Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 28.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9252 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***-6 срещу С.Н.Ц., ЕГН **********,*** с искане да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 264,38 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 120,95 лева, представляваща редовна/възнаградителна лихва за периода от 06.06.2014 г. до 06.07.2017 г., включително, дължими по Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г, сключен между длъжника и „Юробанк България“АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД и „Пощенска банка“АД, както и допълнително споразумение от 07.02.2014 г., неразделна част от Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г., вземането по които е цедирано в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ от 18.01.2016 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2092/14.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 3888/2019 г. на ВРС. Претендират се и направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 3888/2019 г. на ВРС и в настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че вземането е възникнало на основание Договор за потребителски кредит № FI 645465 от 06.07.2012г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предходно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и С.Н.Ц.. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора, банката е одобрила и предоставила на ответника, потребителски кредит в размер на 1 580 лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: ***, c титуляр кредитополучателя - С.Н.Ц., с което е изпълнила и задължението си по договора. Отпуснатият кредит от 1580 лева е усвоен изцяло на 06.07.2012 г.

Ищецът излага още, че съгласно чл. 6 и чл. 7, срокът на действие на договора бил 60 месеца, или за периода от 06.08.2012г. до 06.07.2017г. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски, както следва: 9 вноски всяка в размер на 6,58 лева и 51 вноски всяка в размер на 41,28 лева, дължима на 6-то число на месеца, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. В чл.3 от договора била уговорена и годишна лихва, която за първите девет месеца от договора е формирана от сбора на Базовия лихвен процент на банката плюс договорна надбавка в размер на - 8,20 пункта /минус осем цяло и двадесет стотни/ Към датата на подписване на договора за кредита ГЛП е в размер на 13,200% и при годишен процент на разходите — 14,93%. Твърди, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/, за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9 от договора.

Ищецът признава, че ответникът е извършил 3 плащания, за погасяване на част от дълга по договора за кредит, съответно на 06.08.2012г. за сума в размер на 6,58 лева, на 27.09.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 11,00 лева и на 28.11.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 10,00 лева.

Ищецът твърди, че на 07.02.2014 г. между страните било подписано и „Допълнително споразумение“ към договора, с което страните са се съгласили, че дължимата към датата на подписването му сума е в размер на 1800,24 лева, в това число и непогасените до тази дата лихви, такси и комисионни. Подписан е нов погасителен план, съгласно който задължението е следвало да бъде платено в срок от 07.02.2014 г. до 10.01.2017 г. на равни месечни вноски, както следва: първа вноска дължима на 07.02.2014г., в размер 90,00 лева, 34 вноски всяка в размер на 50,00 лева и последна изравнителна вноска в размер на 10,24 лева.

След датата на подписване на допълнителното споразумение ответникът извършил 10 плащания, за погасяване на част от дълга, съответно на 07.02.2014г., чрез вноска на каса на сума в размер на 90,00 лева, на 12.03.2014г. - вноска на каса за сума в размер на 50 00 лева, на 09.04.2014г.- вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева, на 12.05.2014г. - вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева, на 11.07.2014г. - вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева, на 10.02.2015г.- вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева, на 09.03.2015i., -вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева, на 11.05.2015г.-вноска на каса за сум размер на 50,00 лева, на 04.08.2015г.- вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева и 05.11.2015г., чрез вноска на каса за сума в размер на 50,00 лева.

Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 3 плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителен план към споразумението е условие за действието му. При непогасяване изцяло и/или частично в срок, на която и да е вноска по Погасителния план, действието на последното се прекратява. След месец Ноември 2015г. ответникът С.Н.Ц. е преустановил плащанията, с което действието на сключеното споразумение се е прекратило. Съответно след тази дата в сила е първоначално подписания погасителен план.

