Р Е Ш
Е Н И Е № 455
гр. Пазарджик, 26.11.2019г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия в открито заседание,проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА
При секретаря Петя Б. като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№138 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно
основание чл.203 ал.2 във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба на Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни
връх“ №51Д,представлявано от изпълнителните директори М. М.-Г. и П.Д.,против
ответницата С.П.Щ.,ЕГН-********** ***,че между нея и ищцовата страна по силата
на сключен трудов договор е възникнало и действало трудово правоотношение, като
заеманата от ответницата длъжност е била „Директор на агенция“ в гр. П.
Съгласно възложените ѝ трудови задължения, ответницата е следвало да
планира, организира, ръководи, координира и контролира дейността на агенцията,
на всичките ѝ сътрудници и работещи в нея служители, в това число да
изготвя месечни отчети, да контролира документооборота, реда за обявяване и
отчитане на застрахователните договори, т.е. трудовите функции се твърди, че са
били и по контрол, а не само по материално изпълнение на типичните за дейността
функции. Твърди се, че поради допуснати множество нарушения на финансовата
дисциплина в агенцията в гр. Пазарджик е извършен одит от специализирано звено,
изпълняващо функцията по вътрешен одит в Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
и в резултат на извършената рекапитулация на сключените договори и отчетената
премия по тях е установено, че неиздължените парични средства към 13.01.2017 г.
– датата, на която са спрени всички достъпи на агенцията до информационната
система на дружеството възлизат на 289 795.31 лв. като това задължение е
формирано по начин както следва:
За
периода 11.04.2016 г. – 03.11.2016 г. – 233 555.54 лв.,
за
периода 16.04.2016 г. – 05.11.2016 г. – 5 995.61 лв.,
за
периода 30.08.2016 г. – 05.11.2016 г. – 50 248.16 лв.
Твърди се, че първата сума се
формира от факта, че са издадени застрахователни полици, по които клиентът е
заплатил дължимата премия, но същата не е отчетена от Агенция Пазарджик, данни
за което се съдържат в справка от уеб портал, представляващ портал с възможност
за отдалечен достъп до системата на застрахователя за сключване на застрахователни
полици.
Втората сума е в резултат на сключени застрахователни
договори с договорено разсрочено плащане на премията, по които са издадени
сметки за платена премия на текуща вноска на клиенти, заплатили вноските си на
съответния падеж, които не са били отчетени от агенцията.
Третата сума е в резултат на сключени продажби през
офисите на агенцията, издадени застрахователни полици и сметки към тях за
платени премии и неотчетени от агенцията.
Към исковата молба са приложени детайлни справки, от
които са видни номерата на издадените полици, както и номерата на издадените
сметки за заплатена премия към всяко отделно плащане, както и видът на
плащането за платена от клиента бруто премия, поредност на плащането, вноската,
уговорена при разсроченото плащане на премията.
Твърди се, че към настоящия момент средствата не са
издължени в касата или по банкова сметка ***ицата, както и същата не е
представила документ за недължимост на паричните средства.
Предвид изложеното съдът е сезиран с искане да бъде
осъдена ответницата да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
обезщетение за причинена вреда в общ размер на 289 795.31 лв. на основание чл.
211 от КТ.
Представени са писмени
доказателства.
Формулирани са доказателствени
искания.
Исковата молба е депозирана в
Районен съд гр.Пазарджик,който с определение от 01.02.2018г.е прекратил
производството по делото поради неподсъдност на делото по рода си и е изпратил
същото на ПОС,където е образувано настоящето дело.
Постъпил
е отговор от ответната страна, в който ответницата основно и на първо място
оспорва качеството си на изпълняващ длъжността „Директор на агенцията“ след
2009г.Твърди ,че на 01.02.2011г.е преназначена на длъжност „Главен специалист“.
Позовава се на записванията в трудовата книжка, в която заеманата от нея
длъжност е посочена като „Главен специалист“. Твърди, че не е имала контролни
функции за посочения в исковата молба период, през който се твърди да са
настъпили вреди за ищцовото дружество,нито отчетнически такива-да да съхранява
и отчита поверените й парични и материални ценности,а така също и да упражнява контрол върху дейността на
работници с отчетнически функции,в т.ч.и застрахователни посредници. Твърди, че
не е подписала представената от ищцовата страна длъжностна характеристика и в
случай, че съдът приеме същата като доказателство по делото заявява, че оспорва
подписа и желае да бъде открито производство по оспорването му. Твърди, че
вредите, посочени от ищеца в исковата молба, представляващи неотчетени парични
суми, премии по застрахователни полици, не са възникнали по нейна вина,
застрахователните договори, по които същите не са отчетени не са сключени от
нея като служител на ищцовото дружество, а от застрахователни посредници –
търговски дружества, който факт бил посочен и в одитния доклад. Посредниците
били в договорни отношения с ищеца и премиите по полиците не постъпвали в
агенцията, а при трети лица и в тази връзка не ответницата е дължала отчитането
им пред ищцовото дружество. Оспорва констатациите, направени в одитния доклад
като излага конкретни съображения в тази насока, а именно, че са включени
вноски, дължими за бъдещ период, които към момента на проверката още не са били
платени от застрахования. Някои суми са начислявани като задължения два пъти,
други не са били премахнати, въпреки че вече са били изплатени. Не било
извършено прихващане на дължимия на застрахователите комисион. Проверката била
извършена без участието на ответницата, направените в хода на проверката
възражения от нейна страна не били взети предвид от проверяващите. Твърди, че
не е подписвала представеното от ищцовата страна с исковата молба становище и
възражение. Същото въобще не носило никакъв подпис, поради което не притежава
характеристика на документ. Не е правила признание, че дължи посочената сума и
такова признание не фигурира в представеното становище-възражение. В същото е
изложила възражения по отношение на част от констатациите в доклада, което
обяснява с факта, че ѝ бил отнет достъп до системата и съответно възможност
да мотивира защитата си по отношение на останалите констатации. Възразява да
бъде ангажирана отчетническата ѝ отговорност по изложените по-горе
съображения. Прави възражение за прихващане за сума в размер на 7 608.78 лв. в
случай, че предявеният иск бъде изцяло или частично уважен, която сума
представлява обезщетение за неползван от нея платен годишен отпуск за посочени
години и брой дни. Изразява становище по представените от ищеца писмени
доказателства. Акцентира върху факта, че ищецът не е представил описаното в
исковата молба доказателство, а именно копие от репорт от Информационната
система за известяване за доставяне като прикачен файл на текста на Правилника
за движение на бланки под строга отчетност на електронния адрес, ползван от
ръководителя на Агенция П.,ведно с репорт за отваряне на съобщението, каквото
твърдение е направено в исковата молба. Не е представен и протокол за връчване
на доклада – т. 6 от доказателствата. По т. 10.12 ищецът е посочил, че
представя 3 бр. справки, вместо това действително са представени 2 бр. с имена,
различни от посочените в исковата молба. Приложената декларация относно
здравословното състояние на ответницата по т. 3, същата твърди, че е подписана
във връзка със здравната ѝ застраховка. Възразява да бъде приобщено като
доказателство по делото становище и възражение по т. 7 от раздел
„доказателства“ по исковата молба, тъй като този документ не носи подпис и
съответно не притежава белезите на документ. Пледира за изцяло отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.Прави евентуално възражение за прихващане със
сумата 7608,78лв.,която твърди,че ищцовото дружество й дължи като обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на общо 82 дни за 2013,2014,2015 и
2016г.
С протоколно определение на съда от
07.11.2018г.е даден ход на устните състезания по делото,което е било отменено
от съда на основание чл.253 от ГПК и исковата молба е била оставена без
движение с определение от 27.11.2018г.за излагане на обстоятелства и
отстраняване на противоречия между изложените такива и формулирания петитум.Във връзка с указанията на съда е
постъпила уточнителна молба вх.№10910 от 27.12.2018г.,с която в действителност
противоречията в твърденията на ищцовата страна не са отстранени и
обстоятелствата не са конкретизирани.В молбата е посочено,че става въпрос за
неотчетени застрахователни премии постъпили в Агенцията в брой.Редом с това е
изтъкнато,че тези парични средства са били съхранявани в каса в офиса на Агенцията,находящ
се в гр.П.,ул.“Ц. С.“ №7,който е бил собственост на застрахователен брокер ЗБК
„Инс Консулт“-собственост и управляван от ответницата или от дъщеря й.Направено
е твърдение,че щом касата се намира в офис собственост на фирма на
ответницата,до който тя лично има достъп,то липсата на парични средства се
дължи на нейни умишлени действия или бездействия.Представят
доказателства-споразумение подписано от страните по настоящето дело за установяване и погасяване на парични
задължения от 17.04.2015г.с гарант ЗБК „Инс Консулт“ представлявано от управителя
Г. М.,справка от ТР към дата 20.12.2018г.за регистрацията на брокера,от която е
видно,че като негов управител е вписана ответницата Щ.. Във връзка с цитираната молба на ищеца, с разпореждане от
04.01.2019г.,съдът е дал нови указания,а именно да се посочат точно
застрахователните полици,по които платените застрахователни премии са постъпили
в брой в Агенцията и не са били отчетени от нея в централата на ищцовото
дружество.
Постъпила е молба с вх.№967/04.02.2019г.с изложени
аналогични твърдения.Съдът с определение от 12.02.2019г.за пореден път е
оставил исковата молба без движение и е дал указания.В изпълнение на същите е
депозирана молба от ищеца с вх.№2171/11.03.2019г.Въз основа на депозираните от
ищеца молби за отстраняване нередовностите
на исковата молба съдът е приел,че основанието на предявената претенция против
ответницата е това,че същата като материално отговорно лице изпълняващо ръководни
функции в Агенцията на ищеца в гр.П. е нанесла имуществена вреда на ищеца като
е присвоила процесните суми от касата
находяща се в офиса на Агенцията ,до която лично тя е имала достъп.
Като анализира поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото,че съгласно
правилника за структурата и организацията на работата на ЗК „Лев Инс“ АД териториалната Агенция в
гр.П. се явява структурно звено на застрахователното дружество ,чиято дейност
се урежда от вътрешни правила.Съгласно чл.6.3.4 агенциите се ръководят от
Директор,назначен от изпълнителния директор на трудов договор.Не се спори ,че
до 2009г.ищцата е била назначена именно като директор на агенцията в П.Спорен е
въпроса дали и след това до момента на уволнението си със Заповед
№112/02.02.2017г.-представена като доказателство по делото,ищцата е заемала
същата длъжност.В тази насока страните по делото представят писмени доказателства
и ангажират гласни такива.Доколкото обаче отговорността на ответницата ищеца не
цели да реализира по чл.206 ал.2 от КТ ,то установяването на това обстоятелство
е без значение за изхода на делото,при положение ,че страните не спорят,а това
се установява и от събраните по делото доказателства,че до уволнението си ответницата е работила в регионалната агенция
на дружеството в гр.П.Поради това съдът счита,че не следва да анализира
доказателствата представени от страните за установяване на обстоятелството дали
ответницата е изпълнявала функциите на Директор на Агенцията или тези на
длъжността „Главен специалист“ през процесния период от време,през който се
твърди,че са настъпили вредите за ищцовото дружество – от 11.04.2016г.до
05.11.2016г.,а именно показанията на свидетелката В. П.,заключението на
допуснатата по искана на ответницата съдебно графологическа експертиза и
относимите към установяването на това обстоятелство писмени доказателства.
Представен като доказателство по
делото е одитен доклад обхващащ периода от 01.02.2015г.до
30.11.2016г.Проверката е извършена в централния офис на Агенцията в гр.П. и в офисите
в гр.П.,гр.П.и гр.З.Констатирано е,че във всеки офис има метална каса за
съхранение на парични средства.Установено е задължение за проверявания период
от общо 639342,56лв.,включващо и сумите предмет на делото.В допълнителната част
на доклада от 16.01.2017г.размера на
задължението е корегиран на 599967,35лв.като е взето предвид становището на ответницата
Щ.,а с допълнителна част от 31.01.2017г.размера е определен на 618506,24лв.
Към доклада са приложени справки от информационната
система на дружеството „ИНСИС“ за неотчетени сметки издадени от Агенцията в П.
към 22.12.2016г.,справка за издадени полици и сметки от Агенцията със статус
неплатени към 09.12.2016г.
Допусната е съдебно икономическа
експертиза,която да установи размера на задължението на Агенцията в П. към
ищцовото дружество.Вещото лице Ц.,назначено по делото е извършило проверка в
централния офис на ЗК „Лев Инс“ АД в гр.София,като е използвана автоматичната
система за отчитане на сключените застрахователни полици и издадени сметки за
платени премии.По така предоставената на експерта от ищеца информация, същият
изготвя заключение в смисъл,че неотчетените застрахователни премии платени от
клиенти ,по които са издадени сметки от офиса в П. са в размер на
5995,61лв.Вещото лице установява,че неотчетени са застрахователни премии,
платени от клиенти ,по сключени застрахователни полици с брокер ********* „Инс
Консулт“ ООД ,по които са издадени сметки от офиса в П.,са в размер на
50248,16лв.Вещото лице в заключението си отразява,че при проверката е
установено,че са налице неотчетени застрахователни премии по сключени
застрахователни полици от брокери на територията на страната на разсрочено
плащане,по които сметките са издадени и платени в офиса в П. чрез потребител Ж. И. С.,А. С. Б.
и И. П. В. и същите са на стойност 233551,54лв.,а размера на дължимата комисионна на брокера е 32992,91лв.
Експертизата установява,че до уволнението си
ответницата има неползван платен годишен отпуск в размер на 72 дни,за които й
се дължи обезщетение определено на база месечната заплата като БТВ за м.януари
2018г.,в размер на 7059,43лв.,което не е изплатено от работодателя.
В съдебно заседание проведено на 08.05.2019г.,на
основание чл.176 от ГПК,пълномощника на ищцовата страна дава разяснения относно организацията на
работа на застрахователното дружество предвид нейната специфика.Сключването на
застрахователните договори в Агенция П.,както и във всяка друга
териториална структура на дружеството се
организира като на агенцията се предоставя парола за достъп до информационна система „Инсис“ и
на всеки от застрахователните агенти, които
се отчитат през съответната агенция се предоставят пароли за достъп до
уеб портал. Застрахователните премии по
полиците,получени от агентите се отчитат в офиса на агенция П.При отчет на
инкасираните премии за определен период агентът трябва да донесе в агенцията
отчет за сключени договори,който съдържа дължима сума, минус агентския
комисион,а на агента се дава квитанция към ПКО от агенцията приела отчета и сумите.В агенцията в гр.П. паричната сума като дневен
оборот е била събирана в каса,находяща се в офиса в края на деня от
ръководителя на агенцията,т.е. от ответницата. ПКО се издава от счетоводител или от ръководителя на
агенцията. Във всеки един момент поради организацията на информационните
системи всеки ръководител на агенция и в конкретния случай ответницата, може да
направи справка за дължими суми, застрахователна премия по договори,отчетени
суми,налични при нея в каса и отчетени суми към Централно управление.Отчета на
парични суми за дейността на агенцията е на месечна база. Извършва се от ръководителя на агенцията.В
Централното управление в София се донася отчет по образец от счетоводния
информационен модул като се засичат преведени суми по банков път и отчетени
суми към Централно управление в брой.В конкретния период в тази агенция
отчетите са били изключително в брой.
Паричния поток се отчита към Централно управление от агенцията П.,което
може да е няколко пъти в месеца, може да е по-често или по-рядко в зависимост
от събраната сума чрез паричен превод от сметката на агенцията към сметката на
централно управление по банков път
или със сума в брой.Издава се квитанция към ПКО, ако се отчита парична
сума в централно управление.Процесуалният представител на ищцовата страна прави
изявление,че поддържа формулираните в молбите за отстраняване на нередовности
на исковата молба твърдения,че процесните суми са постъпили в брой в агенцията
в гр.П.,не са били отчетени и преведени в централното управление в С.,а са били
присвоени от ответницата,която е имала достъп до касата.
Във връзка с тези твърдения от ищцовата страна
е направено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза,която да
работи не само върху генерираните данни в информационната система на ищцовото
дружество ,а да вземе предвид и първичните счетоводни документи,находящи се в
управлението на „Лев Инс“ АД и тези в Агенцията в П. касаещи отчетността на
агентите към Агенцията и да отговори на въпросите какъв е размера на реално
отчетените и внесените в брой касата на Агенцията в гр.П. сума и каква сума от
нея е преведена в ЦУ на дружеството.При така направеното искане съдът е дал
възможност и срок от една седмица,считано от 08.05.2019г.на ищцовата страна да
представи първични счетоводни документи –ПКО и квитанции към тях,като е указал
на вещото лице по допуснатата СИЕ да проследи
и хронологичното отразяване на първичните счетоводни документи в
съставените месечни оборотни ведомости.
Тъй като в дадения срок ищцовата
страна не е представила първичните
счетоводни документи ,върху които да работи експертизата,съдът е уважил
искането й по чл.192 от ГПК да бъдат задължени трети неучастващи по делото лица
да представят същите,което ищеца е обосновал с твърдението,че не разполага с
въпросните документи,именно защото сумите реално не са отчетени в централното
управление на застрахователната компания.Дадена е възможност и срок от една
седмица ,считано от 26.06.2019г.на ищеца да изготви и представи молби до
третите лица ,в които да посочи конкретно какво иска същите да представят.В
съдебно заседание на 11.09.2019г.процесуалния представител на ищеца е поискал
удължаване на срока ,но в крайна сметка не са предприети действия по събиране
на необходимите доказателства па реда на чл.192 от ГПК.Напротив направено е
изявление в смисъл вещото лице да работи като провери месечните отчети,които са
съставяни при предаване на сумите,евентуално водената на хартиен носител касова
книга,движението по сметка 501 –каса в счетоводството на агенцията.Направено е изрично
изявление,че ще предостави на вещото лице предадените счетоводни документи от
Агенцията ведно с протокола по предаването и приемането им от ЦУ.
По така поставената от ищцовата страна
задача,заключение не е изготвено,тъй като страните не са предоставили на вещото
лице необходимата счетоводна документация.В последното проведено по делото
съдебно заседание на 30.10.2019г.експертизата е била заличена като допуснато по
делото доказателство.
Като
свидетели на ищцовата страна са разпитани свидетелките Б.,К. и С..
Свидетелката Н.Б. установява,че през последните 6 години преди да се пенсионира работела в
агенция на „Лев Инс“ АД град П.Пенсионирана е преди 4 години .С.Щ. била
управител на агенцията в П., а клона
в П. беше към агенцията в П.Свидетелката била управител на офиса в П.Била МОЛ, което отговаря за всички дейности в
офиса,в който тя била единствен служител.Парите, които получавала от клиентите
се отразявали в касова книга и след това се превеждали в Офиса П.Към клона в П.
работели 12 застрахователни агенти .Тя
лично правила застраховки на клиенти в офиса. Агентите се отчитаха пред нея
като през програма пускат застраховката,идват при нея и отчитат
застраховката,т.е. парите,като си приспадат
комисионна и след като дойдат
агентите да се отчетат при нея тя въвежда
информацията в касовата книга.На следващия ден парите по банка се
превеждат в П.Понякога се налагало да
носи пари на ръка, за което получавала
документ .Когато носела парите на ръка в П. ги предавала на някой от
служителите:Т., Р.,Л., зависи който е там.На С. няма спомен дали е предавала пари на ръка.Като давала
пари Т.,Р. и Л. й давали приходен касов ордер.Тези ПКО ги съхранявала
в офиса в Панагюрище. На 01 ноември 2015 година
напуснала работа,заключила офиса, предала ключовете на С.Щ. и тя й казала,
че на нейно място идва на работа служителката Н. Ц.Винаги на едно и също място
ходела да се отчита в канцеларията в П.Когато
аз напуснала С. не й е правила ревизия. Отчета на клона на П. го правела всяка
седмица,както и месечен отчет, предавала
го в Агенцията в П. на Т., Л. или Р. Те били служители в агенцията,като Р. била касиер.
Свидетелката М.К. работи като отговорник на
офис в град З. към ЗК ЛЕВ ИНС АД.Установява,че клонът в гр.З. работи,а Агенцията в П. не
работи. Докато работела агенцията в П. се отчитала там,а сега – в ЦУ в С.. В клона в З. е от 2008 година до момента.Отчитала се като правела месечен отчет, който в
началото на следващия месец до 10-то
число предоставяла в офиса на улица Ц.
С. № 7 в П. През годините клона е работел с агенти, около 5 - 6 на брой.Те се
отчитали при свидетелката,тя оформяла отчетите и се отчитала в П. Всичко било на хартиен носител . Агентите нямали достъп до ИНСИС.Полиците ги носеха на
нея,и само и единствено тя въвеждала
полиците в системата. Винаги
предавала парите на Л.С.. На С. не се е случвало да предава пари на ръка.Приходните ордери,които й давали, когато носила отчетите се пазят в клона в З.
Агентите се отчитали на нея,а тя- в агенцията.Част от парите носела на ръка в
П., друга част привеждала по банка
по сметка . Л.С. правела отчета и свидетелката оставяла сумата в офиса в П.Л.С. се е подписвала на отчета и свидетелката давала
парите на ръка.Давали й касов ордер.
Свидетелката С. била служител на „Лев Инс“ от
01.09.2009г. до м.януари 2017 година. Била счетоводител в агенцията на „Лев Инс“
в град П. Познава С.П.Щ.. Тя също
работела в агенцията на „Лев Инс“ в П.
по трудов договор като инспектор. В агенцията в П. се отчитали
застрахователните агенти и
застрахователни брокери, които сключвали застраховки от името на „Лев Инс“.
Събраните от клиенти суми се предавали в
агенцията в П. по банков път, в брой
заедно с изготвени отчети от
агентите и брокерите, а също така и чрез плащания по пост терминали. Съставяли ПКО, съгласно внесената сума,
отразена в съответния отчет. При нас оставаше касовия ордер и отчета на
брокера. На брокерите и агентите издавали касови квитанции за сумата, която е
внесена към приходния ордер. Главно свидетелката вършела тази
работа.Когато отсъствала съм била
замествана от колеги в агенцията. Замествали я най–различни колеги, които са
работил тогава в агенцията. Не мога да кажа нито бройката им, нито имената им.
В повечето случаи ме замествала колежка на име Й. С.Щ.
не я е замествала точно в тази й функция да събира пари и
отчети от застрахователни агенти и
брокери. Всеки месец съставените документи във връзка с работата ни в
края на месеца се изпращаха в централата на „Лев Инс“ в София в оригинал,
включително и касовите ордери. За отчетите не може да си спомни дали ги изпраща
ли в С. или ги връщали на брокерите и
агентите. Въз основа на отчетите и постъпилите
суми изготвяли сборен отчет, който в края на месеца заедно с ордерите изпращали в Централата в С. Паричните
средства, които събирали съхранявали в каса, която се намираше в офиса на Агенцията
в П. Офисът представлява две помещения, едното било салон, където идвали
клиенти, а другото помещение било
стаята, където идвали да се отчитат агентите и брокерите. В тази стая работела
свидетелката,а инспекторите ,в т.ч.и ответницата,работели в салона. Касата била
при нея в стаята.Касата се заключвала. Касата имала един ключ.,който бил у
свидетелката. Когато аз отсъствала
оставяла ключа. Когато предавала касата
винаги се е правил опис на наличността, съответно такъв се правел и когато я
получавах обратно. Никога не е било да се констатират липси в касовата
наличност при предаване и при приемане.
През две години идвал одит от С. и при
извършваните проверки на касата също не са констатирани разминавания между парите по документи и тези
в наличност в касата.
С оглед на така изложената и приета
за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявения иск е неоснователен.
Ищеца
,с оглед изложените в исковата молба и в хода на производството по делото
твърдения,цели да ангажира имуществената отговорност на ответницата с цел да бъдат репарирани
нанесените от нея вреди под формата на липси на парични средства.Твърди се,че
процесната сума пари е присвоена от ответницата като е иззета от касата,където
парите се съхранявали, като ответницата
имала достъп до касата,защото тя се намирала в помещение собственост на фирмата
на ответницата или на нейната дъщеря.С оглед твърденията съдът приема,че се
касае до умишлено нанесена на ищцовото вреда под формата на липса ,или правното
основание на предявения иск е по чл.203 ал.2 във вр.с чл.211 от КТ.
При това положение в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата включени в хипотезиса на правната норма и съответстващи на
изложените от него твърдения,а именно,че страните през периода ,през който са
възникнали вредите април-ноември 2016г.,са били в трудовоправни отношения,че на
дружеството са причинени вреди,в случая липси,техния размер,че същите са в
резултат на конкретни действия или бездействия на ответницата,и че тези й
действия,респ.бездействия са виновни като формата на вината следва да е умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК- деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на
тези последици.
На първо място ищеца не доказа по безспорен и
категоричен начин настъпилото имуществено увреждане на дружеството.Изготвен е
одит с констатации за задължение на Агенцията в гр.П. към ищеца в големи
размери от 618506,24лв. за периода от 01.02.2015г.до 30.11.2016г.,в който се
включва и периода от 11.04.2016г.до 30.11.2016г.,за който се твърди,че са
настъпили вредите предмет на иска.Одитния доклад е оспорен извънсъдебно от
ответницата ,както и в производството по делото.В този случай ищеца следваше да
проведе главно и пълно доказване на твърденията си за настъпването на вредите и
техния размер.Заключението на допуснатата по негово искане съдебно счетоводна
експертиза не е категорично и достатъчно доказателство в тази насока,тъй като
експерта е работил само по данни предоставени му от самия ищец от централна
информационна система на дружеството.От анализ на съдържащата се в нея
информация ,би могло да се направи най-общо извода за наличие на задължения на
Агенцията към дружеството,но в никакъв случай не може да се направи категоричен
и еднозначен извод,че тези суми са внесени в брой в Агенцията и че именно те не
са отчетени в ЦУ на ЗК ,а още по-малко,че същите са взети от ответницата от
касата,където са били съхранявани.С
оглед дадените от процесуалния представител на ищеца разяснения касаещи
организацията на работата и отчетността в Агенцията ,потвърдени и от
показанията на тримата разпитани свидетели ангажирани от ищеца с преки и
непосредствени впечатления от работата,ищеца би следвало да установи,че
процесните суми са събрани реално и в брой в агенцията в гр.П.Свидетелката С. –
счетоводител в Агенцията в П., е категорична ,че съставите ПКО ежемесечно са
били изпращани в ЦУ на ищцовото дружество в гр.С.При това положение за ищеца не
би следвало да има пречка да представи ПКО за приемане на суми в касата на
Агенцията.Ищеца нито представи ПКО или други първични счетоводни документи,нито
се възползва от неколкократно дадената му възможност да изиска такива документи
от трети неучастващи по делото лица при положение,че свидетелките Б. и К.
установиха,че документите се пазят съответно в офисите в гр.П. и гр.З.
Въпреки,че първия от елементите на фактическия състав
на чл.203 ал.2 от КТ –вредата и нейния размер,не е установен,съдът следва да
отбележи ,че ищеца не представи доказателства за твърденията си,че ответницата
е имала достъп до касата и оттам е взела процесните парични суми.На първо място
не се установи,че помещението ,в което се намира офиса на агенцията е
собственост на ответницата или нейната дъщеря.На второ място дори това да е
така,то този факт не означава автоматично,че ответницата има достъп до
касата,находяща се в това помещение.Напротив,тези твърдения на ищеца се
опровергаха по категоричен начин от показанията на св.С.-счетоводител в
Агенцията.Същата установи,че само тя е имала ключ от касата,че е замествана от
други колеги,но никога от ответницата,че при предаването и приемането на касата
не са били установявани липса на парични средства и че такива не са били
установявани и при извършваните от централата в С. одитни проверки.
Иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен,а
ищеца следва да бъде осъден с оглед изхода на делото да заплати деловодни
разноски в полза на ищцата в размер на 7525,00лв.Като неоснователен следва да
се отхвърли и акцесорния по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати законната лихва върху главницата.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно
основание чл.203 ал.2 от КТ във вр.с чл.211 от КТ, предявен от „Лев Инс“ АД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“
№51Д,представлявано от изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Д.,против
ответницата С.П.Щ.,ЕГН-********** *** за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумите:
– 233 555.54
лв. заплатени застрахователни премии,но
не отчетена от Агенция П., данни за което се съдържат в справка от уеб портал,
представляващ портал с възможност за отдалечен достъп до системата на
застрахователя за сключване на застрахователни полици.
– 5 995.61 лв. -по сключени застрахователни
договори с договорено разсрочено плащане на премията, по които са издадени
сметки за платена премия на текуща вноска на клиенти, заплатили вноските си на
съответния падеж, които не са били отчетени от агенцията и
– 50 248.16 лв.- сключени договори през офисите на агенцията,
издадени застрахователни полици и сметки към тях за платени премии и неотчетени
от агенцията,ведно със законната лихва върху главниците,считано от
30.01.2018г.до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
„Лев Инс“ АД,ЕИК ********* да заплати на ответницата С.П.Щ.,ЕГН-**********
деловодни разноски в размер на 7525,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: