МОТИВИ към Присъда № 260018/23.08.2022 г.
по НОХД № 1226/2021 г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Бургас срещу:
Х.М.А., роден на ***г***, с ЕГН **********, ********, с постоянен адрес:***, за това, че на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред ресторант „***“,
находящ се на бул. ***, при условията на повторност, в съучастие като съизвършител
с М.Х.Д. с ЕГН **********, по хулигански подбуди, причинил на М.П., ***
гражданин, роден на ***г. в *****, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош
със счупване на четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес - престъпление по чл.131, ал.1, т.7 и т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК,
КАКТО И СРЕЩУ М.Х.Д., роден на *** год. в гр.***, с ЕГН **********, *********, с постоянен адрес:***,
за това, ЧЕ:
1.
на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред ресторант „***“, находящ се на бул.***, в съучастие като съизвършител
с Х.М.А. с ЕГН **********, по хулигански подбуди, причинил на М.П., ***
гражданин, роден на ***г. в ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и гръдния кош със счупване на четири ребрени дъги - от 6 до
9, в дясно, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от
около 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
2.
на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред ресторант „***“, находящ се на бул. „***“ № *, при условията на съвкупност с предходното деяние, отнел
от владението и без съгласието на М.П., *** гражданин, роден на ***г. в ***,
сумата от 120 /сто и двадесет/ евро, равняващи се на 234,70 лева по курса на
БНБ, и 600 /шестстотин/ *** динара, равняващи се на 19,13 лева по курса на БНБ,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
С разпореждане за насрочване на разпоредително заседание
съдът разясни на пострадалото лице възможността да участва в производството, но
в предвидения в закона срок, не се направи искане за участие по делото като
страна. С разпореждането съдът е указал на подсъдимите и техните защитници
въпросите, което следва да се решат в разпоредително заседание и изрично е
разяснил разпоредбата на чл. 269 НПК.
В разпоредително заседание подсъдимият Х.М.А. заяви, че
желае производството по делото спрямо него да протече по реда на Глава 29 НПК
със сключване на споразумение.
В разпоредително заседание подс.
Д. и неговия защитник към онзи момент адв. Р.,
направиха искане по отношение на подсъдимия Д. производството да протече по
общия ред.
С определение, съдът реши въпросите по чл. 248 НПК и прие,
че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалото лице, които да са отстраними и да налагат прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, както и потвърди взетата мярка
за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимият М.Х.Д. на адрес: *** със
задължение съгласно чл. 60 НПК да не пуска местоживеенето си без разрешение на
съда, както и потвърди МНО „подписка“ спрямо подс. А..
С оглед изявлението на подс. А.,
че желае производството по делото да протече по реда на Глава 29 НПК на
основание чл. 384, ал. 3 от НПК, съдът запита подсъдимия Д., адв. Р. като негов упълномощен защитник към този момент и
прокурорът за становище съгласни ли са да бъде постигнато споразумение между адв. Д., БРП и подсъдимият Х.А.. Страните дадоха съгласие
за приключване на делото спрямо подсъдимия Х.А. със споразумение, поради което
на основание чл. 384а делото се докладва на Председателя на БРС за определяне
на друг състав, който да се произнесе по споразумението.
С Определение по НОХД № 3186/2021г. на БРС е одобрено споразумение,
с което подс. Хр. А. е признат за виновен в това, че,
на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред ресторант „***“, находящ
се на бул. „***“ № *, при условията на повторност,
в съучастие като съизвършител с М.Х.Д. с ЕГН **********
/спрямо когото наказателното производство не е приключило/, по хулигански
подбуди, причинил на М.П., *** гражданин, роден на ***г. в ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош със счупване на
четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно, довело до трайно затрудняване
движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес - престъпление по чл.131, ал.1, т.7 и т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК и му е наложено на основание
чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл.
55, ал.1, т.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, което изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Пред съда производството по отношение на подс. Д. протече по общия ред, като бяха приобщени всички
необходими, относими и достъпни доказателствени
материали.
Първоначално подс. Д. заяви
желание да участва в производството по делото като с оглед явяването му в
разпоредително заседание при редовно призоваване и принципно доброто му
процесуално поведение, съдът прие, че липсват причини да се измени мярката за
неотклонение в по-тежка.
Подсъдимият се яви заедно с адв.
Р. в първото съдебно заседание по общия ред, в което беше запознат с внесеното
обвинение в детайли, беше извършен доклад по чл. 276 НПК, разяснена му беше
възможността да даде обяснения и бяха разпитани явилите свидетели. Подсъдимият
се яви и във второто съдебно заседание, но редовно призован за следващото
съдебно заседание, не се яви. По делото на 24.11.2021г., преди съдебно заседание,
е депозираната и молба от адв. Д. Р., с която се
отказва от поетата на подсъдимия защита, тъй като са възникнали различия в
основните линии на защита и също не се яви в съдебно заседание, редовно
призована.
Така, подсъдимият, след проведеното второ съдебно
заседание по общия ред, преустанови участието си в съдебното производство като
опитите на съда да го установи на известните адреси на територията на страната останаха
неуспешни. Съдът, при предпоставките, предвидени в закона, като крайна мярка,
за да осигури участието на подсъдимия в процеса, измени мярката му неотклонение
във възможно най-тежката „задържане под стража“ и същият беше обявен за
издирване с МНО „задържане под стража“. Въпреки това лицето остана неустановено.
Събраха се данни съгласно справка за пътуване на лице, че подсъдимият без да
уведоми съда, е напуснал пределите на страната и не е посочил адрес, на който
да бъде призован. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е уведомен за воденото срещу него наказателно производство,
редовно призован, не се явява, макар и участието му да е задължително съгласно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, съдът намери, че са налице предпоставките
на чл. 269, ал.3, т. 1, 2, 4, б „а“ НПК и продължи съдебно следствие без
участието на подсъдимия и приключи съдебното следствие в негово отсъствие. Подс. Д., самоволно, при знание за воденото срещу него
наказателно производство и предупреден за възможността, която дава разпоредбата
на чл. 269, ал. 3 НПК с разпореждането за насрочване на разпоредително
заседание, производството да протече и без негово участие, без да уведоми съда
и да посочи адрес, на който да бъде установен, преустанови участието си в съдебното
производство без да посочи уважителна причина за това.
С оглед осигуряване правото на защита на подсъдимия съдът
му назначи служебен защитник и освободи поради отказ от поетата защита адв. Д. Р., която редовно призована не се явява в съдебно
заседание. По този начин интересите на подсъдимия бяха осигурени и гарантирано
правото на защита от назначения защитник адв. З.Б. от
БАК, която се запозна подробно с материалите по делото и пое защитата на подс. Д..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в
обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Счита, че вината на подсъдимия Д. е доказана по безспорен начин,
поради което и пледира за признаването му за виновен. Що се касае до наказанията,
прокурорът намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и предлага за
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, да се наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което изпълнение по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за срок от три години. За престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от десет месеца, което да се отложи по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия предлага да се наложи най-тежкото измежду определените му
наказания за отделните престъпления, в размер на две години „лишаване от
свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от
три години. По отношение на извършените по делото разноски счита, че половината
от направените в досъдебната фаза разноски следва да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия М.Х.Д., а направените такива в хода на съдебната фаза, да бъдат
възложени изцяло в негова тежест. По отношение на веществените доказателства по
делото, на съхранение в банкова касета на Окръжна Следствена служба при Окръжна
прокуратура Бургас, а именно 160 *** динара, 193 лева и 150 турски лири, както
и СИМ карта за мобилен телефон, счита, че същите не се установява да имат
отношение към предявените на подсъдимия обвинения и да му бъдат върнати. Дискът
предлага да остане по делото. По отношение на мярката за неотклонение счита, че
в случай, че се наложи условно наказание, същата следва да бъде отменена с
оглед изхода на делото, а в случай на ефективно наказание – да се потвърди.
Служебният защитник на подсъдимия адв.
Б. от БАК пледира за оправдателна присъда в цялост, а в случай, че се намери
подсъдимият за виновен, то моли да се постанови присъда в минимален размер, а
по отношение на веществените доказателства и разноските по делото, се солидаризира
със становището на представителя на Районна прокуратура Бургас.
Подсъдимият не се възползва от възможността за последна
дума като въпреки знанието, че срещу него се води наказателно производство,
напусна пределите на страната и не се яви, за да продължи личното си участие в
процеса.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност
и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Х.Д. – ЕГН ********** е роден на *** г. в
гр. ***, с адрес: *****************.
Свидетелите М.П. и А.С. - *** граждани, работели като *** и осъществявали *** като преминавали
през територията на Република България.
На 09.05.2016г., сутринта, свидетелите П. и С.
пристигнали заедно в Р.България, всеки от тях със своя камион. В база, находяща се в с.Дебелт, свидетелите П. и С. натоварили
камионите си, след което ги закарали и оставили за през нощта на митницата на
Пристанище Бургас, тъй като трябвало на следващия ден да се оформят документите
за пътуването от митницата. Двамата трябвало да отпътуват с натоварените
камиони от Пристанище Бургас за Македония на 10.05.2016г., сутринта, и решили
вечерта да вечерят на заведение.
Св. А. С. *** – св. С.Д., на която около 20.00 - 21.00 часа на
09.05.2016г. се обадил по телефон и двамата се уговорили да се срещнат същата
вечер в ресторант „***“, находящ се в гр.**, на бул. „**“ № *.
Свидетелите П. и С. се придвижили с такси до ресторант „***“,
където била вече св. Д., която празнувала със свои бивши съученици от
гимназията. Св. С. и св. П. влезли в заведението и се настанили на една маса в
ресторанта със св. Д. и вечеряли. В ресторанта свидетелите П. и С. пили много
малко алкохол, тъй като трябвало да пътуват на следващия ден с камионите. В
заведението имало много хора, различни компании, било весело, но спокойно и след
като приключили вечерята поискали да оправят сметката и платили. Св. Д.
трябвало да отиде до тоалетка и св. A. С. предложил да я
придружи, а св. П. казал, че ще излезе пред ресторанта, където щял да ги
изчака.
Същата тази вечер и по същото време, в което вечеряли и
св. П., С. и Д., в заведението „***” празнувала и друга компания, част от която
бил св. Х.А., както и св. С.У. и св. Н.Д.. Тази компания употребила голямо
количество алкохол, тъй като празнували раждането на дете на техен познат. Св. А.
бил много пиян в следствие употребеното количество алкохол. Компанията решила
да си тръгва след полунощ, което съвпадало и с времето, по което решили да си
тръгват св. П., Д. и С. и затова си поръчали такси.
През това време пред заведението „***”, придвижвайки се с
такси, управлявано от св. И.М.,***, дошли подсъдимият М.Д., св. И.М. и св. М.М. с намерението да се присъединят към компанията, която
празнувала раждането на дете. Подсъдимият Д. слезнал
от автомобила, заобиколил спуснатата бариера пред паркинга
на входа за заведението и се насочил към входа на заведението „***”. От автомобила
слезнал и св. М.М., а св. И.М.
останал в автомобила.
В този момент там бил
св. П., който малко по-рано излезнал пред входа на
заведението, за да чака приятелите си и да изпуши цигара. Свидетелят П. излезнал от входа на заведението, запалил цигара и се
разхождал по паркинга като се насочил към спуснатата бариера и гледал главната
улица, когато пристигнал автомобилът, управляван от св. И.М.. Подсъдимият Д. преминал покрай св. П. и се
насочил към входа на заведението, а св. М.М. се
заговорил със св. П. като му поискал цигара, който му дал, говорили спокойно. Св.
М. разпитал св. П. от къде е и се разговорили.
През това време от заведението излезли подс. Д., св. Х.А., св. Н.Д. и св. С.У., които се насочили
към св. П. и св. М.. Св. Х.А. поискал пари от св. П.. Последният обаче имал в
себе си в портфейл във вътрешния джоб на елечето, с което бил облечен 600 *** динара
и 120 евро и затова се засмял, тъй като работел като
шофьор и не разполагал с големи суми пари. Св. Х.А. се подразнил на поведението
му, отношението и говора, който бил
на „развален български“ и го ударил в лявата страна на лицето,
свидетелят П. изпитал болка, паднал, но успял да
избяга по главната улица и да се отдалечи.
Св. М. попитал св. А. защо ударил
човека, при което св. А. ударил и него. Свидетелят М. се изплашил като
видял, че има много хора
и бързо побягнал и се качил в автомобила,
където бил св. И.М., който
потеглил с автомобила и се прибрали в ж.к.
„Меден рудник”.
Св. П. се притеснил за
приятелите си - св. Д. и св. С. и решил
да се върне
обратно в заведението, при което тичайки
преминал покрай спуснатата бариера и се насочил към
входа на заведението „***”. Видял го св. Х.А., подразнил се от
говора му отново и се
затичал веднага след него, а след
св. А. тичешком
се върнал и подс. Д.. Пред
входа на ресторант „***“ св. А. настигнал св.
П.,
хванал го за връхната дреха, която представлявала черно елече, издърпал го на
обратно и му нанесъл множество последователни удари с юмруците си в гърдите, в
областта на ребрата и по главата, при което св.П. паднал на земята, а св.А.
продължил да му нанася удари с юмруци по главата и гърдите в областта на
ребрата. След това св. А. отново хванал св. П. за връхната дреха и започнал да
го влачи към бариерата пред ресторант „***“. Докато св. А. влачел за дрехата
падналият на земята св. П., подс. Д., без да каже
нещо, изритал с десния си крак св. П. в ребрата отдясно, а св. А. продължавал
да го влачи, при което от джоба на св. П. изпаднал портфейла му. Подс. Д. се навел, взел от земята портфейла на св. П.,
отворил го, взел съдържащата се в портфейла сума от 600 *** динара и 120 евро,
която поставил с дясна ръка в задния десен джоб на панталона си, а портфейла
захвърлил, който попаднал под предната лява част на паркирания на паркинга
автомобил.
Междувременно св. А. завлякъл св. П. до бариерата където
му нанесъл още няколко удара с юмруци по главата, ребрата и корема, а подс. Д. отново изритал с десния си крак св. П. в дясна
част на ребрата, а след това му нанесъл и удар с юмрук в областта на дясната
част на ребрата, както и още един удар с дясна ръка в дясната част на ребрата. Междувременно,
извиканото по-рано такси, пристигнало като се придвижвало назад по посока към
бариерата. Св. А., подс. Д., както и св. Д. и У. се
качили в таксито и отпътували с него, а св. П. останал паднал на земята до
бариерата.
В това време, свидетелите С. и Д. излезли от ресторант „***“
и видели св. П. да лежи на земята до бариерата пред ресторанта. Веднага отишли
при него и видели, че лицето и дрехите му са окървавени. Св. Д. се обадила и
подала сигнал за случая на тел. 112. На земята, до паркирания в близост лек
автомобил, св. Д. видяла и посочила на св. С. портфейл, за който последният
потвърдил, че е на св.П., взел го и му го предал, който пък установил, че от
портфейла му липсва сумата от 600 *** динара и 120 евро.
На подадения от св. Д. сигнал, на местопроизшествието се
отзовали полицейски служители, сред които св. Я.Я. и
медицински екип с линейка като по случая работил и св. Д.Г..
На 12.05.2016г. било извършено претърсване в обитаваното
от подс. Д. жилище, находящо
се на адрес: ***, където били намерени и иззети банкноти в различна валута -
общо сумата от 193 лева, 110 евро, 150 турски лири и 760 *** динара.
Св. П. бил силно изплашен и първоначално отказал да му
бъде оказана медицинска помощ, но тъй като се чувствал много зле, в последствие
посетил УМБАЛ-Бургас, където му били извършени прегледи и изследвания, от които
се установило, че има счупени ребра.
Съгласно заключение на съдебно-медицинска експертиза
пострадалия М.П. получил контузия на главата и гръдния кош със счупване на
четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно. Уврежданията били получени по механизма
на удари с твърди тъпи предмети - ръце и крака. Счупването на ребрата причинявало
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес.
С приемо-предавателен протокол
от 23.10.2017г. на пострадалия св. П. била върната сумата от 600 *** динара и
110 евро.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа гласни доказателства и доказателствени
средства: М.И.М. – частично (л.94 гръб – л. 96 СФ и прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и чл. 281, ал. 5, вр. чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); И.М.М. – частично
(л.97-98 гръб съдебна фаза и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); З.Х.Д. -частично (л.98
гръб -л. 100 СФ и прочетени по реда на чл 281, ал. 4,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК); Н.Д. (л. 142 гръб -145
СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); С.У. (л. 145- 147
СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); Д.Г. (л. 147 СФ); Я.Я. (л. 147 гръб – л. 148 СФ); св. А. K. (л. 148 гръб – л.
149 гръб СФ); С.Д. (л. 314-л. 316 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); св. А. С. (прочетени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК; л. 316 СФ); св. М.П. – частично (л. 311-л.313 СФ и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); св. Х.А. – частично (л. 382
гръб – л. 386 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК);
От писмените доказателства и доказателствени
средства: медицинска документация (т.1, л. 5ДП; л.53-57 ДП; л. 83-87 ДП); протокол
за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение ведно с определение по ЧНД № 2626/2016г. по описа на БРС (т.
1, л. 34-42 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (т.1, л. 43-47
ДП); протокол за доброволно предаване т. 1, л. 88 ДП; разписка т. 1, л. 89 ДП; приемо-предавателен протокол т.1, л. 90 ДП; приемо-предавателен
протокол (л. 232, т. 1 ДП); приемо-предавателни
протоколи (л. 265-л. 268 том 1 ДП); справка роднини (л.35, л. 70, л. 71, л. 86,
л. 158, том 3 ДП); справка за съдимост (л. 393 СФ); справка от БРС, ведно с
извлечение за одобрено споразумение (л. 90-92 СФ).
От експертизите: съдебно-оценъчна експертиза (т. 1, л.
48-49 ДП); съдебномедицинска (л. 60-61 и л. 222-223, т. 1 ДП); техническа експертиза
(л. 65-68, т. 1 ДП); съдебно-техническа експертиза (л. 123-129, т. 1 ДП);
съдебно-техническа експертиза (л. 160-192, т. 1 ДП); техническа експертиза (л.
207-213, том 1 ДП); ;
Веществените доказателства – диск (л. 137, т. 1 ДП);
предадени за съхранение в трезорна касета в „***, трезорна
касета № ** веществено
доказателство, заведено под № ВД 358 в Книгата за ВД на Службата по ДП №
164/2016 год. по описа на Окръжен следствен отдел в ОП гр. Бургас, пор. №
1617/2016г., вх. № 4879/2016г. по описа на РП Бургас съгласно протокол л.
267-268, том 1 ДП.
На първо място следва да се посочи, че обясненията на
подсъдимия са важно доказателствено средство, както и
средство за защита като Д. посочи, че ще даде обяснения в хода на съдебно следствие,
след разпитите на свидетелите, но преустанови участието си по делото и въпреки
опитите на съда той да бъде установен и да бъде осигурено правото му на лична
защита и участието му в процеса, той не се яви, установи се, че е напуснал
пределите на страната, не даде обяснения и съдът приключи съдебното следствие
без неговото участие като с предвидените в закона доказателства и доказателствени средства разкри обективната истина.
Съдебният състав подложи на анализ показанията на
разпитаните по делото свидетели като констатира противоречия относно
обстоятелствата преди сбиването, както и причините, довели до него. Това от
една страна съдът счита, че се дължи на изминалия период от време, касае за
период преди почти пет години от датата на деянието до внасянето на
обвинителния акт в съда, а от друга страна отчита и приятелските отношения, в
които се намират свидетелите И.М., М.М., Х.А. и подс. Д..
Именно поради тези причини съдебният състав намира, че в
хода на съдебното следствие св. М.М. и св. Х.А.
изграждат една нова линия на защита като се сочи, че св. М. е влизал в
заведението заедно със св. И.М. и че са били предлагани наркотици на св. Х.А.. Съдът
счита, че следва да се довери на показанията на св. М.М.,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК, тъй като са дадени непосредствено след събитието и
самият свидетел потвърди, че събитията са се осъществили така както е посочил
тогава, а именно, че заедно със св. И.М. са се придвижили с автомобил до
ресторант „***“ като по пътя са взели и подс. М.Д. и
че при спирането на автомобила подс. Д. е слезнал и отишъл до заведението. От автомобила е слезнал и св. М., който обаче не е влизал в заведението, а е
останал да изчака отвън и се е заговорил с ***я гражданин св. П.. От своя
страна св. И.М. е чакал в автомобила. Св. М. чул „Ох!“ и видял чужденецът да
бяга, след което св. Х.А. го ударил и него по врата, свидетелят побягнал и се
качил в автомобила, където бил св. И.М. и потеглили бързо.
Показанията на свидетеля М.М.,
дадени на ДП, непосредствено след събитието, се подкрепят от тези на св. П., св.
Н.Д. и св. С.У., частично от тези на св. И.М. и св. Х.А., както и от изгледания
запис.
Съдът счита, че свидетелят, за който не си спомня св. И.М.,
че е бил в автомобила, е именно подсъдимият Д., което се установява от
показанията на св. М., както и това е видно от изгледания видеозапис. Съдът не
се доверява на показанията на св. И.М. за това, че този човек, който не помни,
през цялото време е бил в автомобила, тъй като не е установен и от показанията
на св. М. се установява, че в автомобила е останал само св. И.М. и след това именно
двамата са се прибрали в ж.к. „Меден рудник” с автомобила. Съдът счита, че не
следва да се довери на свидетеля, в тези части, именно защото се опровергават
от показанията на св. М.М., както и от изгледания
запис от камера. От друга страна взе предвид и това, че е в близки приятелски
отношения с подсъдимия Д., както и това, че е осъждан и подлагайки на критичен
анализ показанията му счита, че не следва да им се доверява в посочените части.
Съдебният състав внимателно изслуша показанията на св. Х.А.,
срещу който първоначално беше внесено обвинение и беше подсъдим, но предвид
постигнатото споразумение с БРП липсва причина да бъде разпитан като свидетел и
неговите показания да бъдат анализирани наред с другите събрани по делото
доказателства и доказателствени средства на основание
чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдебният състав обаче констатира противоречие в
показанията на свидетеля и несъответствия с останалите доказателствени
източници относно причината за сбиването. От една страна, това може да се дължи
на изминалото време от датата на събитието до датата на разпит в хода на
съдебно следствие, от друга страна, следва да се отчете количеството алкохол,
което е употребил свидетеля, а от трета и близките отношения с подсъдимия Д.. Както
се посочи, остават изолирани показанията на св. Хр. А., че са му предлагали
наркотични вещества от св. И.М.. Между впрочем, това твърдение е въведено едва
в съдебната фаза на процеса. От една страна показанията на св. М. М. и И. М. съвпадат,
че св. И. М. изобщо не е слизал от автомобила, от друга св. Н.Д. посочи, че на
излизане от заведението е бил с тях подсъдимият Д., а не се сочат останалите
двама свидетели – М. и М., на следващо място, от изгледания запис и разпита на
св. А. се установява, че подс. Д. влиза в заведението
сам и излиза със св. Хр. А., С.У. и Н.Д., когато се насочват към св. П. и св. М..
Също от записа се установява, че подс. Д. не се
насочва в другата посока, както твърди св. Хр. А., а напротив, двамата тичат
след св. П., който успява да избяга и да се отдалечи, в който смисъл са и
показанията на св. М. и св. П.. Съдебният състав намери, че следва да се довери
на показанията на св. Хр. А. относно това, че св. П. говорил на развален
български език, за нанесените удари, това че е издърпал за елечето св. П., след
което е бил удрян, нанесените удари и от подс. Д.
като в тези части показанията се подкрепят и от изгледания видеозапис, показанията
на св. П., св. Д., св. У., С. и Д..
Съдебния състав намери, че следва да се довери частично
на показанията на св. М.П., дадени в хода на съдебно следствие и показанията му
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК като им се доверява относно датата на събитието,
часовете на събитието, както и паричната сума, която се е намирала в портфейла
му.
Показанията, дадени в хода на съдебното следствие са
последователни, възпроизвеждат в пълнота фактическата обстановка и се подкрепят
както от изгледания запис, така и от показанията на св. М.М.,
св. С.У., св. Н.Д., св. Я.Я., св. С.Д., както и
частично от показанията на св. Х.А.. Съдът констатира основно противоречие в
показанията на св. А. и св. П. по отношение на това дали са били поискани пари от
П. при първоначалната им среща като в тази част се констатира противоречие и с
показанията на св. П. дадени на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК. Съдебният състав намира, че следва да се довери на показанията на св.
П. в тази част, дадени в хода на съдебно следствие, тъй като пред съда
свидетелят отговори конкретно на въпросите и категорично посочи, че този, който
му е поискал пари го е ударил първо в лявата част на лицето и след това го е
издърпал за елечето. Съдът намира, че при първата среща между П. и А., удар е
бил нанесен на П. от А. именно в лява част на лицето (л. 312 СФ), тъй като
именно св. П. е този, който е понесъл удара и в този смисъл остават изолирани
показанията на св. М., че удара е бил в стомаха съгласно показанията, прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК.
Останаха изолирани показанията на св. А., че са му били
предлагани наркотични вещества от св. М. и св. М. и считайки, че св. П. е част
от тяхната компания го е нападнал. Св. П. посочи, че този, който му е поискал
пари го е ударил в лявата част на лицето, след което е успял да избяга, същият
този човек го е дърпал и за елечето, когато се е опитал да се върне за приятелите
си. Видно от видеозапис и от предявените на св. А. в съдебно следствие снимки,
именно Хр. А. е този, който е издърпал П. за елечето. Налице е противоречие в
показанията на свидетеля и относно това дали след като го е дръпнал за елечето
св. А. е продължил да иска пари или нищо не е казал, а е започнал да го удря.
Съдът следва да посочи, че св. П. твърди, че първоначално е бил издърпан за
елечето и тогава е имало един нападател, който нищо не му е казал, а след това
се е появил другият, нищо не му казали, като ударите били по цялото тяло, но не
може да каже кой удар от кой точно нападател е бил. „Нищо не ми говореха, само
като легнах на земята, „паричникот“ ми, който беше в
джоба ми те го извадиха. Не видях кой и как.“ , „…нищо не ми казаха, само ме
дръпна и започнаха да ме удрят. Аз само им казах „Не ме убивайте, оставете
ме.“, „Нищо не ми казваха докато ме удряха, аз им казах „Не ме убивайте!“. От
друга страна свидетелят казва, че му викали „Дай парите” , „После като ме дърпа
за елечето пак ми каза „Дай парите“, докато го удряли викали „Дай парите“.
Съдът, предвид констатираните противоречия, намира, че не може да се довери на
свидетеля, че са му били искани пари докато е бил удрян. В този смисъл е видно
от изгледания по делото запис, че портфейлът на свидетеля не е бил даден от
него, както е посочил пред органа на ДП, нито нападателите са бръкнали в джоба
му, за да го извадят, а той изпада от него случайно, докато бива дърпан за
елечето от св. А.. С оглед изложеното съдебният състав прие, че П. е бил удрян от
подсъдимия и св. А. без да му е било обяснено поради каква причина като самият
той казва: „Не знам защо така се случи, не знам защо ме нападнаха. Можеше друг
да бъде на мое място. Не ми е ясно защо се случи.”
Освен това никой от свидетелите в близост - св. У. и св. Д.
не е чул да се искат пари. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. П.,
че докато е бил удрян нападателите са му искали пари, че са бръкнали и са
извадили портфейла му от джоб, както и тези, дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия, че е бръкнал в джоба си и им е хвърлил портфейла си,
тъй като е видно на изгледания видеозапис, че портфейлът изпада случайно докато
П. е дърпан от св. А. към бариерата. Съдът се доверява на свидетеля П. относно
сумата, която му е била отнета като това, че му е взета парична сума се
установява както от видеозаписа, така и от прочетените по реда на чл. 281, ал.
1 НПК показания на св. П., С. така и от св. С.Д.. Съдът се доверява на
свидетеля и относно периода, в който сочи, че се е възстановявал и нанесените
му травматични увреждания на ребрата като в този смисъл показанията са
подкрепени от видеозапис, както и от съдебномедицинска експертиза.
Съдът, с оглед изминалото време, счита, че следва да се
довери на показанията на св. Н.Д., дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и
тези дадени в хода на съдебната фаза като е напълно логично свидетелят в хода
на съдебното производство да не си спомня голяма част от събитията с оглед
изминалото време. Той възпроизведе това, което е успял да възприеме, като не е
видял всички нанесени удари на св. П., тъй като е бил пред бариерата на
паркинга на заведението, на главната улица и не е наблюдавал пряко случващото
се, а от друга страна следва да се вземе предвид, че е бил под въздействието на
алкохол. Съдът не намира, че се опорочават показанията на свидетеля от това, че
е бил запознат със снимки в хода на разпитите на досъдебното производство, тъй
като самият свидетел потвърди, че той е лицето, което му е било показано, но че
е разказал именно това, което е видял и показанията на свидетеля не са подменени,
а е възпроизвел факти от събитието, които е успял непосредствено да възприеме.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на
св. С.У., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК като съдът дава вяра на последните с оглед изминалото
време и това, че свидетелят потвърди изцяло изложеното от него в хода на
досъдебното производство. Съдът не счита, че не следва да не се кредитират
показанията на свидетеля заради това, че са му били показвани снимки от
събитието в хода на досъдебното производство, тъй като от една страна
свидетелят не помни точно преди кой разпит са му били показани, от друга страна,
той е изложил това, което си спомня, а не възпроизвежда съдържанието на показаните
му снимки и последните не са повлияли на възприятията му, а напротив – те
подкрепят това, което е възприел.
Съдът намира, че липсва причина, поради която да не се
довери на показанията на св. Д.Г. и св. Я.Я. като и
двамата свидетели са служители на ОД МВР Бургас, които са работили по случая,
същите възпроизвеждат обстоятелства около установяване на съпричастните лица,
но не са били преки очевидци на служилото се. Св. Я. посочи, че към материалите
по делото е бил приобщен запис от камера, намираща се местопроизшествието и
ръководейки се от записа са установили съпричастни лица. Отчитайки, че са
полицейски служители, чиито показания следва да се анализират внимателно,
съдебният състав не намери причина да не им се довери, тъй като изложиха фактите
във връзка с извършената от тях работа по случая.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А. ***,
погрешно посочен първоначално в приложението към обвинителният акт като Г., тъй
като счита, че не е заинтересован. От него се установява начина на приобщаване
към материалите по делото на изготвения видеозапис, който е бил доброволно
предаден и че се касае за случайно създаден запис.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. С.Д. като
обективни и безпристрастни и липсва причина да не им се довери като се
подкрепят и от показанията на св. П. и св. А., както и от показанията на св. A. С. прочетени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК, на които съдът също се доверява. Последният свидетел
не е пряк очевидец на случилото се, поради което и съдът намери, че не е нужен
непосредствен разпит на св. С. като прочетените показания са дадени пред съдия
в хода на досъдебното производство и се подкрепят изцяло от непосредствено
разпитаната св. Д., както и от тези на св. П..
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д. в
частта, че е намерила парите, установени при претърсване и изземване, преди
няколко дни, тъй като същата е майка на подсъдимия и в хода на съдебното
следствие сочи обстоятелства, различни от тези заявени в ДП. Отделно от това е
изминал дълъг период от време и съдът счита, че следва да се довери на
показанията й, дадени пред орган на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е минало много време
и свидетелят в хода на съдебното следствие потвърди, че е било така, както е
казала пред органа на ДП.
Съдът счита, че следва да се довери на изготвените по
делото оценъчна и технически експертизи като обективно изготвени,
безпристрастни, пълни и от компетентността на вещите лица, които са ги
изготвили. Изготвените по делото технически експертизи възпроизвеждат кадри от
приобщения към материалите по делото запис, а изготвената и приета съдебно
техническа експертиза на л. 213 ДП дава извод за вероятност лицата, заснети на
записите да са именно подс. Д. и св. А..
Обстоятелството, че именно това са лицата, съдът прие не само въз основа на
посочената експертиза, но и от съвкупния анализ на показанията на св. А., У., Д.,
М., М., П.. Съдът даде вяра и на изготвените
съдебно-медицински заключения, от които се установява характера на нанесените
телесни увреждания и периода, който е бил нужен за възстановяване като счита,
че са изготвени от компетентно вещо лице и са дали обективен и безпристрастен
отговор на поставените въпроси.
Съдът счете, че няма пречка да се довери на приобщения по
делото видеозапис, върху който съгласно заключението на вещото лице (л. 207 ДП)
няма признаци за манипулация на записите като по делото са снети множество снимки
от кадри. Касае се за случайно създаден запис от камера, поставена на входа на
сградата на бул. „***” № *, където се намирала механа „***“, което поставяне е било
финансирано от живущите жители на два двата входа поради извършването на домови кражби. Т.е. касае се за направен с предварително
поставена на обществено място камера запис, който съдържа информация, относима към основния факт, подлежащ на доказване и
записът е автентичен, няма данни да не е бил манипулиран /в т.см. Решение №
602/20.02.2012 г. по к.н.д. № 2736/2011 г. на ВКС, III н.о./. Същият
е приобщен с протокол за доброволно предаване л. 88 и разписка л. 89 том 1 ДП. Този запис съдът използва като контролно
доказателство с оглед проверка истинността на останалите събрани по делото
доказателства и въз основа на него и останалите доказателства изгради своите
фактически изводи. Този състав намира, че видеозапис, направен с предварително
поставена на обществено място камера, може да бъде доказателство в наказателния
процес, тъй като в тези случаи е налице т. нар. „случаен запис“ и доколкото той
съдържа информация, относима към основния факт на
доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена. Св. А. потвърди
случилото се като след изчерпване на въпросите към него, му бяха предявени
снимки, изготвени от вещите лица от кадри от записа.
По отношение на писмените доказателствени
средства съдът не намира причина да не ги кредитира, доколкото намира, че
съответните действия са извършени по предвидения за това ред, а изготвените
протоколи отговарят на изискванията на НПК.
Настоящият състав цени и всички приложени по делото
писмени доказателства, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са
оспорени от страните и напълно кореспондират с останалите материали.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът счете,
че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК и на престъплението по чл.194,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК:
От обективна страна – на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред
ресторант „***“, находящ се на бул. „***” № *, в
съучастие като съизвършител с Х.М.А. с ЕГН **********,
по хулигански подбуди, причинил на М.П., *** гражданин, роден на ***г. в гр.***,
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на
четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно, довело до трайно затрудняване
движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
Обект на престъплението е засягане на обществените
отношения, свързани със здравето и телесната цялост на пострадалия.
Безспорно по делото се установи, че е нанесено увреждане
изразяващо се в контузия на гръден кош, счупване на четири ребрени дъги - от 6
до 9, в дясно, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от
около 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Нараняването е
причинено именно в резултат от нанесените от подсъдимия спрямо св. П. удари с крак
и с юмрук в областта на дясната част на ребрата като телесното увреждане е
причинено заедно със св. А., който също е нанесъл удари в областта на ребрата.
Обективно подс. Д. и св. А. са
действали в съучастие помежду си, като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението нанасяйки удари на пострадалия П. в областта на
дясната част на ребрата. Изпълнителното деяние е осъществено от двамата
подсъдими с активни действия, изразяващи се в контузия на гръдния кош със
счупване на четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес. В случая се касае до задружна престъпна
дейност, в която участие са взели св. А., който сключил споразумение с БРП, и подс. Д., поради което и всеки един от участващите отговаря
за крайния престъпен резултат, без значение какви точно удари е нанасял. В
конкретния случай обаче се установява, че задружната дейност е била насочена
към нанасянето на удари в областта на ребрата, но липсва нанасяне на удари от подс. Д. на пострадалия в областта на главата, което се
установи от изгледания запис, както и от показанията на св. А., поради което и
съдът оправда подс. Д. да е причинил на св. П.
контузия на главата.
Съгласно Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум
на ВС уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа
стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на
затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или
пукване на кости, изкълчване на стави и др. Затрудняване движението на снагата
или врата представлява такова увреждане, което засяга двигателната способност и
съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. То може
да се изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или някои части от
него, за наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и за
настъпването на състояние на неподвижност. Налице е трайно затруднение на
движението на снагата при счупване на три или повече ребра без разместване на
фрагментите. Необходим признак на този състав е затрудняването на движението на
снагата или врата да е трайно.
В случая причиненото увреждане в контузия на гръдния кош
със счупване на четири ребрени дъги - от 6 до 9, в дясно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес покрива изложените признаци на средна телесна
повреда.
Съдебният състав прие, че престъплението е извършено по
хулигански подбуди. Безспорно подсъдимият и пострадалият не са се познавали,
което изключва „личен мотив” за нанасяне на увреждането от страна на подс. Д.. Признакът „хулигански подбуди” е налице, когато
посредством увреждане на телесната неприкосновеност на пострадалия, деецът цели
да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане
на личността, което в общия случай изключва наличието на личен мотив (по
аналогия със съдебната практика за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11
(предишна т. 10) НК, напр. Решение № 600/1979 г., ІІ н.о. ВС). По принцип е
възможно съчетаването на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, което е свързано и с евентуалния умисъл за
престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с
ППВС № 2/1974 година, т. 3 (в този и ППВС № 2/1957 година, т. 19, р. № 65/2010
година на ВКС, І НО, р. № 441/2011 година на ВКС, І НО и др.), но в случая
такъв личен мотив липсва. Също така извършването на деянието на публично място
не е задължителна характеристика на престъплението, но в настоящото и това
обстоятелство е налице. В случая, още при първата им среща св. А. и св. П. са имали съприкосновение като св. А. без
основателна причина, a защото П. му е отговорил на „развален
български език“, го е ударил на обществено място, в присъствието на други лица,
но св. П. успял да избяга. По отношение на подс. Д. от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за какъвто и да било „личен мотив”, освен да покаже
явно неуважение към обществото и превъзходство именно чрез нанасянето на удар с
крак, а след това и с ръка в дясната част на ребрата на св. П., на обществено
място, и по този начин да му причини средна телесна повреда.
В конкретния случай подсъдимият Д. е действал с ясното
съзнание, че нанасянето на удари по тялото на пострадалия пред обществено
заведение, пълно с хора, без каквато и да е причина, и в съучастие с друго
лице, безспорно представлява нарушаване на обществения ред, т. е. – на
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната
агресия е явна демонстрация на превъзходство и незачитане на установения ред
като за самия св. П. тази агресия е останала необяснима.
Действията на подсъдимия Д. са съвсем явен израз на
унижение към пострадалия, като е съзнавал, че действията му, предвид мястото на
което се осъществяват – пред входа на заведение, на обществено място, могат да
станат достояние на всички присъстващи и въпреки това ги е извършил. Установеният правов ред в Република България
не може да търпи такова унизително и пренебрежително отношение към личността на
отделния гражданин и към обществения ред, като цяло. Изразеното от подсъдимия
неуважение към обществото е явно. То не буди съмнение предвид безцеремонността
на неговите действия и определено е израз на висока степен на открито
неуважение към личността. В този смисъл и в Решение № 51 от 07.07.2014 г. по нак. д. № 1848/2013
г. на Върховен касационен съд, в което се приема, че когато липсва личен мотив
за причиняване на телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е
чрез това деяние да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира
грубо незачитане на установените обществени отношения и ценности, чрез нанасяне
на телесна повреда, тогава последната е извършена по „хулигански подбуди” по
смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
В конкретния случай, основният, доминиращият мотив на подс. Д. е чрез нанасянето на удари на жертвата да покаже
явно неуважение към обществото, превъзходство, да се демонстрира грубо
незачитане на установените обществени отношения и ценности, чрез нанасяне на
телесна повреда и водещият мотив при извършване на престъплението е именно
хулигански - явна демонстрация на неуважение към личността и обществото
като цяло, на общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение на
социалните норми и ценности в стремежа си открито да изяви своето превъзходство
над околните.
Поради всичко посочено по-горе съдебният състав прие, че
в случая манифестираното поведение от подсъдимия Д. правилно е било
квалифицирано от БРП като извършено по хулигански подбуди.
При извършване на престъплението подс.
Д. е действал умишлено при форма на
вината „пряк умисъл“. От интелектуална страна е съзнавал, че нанасяйки удари по
тялото на пострадалия, с участието на още едно лице – Х. А., и конкретно в
дясната част на ребрата, неминуемо ще засегне физическата му неприкосновеност и
ще му причини именно счупване на ребрени дъги и е целял именно тези телесни
увреждания. Съзнавал е и че действията му могат да станат достояние на
околните, както и че по този начин грубо ще наруши обществения ред и ще изрази
явно неуважение към обществото. От волева страна –е искал причиняването на
телесната повреда на пострадалия, както и грубото нарушаване на
обществения ред. Съзнавал е противообществения характер на своите действия и че
посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото и към отделната
личност, причинявайки телесно увреждане, което е довело до трайно затруднение на
движението на снагата.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл
(чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК), като е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с друго лице Х.А.
и иска, от така съчетаната дейност, да бъдат предизвикани престъпните
последици.
По отношение на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК:
Според съдебния състав умисълът у подс.
Д. за отнемане на чужди движими вещи от пострадалия П. възниква впоследствие, след като вижда портфейла
на земята и не може да се приеме, че нанесените телесни увреждания, са били
насочени към отнемане на веща и че се касае за принуда за отнемането на чужди
вещи.
Касае се за отделно взето решение, когато в следствие от влаченото
тяло на св. П. от страна на св. А., от пострадалия случайно изпада портфейла му.
В този момент подсъдимият взема решение да отнеме чуждите вещи – пари, които се
намират в портфейла, поради което и не може да се приеме, че телесните
увреждания, нанесени на св. П. са принуда и че са насочени към отнемането на
веща. В този смисъл и по отношение на подсъдимия не е и повдигнато от страна на
Прокуратурата обвинение на престъпление „грабеж”.
От обективна страна предмет на престъплението кражба може
да бъде чужда движима вещ, която има определена парична, художествена,
историческа и друга стойност. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане,
което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от
дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна
престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена
цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел
чужди движими вещи пари на 10.05.2016г., в гр.Бургас, пред ресторант „***“, находящ се на бул. „***“ № *, при условията на съвкупност с
предходното деяние, от владението и без съгласието на М.П., *** гражданин,
роден на ***г. в гр.***, сумата от 120 /сто и двадесет/ евро, равняващи се на
234,70 лева по курса на БНБ, и 600 /шестстотин/ *** динара, равняващи се на 19,13
лева по курса на БНБ, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият е отнел вещите без съгласието на техния
собственик, след което част от същите са установени в обитаваното от него
жилище.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и се е
стремял към тяхното настъпване, съзнавал, че в условията на съвкупност с
горното отнема чужди движими вещи, като
прекъсва фактическата власт на владелеца върху същите и установява своя такава,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е целял именно това и затова
съдебният състав прие, че е извършил престъпление с правна квалификация чл.194,
ал.1 НК.
По вида и размера на наказанието:
По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години при средна телесна
повреда.
В случая съдът определи наказанието при предпоставките на
чл. 54 НК, тъй като макар и да са налице смекчаващи обстоятелства същите не са
от такова естество, че да обосноват прилагането на чл. 55 НК – не се касае за
многобройност или за само едно обстоятелство, което поради своята
изключителност да обоснове прилагането на чл. 55 НК. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчете това, че подсъдимият е реабилитиран, взе предвид
изминалия период от време от датата на деянието до датата на обявяване на
присъда, като разбира се отчете и това, че до голяма степен за забавяне на
производството по делото има самият подсъдимия Д., който в хода на ДП дълго
време е отсъствал от пределите на страната, а в хода на съдебното следствие
преустанови участието си и се наложи отлагане на съдебно заседание.
Според състава на съда като отегчаващи обстоятелства
следва да се отчете, че става въпрос за нанасяне на средна телесна повреда като
деянието е осъществено с висока степен на агресия, ударите с крак се отличават
с интензивност, насочена да причини именно средна телесна повреда, насочени да
сломят жертвата и да покажат явно неуважение към установения в страната
обществен и правов ред. Касае се за поведение, осъществено през малките часове
на денонощието, на обществено място, непровокирано от пострадалото лице, което
продължителен период от време се е възстановявало и все още преживява случилото
се. Касае се за чужд гражданин, който трайно е възмутен от установения в
страната ни правов и обществен ред, резултат от случилото се, поради което и
според съдебния състав, отчитайки смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, наказанието се определи в размер на 2 /две/ години „лишаване от
свобода“. Съдът намери, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието
да се предупреди и превъзпита извършителя и да се въздейства предупредително и
превъзпитателно и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът отложи изпълнението на наказанието на основание чл.
66 НК за срок от 4 /четири/ години, тъй като счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на лицето не е наложително да изтърпи
наказанието. Това, от една страна, съдебният състав прие, защото е минал дълъг
период от време от датата на деянието до момента на постановяване на присъда, в
който не се установиха данни за други противообществени прояви на подсъдимия, а
от друга страна отчете, че подсъдимият се стреми да работи и да бъде обществено
полезен. В същото време, според съдебния състав, срокът на изпитване следва да
се определи в размер на четири години, за да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху извършителя под страх, че в случай, че извърши
престъпление в този срок, би могъл да търпи наказанието „лишаване от свобода“
при предпоставките, предвидени в чл. 68 НК.
С така определеното наказание според съдебния състав ще
се постигнат целите на наказанието да се поправи и превъзпита деецът към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По отношение на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК:
За това престъпление в НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до осем години.
Съдебният състав определи наказанието в хипотезата на чл.
54 НК, тъй като не се касае за многобройност или за само едно обстоятелство,
което поради своята изключителност да обоснове прилагането на чл. 55 НК. Като
смекчаващо обстоятелство се отчете това, че подсъдимият е реабилитиран, както и
изминалия период от време. Отегчаващите обстоятелства, които съдът взе предвид
е това, че лицето е било влачено от св. А. докато е изпаднал портфейла му и
съдебният състав определи справедливото наказание в размер 10 /десет/ месеца „лишаване
от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на това
наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Д. не е наложително
да изтърпи наказанието.
Предвид това, че двете престъпления са извършени, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, наложи най-тежкото от тях.
Предвид посоченото на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи и наложи
на М.Х.Д. – ЕГН ********** /с установена
по делото самоличност/ едно общо най-тежко наказание между горните в размер
на 2 /две/ години „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на основание чл. 66 НК отложи за срок от 4 /четири/ години.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Х.Д.
– ЕГН ********** /с установена по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ОД на МВР Бургас сума в размер на 250,47 лв. /двеста и петдесет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляващи половината от направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски за експертизи, тъй като
останалата част е възложена на св. Х.А. съгласно одобрено споразумение.
Съдът осъди подсъдимият Д. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати и сумата в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева по сметка на
Районен съд Бургас за разноски в съдебна фаза за явяване и разпит на вещи лица.
По веществените доказателства:
Съдът постанови предметите, приобщени като веществени
доказателства, находящи се в трезорна
касета в „****, трезорна касета № *** веществено
доказателство, заведено под № ВД 358 в Книгата за ВД на Службата по ДП №
164/2016 год. по описа на Окръжен следствен отдел в ОП гр. Бургас, пор. №
1617/2016г., вх. № 4879/2016г. по описа на РП Бургас съгласно протокол л. 267-268,
том 1 ДП да бъдат върнати на М.Х.Д. /с установена по делото самоличност/, а
именно:
-
банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЮ 9159853; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЧ7854143; банкнота с номинал 5лв. и сер. номер
БГ 5340157; банкнота с номинал 10лв. и сер. номер БЗ
7364052; банкнота с номинал 20лв. и сер. номер БП
3836985; банкнота с номинал 50лв. и сер. номер БИ
1720163; банкнота с номинал 50лв. и сер. номер БЗ
3597982; или общо 139лв.;
-
банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер ББ 0960846; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЧ 5517527; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БФ 9482537; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БТ 8630256; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЦ 7570536; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер ББ 0960780; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БУ 8705973; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЩ 3949047; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БР 6568731; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЮ 4811760; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЧ 4465106; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БФ 4796052; банкнота с номинал 2лв. и сер.
номер БЧ 8546998; банкнота с номинал 2лв. и сер.
Номер БЦ 8244010; банкнота с номинал 2лв. и сер.
Номер БЮ 1266546; банкнота с номинал 2лв. и сер.
Номер БФ 8503854; банкнота с номинал 2лв. и сер.
Номер БХ 1016492; банкнота с номинал 5лв. и сер.
номер БА 8388084; банкнота с номинал 5лв. и сер.
номер БЕ 2520456; банкнота с номинал 10лв. и сер.
номер БГ 1431430; банкнота с номинал 10 турски лири и сер.
номер А *********; банкнота с номинал 20 турски лири и сер.
номер В *********; банкнота с номинал 20 турски лири и сер.
номер В *********; банкнота с номинал 100 турски лири и сер.
номер А *********; банкнота с номинал 10 *** динари и сер.
номер ЧФ 165365; банкнота с номинал 50 *** динари и сер.
номер ЧД 355478; банкнота с номинал 100 *** динари и сер.
номер МНь 102868; или общо 54лв., 150 турски лири и
160 *** динари,
-
1 /един/ брой сим-карта с №
8930090902145857734.
Тези вещи не се установи да имат връзка с наказателното
производство и затова същите се върнаха на правоимащото
върху тях лице, от което са отнети при извършеното претърсване и изземване, а
именно подс. Д..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.