Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година .2009 Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети юни Година 2009
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
К.А.
Секретар : М.Й.
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията К.А.
гражданско дело № 1561 по описа за
2008 година.
Предявен е иск с правно основание чл.
34 от ЗС вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН, като производството е във фаза след допускане
на делбата.
В
преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК е предявена претенция от съделителката С.П.С.
за поставяне /възлагане/ в неин дял на процесния недвижим имот, на основание
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В
преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК е предявена претенция от съделителката П.С.С. за поставяне /възлагане/ в неин дял на
процесния недвижим имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Алтернативно,
в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК е предявена претенция от
съделителките С.П.С. и П.С.С. за поставяне в техен общ дял на допуснатия до
делба недвижим имот.
Приета е за
разглеждане на основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС претенция по
сметки от С.П.С. против Е.С.С., за заплащане на сумата в размер на 400 лв.
/като се има допуснатото изменение на размера в с.з. на 29.06.2009 г./,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от процесния имот
за периода 11.11.2008 г. – 01.06.2009 г., както и 30,00 лв. мораторни лихви
върху посочената сума за периода, ведно със законната лихва върху сумата от
400,00 лв., считано от 01.06.2009 г. – датата на предявяване на претенцията, до
окончателното изплащане на сумата.
Приета е за
разглеждане на основание чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС претенция по
сметки от П.С.С. против Е.С.С., за заплащане на сумата в размер на 400 лв.
/като се има допуснатото изменение на размера в с.з. на 29.06.2009 г./,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от процесния
имот за периода 11.11.2008 г. – 01.06.2009 г., както и 30,00 лв. мораторни
лихви върху посочената сума за периода, ведно със законната лихва върху сумата
от 400,00 лв., считано от 01.06.2009 г. – датата на предявяване на претенцията,
до окончателното изплащане на сумата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно, съдът намира за
установено следното:
С влязло в сила решение № 4/13.03.2009
г., постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между С.П.С., П.С.С. и Е.С.С., по отношение
на следния недвижим имот : ************************************************************************************************,
ПРИ КВОТИ, както следва : 4/6 ид.части за С.П.С., 1/6 ид.ч. за П.С.С. и 1/6
ид.ч. за Е.С.С..
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
допуснатият до делба недвижим имот може да се подели на две по – малки жилища,
след изготвяне и одобряване на архитектурен проект по съответния ред и неговото
реализиране, но площта на така обособените жилища не може да е равна на квотите
за собственост. Пазарната стойност на процесния недвижим имот – апартамент е
62982,00 лв. съгласно приложена към заключението експертна оценка. Размера на
дължимия месечен наем за 1/6 ид.част от апартамента е 60,98 лв. за месец. При
изслушване на заключението в с.з. на 29.06.2009 г. вещото лице заявява, че
въпреки,че в заключението си е посочила, че от архитектурна гледна точка
процесния апартамент е поделяем на две по-малки жилища, с оглед броя на
съделителите и квотите, при които е допусната делбата, апартамента е
неподеляем, тъй като не може да бъде обособен дял за всеки един от
съделителите.
Съдът възприема експертното
заключение, тъй като същото е компетентно и мотивирано и не е оспорено от
страните по делото.
Разпоредбата
на чл. 349, ал. 1 ГПК допуска поставяне в дял на неподеляемо жилище, което е
било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелия
или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на децата от брака, и който няма собствено жилище. В конкретния
случай допуснатия до делба недвижим имот е неподеляемо жилище, което е било
съпружеска имуществена общност на наследодателя С. С. С. и съделителката С.П.С..
СИО е била прекратена със смъртта на
наследодателя. Съделителката С.С. има
качеството на преживяла съпруга. Същата е представила декларация, че не
притежава друго жилище. Налице е твърдение на отрицателен факт. Ако това
твърдение е невярно и другите съделители оспорват този факт, същите следва да
го докажат. В случая отразеното в декларацията не е оспорено, нито са представени
доказателства за противното. Предвид това, съдът намира, че възлагателната
претенция на съделителката С.С. по чл. 349, ал. 1 ГПК е основателна и следва да
бъде уважена.
Наличието на
предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва
разглеждането на евентуалните претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. Конкуренцията на
правните основания следва да се разреши според принципа, че специалния закон
изключва приложението на общия. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ще намери
приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349,
ал. 1 ГПК /т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, касаещо аналогичните разпоредби на
чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от отменения ГПК/. С оглед на това следва да се приеме,
че претенцията на съделителката С.С. по чл. 349, ал. 2 ГПК е направена при
условията на евентуалност – ако не бъде уважена претенцията й по чл. 349, ал. 1 ГПК, като поради уважаването на главната претенция, евентуалната претенция по
чл. 349, ал. 2 ГПК не следва да бъде разглеждана.
Съдът намира,
че възлагателната претенция на съделителката П.С.С. по чл. 349, ал. 2 ГПК е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По този ред може да бъде възлаган
делбения имот само ако съсобствеността е възникнала изцяло от наследяване. В
случая обаче е налице комбинирана /смесена/ съсобственост, тъй като
съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт –
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване. При нито една от
хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Без значение е обстоятелството, че за
съделителката П.С. имота е изцяло наследствен, след като за съделителката С.С.
съсобствеността има смесен произход – от прекратена СИО и наследяване. В този
случай съделителката П.С. не може да се ползва от разпоредбата на чл. 349, ал.
2 ГПК дори и да отговаря на останалите условия за възлагане /т. 7 и т. 8 от ТР
№ 1/2004 г. на ВКС и решение № 1383/2009 г. на ВКС по гр.д. № 5951/2007 г., II г.о/.
Претенцията на съделителките С.С. и П.С.
за поставяне в техен общ дял на имота, предмет на делбата е направена при
условията на евентуалност – в случай че не бъдат уважени самостоятелните
възлагателни претенции на съделителките. Ето защо, поради уважаване на
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на съделителката С.С., тази
претенция не следва да бъде разглеждана.
Предвид уважаването
на претенцията на съделителката С.П.С. за възлагане в неин дял на делбения
имот, същата следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделителки
парично уравнение на дяловете им /1/6 от пазарната стойност на имота от
62982,00 лв. съгл. заключението на вещото лице/, в шестмесечен срок от влизане
в сила на решението за възлагане, както следва: на съделителката П.С.С. – в
размер на 10497,00 лв., и на съделителката Е.С.С. – в размер на 10497,00 лв,
заедно със законната лихва върху присъденото уравнение. Съгласно редакцията на
чл. 349, ал. 6 ГПК, срокът
за изпълнение и плащането на сумите имат характеристиката на отлагателно
условие за проявление конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото
в сила решение по възлагане, т.е получилия възлагането става
собственик на жилището едва след като заплати паричното уравнение. Ако
уравнението не бъде изплатено в посочения срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
По
направените от съделителките С.С. и П.С. претенции по сметки с правно основание
чл. 31,ал. 2 ЗС против съделителката Е.С., съдът намира за установено следното
:
За да се
уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличието на
следните кумулативни предпоставки : съсобственост върху вещта, лично ползване
на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца
от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
бил лишен. В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за
възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от
ЗС. От правно значение е не дали съсобственикът ползва вещта, а
обстоятелството, че пречи на другите съсобственици, като ги лишава от ползата
от общата вещ /решение № 163/2002 г. на ВКС по гр.д. № 622/2001 г., I г.о/.
В конкретния
случай, от показанията на свидетелите В.Д.К. и Й.И.И. се установи, че
съделителката Е.С. ползва изцяло процесния апартамент. Разпитаните свидетелки
обаче сочат, че и съделителката С.С. живее в процесния имот, като от
показанията им не се установява ответницата по претенцията да пречи на ищцата и
да я лишава от възможността да ползва в пълен обем имота. Поради това следва да
се приеме, че и ищцата ползва изцяло жилището, доколкото по делото не се
установи да е била възпрепятствана от ответницата да ползва някои от стаите и
помещенията в имота. Това налага извода, че макар ответницата по претенцията по
сметки да е ползвала процесната вещ, същата не е пречела и не е лишила
съделителката С.С. от възможността също да ползва в пълен обем жилището. Поради
това следва да се приеме, че за процесния период от 11.11.2008 г. – 01.06.2009
г. съделителката С.С. не е била лишена от ползването на 1/6 ид.част от
процесния имот. Разполагайки с ключ за имота и живеейки в него и ищцата е имала
възможността да ползва изцяло имота, тъй като ползването на имота изцяло от
ответницата не е ограничило възможността й също да има пълен достъп до имота и
да го ползва изцяло. Поради това претенцията по чл. 31, ал. 2 от съделителката С.С.
срещу съделителката Е. С. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
което обуславя и отхвърлянето на акцесорната й претенция за мораторна лихва.
По отношение
на съделителката П.С. съдът намира, че горепосочените кумулативни предпоставки
за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС са налице. От показанията на
посочените свидетели се установи, че през процесния период 11.11.2008 г. –
01.06.2009 г. процесния имот се е ползвал само от съделителките С.С. и Е.С., а съделителката
П.С. от 3-4 години живее в чужбина и следователно е била лишена от възможността
да ползва жилището. Поради това, за да се освободи от задължението да дължи
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ответницата по претенцията по сметки е следвало
веднага след получаване на исковата молба по делото /имаща характер на писмено
искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС/ да
покани съделителката П.С. /чрез пълномощника й С.С. отправил писменото искане/
да ползва имота, като й предаде ключ за имота, респ. да възрази, че ищцата не е
лишена от ползването на имота, тъй като притежава ключ, като в настоящото
производство представи доказателства в тази насока. Тъй като това не е
направено, следва да се приеме, че ответницата е възпрепятствала ищцата П.С. от
ползването на съсобствения недвижим имот, поради което претенцията по чл. 31,
ал. 2 ЗС се явява доказана по основание. По отношение размера на претенцията,
видно от заключението на вещото лице, размера на дължимия месечен наем за 1/6
ид.ч. от апартамента е 60,98 лв. на месец. Предвид това, изчислен служебно от
съда за претендирания от ищцата период, размера на претенцията за обезщетение
лишаване от ползването на собствената на ищцата 1/6 ид.ч. от процесния имот, е
400,00 лв. Следва да се има предвид обаче, че съгласно константната съдебна
практика, съсобственика, който ползва съсобствения имот дължи обезщетение на
лишения от ползването съсобственик от получаване на преписа на исковата молба,
а не от датата на исковата молба /определение № 184/10.03.2009 г. на ВКС по
гр.д. № 5068/2008 г. I г.о/. Ето защо претенцията на съделителката П.С. се явява
основателна за периода 20.11.2008 г.
/датата на получаване на исковата молба от ответницата Е.С./ - 01.06.2009 г.
/датата на предявяването на претенцията/. За този период, изчислен служебно от
съда на база посочения от вещото лице размер за един месец, дължимия размер на
претенцията е 380,00 лв, в какъвто и размер следва да бъде уважена, като над
този размер, до претендирания размер от 400,00 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Изчислен
служебно от съда, размера на мораторната лихва върху главницата от 380,00 лв.
за периода 20.11.2008 г. - 01.06.2009 г., е 31,63 лв. Ето защо претенцията за
мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищцата размер от
30,00 лв.
С оглед
квотите при които е допусната делбата и посочената от вещото лице пазарна
стойност на имота в размер на 62982,00 лв., стойността на дела на съделителката
С.С. възлиза на 41988,00 лв., а стойността на съделителките П.С. и Е.С. възлиза
на 10497,00 лв. за всяка една от тях.
Ето защо, на основание чл. 8 от Тарифата за ДТ по ГПК съделителката С.С. следва
да заплати по сметка на СтРС ДТ в размер
на 1679,52 лв., представляваща 4% от стойността на дела й от недвижимия имот, а
останалите две съделителки - ДТ в размер на 419,88 лв. за всяка една от тях.
На
основание чл. 355 ГПК вр. с чл 1, предл. последно от Тарифата за ДТ по ГПК
съделителката С.П.С. следва да заплати по сметка на СтРС ДТ върху отхвърлената
претенция по сметки в размер на 50,00 лв. /4 % от цената на иска, но не
по-малко от 50,00 лв/, съделителката П.С.С. следва да заплати ДТ в размер на
2,50 лв съразмерно с отхвърления размер на претенцията си по сметки, а съделителката Е.С.С. следва да заплати ДТ в
размер на 47,50 лв., съразмерно с уважения срещу нея размер на претенцията по
сметки, по сметка на СтРС.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.П.С., ЕГН ********** *** адрес
************************************************************ на основание чл.
349, ал. 1 ГПК следния недвижим имот : **************************************************************************************************************************************************************************************************Пазарната
стойност на имота е 62982,00 /шестдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и
два/ лева.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията на П.С.С., ЕГН ********** *** адрес *******************************,
за поставяне в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба
недвижим имот, подробно описан по-горе.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** *** адрес
******************************* ДА ЗАПЛАТИ при условията на чл. 349, ал. 6 ГПК на
П.С.С., ЕГН ********** адрес ********************************** парично
уравнение на дела й в размер на 10497,00 лв. /десет хиляди четиристотин деветдесет
и седем лева/ в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, заедно със
законната лихва.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН
********** адрес *********************************** ДА ЗАПЛАТИ при условията
на чл. 349, ал. 6 ГПК на Е.С.С., ЕГН ********** адрес ***********************************
парично уравнение на дела й в размер на 10497,00 лв. /десет хиляди четиристотин
деветдесет и седем лева/ в 6-месечен срок от влизане в сила на решението,
заедно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
по сметки на основание
чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС от С.П.С. против *** Е.С.С ***, за
заплащане на сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от процесния имот за периода
11.11.2008 г. – 01.06.2009 г., както и сумата 30,00 /тридесет/ лева мораторни
лихви върху посочената сума за периода, ведно със законната лихва върху сумата
от 400,00 лв., считано от 01.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.С. С*** ЗАПЛАТИ на П.С.С***на
основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата 380,00 /триста и
осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6
ид.ч. от процесния имот за периода 20.11.2008 г. – 01.06.2009 г., както и
сумата 30,00 /тридесет/ лева - мораторна лихва върху посочената сума за
периода, ведно със законната лихва върху сумата от 380,00 лв., считано от
01.06.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в
останалата й част до предявения размер от 400,00 /четиристотин/ лева, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.П.С.
*** заплати на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата 1729,52
лева /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 52 ст./, представляваща
държавна такса върху стойността на дела й /1679,52 лв/ и ДТ върху отхвърления
размер на претенцията по сметки /50,00 лв/.
ОСЪЖДА П.С.С
*** заплати на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата 422,38
лева /четиристотин двадесет и два лева и 38 ст./, представляваща държавна такса
върху стойността на дела й /419,88 лв./ и ДТ върху отхвърления размер на
претенцията по сметки /2,50 лв/.
ОСЪЖДА Е.С.С
*** заплати на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата 467,38
лева /четиристотин шестдесет и седем лева и 38 ст./, представляваща държавна
такса върху стойността на дела й /419,88 лв./ и ДТ върху уважения размер на
претенцията по сметки /47,50 лв/.
Решението е подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :