деянието. Отчетено е обстоятелството за
вида на извършваната търговска дейност, наличието на непогасени публични
задължения, среднодневния оборот и декларирания
финансов резултат, както и, че констатираното нарушение цели отклонение от
данъчно облагане. Изрично е посочено, че срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на нарушенията, както и, че при тази му продължителност няма
да се засегнат права и законни интереси на търговеца в по- голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. Тези мотиви са достатъчно
конкретни и логически обосновани, поради което позволяват да се извърши
преценка на съответствието на заповедта с целта на закона. Оспорената заповед
не е в колизия с преследваната от закона цел, както и с основния принцип на
съразмерност в административния процес, залегнал в чл. 6 АПК. В случая ПАМ е
наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. (Решение № 5447 от 11.04.2019 г. по адм.
дело № 78/2019 г. осмо отделение на ВАС)
Съобразявайки характера на
административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с
отчетността правилно административния орган е приел, че е налице висока степен
на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление
на установеното нарушение във времето, за около 7 месеца, което сочи на
значителен интензитет на засягане на обществените отношения по регистриране и
отчитане на продажбите, което е определящо за решението да се наложи ПАМ за
срок около средния размер. (в този смисъл Решение № 10374 от 28.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 4575/2020 г., I о.,)
С оглед изложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са
допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни
норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Предвид изхода от спора,
като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника
за присъждане на разноски (юрисконсултско
възнаграждение) в размер на 100лв.
Водим от горното и на
основание чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК,
Административен съд Сливен,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. и Н.“ ЕООД
с. Г., общ. Сливен, ЕИК ******, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-15-0364517/03.02.2020 г.,
издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“
гр. Бургас, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Г. и Н.“ ЕООД с. Г.,
общ. Сливен, ЕИК ****** да заплати на ЦУ на НАП
сума в размер на 100 лв. (сто лева) направени по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: