№ 30588
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело
.231110119347 по описа за 2023 година
като взе предвид постъпилата уточнителна молба на ищеца с вх. № 173769 от 19.06.2023г., с
която е посочил надлежния ответник по част от предявените искове, а именно: Ц. „П.“ (Ц.
„П.“), както и постъпилия в срок отговор на исковата молба от този ответник с вх. № 225202
от 09.08.2023г., както и направените с тези молби доказателствени искания, намира
следното:
Следва да се приемат представените с отговора на ответника Ц. „П.“ писмени
доказателства.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника да представи извлечение от счетоводна ведомост за последното получено брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м.01.2023г., длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност по трудов договор . от 18.11.2022г., други
документи от личното трудово досие, доколкото същите са представени с отговора на
исковата молба.
Не следва да се уважава искането на ищеца за изискване на медицинското му досие
от „Н.“ ЕАД, което не е насочено към установяване на релевантни по делото факти, както и
искането за допускане то му до разпит, тъй като е недопустимо страна да бъде разпитвана
като свидетел по делото.
Следва да се допълни изготвения по делото доклад с оглед уточненията на ищеца по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с оглед постъпилия
отговор на исковата молба от ответника Ц. „П.“ (Ц. „П.“), респективно носената от него
доказателствена тежест по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба на ответника Ц. „П.“ (Ц. „П.“)
с вх. № 225202 от 09.08.2023г. писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца, направени по реда
на чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК и за допускането му до разпит, направени с молба с вх. №
173769 от 19.06.2023г.
ДОПЪЛВА СЪСТАВЕНИЯ с определение с вх. № 18515 от 23.05.2023г. ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
1. Предявените са осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225, ал. 1 КТ:
- за осъждане на ответника Ц. „Е.“ да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, извършено със
заповед . от 17.02.2023г., за периода от 17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното изплащане на
вземането и
- за осъждане на ответника Ц. „П.“ да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, извършено със
заповед . от 17.02.2023г., за периода от 17.02.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
2. Ответникът Ц. „П.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковете са допустими, но
неоснователни, тъй като прекратяването на трудов договор . от 18.11.2022г. е извършено
законосъобразно на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на 6-месечния срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя, в които случаи договорът се прекратява без
предизвестие, а работникът/служителят не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Евентуално, счита че дори да би била приложима закрилата по чл. 333 КТ, задължението за
преодоляване на закрилата би възникнало единствено в случай, че работодателят е бил
уведомен за издадения в полза на работника болничен лист преди уволнението, както и че
същият ще ползва разрешения му от здравните власти отпуск и че реално е започнал
ползването му като не се явява на работа, за да изпълнява задълженията си, които
обстоятелства в случая не били налице, напротив, към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът се е явил на работа и не е заявил, че е започнал
ползването на отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че представеният с
исковата молба болничен лист е издаден на 24.02.2023г. и входиран при работодателя на
01.03.2023г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено преди тези дати – на
17.02.2023г. Не оспорва, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500 лв., но счита, че искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение е
2
неоснователен с оглед неоснователността на иска за признаване на уволнението за
незаконно, евентулано тъй като в периода от 17.02.2023г. до 24.02.2023г. ищецът е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност и е получавал обезщетение от Д., поради което
липсва причинна връзка с уволнението за посочения период. По изложените съображения
моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски за производството.
3. В тежест на ответника Ц. „П.“ е да докаже законността на извършеното уволнение
– че в трудовия договор е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя,
както и че прекратяването е извършено на твърдяното основание в уговорения между
страните срок за изпитване.
4. ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата,
че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор . от 18.11.2022г. на длъжност „шД“, че същото е прекратено с
твърдяната заповед . от 17.02.2023г., както и че последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец (м.01.2023г.) се равнява на сумата от 500
лв.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните, които са редовно призовани за
съдебното заседание на 28.09.2023г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3