Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав,
в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора ГС.
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 8472/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №80000 от 31.03.2019
г., постановено по гр.д. №18787/2018 г., по описа на СРС, 74 състав, ответникът
3К „Л.И.” АД е осъден да заплати на ищеца ЗАД „А.Б.” АД, по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 21З (отм.),
сумата от 912,25 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане от ПТП от 13.11.2015 г., с включено към главницата вземане в размер на
15 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху вземането от
датата на подаването на исковата молба - 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 460 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Решението
е било постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника - С.Й.С..
Така постановеното решение е обжалвано от третото
лице помагач на страната на ответника - С.Й.С. с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални
нарушения. Оспорва изводите на съда, че представеният по делото протокол за ПТП
установява механизма на произшествието, тъй като е съставен само по данни на
водача на увредения автомобил и не е подписан от сочения делинквент.
Предвид това счита, че не е следвало да бъде кредитирана и техническата
експертиза в частта ѝ относно механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Поддържа, че районният съд е допуснал смесване
на двата вида протокол за ПТП, посочени в Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, тъй като те се
съставят при различни обстоятелства и имат различна доказателствена
стойност на фактите и обстоятелствата, отразени в тях. Сочи, че приложената към
представения по делото протокол за ПТП схема се различава от описанието на
механизма на ПТП според показанията на изслушаната пред СРС свидетелка В.Г.-
водач на увредения автомобил. Изтъква, че е налице и несъответствие във вида на
щетите, описани в протокола за ПТП и тези на свидетелката, която не описва
наличието на щета по предния десен калник на автомобила.
Изложени са и съображения за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила поради
отказа на съда да задължи В.С.ГС. да предостави счетоводни и други документи от
работодателя ѝ, удостоверяващи, че на посочената от нея дата на ПТП
именно тя е управлявала служебния автомобил на фирмата. Необосновано било прието,
че трето лице помагач е отказало да подпише протокола за ПТП и че това
обстоятелство е удостоверено от длъжностното лице на МВР, както и че в протокол
не са изложени възражения на водача и собственик на лек автомобил „Audi A3“. Намира за неправилно и разпределението на доказателствената тежест относно оборване презумпцията за
вина, доколкото такава е възложена на третото лице помагач и на ответника. По
изложените съображения моли да бъде изцяло отменено обжалваното решение, а
предявеният иск отхвърлен.
Ищецът по делото ЗАД „А.Б.“ АД оспорва въззивната
жалба по подробно изложени съображения, като счита решението на първоинстанционния съд за кореспондиращо със събраните по
делото доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по делото З. „Л.И.“ АД е депозирало становище с
което се присъединява към жалбата на третото лице помагач и моли обжалваното
решение да бъде отменено, като му се присъдят сторените съдебни разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира подадената
въззивна жалба за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от
ЗАД „А.Б.” АД срещу 3К „Л.И.”
АД с иск по чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) за сума в размер на 912,25
лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0300/15/0040/500391, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Изложени са твърдения, че ищцовото дружество
е заплатило претендираната сума като застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по л.а. „Шкода
Фабия“, рег. № *******, възникнали в резултат на
ПТП от 13.11.2015 г., причинено по вина на л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № *******,
който е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
В чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредата.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя
на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на
ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е
установено, а и страните не спорят, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в сочения размер, както и че ответникът е покривал отговорността на
водача на л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № ******* по застраховка ГО към датата на
твърдяното настъпване на ПТП - 13.11.2015 г.
Противоречие
съществува относно изводите на съда, касаещи механизма на настъпване на ПТП на
твърдяната дата и от сочения делинквент, както и
причинените вреди по застрахования при ищеца автомобил.
Относно доказателствената
сила на представения с исковата молба протокол за ПТП №1451170 от 13.12.2015 г.
и обективираната в него схема на местопроизшествие,
оспорени от въззивника, настоящият състав намира, че преценката
следва да бъде извършена с оглед установените в закона ред и условия при
съставянето му. Протоколът за ПТП, когато е издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ, който се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила.
В разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 и тази на чл. 9 от Наредба №
I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр.
чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП очертават двата основни вида протоколи, съставяни
за пътнотранспортни произшествия: 1.) такива, които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в
чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на
човек и „протокол за ПТП” при материални щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2.)
които се съставят по чл. 9 от посочената Наредба, без посещение на мястото на
ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
Не е спорно пред настоящата инстанция, а и се установява от
показанията на самата свидетелка В.Г.– водач на увредения л.а. „Шкода Фабия“,
че представеният по делото протокол за ПТП от 13.12.2015 г. е съставен от
органите на МВР един месец след осъществяване на процесното
ПТП, без да са посещавали мястото на ПТП, в отсъствието на водача на другия
автомобил „Ауди“ – трето лице помагач в настоящото производство. От разпита на
свидетелката се изяснява, че протоколът е подписан само от нея, тъй като на
предварително определената между нея и С.Й.С. очна ставка, последният не се е явил.
Предвид така установените обстоятелства при
съставянето на протокола настоящата инстанция намира за основателни оплакванията
във въззивната жалба, че необосновано СРС е придал материална
доказателствена сила на процесния
протокол за ПТП. В случая следва да се отчита, че протоколът не отразява пряко
възприети от съставителя му факти при извършен оглед, относими
за определяне на механизма на ПТП, а длъжностното лице удостоверява само факта
на извършване на волеизявление от участника на л.а. „Шкода“ в ПТП и неговото
съдържание, поради което доказателствената сила на
документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от
лицето извънсъдебно признание (в този смисъл и решение №15/25.07.2014 г., по
т.д. №1506/2013 г.). С показанията на свидетелката ГС., че
С.Й.С. не е присъствал при съставянето на протокола,
е опровергано и
отразеното в него обстоятелство, че настоящият въззивник
е отказал да подпише протокола, тъй това предполага да му е бил надлежно
предявен, а данни по делото за това липсват.
Както обаче е
посочено и в горецитираното решение на ВКС, и при
съставен констативен протокол с посещение на местопроизшествието на от служител
на МВР е възможно и необходимо правнорелевантните
факти, относими към изясняване механизма на ПТП, да
бъдат установени чрез ангажирането на други доказателства като разпит на
свидетели и назначаване на съдебна експертиза. Пред СРС са приети събраните по
делегация показания на свидетелката Валентина ГС., управлявала л.а. „Шкода“,
която сочи, че ПТП е настъпило на 13.11.2015 г., преди изхода на гр. Русе. Заявява,
че е шофирала по булевард в дясната лента, като лявата лента била със същата
посока на движение, след която следвали още две ленти за движещите се в
обратната посока МПС. Пред нея в дясната лента се движели два автомобила, които
тя започнала да изпреварва, престроявайки се в лявата лента. При предприемане
на маневрата забелязала, че движещият се зад нея в дясната лента л.а. „Ауди“
също започва изпреварване. Когато л.а. „Шкода“ и л.а. „Ауди“ били подминали
първия от изпреварваните автомобили и свидетелката достигнала втория автомобил,
тя забелязала в огледалото за обратно виждане, че водачът на л.а. „Ауди“ се
прибира в дясната лента, след което започнал да изпреварва автомобила на
свидетелката. Тъй като разстоянието между л.а. „Ауди“ и движещия се пред него
втори автомобил, който В.Г.изпреварвала, се оказало недостатъчно, третото лице
помагач рязко завило наляво, за да не блъсне колата пред него, поради което
ударил с предната си лява част странично л.а. „Шкода“ в областта на десните
врата и преден калник. Свидетелката сочи, че ударът е бил лек, а л.а. „Ауди“ е
продължил движението си без да спира, като е успяла да запомни регистрационния
му номер и цвета му – тъмно сив металик, както и че водачът е на млада възраст.
Настоящият състав констатира, че така описания механизъм
съответства на отразеното в скицата от протокол за ПТП от 13.12.2015 г., както
и на подаденото от В.С.ГС. заявление рег. №102 от 13.11.2015 г., подадено до
ОДП-Русе, а приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, потвърждава причинната връзка между констатираните в протокола за
ПТП щети по предна броня, преден десен калник и предна дясна врата с
горепосочения механизъм на ПТП.
Прецени поотделно и в своята съвкупност доказателствата по
делото установяват, че с поведението си именно третото лице помагач е станало
причина за настъпване на процесното ПТП, тъй като е
нарушило разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, задължаващи го да изпреварва другите пътни превозни средства
от лявата им страна и по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство,
както и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът следва да пропусне пътните превозни
средства, които се движат. Тези свои фактически и правни изводи въззивният съд не намира основание да не изгради върху
дадените от свидетелката ГС. показания, тъй като не се установява по делото
обстоятелство, което да ги разколебава. Те са допустимо доказателствено
средство и са логични, последователни, безпротиворечиви
и основани на преки впечатления, като в случая са единственият възможен начин
да се установи точния механизъм на ПТП, имайки предвид че водачът на л.а.
„Ауди“ не е спрял и е напуснал местопроизшествието. Същите се подкрепят и от
заключението на изслушаната САвТЕ, според която
механизма на настъпване на вредите е настъпил по сочения от свидетелката начин
и му съответстват. Предвид това, а и поради неоспореното по делото
обстоятелство, че при уговорената от органите на МВР очна ставка един месец
след ПТП – на 13.12.2015 г. третото лице помагач не се е явило, то обективно
възможно е било единствено да се изготви протокол за ПТП само по данни на
Валентина ГС., които кореспондират с показанията ѝ в настоящото
производство.
От друга страна, въззивникът не е
провел в достатъчна степен насрещно доказване, опровергаващо дори и по косвен
път, изнесеното от свидетелката. Извод в обратен смисъл не може да бъде
направен от твърдяното във въззивната жалба несъответствие
във вида на щетите, описани в протокола за ПТП и тези от свидетелката, която не
е посочила в показанията си наличието на щета по предния десен калник на
автомобила. Подобно разминаване, при което В.Г.не си спомня в детайли щетите по
МПС-то, е напълно логично с оглед значителния период от три години между
настъпване на ПТП и проведения разпит. Описаните щети напълно съответстват и на
неоспорения от страните снимковия материал, съдържащ се в изисканата и
приложена по делото административно наказателна преписка от МВР – Русе (л. 108
– л. 148). Следва да се отбележи, че соченото от въззивника
съдебно решение по АНД № 2580/2016 г. на РС – Русе, с което е отменено
издаденото НП №15-085-002454 от 14.01.2016 г. на ОДМВР - Русе не опровергава
ангажираните пред СРС доказателства за виновното му поведение в процесното ПТП. Видно от мотивите на решението отмяната е
обоснована с допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение - в отсъствие на нарушителя и без
да е имал възможност да се защити и които обстоятелства не рефлектират върху доказателствената стойност на показанията на свидетелката ГС..
По отношение на оплакването
на въззивника, че СРС неправилно е отхвърлил искането
му В.Г.да представи счетоводни и други документи, установяващи, че на
13.11.2015 г. тя е управлявала процесния л.а.
„Шкода“, настоящият състав констатира, че не е направено изрично доказателствено искане, каквото следва да изхожда само от въззивника - арг. от чл. 266, ал.
3 ГПК, поради което е безпредметно това оплакване да бъде обсъждано по
същество.
Противно на поддържаното от
жалбоподателя, не са налице и процесуални пречки, поради които да не бъде
кредитирана приетата по делото САТЕ в частта относно установената причинната
връзка на описаните щети с механизма на ПТП, тъй като вещото лице, макар и да е
работило по данни от протокола за ПТП, както вече бе посочено, тази информация
кореспондира със свидетелските показания, а и на специалните знания, които
вещото лице притежава.
По отношение на въпроса за самоличността
на лицето, управлявало процесния л.а. „Ауди“ следва
да се отбележи, че в представения от самото трето лице помагач заверено копие
от протокол от проведено открито съдебно заседание от 18.01.2017 г. по АНД
№2580/2016 г. на РС-Русе, е удостоверено изявлението на С.Й.С., че в
обясненията си пред органите на МВР на 02.12.2015 г. е потвърдил, че на 13.11.2015
г. е пътувал с личния си автомобил и е възможно да се е намирал в посочените
час и място. Съдебният протокол представлява официален свидетелстващ документ
за извършените от страните и съда действия и направените изявления (арг. от чл. 150, ал. 1 и чл. 152, изр. 1 от ГПК ), поради
което удостовереното в него изявление на настоящия въззивник
мотивира въззивния съд да приеме за доказано по
делото, че при настъпването на процесното ПТП именно
той е управлявал л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № *******, за който е безспорно по
делото, че е негова собственост.
При доказано противоправно
поведение на С.Й.С., с което като водач на л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № ******* е
причинил щети по „Шкода Фабия“, рег. № ******* и е
реализирал ПТП на 13.11.2015 г., то по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината му
се предполага. Така установената оборима законова
презумпция възлага в тежест на ответника и третото лице помагач да докажат
обстоятелства, изключващи вината на делинквента,
поради което доводите на въззивника в обратен смисъл
са несъстоятелни.
С оглед горните съждения настоящият състав споделя крайния
правен извод на първата инстанция, че са доказани всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД. С въззивната жалба не са въвеждани оплаквания
относно възприетите за установени от СРС факти, касаещи изплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение за увредения л.а. „Шкода“, наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди“ към датата на ПТП, както и
за реалния размер на щетите, поради което по аргумент за противното от чл. 269,
изр. 2 ГПК, въззивната инстанция не дължи служебно
произнасяне по тях. При това положение обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора пред СГС третото лице помагач С.Й.С.
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия ищец
сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от
240 лв. с ДДС.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №80000 от 31.03.2019 г., постановено по гр.д.
№18787/2018 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА С.Й.С. ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „А.Б.”
АД с ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Ал. Б., на основание чл. 78, ал. 10, вр. ал. 3 ГПК,
сторените за производството пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: