Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 70 от 29.03.2011 г. по НЧХД № 727/2010 г. В.Т.районен съд е признал подсъдимият С. Д. С., роден на ......19... г. в с. П., живущ в същото село, български гражданин, разведен, пенсионер, реабилитиран с ЕГН * за: 1. Невиновен в това, че на 04.05.2010 г. нанесъл лека телесна повреда на Т. Д. Л., изразяваща се в причинени неимуществени вреди телесни болки и душевни страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК; 2. За невиновен в това, че на 04.05.2010 г. казал в присъствието на Т. Д. Л. унизителни за честта и достойнството му думи, а именно: „че се е оженил за пачавра” и „жена му е курва” , поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК. Отхвърля предявеният от Т. Д. Л. от В., чрез процесуалния му представител адв. П., граждански иск против С. Д. С. от с. П. за сумата от 3 000 лв., представляващо обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК и за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, като неоснователен и недоказан и е постановено направените разноски да останат в полза на тъжителя така, както ги е направил. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от Т. Д. Л. чрез адв. П.. В нея се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като при постановяването й съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото гласни доказателства, в резултат на което е направил необоснован извод и моли съдът да отмени същата, като постанови нова, с която да уважи изцяло тъжбата. В съдебно заседание адв. П. заяви, че поддържа жалбата, но заема становище, че са събрани доказателства само в частта по обвинението по чл.130, ал.2 от НК , но не и по обвинението по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.. Въззиваемият С. зае становище, че оспорва жалбата и я счита за неоснователна, поради което съдът да не я уважава. Като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 313, чл. 314 ал. 1 от НПК, В. окръжен съд приема за установено следното: Присъдата е постановена на 29.03.2011 г. Жалбата против нея е подадена на 11.04.2011 г., следователно тя е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав на В.Т. окръжен съд, но по своята същност е неоснователна. Т. Д. Л. /тъжителят по делото/ и съпругата му Р. Г. имат недвижим имот – къща с двор в с. П., който се намира в централната част на селото. На същата улица срещу тях има недвижим имот – къща с двор, в който постоянно живее и подсъдимият С. Д. С.. От събраните по делото доказателства – разпит на свидетели от селото, включително и на кметския наместник се установява, че подсъдимият и съпругата на частния тъжител – Р. Б. имали спорове във връзка с недвижимите имоти – течаща септична яма и пр.. Тези спорове ескалирали и били във влошени отношения. Подсъдимият С. твърди, че частният тъжител си идвал в селото един - два пъти в годината и с него нямал каквито и да било разправии, а и последният работел в чужбина, но такива имал със съпругата му, обстоятелство демонстрирано и пред въззивната съдебна инстанция при извършения разпит от съда на съпругата Ружка. На 04.05.2010 г. Т. Л. и Р. Г. имали гости в къщата си в с. П. – свидетелите К. С. и Р. С.. Около 13.00 ч. в близост до къщата им започнал да се издига пушек, който бил от запален контейнер със смет, намиращ се между имота на частния тъжител и този на подсъдимия. Частният тъжител твърдял, че този контейнер е запален от подсъдимия и тръгнал да изяснява случая с него, като поискал съдействие от кметския наместник. Установило се обаче, че подсъдимият не е запалил този контейнер. Събрали се различни свидетели от селото, вкл. и кметицата на същото и от техните показания се установява, че не е подсъдимият лицето, запалил контейнера. Св. Б. Б., който работи към кметското наместничество на с.П. и отговаря за чистотата на селото в този ден и час минал по улицата, на която били къщите на подсъдимия и частния тъжител. Видял, че кофите за смет преливат от боклук, въпреки, че предния ден колата за смет ги събрала. Видял подсъдимия С. на двора, който кастрел дърветата си и изхвърлял клоните на улицата и го запитал кой е изхвърлял боклука в контейнера, тъй като в него имало много велпапе от мебели. Подсъдимият му посочил с пръст, че нареденият до контейнера боклук е на Л.. Тогава св.Б. твърди в показанията си, че драснал една клечка кибрит и запалил огъня. Този свидетел твърди, че С. С. /подсъдимият/ не е палил огъня. След като св.Б. запалил огъня отишъл да си нахрани кучетата и решил да вземе една вила. Той не знаел, че от кметството има издадена заповед от преди два дни на случващото се, да не се пали боклук и тъй като в купчината, която запалил имало балатум, последният започнал да гори, като вдигнал чер, миризлив пушек. На връщане той /св.Б./ видял на улицата частният тъжител Л. с едно шише да вика „Кой запали този огън”. Св.Б. му отговорил „Аз го запалих”. Този свидетел твърди, че „ Докторът посегна да ме удари с шишето. Докторът се нахвърли с обидни думи вика ми простак, глупак, ама и аз не останах назад.” Тяхната разправия била чута от подсъдимия и той излязъл пред дома си. Тогава Л. го оставил и се нахвърлил върху подсъдимия и двамата започнали да се разправят, като частният тъжител обиждал подсъдимия, а последният се отбранявал като му казвал да не се занимава с него. Тогава св.Б. отишъл да извика кмети÷ата, но частният тъжител го изпреварил с колата и тогава последната се нахвърлила върху св.Б. с думите защо е запалил огъня, след като е издала заповед да не се пали и той започнал да го гаси с кофите. Този свидетел твърди, че не е виждал С. да души доктора нито да удря доктора /”имах предвид частният тъжител Л., тъй като същият е лекар”, но този свидетел твърди „Докторът беше ядосан колкото трябва, щом посяга да ме бие с шишето”. Тази разправия била чута и от св.И., който твърди, че подсъдимият викал на Т. Л. „че не е запалил огъня и да не се занимава с него”, но и кметската наместничка св. Ю. К. твърди, че не е виждала някой да хваща другия за гушата, не е виждала подсъдимият да удря Л. с дървен сап, а и той не държал сап, нито е удрял Л. в гърдите. Тя твърди, че огънят бил запален от нейния работник св.Б., който го е и изгасил с вода, носена от дома на подсъдимия. Неоснователно е твърдението на частният тъжител, който пред нея обвинявал, че подсъдимият запалил огъня. Установило се безспорно че св. Б. го запалил. Тази свидетелка, св.Б. и св. И. са категорични, че подсъдимият не е казвал обидни думи за съпругата на частния тъжител, нито е удрял или душил същия. Разпитани са по делото и гостите на частния тъжител К. С. и Р. С. И двете свидетелки са категорични, че след като се вдигнал пушека, частният тъжител излезнал на улицата да види какво пуши и твърдял след това пред тях, че съседът му го хванал и го душил, но име не е споменавал. Св.К.С. твърди, че излезнала на улицата, там имало много хора и кметицата била там, но не чула каквито и да било обидни реплики по отношение на съпругата на частния тъжител, не е виждала подсъдимият да души частния тъжител. Тя твърди, че навън имало около 7 души и не била виждала подсъдимият да души частния тъжител, не е виждала подсъдимия с дървен сап да удря частния тъжител. Св. Р. С. също потвърждава, че заради пушека и огъня частният тъжител Л. излезнал на улицата, но не е присъствала на скандала и не е чувала подсъдимия „да казва на д-р Л., че същият се е оженил за пачавра и същата е курва”. Същата твърди, че не е виждала подсъдимия да души Л. нито да го удря дървената част на лопатата в областта на гърдите. Не е виждала някой друг да върши тези неща, но е видяла, че Л. имал някакви следи от душене, но знае, че някакъв друг комшия е дошъл. От Т. Л. го знае това. По делото е представено като писмено доказателство съдебно медицинско удостоверение № 0.../2010 г. от ...2010 г. , издадено от съдебния лекар д-р Д., от което се установява, че същият е извършил преглед на частния тъжител Л. и е установено следното: три почти напречно разположени лентовидни охлузвания в областта на шията от дясно; окръглено кръвонасядане на гръдния кош отпред в ляво, като се твърди, че тези травматични увреждания са получени по време и начин, както е съобщил прегледания, като са му причинени болки и страдания. За проверка на това съдебно удостоверение първата съдебна инстанция е допуснала съдебно-медицинска експертиза, от която вещото лице следва, след като се запознае с материалите по делото да даде заключение нанесена ли е телесна повреда на тъжителя, ако е нанесена какъв е механизмът на причиняването, оздравителния период и какви са последиците и срока на оздравяване. Тази експертиза обаче не е извършена, тъй като частният тъжител не е внесъл искания депозит и поради което на поставените въпроси не е отговорено. Пред въззивната съдебна инстанция съдът допусна до разпит в качеството на свидетел съпругата на частния тъжител Р. Б. Г., която заяви, че не са в добри отношения с подсъдимия въпреки, че рядко си идват в Б. и преразказва думите на съпруга си, че подсъдимият скочил и го хванал за гушата и че твърдял „жена ти е пачавра”. Тя твърди, че видяла съпруга си зачервен и одран. Тази свидетелка е заинтересована свидетелка и въпреки, че предава думи, които е чула от съпруга си, който е частния тъжител, съдът не може да кредитира нейните показания, тъй като тя не е била очевидец на извършеното, намирала се в двора на къщата си, заедно с двете посочени по-горе свидетелки – К. и Р., не е чула обидните думи и не е видяла кой е запалил огъня и по какъв начин е протекъл разговора респ.разправията между съпруга й и останалите лица, намиращи се на улицата, но безспорно е, че тя има лошо отношение с подсъдимия, тъй като и в съдебна зала двамата си разменяха факти и обстоятелства, свързани с техния начин на живот, които излизат извън добрия тон. При тази фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи по двете обвинение: Едното обвинение е по чл.130, ал.2 от НК за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето за което е представил като писмено доказателство съдебно медицинско удостоверение № .../2010 г. от .....2010 г. , издадено от съдебния лекар д-р Д., от което се установява, че същият е извършил преглед на частния тъжител Л. и е установено следното: три почти напречно разположени лентовидни охлузвания в областта на шията от дясно; окръглено кръвонасядане на гръдния кош отпред в ляво, като се твърди, че тези травматични увреждания са получени по време и начин, както е съобщил прегледания, като са му причинени болки и страдания. За проверка на това съдебно удостоверение първата съдебна инстанция е допуснала съдебно-медицинска експертиза, от която вещото лице следва, след като се запознае с материалите по делото да даде заключение нанесена ли е телесна повреда на тъжителя, ако е нанесена какъв е механизмът на причиняването, оздравителния период и какви са последиците и срока на оздравяване. За да е налице престъпление по чл.130, ал.2 от НК , следва увреденият да е претърпял само болки страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.В конкретния случай се твърди от частния тъжител, че такива са нанесени от подсъдимия в областта на шията му за което си извадил горе посоченото удостоверение на следващия ден.Св.К. С. твърди, че по време на разправията на улицата не била излизала от двора на къщата, но „тъжителят влезе със зачервен врат”, когато излязла на улицата установила ,че там има седем души.Св.Р. С. твърди „”Л. се появи – беше по врата зачервен, дран и душен”, „но на въпросния скандал не съм присъствала” излязла по-късно на улицата.От тези две свидетелки се установява, че частния тъжител е бил зачервен и дран по врата , след като е излязъл на улицата да гаси запаления боклук, но същите не са излизали по време на разправията на улицата.Същите не са видели кой е извършителя на деянието.Останалите свидетели - кметската наместничка св. Ю. К. твърди, че не е виждала някой да хваща другия за гушата, не е виждала подсъдимият да удря Л. с дървен сап, а и той не държал сап, нито е удрял Л. в гърдите.Св.И., също не е виждал да се карат и св.Б. че не е виждал С./има в предвид подсъдимия/ да души доктора нито да удря доктора /”имах предвид частният тъжител Л., тъй като същият е лекар”, но този свидетел твърди „Докторът беше ядосан колкото трябва, щом посяга да ме бие с шишето” т.е. установява се ,че агресивния в случая е бил частния тъжител и като разбрал, че св.Б. е запалил боклука се нахвърлил върху него „посегна да ме удари с шишето, вика ми простак, глупак”.Св.Борисов обаче твърди и друго, а именно „ама и аз не останах назад” т.е. това изказване може да се направи извод, че след като е бил обиждан и доктора е посегнал да го удари св.Б. му е отговорил със същото.Той твърди, че”Доктора беше ядосан толкова колкото трябва след като посяга да ме бие с шишето”.В конкретния случай е видно, че частният тъжител е влезнал във физическо съприкосновение със св.Б., но от доказателствата не може да се направи извод, че е бил в такова с подсъдимия.Нито един от свидетелите не е видял подсъдимият да нанася телесни повреди на частния тъжител напротив св.Борисов твърди, че той е бил потърпевш от него, тъй като се нахвърлил да го бие с шишето което носил, което наложило той да се отбранява.Следователно при тези доказателства не доказано, че телесната повреда описана в издаденото мед.удостоверение е нанесена от подсъдимият поради което правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция на основание чл.304 от НПК е оправдала подсъдимия.Разпитаната пред въззивната съдебна инстанция свидетелка – съпруга на частния тъжител също не е била очевидка на случилото, а пресъздава само това което знае от съпруга си, а като се има в предвид особеното и отношение с него – негова съпруга то нейните показания съдът счита за заинтересовани и като такива се изключват от доказателствата, тъй като не кореспондират с останалите свидетелски показания на свидетелите очевидци, които са били на улицата заедно със съпруга й.Затова обвинението в тази част е недоказано, тъй като не са представени безспорни доказателства, че подсъдимият е извършил твърдяното престъпление поради което решението на първата съдебна инстанция като правилно и законосъобразно се потвърждава. Второто е по чл.148, ал.1, т.1 във вр.чл.146, ал.1 от НК – обида, нанесена публично , а именно, че подсъдимият му бил казал, че съпругата му е „пачавра” и „курва”. Обидата е престъпление засягащо чувството на лично достойнство и цели неговата промяна на неговата обществена оценка.От това следва, че за да бъде засегнато, лицето трябва да възприеме пряко или опосредено унизителното отношение към него, изразено с думи или действия.Без такова възприемане не е налице обида.Елементът „публичност” е налице, когато: мястото на извършване на деянието е публично, а това е всяко място, до което имат достъп всички граждани като в случая – улица.Следва да има и наличие на повече от 2-3 лица на всяко място на което е извършено деянието да се квалифицира като публично.Както и тези лица да са чули и възприели обидните изрази, а обиденият да има възможност непосредствено да възприема обидните думи или действия, тъй като само по този начин се постига целта на дееца – засягане на честта и достойнството на пострадалото лице. Престъплението обида е умишлено.Затова е необходимо да се установи,че при обективиране на думите или действията с унизително съдържание деецът е искал или допускал засягане честта или достойнството на пострадалия.Това означава, че деецът е съзнавал адекватно значението на използваните изрази. Противоправният резултат – унижението настъпва автоматично, като неизбежна последица на обидното съдържание на използваните изрази.Казаното да е унизително за честта и достойнството на лицето, спрямо което са отправени изразите.За да е съставомерна и наказуема обидата задължително е да се постигне персонална индивидуализация на нейния адресат. В конкретния случай няма съставомерно деяние, което да е извършено от подсъдимия по чл.148, ал.1 т.1 във вр.чл.146, ал.1 от НК т.е. за нанесена обида на публично място.Действително и двете страни са били на публично място – улица в с.П. на която са разположени техните недв.имоти.В самата тъжба обаче не е посочено кои лица освен страните са били на тази улица, когато твърди мастния тъжител, че били отправени от подсъдимия обидните думи за жена му.Всички лица, които са били на улицата – св.И., св.Б., кметската наместничка не са чули подсъдимият да е отправял обидни думи към частния тъжител.Напротив св.Б. твърди, че обидни думи са били отправени към него и към подсъдимият от частния тъжител.О и затова обвинението не се поддържа пред въззивната съдебна инстанция, тъй като от събраните доказателства – разпит на свидетелите не се установява подсъдимият да казал твърдените обидни думи поради което обвинението в тази част е недоказано и като такова правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция на основание чл.304 от НПК е постановила оправдателна присъда и като такава се потвърждава от ВТОС. Предявените граждански искове са в зависимост от постановената присъда и след като и по двете обвинения подсъдимият е оправдан то правилно и законосъобразно същите са отхвърлени. Водим от изложеното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК,В.Т. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70 от 29.03.2011 г. по НЧХД № 727/2010 г. В.Т. районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |