№ 45
гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. С. Ж., ЕГН **********,
чрез адв. П. П., против Наказателно постановление № 23-0340- 000283/
30.03.2023 г. от Началник РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с
доводите за материално-правна неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
пълномощника си, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата
съображения, вкл. и по ангажирани гласни доказателствени средства.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
депозира писмено становище по хода, по същество и с претенции за разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 04.12.2022г. жалбоподателят предприел управление на несобствения
си т.а. рег № ******, който бил със служебно прекратена на 02.11.2022г.
регистрация поради несключен договор за ЗЗГО.
Около 23.25ч. бил спрян в с. Варвара, обл. Пазарджишка от полицейски
патрул, който констатирал прекратената регистрация . Съставен на място бил
АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, предявен надлежно срещу подпис и с връчен
1
препис.
С мотивирана резолюция от 05.12.23г. производството по този акт било
прекратено на основание чл. 54, ал.1т.9 от ЗАНН и материалите изпратени на
прокурора.
По случая била образувана пр.пр.№225/23. по описа РП-Пазарджик с
данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от
30.01.23. прокурор от РП-Пазарджик отказвал образуване на досъдебно
производство срещу лицето, поради липса на субективна съставомерност и
изпратил преписката в ОД МВР Пазарджик - СПП, за преценка за
реализиране на административно-наказателна отговорност. Резултатът е
издаване на настоящото НП се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Не се претендира конкретна процесуална неизправност на последното и
констативния акт въз основа на който е издадено, а и в хода на служебната
проверка такава не се установи. Спазени са изискванията за пълно, ясно и
точно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението е
изпълнено, и е гарантирано правото на защита по изложените релевантни за
възприетото нарушение факти.
При служебната проверка досежно редовността в процедурите, касаещи
акта и НП и тяхното съдържание не се откриха нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на тези актове, издадени от компетентни, предвид представената
заповед, лица.
Изготвена е била мотивираната резолюция , с която административно-
наказващият орган да е прекратил образуваното по процесния АУАН поради
наличие на данни за извършено престъпление, като същата не подлежи на
връчване , предвид възприетото основание по чл. 54, ал.1 т.9 ЗАНН.
Преписката била изпратена на прокурора, който постановил отказ да се
образува наказателно производство, отчитайки липса на съставомерност на
разследваното престъпление и връщайки материалите на наказващия орган в
РУ Септември за преценка относно извършено административно нарушение
по процесния текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това
решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на
прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345,
ал.1 от НК.
До акта на прокурора се е стигнало след постановена резолюция за
прекратяване на административно-наказателното производство, с оглед
предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Така няма
дублиране ( виж подробните мотиви в ТР 3/2015г. с докл. Галина Захарова )
на двете наказателни по своя характер производства, тъй като не е образувано
ДСП , а само прокурорска преписка за преценка относно наличие на
основание за образуване на такова. Решението на прокурора е обективирано в
постановени отказ да се образува ДСП за престъпление по чл. 345, ал.2 от
НК. .
2
Издаденото след него НП е в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН( а не по
акта , което е процесуално нарушение, но не от категорията на
съществените).
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в
сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015
г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след
като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7
поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни
процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от
тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като постановената резолюцията – прекратява
административно-наказателното производство, но !- не и окончателно;
прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен
деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или
престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното
законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест
производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора, а за нея е необходимо процесуалното
разрешение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от
постановилия резолюцията наказващ орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта, изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е законосъобразно. Този извод следва
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе
bis in idem препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В
противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право
на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7.
Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт –
когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани,
или са пропуснати възможностите за редовен контрол“. Вярно е, че
процесната резолюция формално не подлежи на обжалване ( както и
3
актовете,с които се прекратява съдебното производство поради друга
подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на
производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято
преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението.
Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с
който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един
такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за
същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
За разлика от процесуалната законосъобразност, налице е
материално-правната неизправност на НП и възраженията в тази посока са
основателни.
Установено е безспорно, че преди датата на процесното управление,
което е на 04.12.23г. и още на 02.11.23г. е имало прекратяване на
регистрацията на процесното МПС като мярка за неизпъленине на
задължението да се сключи договор за ЗЗГО .
По делото се изискаха и не се представиха доказателства, че
собственика/или водача са били уведомени за това прекратяване. Вярно е, че
уведомление се изпраща от Гаранционния фонд, но липсват доказателства то
да е било връчено и доведено до знанието на собственика – правен субект (
юридическо лице) , различен от нарушителя - физическо лице и водач.
От писмо вх.№ 2044/25.01.24г. става ясно , чу липсва уведомяване дори
на собственика. Не е знаел и водачът, въпреки че неговото бездействие
досежно задължението му
Действията по служебно прекратяване са резултат от ползван софтуерен
продукт, който отчита само изтичането на срока и автоматично отразява
действието по служебно прекратяване на регистрацията като последица от
неизпълнение на изискването за сключване на договор за ЗЗГО. Действията
се изпълняват автоматично от съответното програмно осигуряване и в случая
прекратяването на регистрацията е активирано 02.11.23г
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав
наистина е осъществен, е при управление на нерегистрирано МПС. Няма
спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС е било
регистрирано, но поради неспазване на задължението за склъчване на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ е постановена ЗПАМ за служебно прекратяване на
регистрацията , преди нарушението. Не се изготвя акт служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, а фактът за това прекратяване
не бил съобщен на собственика.
Няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е
било известно на жалбоподателя – като водач на МПС към момента на
4
проверката в процесната дата. Наистина, служебното прекратяване е
законова последица от друго нарушение ( неуведомяване за промяна в
собствеността) и като такава тя следва да е известна като принудителна мярка
във връзка с определено бездействие. Това, че принципно автомобилът
подлежи на дерегистрация не влече след себе си като последица знанието на
собственика ( още по-малко на водача) досежно този факт, доколкото той
категорично не знае точно към момент/ коя дата автомобилът вече е
дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на конкретен
компетентен орган. Без значение за верността на този извод е, че този орган
ползва за улеснение в работата си ( константна практика от няколко години)
програмни продукти за въвеждане на факта на прекратяване.
Вярно е, че водачът , който поема управлението на несобствено МПС
следва да се осведоми предварително за изпълнение на определени
задължения на собственика ( ГТП, договор за ЗЗГО, регистрация и т.н.) и
неуведомяването не може да е основание по чл. 14 НК. В случая обаче фактът
на прекратяване на регистрацията въобще не е довеждан до знанието дори на
собственика, а е настъпил като резултат от техническа дейност на програмен
продукт .
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя не е бил известен ( липсва изцяло обективна възможност да
му стане известен) факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт .
Това влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за
сторените от него разноски за адвокат ( 600 лева) , против размера на които
обосновано се прави възражение за прекомерност. Така е, тъй като,
предвид проведените заседания за събиране на доказателства, респ. предвид
последните и фактическата и правна сложност на делото, следва да се уважи
претенцията до минималния размер на предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното представителство – 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0340- 000283/30.03.2023 г. от
Началник РУ Септември при ОДМВР Пазарджик, с което на Ж. С. Ж., ЕГН
**********, са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Ж. С. Ж., ЕГН **********
5
сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6