На 18.01.2016 г. по силата на „Договор за прехвърляне на вземания (цесия) „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4 към Договора цесия, както и вземането си към С.Н.Ц.. Прехвърленото вземане към ответника е подробно описано на страница № 831 приложение № 4, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, име, ЕГН на длъжника и дължима сума. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД уведомлението приложено към настоящата искова молба.

На 06.07.2017 г. е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл. 6 от договора, като считано от тази дата вземането е изцяло дължимо.

Ответникът, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК.

Със Заповед за изпълнение № 2092/14.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 3888/2019 г. на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 1264,38лева, представляваща главница и сума в размер на 327,80 лева, представляваща редовна /възнаградителна лихва за периода от 06.06.2014 г. до 06.07.2017 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, всички дължими по Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г, сключен между длъжника и „Юробанк България“АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“АД и „Пощенска банка“АД/, както и допълнително споразумение от 07.02.2014 г. неразделна част от Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г., вземането по които е цедирано в полза на заявителя с Договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ от 18.01.2016 г., както и сторените разноски в общ размер на 441,58 лева, от които за заплатена държавна такса в размер на 31,84 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 409,74 лева.

С исковата молба по делото е представен договор за потребителски кредит, номер FL645465 от 06.07.2012 г., сключен между ответника С.Ц. и „Юробанк България“АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“АД и „Пощенска банка“АД, съгласно който праводателят на ищеца е предоставил на ответника в заем сумата от 1 580 лева за погасяване на задълженията по договор за кредитна карта EUROLINE AMEX №377758798991780 от 05.09.2018 г., сключен между ответника и същата банка, и който кредит се отпуска по банкова сметка ***: ***. С договорен лихвен процент от 13,20 % и годишен процент на разходите в размер на 14,93%. Договореният размер на общите плащания по кредита възлиза на 2164,57 лв. В чл. 4, ал.1 от договора е уговорен 9месечен гратисен период, през който кредитополучателят дължи само лихва. Така през първите девет месеца от договора ответникът се е заплатил да заплаща месечна погасителна вноска по кредита в размер на 6,58 лв., а след това от по 41.28 лв., или от 06.05.2013 г. Последната погасителна вноска е следвало да бъде направена на 06.07.2017 г., съгласно приложен към исковата молба погасителен план.

С допълнително споразумение към договора от 07.02.2014 г. между страните е уговорено, че общата дължима сума по договор FL645465 от 06.07.2012 г. възлиза на 1800,24 лв. към датата на подписване на допълнителното споразумение, която сума ответникът се е задължил да издължи, както следва: 90,00 лв. при подписване на споразумението, а останалата сума на равни месечни вноски от по 50,00 лв. всяка и една последна вноска в размер на 10,24 лв., съгласно приложен към споразумението погасителен план от същата дата. В чл. 3, ал.3 от допълнителното споразумение било уговорено, че при непогасяване изцяло или частично в срок, на която и да е погасителна вноска, действието на споразумението се прекратява. Съгласно чл. 3, ал.4 от Споразумението при прекратяване действието на допълнителното споразумение по реда на чл. 3, ал.3 от същото, вземането на Банката за общия дълг (намалено със сумата на евентуалните плащания) става предсрочно и изцяло изискуемо, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016 г. между „Юробанк България“АД, в качеството му на продавач и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, в качеството му на купувач, по силата на който „Юробанк България“АД е продало на ищеца портфолио от вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си и подробно описани Приложение 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания. На л.831 от Приложение №1 е посочено и процесното вземане в размер от 1264,38 лв. – главница и 327,80 лв. – договорна лихва спрямо ответника С.Н.Ц., възникнало въз основа на процесния договор за кредит.

Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „Юробанк България“АД чрез „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, както и пълномощно към него, което дава право на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** да уведоми длъжниците, посочени в Приложение №1, към договора за прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016 г. между „Юробанк България“АД и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********. В исковата молба е направено нарочно искане същото да бъде връчено на ответника и да се счита за уведомление за прехвърлянето на процесното вземане на новия кредитор и ищец в настоящото производство „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********.

От процесуалния представител на ответника е направено възражение за липса на уведомяване по чл. 99, ал.3 във вр. с чл. 99, ал.4 от ЗЗД, с твърдение че в този случай цесията не е породила действие спрямо ответницата. Въпреки че по делото липсват доказателства уведомлението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД да е връчено на ответника преди завеждане на настоящото производство, съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на кредитора по сключения от него Договор за кредит. Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника от цесионера, но действащ в качеството си на пълномощник на цедента, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК на 09.10.2019 г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника като приложение към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4, предл. 2 ЗЗД.

Видно от представеното извлечение от банкова сметка ***редит в размер на 1580,00 лв. е преведена по банкова сметка ***: ***, както е е уговорено между страните, с което банката е изпълнила уговореното в договора задължение да отпусне в заем сумата.

Видно от заключението на вещото лице А. Ванива, приобщено към доказателствения материал по делото, което съдът кредитира като надеждно и компетентно дадено, след сключване на допълнителното споразумение ответникът е заплащал задълженията си по допълнителното споразумение в срок до 11.05.2015 г. След тази дата ги е заплащал с просрочие като на 05.11.2015 г. е заплатил за последно дължимите суми по кредита, след което напълно е преустановил плащанията по кредита.

Съгласно уговорката в чл. 3, ал. 3 от допълнителното споразумение към договора, още след първото просрочие в плащанията допълнителното споразумение е прекратило своето действие на осн. чл. 9 от ЗЗД, доколкото тази уговорка между страните не противоречи нито на повелителните норми на закона, нито на добрите нрави.

Въпреки, че в чл.3, ал.4 от Допълнителното споразумение към договора е уговорено, че настъпва автоматична предсрочна изискуемост на всички дължими по него суми (остатъка от общия дълг), тази уговорка не би могла да породи действие автоматично, тъй като съгласно т. 18 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4/2013, от 18.06.2014 год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговскаколегии В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Доколкото в случая няма нито наведени твърдения от някоя от страните за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя, нито са представени доказателства в тази връза, за съда се налага изводът, че предсрочната изсикуемост на кредита не е настъпила.

Липсата на предсрочна изискуемост на цялата дължима сума по кредита и прекратявнето на действието на допълнителното споразумение в своята съвкупност имат за последица, че активен остава процесния договор за кредит FL 645465 от 06.07.2012 г. и съответно погасителния план към него.

Съгласно заключението на вещото лице по допусанта съдебно-счетоводна експертиза след отнасяне на всичики заплатени от ответинка суми до момента към действието на погасителния план от 06.07.2012 г. остатъкът по дълга по договор за кредит FL 645465 от 06.07.2012 г. възлиза на 1264,38 лв. главница и 307,41 лв. договорна лихва.

, съставите на ВКС отговарят, че приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.

На основание изложеното по-горе съдът намира предявения от ищеца иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 3888/2019 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 728,74 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 68,74 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв., В производството по ч.гр.д. №3888/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 441,58 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 31,84 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 409,74 лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК, в отношенията между страните, че С.Н.Ц., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***-6 сумата от 1264,38 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотики), представляваща главница по Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г, сключен между длъжника и „Юробанк България“АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД и „Пощенска банка“АД/, както и допълнително споразумение от 07.02.2014 г., неразделна част от Договор за потребителски кредит FL 645465 от 06.07.2012 г., вземането по които е цедирано в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 120,95 лв. (сто и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща редовна/възнаградителна лихва за периода от 06.06.2014 г. до 06.07.2017 г., включително.

ОСЪЖДА С.Н.Ц., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***-6 сумата от 728,74 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски в производството, както и сумата от 441,58 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 3888/2019 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	3534
Дата:	28 юли 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия:	Елена Иванова Николова

Дело:	20193110109252
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 юни 2019 г.

Решение по дело №9252/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта